№ 227
гр. Тутракан, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Г.
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Г. Гражданско дело №
20203430100539 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.
1. Предявени са обективно съединени искове по 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД от ищеца М. М. М., упълномощил като процесуален представител последно адв.
Т. С. от Адвокатска колегия – гр. С., за осъждане на ответника да му заплати:
1. обезщетение за причинените му неимуществени вреди (главница), дължимо
на осн. чл. 45 от ЗЗД, в резултат на повдигнато от ответника обвинение предмет
на НЧХД № 87/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан, което било прекратено,
което обезщетение възлиза на 5 000 лв.;
2. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от датата на
завеждане на делото (16.12.2020 г.) до датата на окончателното плащане
(изменено в с. з. - л. 137).
3. Ищецът твърди, че ответникът е повдигнал срещу него обвинения по чл.
146 ал.1, във вр с чл. 26 от НК и по чл. 147 от НК, по повод на което е
било образувано НЧХД № 87/2018 г. по описа на Районен съд Тутракан.
4. Твърди се, че след многократно отлагане и насрочване на делото за съдебни
заседания с протоколно определение от 08.11.2018 г., влязло законна сила на
05.12.2018 г., наказателното производство по делото било прекратено на
основание чл. 289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК
2. Ищецът твърди, че повдигнатите от ответника обвинения срещу него, по повод на
което било образувано НЧХД № 87/2018 г. по описа на ТнРС, са му били причинили
значителни имуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име, в
обществото изживява отрицателни емоции от предявените неоснователни обвинения,
от връчване на призовки, съобщения в качеството му на подсъдим, от присъствието в
1
съдебната зала на други лица, които го познават, като се имало в предвид, че
наказателното производство по делото няколкократно се отлагало и се насрочват
съдебни заседания, като делото продължава до края на м. април 2019 г.
3. Ответникът П. Н. Р. е подал отговор на искова молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
чрез адв. А. Е., с който счита предявеният иск за недопустим и неоснователен.
Впоследствие е допусната правна помощ и като служебен адвокат на ответника е
назначена адв. Н. Д. - Р. от Адвокатска колегия - гр. С.. Същият е упълномощил като
проц. представител и съпругата си - Н. Д..
4. Допуснато е обезпечение на предявеният иск, с Определение № 338/22.12.2020 г. (л.
30) чрез налагане на възбрана върху имоти, собственост на ответника.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
5. На 07.02.2018 г. е подадена тъжба от ответника до ТнРС (конкретизирана на с Молба
вх. № 3845/21.06.2018 г.), с която ищеца е обвинен в нанасянето на обиди (чл. 146 от
НК), клевети (чл. 147 от НК), заплахи с престъпление (144 от НК), физическо
посегателство (чл. 130 от НК), повреждане на имота на ответника (чл. 216 от НК).
Производството е прекратено с Протоколно определение от 08.11.2018 г. поради
неявяване на тъжителя в същото с. з. (чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК).
6. На 05.12.2018 г. определението за прекратяване на наказателното производство е
влязла в сила.
7. По делото са изслушани показанията на свидетелите:
1. на ищеца - Н. А. Е.;
2. на ответника - Н. П. Р. (син на ответника).
8. Свид. Е. твърди, че ищецът в през последните три - четири години се затворил в себе
си и не бил такъв човек, какъвто бил преди. Не може да се установи дали обаче
личностните промени на ищеца са във връзка с воденото срещу него наказателно
производство, тъй като свидетелят не е наясно нито относно характера и предмета на
воденото НЧХД, нито относно това кои са били страните по него.
9. Показанията на свидетелят на ответника също не могат да бъдат взети под внимание,
тъй като свидетелят от една страна е в близки родствени отношения с ответника, а от
друга - в конфликтни отношения с ищеца.
От правна страна
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
2
1. По допустимостта
10. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни при наличието на
правен интерес, което налага разглеждането им по същество.
2. По главните искове
11. По делото е безспорно е установено, че ответникът е повдигнал обвинение срещу
ищеца, инициирайки наказателно дело от частен характер. Наказателното дело е
приключило с прекратяването на наказателното производство от съда.
12. Относно възможността да възникне отговорността по чл. 45 от ЗЗД за
тъжителя.
1. Съдът приема, че упражняването на конституционно закрепеното право да бъде
подадена тъжба, с която се образува наказателно производство от частен
характер, не винаги е свързана с ангажирането на отговорността на тъжителя по
чл. 45 от ЗЗД, в случая че подсъдимият бъде оправдан или образуваното
наказателно производство бъде прекратено. В случая не може да се прави
аналогия с отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
доколкото държаното обвинение разполага със значителен експертен и финансов
ресурс, който му позволява да установи преди повдигането на обвинение дали е
налице извършено престъпление или не. Частният тъжител не разполага с такива
възможности, поради което същият в тъжбата излага единствено своите
твърдения, за които често предварително не могат да бъдат събрани никакви
доказателства (основно по отношение на свидетелските показания).
2. Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го
упражни, или въобще да не го упражни, поради което упражняването на
материално и/или процесуално право поначало е правомерно. Това не изключва
възможността за злоупотреба с право, която е противоправна. Такава е налице,
когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и
законни интереси на други лица (чл. 57, ал. 2 от КРБ), а също и - в противоречие
с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 от ЗЗД). Подаването на жалба (молба,
тъжба) до съответния компетентен орган съставлява упражняване на
законоустановена възможност - гражданите имат право да се обръщат към
надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни.
Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не
бъдат установени. Злоупотреба с право, т. е. противоправно поведение е налице,
когато жалбата (молбата, тъжбата) не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат
проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят
3
предварително знае, че те са неверни и подава жалбата с цел да навреди другиму
или за да накърни друг обществен интерес. (Решение № 1347 от 18.12.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 5006/2007 г., II г. о.; Решение № 53/04.04.2018 г. по гр. дело №
1913/2017 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 449 от 17.05.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 4758/2017 г., IV г. о.; Решение № 758/11.02.2011 г. по гр. дело № 1243/2009 г.
на ВКС, IV г. о.; Решение № 245/05.11.2014 г. по гр. дело № 1734/2014 г. на ВКС
III г. о.).
13. В конкретният случай отв. Р. е подала тъжба, (конкретизирана на с Молба вх. №
3845/21.06.2018 г.), с която ищеца е обвинен в нанасянето на обиди (чл. 146 от НК),
клевети (чл. 147 от НК), заплахи с престъпление (144 от НК), физическо посегателство
(чл. 130 от НК), повреждане на имота на ответника (чл. 216 от НК). До провеждането
на съдебно следствие не се стигнало, тъй като тъжителят след няколкократно отлагане
на делото не се явил в насроченото за 08.11.2018 г., което е довело до прекратяване на
производството на осн. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК.
14. По делото не е установено дали са извършени или не са извършени твърдените от отв.
Р. в тъжбата деяния.
15. Не се установява от доказателствения материал, че отв. Р. е бил наясно, че
инкриминираните деяния не са извършени.
16. В случая прекратяването на делото следва да се отдаде до недостатъчното познаване
на процесуалния закон от тъжителя (отв. Р.), в частност незнанието, че неявяването му
ще доведе до прекратяване на производството.
17. Последното навежда на извода, че отв. Р. към момента на подаването на тъжбата е
била убеден, че е спрямо него е извършено престъпно посегателство. Не са
ангажирани доказателства, че същият е злоупотребил с правото си да подаде тъжба до
съда.
18. Поради тази причина съдът приема, че подадената от ответника тъжба в случая не
може да доведе до възникване на отговорността му по чл. 45 от ЗЗД.
19. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен поради недоказаност предявения от ищеца М. М.
М., с ЕГН **********, иск срещу ответника П. Н. Р., с ЕГН **********, иск за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди
(главница), дължимо на осн. чл. 45 от ЗЗД, в резултат на повдигнато от ответника
обвинение, предмет на прекратено от съда НЧХД № 87/2018 г. на Районен съд - гр.
Тутракан, което обезщетение възлиза на 5 000 лв.
4
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. С.. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или
допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5