РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Шумен, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20253600500399 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №112 от 23.04.2025 г. по гр.дело №1525/2024 г. Районен съд - гр. Велики
Преслав е признал за незаконно уволнението на Н. А. Р., извършено със Заповед № 108 от
08.10.2024 год. на работодателя Североизточно държавно предприятие ТП „Държавно
горско стопанство ...“, ЕИК по БУЛСТАТ: 2016174120198, със седалище и адрес на
управление гр. ...., ул. „....“ № .., представлявано от К. В., с която е прекратено трудовото
правоотношение между страните на основание чл. 328 ал. 1, т. 12 от КТ, считано от
09.10.2024 г. и го отменил, възстановил е ищеца на длъжността „горски стражар“ при
Североизточно държавно предприятие ТП „Държавно горско стопанство ...“, която е заемал
преди уволнението и е осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 8 925 лева, представляваща обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода
09.10.2024 г. - 09.04.2025 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда /09.12.2024 г./ до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърлил иска за разликата над 8 925 лв. до претендираните 10 710 лв., като
погасена чрез прихващане с насрещното вземане на Североизточно държавно предприятие
ТП „Държавно горско стопанство ...“ в размер на 1 785 лв., представляваща подлежащо на
връщане обезщетение с правно основание чл. 220 от КТ за неспазено предизвестие,
заплатено от ответника на ищеца за месец октомври 2024 г. Присъдени са и следващите се
разноски.
1
Решението е обжалвано от ответната страна в частта, с която са уважени заявените
претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от КТ и частично уважен иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 8925 лв.. Сочи, че решението
се явявало неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Изразява се несъгласие с извода
на съда, че атакуваната заповед е немотивирана. В същата били изложени както правната
норма в цифрово изражение, така и законовите текстове с позоваване изрично на
експертното решение на ТЕЛК, с което ищецът бил освидетелстван с водеща диагноза
„мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии“ и изрично посочено, че
лицето „не може да работи като горски стражар“. За трудоустроени лица с такива показания
нямало свободна длъжност в ТП, а предвид списъчният им състав нямали и задължение да
поддържат такава бройка. Ищецът представил доказателства, че е обжалвал решението на
ТЕЛК, като отделно било представено и ново такова, което също било обжалвано от ищеца.
Това обаче не променяло обстоятелството, че ищецът не бива да извършва „тежък физически
труд, нощен труд, нервно-психично пренапрягане, неблагоприятни климатични условия“,
тъй като длъжността му и основните му трудови задължения се извършвали на открито, а
това бил голям риск за работодателя. Съобразявайки и мнението служба „Трудова
медицина“, обслужваща предприятието, новият директор търсел вариант за преместване на
ищеца на друга работа, но установил, че няма свободни бройки за трудоустроени работници,
нямало и свободни щатни бройки на други длъжности, които квалификацията и
здравословното състояние на Р. позволявали да заеме. Затова и се пристъпило към
освобождаването му на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Изразява се несъгласие с извода на съда,
че с препращането към експертното решение на ищеца не му става ясно поради какви
медицински обективни факти не може да заема длъжността. Жалбоподателят моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което
заявените претенции бъдат отхвърлени изцяло. Претендира и присъждане на направените
деловодни разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд
да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 315, ал. 2 от ГПК, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Решението на НПРС в обжалваните от ответника части е валидно и допустимо.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, изложените в жалбата оплаквания
и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, констатира
следното:
Безспорно е установено, че между страните е възникнало трудово правоотношение
въз основа трудов договор №55 от 05.02.2019 г., по силата на който ищецът е заемал
длъжността „горски стражар“, както и че трудовото правоотношение е било прекратено със
Заповед №108 от 08.10.2024 г. на работодателя на посоченото в нея правно основание – чл.
328, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 09.10.2024 г. Заповедта е връчена на ищеца при отказ на
2
08.11.2025 г.
В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ – поради
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, считано от 09.10.2024 г. и с
мотиви „изказано становище в Експертно решение №93388 от 226 зас. от 24.11.2023 г. на
ТЕЛК при „МБАЛ – Шумен“ АД, където изрично е записано „Лицето не може да работи
като горски стражар“ и невъзможност за осигуряване на подходяща работа към настоящия
момент ТП ДГС ...“. Посочено е на работника да се изплатят обезщетения за неспазен срок
на предизвестие по чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 1 БРЗ в размер на 1785 лв. и по чл. 224,
ал. 1 от КТ – 16 работни дни.
Видно от цитираното в заповедта експертно решение от 24.11.2023 г., приобщено към
материалите по делото, на ищеца са определени 54% трайна неработоспособност с водеща
диагноза „мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии“.
Противопоказанията са за тежък физически труд, неблагоприятни климатични фактори. Не е
спорно и се установява от доказателствата по делото, че същото е обжалвано, а с експертно
решение №90504 от 23.04.2024 г. на НЕЛК, посоченото в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение експертно решение на ТЕЛК е отменено и върнато за ново
освидетелстване на лицето.
С експертно решение № 90468 от 13.02.2025 г. на ищеца са определени 38% трайна
неработоспособност с водеща диагноза „увреждания на междупрешленните дискове в пояса
и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“. Посочени са противопоказания за
тежък физически труд, нощен труд, нервно – психично пренапрежение, неблагоприятни
климатични фактори.
Видно от приобщения по делото списък на работещите в ДГС ... към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца - 09.10.2024 г. в предприятието работят
46 човека.
Не е спорно между страните , че на ищеца е начислено и изплатено обезщетение по
чл. 220 КТ в размер на 1 785 лв. Не се спори и относно обстоятелството, че ищецът е
регистриран като безработен, считано от 17.10.2024 г. и до датата на приключване на
съдебното дирене в първата инстанция – 09.04.2025 г. не е бил в трудово правоотношение.
Съгласно заключенията на приетите по делото първоначална и допълнителна ССЕ,
размерът на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, в случай, че не е сключено друго
трудово правоотношение от ищеца в 6-месечния срок след уволнението е в размер на 10
710,00 лв., при брутно трудово възнаграждение в размер на 1 785 лв. Допълнителната ССЕ
изчислява обезщетението във вариант с включени социални придобивки за сума от 220 лева,
при което изчисленото брутно трудово възнаграждение за месец септември 2024 г. е 2 005
лева.
От разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Т. Ф. К., Д. Д. Д. и
К. П. П. се установява, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения, като доколкото
са запознати, на същия не са налагани забележки.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника е
потестативно по своя характер и поражда действие с достигане на изявлението до адресата.
В конкретния случай процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е
била връчена на ищеца на 08.10.2024 г. при отказ, което е удостоверено с подписите на
трима свидетели и доколкото в заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се
прекратява, считано от 09.10.2024 г., то оттогава, съгласно нормата на чл. 335, ал. 2, т. 2 от
КТ, трудовият е прекратен, поради което и следва да бъде направена преценка дали към тази
дата е съществувало потестативното право на работодателя да прекрати правоотношението
на основанието, посочено в атакуваната заповед - поради обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор.
Следва да се има предвид формираната трайна практика на ВКС /Решение № 218 от
17.03.2010 г. по гр. д. № 984/2009 г., III г. о.; Решение № 504 от 13.07.2010 г. по гр. д. №
1336/2009 г., III г. о.; Решение № 634 от 19.10.2010 по гр. д. № 1330/2009 г., III г. о.; Решение
№ 50016 от 21.02.2023 г. по гр. д. № 5141/2021 г., III г. о.; Решение № 50080 от 24.07.2023 г.
по гр. д. № 3133/2022 г., III г. о., и др./, в която обобщено се приема следното: При
основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ е налице безвиновна фактическа
невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на
работодателя да уволни работник или служител е упражнено законосъобразно, когато е
възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало
невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Обективната невъзможност
може да се дължи на различни причини, които обикновено са външни за страните по
трудовото правоотношение, например: когато работникът или служителят не получи
лицензи или разрешения, от които се нуждае за да изпълнява работата си; когато бъде
отстранен от работа поради наложена процесуална мярка от прокурора и съда; когато му
бъде отнето свидетелството за правоуправление на МПС, а то е необходимо за длъжността
"шофьор"; когато трябва да му бъдат направени имунизации несъвместими със здравето му;
когато работникът е чужд гражданин и срокът на разрешението му за работа е изтекъл и др.
Причините, които са я породили, са непреодолими за страните, защото произтичат от
източници и фактори, които са неподвластни на тяхната воля. Преценката за наличието на
това основание е винаги конкретна и се прави с оглед изискванията на определената трудова
функция, възложена на работника по конкретното трудово правоотношение. Правно
релевантният момент, към който се преценява наличието на основанието по чл. 328, ал. 1, т.
12 от КТ, респ. законността на уволнението, е датата на издаването на заповедта, като
последващото отпадане на причината, породила обективната невъзможност, не се отразява
на законността на уволнението.
За да се извърши преценка на липсата или наличието на обективна невъзможност да
се изпълнява трудовия договор следва да се обсъди конкретиката на разглеждания казус. В
заповедта за уволнение обаче не съдържа описание на фактите, поради което е настъпила
4
обективната невъзможност, което работодателят следва да стори, тъй като нормата на чл.
328, ал. 1, т. 12 от КТ е бланкетна. В заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят се позовава от правна страна на разпоредбата на обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор, като цитира разпоредбата на чл. 328, ал.
1, т. 12 КТ и експертно решение №93388 от 24.11.2023 г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Шумен“ АД
гр. Шумен. В същата не е посочена фактическата причина за прекратяване на договора, т. е.
работодателят не е посочил конкретни факти и данни, относими към възложената работа на
работника или служителя по трудово правоотношение, за да може съдът да направи
преценка за законността на уволнението като провери съществуването на фактите от
действителността, както и правилното им квалифициране и подвеждане под правната норма.
Настоящият състав, споделя изцяло аргументите на районния съд, че сочените от
работодателя причини, препращайки към решението на ТЕЛК, не биха могли да се
квалифицират като такива водещи до "обективна невъзможност" по смисъла, вложен от
законодателя в чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Освен това, към момента на уволнението ЕР на ТЕЛК от 24.11.2023 г. не е влязло в сила, а
това е самостоятелно основание да се признае уволнението за незаконно. И доколкото
работодателят е обосновал приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ само и единствено на
невлязлото в сила експертно решение, то следва извод, че работодателят, чиято е
доказателствената тежест, не е доказал, че е налице обективна невъзможност за изпълнение
на трудовия договор.
Както вече се посочи, субективното право на работодателя да уволни работник или
служител следва да се приеме, че би било упражнено законосъобразно, само когато е
възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало
невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. В решение по гр. д. №
947/2004 г., III г. о на ВКС, в което са изброени примерно обективни причини, които могат да
засегнат работника или служителя, като всички споменати са такива, които произтичат от
външни фактори, стоящи извън волята на страните, е прието още, че основанието по чл. 325,
ал. 1, т. 12 КТ е самостоятелно и не се припокрива с никое друго от основанията за
прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя. Именно, изхождайки от
това, че всяко едно от основанията за уволнение съдържа фактически състав, който следва да
бъде установен, то ако приемем, че основанието за оспореното уволнение е настъпилата
неработоспособност на ищеца, на изследване подлежи хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.
За да бъде законно уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ следва да са налице две
кумулативни предпоставки: невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради
здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на
работника или служителя работа в предприятието. Невъзможността за изпълнение на
работата в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна неработоспособност, което
означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече,
което е от компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения за това ред. В
5
заключението на ТЕЛК следва да се определи не само болестта, довела до трайната
неработоспособност или съответните здравни противопоказания, но и в него изрично следва
да се посочи, че това състояние на работника или служителя поражда неговата
невъзможност да изпълнява точно определена длъжност по трудово правоотношение.
Решенията на НЕЛК и ТЕЛК имат задължителен характер по отношение на медицинския
въпрос дали конкретна длъжност е подходяща за заемане от трудоустроения и тази преценка
не подлежи на проверка от служба по трудова медицина, работодателя или от съда чрез
вещи лица. Самият факт, че решението на ТЕЛК от 24.11.2023 г. е обжалвано пред НЕЛК и
националната комисия го е върнала за ново разглеждане поради наличие на неясноти и
противоречия, води до извод, че за ищеца е налице възможност да работи при определени
условия. Ето защо аргументите на жалбоподателя, че обжалването на експертното решение
не променя обстоятелството, че ищецът не бива да извършва „тежък физически труд, нощен
труд, нервно-психично пренапрягане, неблагоприятни климатични условия“, тъй като
длъжността му и основните му трудови задължения се извършват на открито и това е риск за
работодателя, са ирелевантни за преценка законосъобразността на уволнението и по чл. 325,
ал. 1, т. 9 от КТ. За задължителния характер на решенията на ТЕЛК и НЕЛК по отношение
на медицинския въпрос дали определена длъжност е подходяща за заемане от работника е
налице константна съдебна практика на ВКС /решение № 174 от 19.07.2017 г. по гр.д. №
4316/2016 г. IV г.о.; решение № 266 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 814 от 2009 г. на III г..о/, като
решението на ТЕЛК/НЕЛК обаче трябва да е влязло в сила, за да се приеме, че е налице
основанието по чл. 329, ал. 1, т. 9 КТ /в този смисъл решение № 195 от 30.10.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 1997/2014 г., III г. о./. В настоящия случай решението на ТЕЛК от 24.11.2023 г. не
може да бъде съобразено, тъй като към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение не е влязло в сила. Това е достатъчно да се приеме, че не е налице и
основанието на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.
Предвид изложеното, искът с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, основателен се явява и
искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност "горски стражар" в Североизточно държавно предприятие ТП
„Държавно горско стопанство ...“, която е заемал преди уволнението.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ в
обжалваното му част: Между страните не се спори, че ищецът е останал без работа за
периода от 09.10.2024 г. до 09.04.2025 г. /датата на приключване на съдебното дирене в
първата инстанция/, тоест 6 месеца. Установената е незаконосъобразността на уволнението и
оставането без работа за сочения период в причинна връзка с незаконното уволнение, поради
което претенцията се явява доказана по основание. От заключението на ССЕ се установява,
че обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ за посочения период в размер на 10 710 лв., при
брутно трудово възнаграждение в размер на 1 785 лв.. Своевременно ответникът е направил
възражение за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 220 от КТ в размер
6
на 1 785 лева – за неспазено едномесечно предизвестие, като не се спори, че е изплатено.
Обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ не може да се кумулира с обезщетението по чл. 225,
ал. 1 от КТ и в случай на признаване за незаконно уволнението на работника или служителя
и то е отменено той няма право на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, тоест то става
недължимо, поради което възражението за прихващане е основателно. Ето защо претенция с
пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е основателна до размера на 8
925 лева.
Предвид изложеното, обжалваното решение, с което са уважени исковете по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за сума в
размер на 8 925 лв. се явява правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Решението, в останалата необжалвана от ищеца част, с която е отхвърлен иска чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ за разликата над 8 925 лв. до претендираните 10 710 лв., като погасена
чрез прихващане с насрещното вземане на ответника, е влязло в сила.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на
400 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №112 от 23.04.2025 г., постановено по гр. дело
№1525/2024г. Районен съд - гр. Велики Преслав, в ЧАСТТА, с което е признато уволнението
на Н. А. Р., ЕГН **********, с адрес село ...., улица „...“ № ...., извършено със Заповед № 108
от 08.10.2024 г. на работодателя Североизточно държавно предприятие ТП „Държавно
горско стопанство ...“, ЕИК 2016174120198, със седалище и адрес на управление град ..., ул.
„......“ № ..., представлявано от К. В., с която е прекратено трудовото правоотношение между
страните на основание чл. 328 ал. 1, т.12 от КТ, считано от 09.10.2024 г., за незаконно и е
отменено; Н. А. Р. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „горски
стражар“ при Североизточно държавно предприятие ТП „Държавно горско стопанство ...“ и
работодателят е осъден да заплати на Н. А. Р. сума в размер на 8 925 лева, представляваща
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното
уволнение, за периода 09.10.2024 г. - 09.04.2025., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /09.12.2024 г./ до
окончателното изплащане на сумата.
Решението, в останалата необжалвана част, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3 от КТ за разликата над 8 925 лв. до претендираните 10 710 лв., като погасена чрез
прихващане с насрещното вземане на ответника, е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Североизточно държавно предприятие ТП
7
„Държавно горско стопанство ...“ да заплати на Н. А. Р. сумата от 400 лева – разноски за
настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок, който
започва да тече от 14.10.2025 г., съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8