№ 7651
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20211110142413 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “......................я” ЕАД против
СН. Д. ХР. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумата от
497,35 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва от 31.08.2020 г. до
изплащане на вземането; мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в
размер на 91,87 лв., която лихва е дължима за периода от 15.09.2017 г. до 25.08.2020 г.;
сумата от 27,72 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва от
31.8.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 5,48 лв., която лихва е дължима за периода от 31.8.2017 г.
до 25.8.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 23.09.2020 г. по гр. д. №
41 357/2020 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Не спори да е
собственик на имота, както и същият да е бил топлоснабден. Оспорва обаче в
процесния период до имота да е подава ТЕ, т.к радиаторите са демонтирани, а
енергията, отдадена от сградната инсталация следва да са загуби за ищеца. Позовава се
на давност. Ответникът не оспорва писмените доказателства.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С приетия доклад по делото, приет за окончателен при липса на възражения, е
отделено като безспорно, че в исковия период между страните е съществувало
облигационно отношение относно топлоснабдения имот с адрес: ГР.СОФИЯ, ул.
................... № 75 В, ет. 1, ап. 3, аб. № ..................... който е собственост на ответника.
В тежест на ищеца е да докаже, че в исковия период е доставял топлинна
1
енергия с уговореното качество, количество и цена до имота. По исковете за
вземанията за лихва за забава ищецът следва да докаже и настъпила забава на
ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди. Ответникът не спори да е собственик на процесния имот в
исковия период, както и да е потребител на ТЕ. Това обстоятелство се установява и от
писмените доказателства. С нот. акт № 33, том LXXIII, дело № 1563/1992 г. от
07.10.1992 г. ответницата е придобила имота по договор за покупко – продажба, като е
подала декларация – заявление за откриване на партида вх. № 10570/27.09.2002 г.
Поради това съдът намира, че ответникът е потребител на доставяната до имота
топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната
до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна,
че желае да закупуват доставяната ТЕ.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3
ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия, сума за дялово разпределение и мораторната лихва
върху тях.
От заключението на изслушаната СТЕ се установява начисляваната от ищеца за
имота топлинна енергия да е за битово горещо водоснабдяване, за отопление на имот
от 1 бр. щранг – лира без ИРРО и ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Видно от
главните отчети от 13.05.2017 г., 12.05.2018 г. и 08.05.2019 г. то потребителят е оказал
достъп и са снети показанията на водомера, които са нулеви за периода – не е
потребявана топла вода. Начислените сума са за отопление на имот от 1 бр. щранг –
лира без ИРРО и ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Според СТЕ дяловото
разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради–етажна собственост към Наредба №16-334, а монтираните измервателни уреди
в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата топлинна енергия.
Количествата потребена топлинна енергия са начислявани при спазване
поднормативната уредба. Отдадената от сградната инсталация ТЕ е изчислена
коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба № 16-334.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за доставена ТЕ за
2
процесния период за целия имот по партидата е 499,48 лв.
Ответникът се е позовал на давност. Считано до 27.06.2016 г. между страните са
действали старите ОУ на ищеца, одобрени с решение № ОУ/03.02.2014 г. на КЕВР,
приложени по делото. Новите ОУ са одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г.
Исковата молба е входирана на 31.08.2020 г. и са погасени по давност всички
задължения, станали изискуеми преди 31.08.2017 г. Към тази дата са действали новите
ОУ на ищеца, одобрени с решение № ОУ/03.02.2014 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
„......................я” ЕАД за доставка на топлинна енергия съставляват периодични
плащания по см. на чл. 111, б. „В” ЗЗД и се погасяват с изтичането на период от три
години. Погасени по давност сумите за периода 01.07.2016 г. - 31.08.2017 г.
Ответникът дължи суми за доставена ТЕ за периода 01.09.2017 г. – 30.04.2019
г. За този период видно СТЕ за целия имот са дължими 345,86 лв., за която сума искът
е основателен.
За периода 15.09.2017 г. до 25.08.2020 г. законната лихва върху сумата от
345,86 лв. е в размер на 62,87 лв., който размер съдът определи на осн. чл. 162 ГПК. За
тази сума искът по чл. 86 ЗЗД е основателен, доколкото съгласно приложимите ОУ от
2016 г. ответникът е изпаднал в забава с изтичането на предвидения срок.
Искът е основателен и за главницата за дялово разпределение. Съгласно чл.
22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение. Как продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на
изследване по настоящото дело. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази
услуга се заплаща на ищцовото дружество ведно с цената на потребената ТЕ. Според
неоспорената справка за периода 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г. дължимата сума за
дялово разпределение е в размер на 26,51 лв. Погасени по давност са вземанията за м.
07. и м. 08.2017 г. в размер на 2,42 лв. Искът е основателен за сумата от 24,09 лв. за
периода 01.09.2017 г. - 30.04.2019 г.
За периода от 31.8.2017 г. до 25.8.2020 г. се претендира законната лихва върху
сумата от 26,51 лв. В ОУ на ищеца не е предвиден срок за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след покана
съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана.
Искът следва да бъде отхвърлен за сумата от 5,48 лв.
По разноските. И на двете страни дължат разноски, представят списък по чл. 80
ГПК. Ищецът е сторил разноски в размер на 75 лв. дт, 250 лв. за експертиза, дължат
се и 100 лв. юрк възнаграждение според чл. 78 ГПК. Съгласно т. 12 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да
се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В хода на заповедното производство
ищецът ищецът е заплатил дт в размер на 25 лв. дт, дължи се и юрк възнаграждение в
размер на 50 лв. Съгласно уважената част от претенцията на ищеца се дължат в
заповедното пр-во 52,15 лв. разноски. В исковото пр-во са дължими 295,54 лв.
разноски.
Ответникът е упълномощил адвокат и е заплатил в брой хонорар от на 300 лв.
Според отхвърлената част от исковете са дължими 91,38 лв.
3
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „......................я” ЕАД ЕИК
......................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
против СН. Д. ХР. ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „...................“ № 21, искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сума в размер на
345,86 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
01.09.2017 г. – 30.04.2019 г. до топлоснабден имот с адрес: ГР.СОФИЯ,
УЛ..................... №75В, ЕТ. 1, АП. 3, аб.№ 201448, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /31.08.2020 г./ до
окончателното й погасяване, както и сумата от 62,87 лв. - лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2017 г. до 25.08.2020 г., сума в размер на 24,09 лв. –
главница за дялово разпределение за периода 01.09.2017 г. - 30.04.2019 г. , ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /31.08.2020 г./ до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за
доставена топлинна енергия за горницата над 345,86 лв. до пълния предявен размер и
за периода 01.07.2016 г. - 31.08.2017 г., за главница за дялово разпределение за
горницата над 24,09 лв. до пълния предявен размер и за периода 01.07.2017 г. -
31.08.2017 г., както и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за горницата над 62,87 лв. до пълния предявен размер, а иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5,48 лв.- за периода от 31.8.2017 г. до
25.8.2020 г.- в цялост.
ОСЪЖДА СН. Д. ХР. ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „...................“ № 21, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „......................я” ЕАД ЕИК .......................,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 52,15
лв. разноски по гр. д. № 41 357/2020 г. по описа на СРС, 66 състав, както и сумата от
295,54 лв. – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „......................я” ЕАД ЕИК ......................., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. з
ГПК на СН. Д. ХР. ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „...................“ № 21, сумата
от 91,38 лв. - разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и третото лице - помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4