Решение по дело №439/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

 

Административното дело е образувано по жалба от С. Д. П., [ЕГН], с адрес [населено място], община Сливен срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2019 г. с изх. № 02-200-6500/6244 от 15.11.2022 г., издадено от Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, в частта, в която са наложени санкции за бъдещ период в размер на 2 513,07 лв. по Направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС – 1).

В жалбата се твърди процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, доколкото в атакуваната му част бил постановен при липса на мотиви. В тази част на акта без изложени фактически причини за наложените санкции за бъдещ период се сочело единствено основание за това – чл. 19 от Делегиран регламент № 640/2014 г. В забележка пък било вписано, че посочената сума се прихваща в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. на Комисията, а ако сумата не може да бъде прихваната в съответствие с посочената норма в течение на три календарни години, след годината на констатацията оставащата неиздължена сума се анулира. По силата на тази разпоредба от оторизираните субсидии за текущата година били прихванати дължими суми от минали години. Моли съда да отмени уведомителното писмо в тази част.

В съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. В молба по делото от упълномощен адв. Д. А. поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. Д. Б., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Счита оспорения акт за законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение, с възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят С. Д. П. бил регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 337976 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2019 г. подал заявление за подпомагане с УИН: 20/270519/25691 по СЕПП, СПП, ЗДП, ЕЖСК, ПНДЖ1 и Мярка 10 „Агроекология и климат“, ведно с необходимите таблици и декларации към него (л. 37 и сл.).

Във връзка с подаденото заявление били извършени административни проверки, със съставени Резултати от автоматични проверки на въведените данни. По Мярка 10 „Агроекология и климат“, Направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1) за кампанията земеделският стопанин декларирал за подпомагане 56.27 ха, като приложил таблица на използваните парцели и Удостоверение № 049/111/00102/28.11.2010 г. за участие на оспорващия в семинар на тема „Агроекологични плащания“.

На 15.11.2022 г. с изх. № 02-200-6500/6244 Заместник – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2019 г. В акта административният орган посочил, че по посочената мярка, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), на основание чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 г. се налагат санкции за бъдещ период в размер общо на 2 513,07 лв. Според данните, съдържащи се в таблицата към уведомителното писмо, оторизираната сума по АКП1 от направлението е в размер на 11 147,4 лв., а сума в размер на 2 513,07 лв. съставлява общо санкции и редукции. Пак в същата таблица е вписано по АКК1 заявена площ от 11.32 ха, установена площ – 0 ха, наддекларирана площ 11.32 ха или 100 %, намаление и санкция за наддеклариране 2 513,07 лв., в колона 20 – общо санкции и редукции в размер на 2 513,07 лв.; по АКП1 – заявена площ 44.95 ха, установена площ 44.95 ха, наддекларирана площ 0 ха, общо санкции и редукции – 0 лв., оторизирана сума – 11 147,4 лв.

Писмото било изтеглено от П. от СЕУ на ДФ „Земеделие“ на 16.11.2023 г. Жалбата срещу същото, по която е образувано настоящото съдебно производство е подадена до съда на 28.11.2023 г.

В хода на съдебното дирене административният орган представя Становище изх. № 02-200-6500/6244#3/08.02.2024 г. (л. 31), в което заявява, че с процесния УИН земеделският стопанин кандидатства за пета поредна година по направление ВПС1, като е заявил с код дейност АКК1 един парцел с площ 11.32 ха и два парцела с обща площ 44.94 ха с код дейност АКП1. Във връзка с това заявление за подпомагане са извършени всички административни проверки на основание чл. 37 от ЗПЗП, резултатите от които са обективирани в оспореното уведомително писмо, в т.ч. извършена проверка на място от ТИ на РА, налице е наддеклариране от 11.32 ха, представляващо 100 % спрямо установената допустима площ за подпомагане. Приложени били разпоредбите на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. Наддекларирането се дължало на това, че парцел 73016-8-1-1 не попадал с цялата си площ във ФБл, който има географско пресичане със специализиран слой ВПС с повече от 100 кв.м., т.к. не са изпълнени условията на чл. 5 ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г.

Към административната преписка административният орган е представил заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 33).

По преписката е представен Констативен протокол № 000271/27.09.2019 г. (л. 49), обективиращ извършена в земеделско стопанство в [населено място] проверка от инспектор в ОДБХ – Сливен и експерт в ДФЗ – Ямбол, съгласно резултатите от която, в земеделското стопанство има изградено съоръжение за съхранение на оборската тор, попълнен дневник, земеделският стопанин не използва ПРЗ на стопанисваните ливади и пасища, не използва минерални торове и спазва правилата за добра земеделска практика. В съставения за проверката Доклад от извършена проверка за спазване правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници няма вписани забележки (л. 50).

От представения по преписката и приобщен по доказателствата Доклад за проверка на място „Мярка 10 Агроекология и климат - 2019“ (л. 46) няма вписани забележки, в т.ч. в частта, обективираща резултатите от извършената проверка по дейност с код АКК1 за земеделски парцел № 73016-8-1-1 – ливади за косене с декларирана площ 11.32 ха.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателна, при следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019 г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период в размер на 2 513,07 лв. по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1).

Съобразно изискването на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с визираните от оспорващата страна.

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 11а ал. 1 т. 1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство. Според разпоредбата на чл. 11 ал. 2 т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Акредитацията в случая е налице, което не е спорно по делото. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника). Съгласно ал. 4 на чл. 20а пък от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая, със Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. Изпълнителният директор на фонда е делегирал на З.-и. д. на ДФ "Земеделие" В. И. К. правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия при наличието на материална и персонална компетентност.

Актът е постановен в изискуемата писмена форма, но при преценка на неговото съдържание и представените писмени доказателства, съставляващи административната преписка, съдът намира, че уведомителното писмо не отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК относно формата на тази категория актове. Съгласно цитираната процесуална норма, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно своите права и законни интереси. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност, като липсата им препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, допустимо е мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но в този случай в мотивите на издадения административен акт следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ.

В настоящият случай с оспорения административен акт жалбоподателят С. П. е уведомен, че оторизираната субсидия по подаденото от него заявление за подпомагане за 2019 г. с УИН: 20/270519/25691 е в размер на 11 147,4 лева по код дейност АКП1, като са наложени санкции за бъдещ период в размер на 2 513,07 лв. за код дейност АКК1. В колона 11 от таблицата към писмото е посочено, че е наложено намаление и санкция за наддеклариране, в колона 20 също е посочено, че общите санкции и редукции са в размер на 2 513,07 лв., като липсват посочени правни и фактически основания за наложените санкции. В колона 4 е вписано, че наддекларираната площ е 11.32 ха, съвпадаща като обем с декларираната такава за подпомагане. В текстовата (разпоредителна) част на акта е посочено: „Наложени санкции за бъдещ период, съгласно чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 г.“. Тук следва да се отбележи, че посочената разпоредба на чл. 19 има процесуален характер, т.е. указва на компетентния административен орган определени правомощия при установяване на разлика между наддекларираната и установена площ в определен обем. За да се приложи тази норма обаче, е необходимо да се установи от фактическа страна и посочи конкретното материалноправно основание, обуславящи наддекларирането на площта. Т.е. посоченото от ответника като правно основание за приемане на площта като наддекларирана (чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 г.) не може да се счита за годно такова, обуславящо формиране на извод в изложената в уведомителното писмо насока. Следователно, в атакувания акт липсват посочени както фактическо, така и правно основание за неприемане на заявените земеделски площи като годни за подпомагане. При липса на посочено конкретно фактическо и правно основание, адресатът на акта е поставен в невъзможност да установи причината, мотивирала органа да откаже финансиране в посочения размер. В идентично положение е поставен и съдът, който, след като е сезиран с оспорване, е препятстван при извършване на дължимата преценка за законосъобразност. Последната не може да се основава на догадки и предположения както относно факти, така и досежно приложими правни норми, обусловили постановяване на контролирания административен акт. Доколкото предметът на съдебен контрол е законосъобразността на акта, а неговата същностна част са мотивите, съобразно чл. 59 ал. 1 т. 4 от АПК, то за осъществяване на надлежна проверка е необходимо и задължително ясното и в достатъчна степен конкретно посочване на фактическите и правни основания, въз основа на които е формирано крайното волеизявление на административния орган.

Както се посочи по–горе, допустимо е мотивите към административния акт да са в отделен документ, към който препраща оспорения акт, но в процесния случай такава препратка липсва.

Едва в хода на съдебното дирене административният орган представя писмено становище, в което разяснява, че с процесния УИН земеделският стопанин кандидатства за пета поредна година по направление ВПС1, като е заявил с код дейност АКК1 един парцел с площ 11.32 ха и два парцела с обща площ 44.94 ха с код дейност АКП1. Във връзка с това заявление за подпомагане са извършени всички административни проверки на основание чл. 37 от ЗПЗП, резултатите от които са обективирани в оспореното уведомително писмо, в т.ч. извършена проверка на място от ТИ на РА, налице е наддеклариране от 11.32 ха, представляващо 100 % спрямо установената допустима площ за подпомагане. Приложени били разпоредбите на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. Наддекларирането се дължало на това, че парцел 73016-8-1-1 не попадал с цялата си площ във ФБл, който има географско пресичане със специализиран слой ВПС с повече от 100 кв.м., т.к. не са изпълнени условията на чл. 5 ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г.

В обжалваното уведомителното писмо липсва посочване както на фактическо, така и на правно основание, което да обоснове формираното от административния орган властническо волеизявление в оспорената му част, с която се засягат права и законни интереси на адресата на акта и настоящ оспорващ. Установяването на такива, респ. посочването на мотивите на органа – издател едва в хода на съдебното дирене е недопустимо. Не може волята на административния орган да бъде мотивирана за пръв път след издаване на административния акт в съдебното производство, образувано по повод оспорване законосъобразността на този акт. Действително, няма пречка мотивите да се съдържат и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен при провеждане на административното производство и е приложен към преписката, но в процесния случай такъв не се установява. Дори представените по преписката доклади за проверка на място и на земеделското стопанство, с оглед тяхното съдържание не могат да обосноват какъвто и да било извод за наддеклариране на площи в насоката, изложено в горецитираното становище, представено в хода на съдебното производство, а още по–малко - във формираното в уведомителното писмо властническо волеизявление. Налице е пълно отсъствие на фактическо и правно основание за постановения административен акт в оспорената му част, обективираща приетото от ответника налагане на санкции за бъдещ период в размер на 2 513,07 лв., което е абсолютно основание за неговата отмяна по аргумент от чл. 146 т. 2 от АПК. Липсата на мотиви в акта препятства и извършването на пълноценен съдебен контрол на тази част от оспореното уведомително писмо, доколкото проверката за законосъобразност, дължима от съда, не може да се основава на предположения, догадки и хипотези.

Изложеното по-горе налага извода, че административният акт в оспорената му част е постановен при неспазване на установената форма, поради което следва да бъде отменен, а преписката - върната за ново произнасяне от административния орган при излагане на конкретни мотиви от фактическа и правна страна, съобразно изискванията на закона, въз основа на редовно проведено административно производство по установяване на фактите от обективната действителност от значение за случая и гарантиране правото на защита на бенефициента, при съобразяване с мотивната част на настоящия съдебен акт.

 

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски. Реално извършените такива възлизат общо на 810,00 (осемстотин и десет) лева, от които 10,00 лева внесена държавна такса и 800,00 (осемстотин) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на административният орган прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за основателно. С оспорената част на уведомителното писмо е наложена санкция общо в размер на 2 513,07 лв., съставляваща материалния интерес по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2. Процесният размер на материалния интерес попада в хипотезата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата, според която норма, за процесуално представителство, защита и съдействие при интерес от 1 000 до 10 000 лв. възнаграждението е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1 000 лв., като в случая, при съобразяване с посочените нормативни изисквания, минималният размер възлиза на 551 лв., следователно договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв. се явява прекомерно и следва да се намали до посочения в нормата минимален размер. Според чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. За да се произнесе по направеното възражение за прекомерност, респ. искане за редуциране на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът следва да приложи цитираните принципи за справедливост, обоснованост и съразмерност, изхождайки от предмета и естеството на правния спор. Във връзка с това следва да се отбележи, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, в проведеното по делото едно открито съдебно заседание упълномощеният адвокат не се явява, а извършената от него работа се ограничава до изготвяне на жалбата до съда и на писмено становище по съществото на спора. Предвид това съдът приема, че справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до сума от 551,00 лева, като така определените разноски по делото в общ размер на 561,00 (петстотин шестдесет и един) лева се възложат в тежест на ответната страна.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С. Д. П. от [населено място], общ. Сливен Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2019 г. с изх. № 02-200-6500/6244 от 15.11.2022 г., издадено от Заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, В ЧАСТТА, в която са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 2 513,07 лева по Направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1).

 

ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне, при съобразяване с дадените указания в мотивите на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, бул. “Цар Борис III“ № 136 ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. П. [ЕГН] от [населено място], общ. Сливен разноски по делото в общ размер 561,00 (петстотин шестдесет и един) лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните.