№ 74
гр. Бургас, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120204772 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба на Д. К. К., ЕГН ********** чрез адв. К.
К. от САК против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 9620031 на ОД МВР Бургас, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ на Д. К. К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба моли за отмяна на електронния фиш като оспорва да му
е известен посочения ЕФ К 8345822, оспорва да е налице повторност, намира, че ЕФ е
издаден при неточности, не било описано, че се касае за повторност, нямал спомен да е
шофирал автомобила си. Моли за отмяна на ЕФ или да се измени размера на санкцията.
Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозирано е
писмено становище, с което се поддържа жалбата.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Депозирано е писмено становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
ЕФ е връчен на 27.10.2024г. съгласно справка АИС и предвид липса на други
доказателства, съдът приема, че жалбата като подадена на 05.11.2024г., е депозирана в
предвидения четиринадесет дневен срок, от легитимирана страна.
На жалбоподателя Д. К. К. е издаден Електронен фиш за налагане на административно
наказание „глоба” за това, че на 02.08.2024 г. в 09:33 ч. в обл. Бургас, ПП II-99, км. 3+900,
местността Ченгенескеле в посока гр. Созопол към гр. Бургас, при максимално разрешена
скорост за движение в извън населено място до 80 км/ч. съгласно пътен знак В 26, при
отчетен е толеранс от -3 км/ч на измерената скорост с МПС „***“ лек автомобил с рег. № ***
е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № TFR1-M 644 - разрешена скорост 80 км./ч, установена скорост 98км./ч и
1
превишена скорост 18км./ч. МПС съгласно представените доказателства е собственост на Д.
К. К.. Посочено е, че ЕФ се издава в условията на повторност в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ К/8345822, който влязъл в сила на 22.11.2023г. (л. 13, л. 16 гръб), а
съгласно събраните доказателства е платен на 07.11.2023г. видно от извадка от платежното с
наредител на плащането Д. К..
На жалбоподателя с ЕФ серия К № 9620031 на ОД МВР Бургас е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на МПС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, които не си противоречат.
Съдът при служебната проверка констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа
реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –посочени са данните за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена,
адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се
обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените
изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият вече е
административен акт, годен да породи съответните правни последици. Ето защо са
неоснователни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност.
В случая е налице административно нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни
признаци, приложен е снимков материал като се вижда вида на автомобила, неговият
регистрационен номер, посоката на движение. Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
За използваното техническо средство е представено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835. Представя се протокол № 2-5-24 от проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 644/14, съгласно който е извършена последваща
проверка, от която е установено, че уредът съответства на одобрения тип.
Представен е и протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като е посочено разположението на уреда в служебен автомобил,
ограничението чрез въведен пътен знак на мястото на разположение, ограничението на
скоростта от 80 км/ч, на второкласен път, посока на движение – двете посоки, началото и
края на работата на АТСС, изготвена е и снимка за разположението на АТСС.
Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Правилно
нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като
нарушението е ясно и точно описано. Направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е
за да обуслови, че в случая скоростта от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26 („Забранено
е движение със скорост, по-висока от означената“) е различна от така посочените в ал.1 на
същия член на закона (в този смисъл Решение № 1056 от 6.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к.
а. н. д. № 1060/2020 г.). В самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е
2
извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба и квалификацията е правилна.
Ясно е посочено време, място, установената скорост, отчетеното превишение и
приложимата разпоредба.
Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност
предвид представената справка за собственост като Д. К. К. е вписан като собственик на
МПС. Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Електронният фиш правилно е издаден по
отношение на жалбоподателя като и от данните по делото не се установява да се е
възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП – „повторно“ е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач.
Следва да се посочи, че е без значение за съставомерността по чл.182
ал.1 и ал.2 от ЗДвП дали ограничението на скоростта е въведено с пътен знак или следва да
се спазват ограниченията на чл.21 ал.1 от закона, защото според състава на чл.182 ал.1 ЗДвП
деянието се състои в превишаване на установената за населено място скорост, а размера на
наказанието е диференциран според стойността на превишението. Аналогична е техниката
на законодателя при формиране на състава на чл.182, ал.2 от ЗДвП, предвиден за
превишение на ограниченията за скорост извън населено място. Главното фактическо
обстоятелство, което определя извършеното в условията на повторност, не е дали
предходното представлява превишение на скоростта в населено или извън населено място, а
дали представлява неспазване на правилата на чл.21 от ЗДвП. Вида на нарушението, както и
при престъплението се определя от защитения обект и това в случая са обществените
отношения, регламентиращи управление на МПС при спазване на правилата за скорост и
свързани със задължението за спазване на чл.21 ал.1 и ал. 2 от ЗДвП.
В случая наказващия орган е посочил ЕФ, с оглед на който настоящото се явява в
условията на повторност с ЕФ К 8345822, който съгласно събраните доказателства е платен
в намален размер на 07.11.2023г. и е за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Не може да се
сподели възражението, че този ЕФ бил неизвестен на жалбоподателя, тъй като се събраха
доказателства, че именно Д. К. е наредител на плащането на глоба в намален размер по този
ЕФ.
Настоящото е за същото по вид нарушение, извършено на 02.08.2024г., т.е. в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ, с което е наложено наказание за същото по вид
нарушение, поради което и правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана в
условията на повторност (така и в Решение № 1071 от 09.11.2023 г. по к. адм. н. д. № 1630 /
2023 г. на XXVI състав на Административен съд – Бургас; Решение № 824 от 02.08.2023 г. по
к. адм. н. д. № 993 / 2023 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас; Решение № 136
от 10.02.2023 г. по к. адм. н. д. № 2154 / 2022 г. на XIV състав на Административен съд –
Бургас и пр.). Следва да се посочи обаче, че съгласно чл. 189, ал. 10 ЗДвП влизат в сила
електронните фишове, които: не са обжалвани в срока по ал. 8; са обжалвани, но са
потвърдени или изменени от съда; са платени в срока за доброволно плащане - считано от
датата на плащането. Ето и защо според съдебния състав предвид, че ЕФ К 8345822 е платен
още в деня на връчване, то този ЕФ е влязъл в сила на 07.11.2023г. и неправилно
наказващият орган е приел, че следва да изтекат още 14 дни и е определил датата на влизане
в сила на този ЕФ като 22.11.2023г. В случая ЕФ К 8345822 е влязъл в сила в деня на
плащането му - на 07.11.2023г., а нарушението по настоящото е извършено именно в
3
едногодишен срок от влизането му в сила, на 02.08.2024г. като въпреки неправилно
определената дата на влизане в сила на ЕФ не е нарушено правото на защита на
санкционираното лице, защото се е защитавал срещу това дали нарушението е извършено
извън едногодишния срок от датата на влизане в сила на ЕФ, с който на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение.
Предвид, че нарушението по настоящото попада в едногодишен срок от датата на
влизане в сила на ЕФ, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, правилно е прието, че се касае за повторност и не са налице основания нито за
отмяна, нито за изменение на ЕФ. Ясно са посочени нарушените разпоредби и
обстоятелствата на нарушението.
С оглед изложеното правилно е определена санкционната разпоредба като се касае за
повторно нарушение на правилата относно управление на МПС с превишена скорост и
правилно е ангажирана отговорността на Д. К. К. на основание чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
2, т. 2 ЗДвП – превишението на скоростта е с 18 км/ч и размерът на наказанието глоба се
определя в двоен размер, а именно 100 лева.
Предвид на изложеното ЕФ като законосъобразен и правилен следва да се потвърди
изцяло.
Съдът дължи произнасяне по разноските. В случая право на разноски има само
наказващият орган, който не претендира такива и съдът не му присъжда.
Така мотивиран, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 9620031 на ОД МВР Бургас, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ на Д. К. К., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4