№ 978
гр. Варна, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20253110201779 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0439-000037 от
04.02.2025 г. на Началник Сектор 03 РУ при ОД МВР Варна, с което на Д. Т.
И., ЕГН ********** с адрес: с.Константиново, м-ст „Крушова градина“ №
397, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/,
на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания –
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 /шест/ месеца.
Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата и чрез
процесуалния си представител - адв. С.С. от АК-Варна, атакува наказателното
постановление, като незаконосъобразно. Иска се отмяната му.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание. В депозирано до съда писмено становище, се пледира за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно. Прави се искане за намаляване размера на адвокатския
хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на
жалбата. Претендират се разноски.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
1
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.12.2024 г. в 12.30 часа жалбоподателят управлявал в гр. Варна
по ул.“Ана Феликсова“ в посока бул.“Цар Освободител“ собствения си лек
автомобил „Ягуар Х Тайп“ с рег.№ С 50 10 МН / по силата на регистриран
договор за покупко-продажба от 13.09.2024г./, като моторното превозно
средство не било регистрирано по съответния ред съгласно Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, вревменно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета теглени от тях. Регистрацята на
автомобила била прекратена на 15.11.2024 г., по реда на чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП, тъй като водача и собственик на автомобила в двумесечен срок от
придобиването му не го е пререгистрирал.
Това било възприето от свид. П. В. П. - полицейски служител в 03 РУ
на ОД МВР Варна, който установил водача Д. Т. И. и извършил проверка.
За установеното му съставили АУАН Серия GA, бл. № 1043991, като
нарушението било квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил
подписан от жалбоподателя, без възражения видно от приложената разписка.
С мотивирана резолюция № 24-0439-М000087 от 30.12.2024 г. на осн.
чл. 54, ал. 1, т. 9 и чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателното
производство по АУАН Серия GA, бл. № 1043991 от 24.12.2024 г. за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП било прекратено, поради
констатирани признаци на извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
С постановление за отказ да се образува наказателно производство от
16.01.2025 г. Районна прокуратура - Варна отказала да образува досъдебно
производство и прекратила преписка № 676/2025 г. по описа на Районна
прокуратура Варна, като препис от постановлението, ведно с материалите по
преписката били изпратени на Началника на 03 РУ при ОД МВР - Варна за
преценка относно реализиране на административно-наказателна отговорност
спрямо Д. Т. И..
Въз основа на постановения отказ да се образува досъдебно
производство било издадено и атакуваното наказателно постановление.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП законодателят е въвел
изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и
редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС
и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, се определя с Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
2
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване
и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от
ЗДвП.
По делото не се спори, че на посочените в наказателното
постановление дата и място, жалбоподателят Д. Т. И. е управлявал в гр. Варна
по ул.“Ана Феликсова“ в посока бул.“Цар Освободител“ собствения си лек
автомобил „Ягуар Х Тайп“ с рег.№ С 50 10 МН.
Безспорно е установено и обстоятелството че жалбоподателя е
придобил посочения автомобил на 13.09.2024 г. чрез сключен нотариално
заверен Договор за покупко-продажба което също не се спори. От отразеното в
докладна записка приложена по делото след справка от информационната
система на МВР, се установява че жалб. И. не е изпълнил задължението си в
двумесечен срок от датата на придобиване да регистрира придобития
автомобил на свое име по силата на чл. 145, ал. 3 от ЗДвП, поради което и на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрацията на автомобила е била
служебно прекратена на 15.11.2024г. При това положение е очевидно, че
жалбоподателя е осъществил вмененото му административно нарушение тъй
като е управлявал МПС което не е било регистрирано по надлежния ред.
Съгласно нарушената разпоредба, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 145,
ал. 2 от ЗДвП, купувачът приобритател на регистрирано МПС е длъжен в
едномесечен срок да го регистрира в службата за регистрация на ППС.
Разпоредбата на чл. 18б, ал. 10 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС пък
предвижда, че се прекратява регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. В настоящия казус се твърди, че причината за нерегистриране на
МПС е едва ли не незнание за това задължение, тъй като на жалбоподателя не
му било съобщено че регистрацията на автомобила е прекратена. Това
задължение за регистрация на новопридобито МПС в тежест на
приобритателя е с императивен характер и произхожда от закона, като
евентуалното незнание от страна на жалбоподателя на закона по никакъв
начин не извлича непротивоправен характер на деянието.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че за да
настъпи ефектът на прекратяването, респ. за да формира вина за
административно нарушение, е необходимо издаването на административен
акт, който да му бъде съобщен. Правилата на ЗДвП и Наредбата ясно сочат
3
способа за служебно прекратяване на регистрацията и момента на настъпване
на неизгодния за собственика резултат, а именно от датата на отбелязване в
автоматизираната информационна система на МВР, за което действие не се
дължи нарочно съобщаване. В случая регистрацията е прекратена служебно
на дата 15.11.2024 г., която дата е посочена и от административно наказващия
орган. От момента на прекратяване на регистрацията всяко действие на водача
по управляване на нерегистрираното превозно средство ще доведе до
реализиране на състава на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Ако поради незнание бъде
извършено такова нарушение (какъвто се твърди да е настоящия случа),
следва да се счете, че е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл. 11, ал.
3 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Според ал. 2 на чл. 7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи, а в случая разпоредбата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост.
Прокурорът е отказал да образува ДП и е изпратил постановлението на
наказващия орган за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя. Спазена е била процедурата. Първоначално е
била издадена мотивирана резолюция от 30.12.2024 г. с която
административнонаказателното производство е било прекратено тъй като са
налице признаци за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. В
последствие след като прокурора прави отказ да образува ДП, възниква
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и постановлението е препратено на
наказващия орган. Такъв е настоящият случай. С оглед на обективираното в
Постановление на РП - Варна становище, че деянието на Д. Т. И.
ЕГН:********** не съставлява престъпление и наказателното производство
следва да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е надлежно
основание по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за образуване на
административнонаказателно производство за деяние, характеризиращо се от
обективна страна със същите съставомерни признаци, които прокурорът е
приел за недоказани в производството пред него.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда, че служебно с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването му, не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство.
По аргумент от чл. 143, ал. 15 от ЗДвП контролните органи не са
задължени да уведомяват приобретателя на МПС за служебното прекратяване
на регистрацията, така, както например е предвидено в разпоредбата на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП и по отношение на които случаи е приложимо
Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на
4
Върховен касационен съд и Върховен административен съд, съгласно което не
се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание
водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е
уведомен собственикът на моторното превозно средство. Даденото от съда
тълкуване кореспондира с изричното съдържание на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
който за разлика от чл. 145, ал. 2 от ЗДвП поставя задължение за контролните
органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на
регистрацията. Настоящият случай не е такъв. Неблагоприятно засягане за
собственика на автомобила е предвидено като задължителен резултат при
настъпване на определен юридически факт – изтичане на двумесечен срок от
датата на придобиване на автомобила и неизпълнение на задължението по чл.
145, ал. 2 от ЗДвП.
Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл.
18б, ал. 1, т. 10 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, предвиждаща служебно прекратяване на
регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за
регистрация, от страна на новия собственик.
Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага
извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след
изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик
на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение
- да регистрира закупения от него автомобил. В тази хипотеза законът
приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на
липсата на регистрация на същия. На водача на автомобила е вменено
задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по
надлежен ред.
Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя Д.
Т. И.. В хода на проведеното административнонаказателно производство не са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Наложените му
административни наказания са в минимален размер, поради което и не
5
подлежат на корекция от съда.
В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай тъй
като настоящия случай не се характеризира с някаква съществена разлика от
обичайните нарушения от този вид. Нещо повече, следва да се посочи, че по
делото не се и установиха обстоятелства, от които да се направи извод, че
конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.
Жалбоподателя е закупил автомобила на 13.09.2024 г. и на тази дата е
възникнало за него задължение да го регистрира на свое име. Той не само не
го е сторил в законовия двумесечен срок, но той не го е сторил и до датата на
съставяне на АУАН за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на 24.12.2024 г., т.
е. повече от три месеца след като двумесечния срок е бил изтекъл, което е
един значителен период от време. Този продължителен период на бездействие
очертава жалбоподателя като личност склонна да нарушава разпоредбите на
ЗДвП и води до извод че дееца е с повишена степен на обществена опасност
поради което приложението на чл. 28 от ЗАНН не следва да намери място.
Наред с това извършеното нарушение не е изолирана негова проява, предвид
на това, че за него се установяват и предходни нарушения по ЗДвП, видно от
справката за нарушител/водач.
При извършената служебната проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
По гореизложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има единствено
възиваемата страна, и тя е направила такова искане.
Водим от горното и на основание и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0439-000037 от
04.02.2025 г. на Началник Сектор 03 РУ при ОД МВР Варна, с което на Д. Т.
И., ЕГН ********** с адрес: с.Константиново, м-ст „Крушова градина“ №
397, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/,
на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания –
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА Д. Т. И., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна
6
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по АНД №1779/2025г. по описа на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7