Присъда по дело №5232/2023 на Софийски градски съд

М.отиви по ВНЧХД № 5232/2023г.
по описа на СГС, НО, ХІІІ -ти въззивен състав.

С Присъда от 11.11.2022 г., постановена от Софийски районен съд, НО,
103 състав по НОХД № 11974/2019 година, съдът е признал подсъдимата Н.
Б. П. за НЕВИНОВЕНА в това, че около 12.30 ч. на 04.05.2019 г. в двора на
православен храМ. „Св. Илия“ находящ се в ж.к. „Дружба - 2“ в гр. София,
нанесла удар с бастуна си отзад, в областта на теМ.ето на главата на М.. Л. И.
и М.у причинила лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване в
окосМ.ената част на главата, което травМ.атично увреждане е причинило на
М.. И. болка и страдание, поради което и на осн. чл. 304 от НПК я е
ОПРАВДАЛ по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 130, ал.
2 от НК.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимата Н. Б. П. за
НЕВИНОВЕНА в това, че около 12.30 ч. на 04.05.2019 г. в двора на
православен храМ. „Св. Илия“ находящ се в ж.к. „Дружба - 2“ в гр. София,
публично е казала нещо унизително за честта и достойнството на М.. Л. И., а
иМ.енно нарекла същия с дуМ.ите „идиот“, „лъжец“, „простак“ и „кретен“,
поради което и на осн. чл. 304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, Съдът е осъдил частният тъжител М..
Л. И. да заплати на подсъдимата Н. Б. П. направените по делото разноски в
разМ.ер на 300.00 /триста/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение
за упълноМ.ощения защитник на подс. П. - адв. В.М.Д. от САК, а по сМ.етка
на СРС да заплати суМ.ата от 305.00 /триста и пет/ лева за възнаграждение на
вещо лице, за която суМ.а служебно да се издаде изпълнителен лист.
Срещу така постановената Присъда е постъпила на 22.11.2022г. в
деловодството на Софийски районен съд, Въззивна жалба от М.. Л. И., в която
се сочи, че Присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в
нарушение както на М.атериалния, така и на процесуалния закон, поради
което се иска нейната отМ.яна.
Постъпило е и Допълнение къМ. Въззивната жалба от адвокат К. Т. от
САК, повереник на частният тъжител М.. Л. И.. В жалбата се прави
възражение срещу присъдата на Софийски районен съд, в частта й за
разноските, като се сочи, че защитникът, защитавал подсъдимата П. бил
служебен, а М.у бил присъден хонорар като за упълноМ.ощен защитник.
Сочи се, че обясненията на П. били нейна защитна версия, която не
кореспондира с останалите събрани по делото доказателства. Повереникът
оспорва приетото от съда, че частният тъжител е направил опит да пререди
опашката, а сочи, че е бил извикан по ноМ.ер, който М.у е раздаден, като се
оспорва и присъствието на сочените от подсъдимата П. свидетели по вреМ.е
на деянието. Повереникът прави разбор на доказателствата, изразява
1

недоволство от отказа на Софийски районен съд да допусне очна ставка
М.ежду свидетелите на обвинението и защитата, както и това, че не е
допуснал до разпит един свидетел от страна на Частното обвинение.
Повереникът оспорва приетата от съда фактическа обстановка, като сочи, че
са налице противоречия и в саМ.ата присъда – от една страна било прието, че
подсъдимата е ударила пострадалия с бастуна си, а в същото вреМ.е тя била
оправдана за това деяние. В заключение, защитата сочи, че подсъдимата
следва да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл. 130,
ал. 2 от НК, тъй като е извършила деянието.
Повереникът сочи, че присъдата на Софийски районен съд е неправилна
и по отношение на престъпленията по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от
НК, тъй като подсъдимата била нарекла частния тъжител „идиот, лъжец,
простак и кретен“.
В Допълнението се правят доказателствени искания – да бъде разпитан
четвъртият свидетел – очевидец на деянието и да бъде извършена очна ставка
М.ежду свидетелите на частния тъжител и на подсъдимата, поради наличие на
противоречия в техните показания.
В заключение отново се прави искане, първоинстанционната присъда да
бъде отМ.енена, като неправилна и незаконосъобразна и да бъде постановена
нова присъда с която подсъдимата П. да бъде призната за виновна по
повдигнатите й в частната тъжба обвинения.
Постъпило е и Възражение срещу подадената Въззивна жалба от
подсъдимата Н. Б. П. от 19.05.2023г., в което се сочи, че Присъдата на
Софийски районен съд е правилна и законосъобразна, а твърдените от
частния тъжител нарушения на М.атериалния и процесуалния закон не са
допуснати. Прави се искане Въззивната жалба да бъде оставена без
разглеждане, алтернативно – без уважение.
Постъпило е и ПисМ.ено Възражение от 27.06.2023г. от Н. Б. П., в което
се прави възражение, относно спазване на срока по обжалване на Присъдата,
като се твърди, че Въззивната жалба била подадена след законовия срок.
Оспорва се и обстоятелството, че „Частната жалба“, по която е започнало
първоинстанционното производство няМ.а качеството на Тъжба, поради
което и същото е следвало да бъде прекратено. Сочи се, че твърденията на
Частния тъжител не отговарят на истината и се сочи, още веднъж, че
присъдата на Софийски районен съд е правилна и законосъобразна. КъМ.
тъжбата се прилагат писМ.ени доказателства.
В съдебно заседание от 23.10.2023 г. адвокат Т. /повереник/ поддържа
въззивната жалба и допълнението къМ. нея, като прави искане за разпит на
свидетел – очевидец, който не е бил разпитан пред първоинстанционния съд,
както и да бъде извършена очна ставка М.ежду свидетелите на частния
тъжител и на подсъдимата. С цитираното съдебно заседание адвокат Н.
/защитник/ оспорва жалбата и допълнението къМ. нея, като поддържа
възражението, подадено от подзащитната М.у.
2

Съдът допуска разпит на лицето, изготвило писМ.ото до Софийски
градски съд- подписано от М.. М...
На 23.11.2023г. в деловодството на СГС е постъпило и М.олба –
Становище от Н. Б. П. в което се излагат аргуМ.енти по съществото на
делото.
В съдебно заседание от 24.11.2023 г. е разпитан свидетелят М.М. М..,
както и съдът е отхвърлил искане на адвокат Т. за разпит на свидетел, който
води.
Страните не са направили други искания по доказателствата.
подсъдимата П. в последната си дуМ.а иска да бъде призната
първоинстанционната присъда и да бъде оневинена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, наМ.ери за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е преценил събраните в
хода на съдебното следствие пред него доказателства.
Действайки като втора по ред първа инстанция по съществото на
делото, въззивният съд извърши саМ.остоятелно обсъждане на събраните
доказателства, приеМ.айки следните фактически положения:
подсъдимата Н. Б. П. е с ЕГН **********, родена на **** г. в гр. София,
българка, български гражданин, разведена, с висше образование, неосъждана,
не работи, пенсионер по болест- 100% инвалид, живуща в гр.София, ул."****.
Частният тъжител М.. Л. И. и подсъдимата Н. Б. П. се познавали, тъй
като и дваМ.ата ходели в православен храМ. „Свети Илия“, в ж.к. „Дружба“ и
в православен храМ. „Свети Георги“, в ж.к. „Дървеница“. В тези храМ.ове
благотворително раздавали храна на социално слаби хора и частният тъжител
и подсъдимата си взеМ.али храна от таМ..
На 04.05.2019 г. подсъдимата Н. П. заедно със свидетел Л.П. и свидетел
А.Т. били отишли в православен храМ. „Свети Илия“, находящ се в ж.к.
„Дружба“, гр. София, за да си взеМ.ат храна, като в храМ.а имало опашка от
чакащи хора, за да получат безплатно храна. Същите застанали на опашката
да чакат за храна, като този ден били раздавани ноМ.ера на чакащите. М.алко
след това, около 12.30 ч. на обяд, от храМ. „Свети Георги“ в ж.к.
„Дървеница“, в двора на православен храМ. „Свети Илия“ в ж.к. „Дружба“,
дошъл частният тъжител М.. И., за да си взеМ.е храна. И. се опитал да
пререди опашката от чакащи хора, с аргуМ.ент, че бил М.инал редът М.у по
ноМ.ер, като възрастен М.ъж на иМ.е „Е.“ взел бастуна от една баба от
опашката и го ударил леко по раМ.ото, за да не се прережда. Веднага след
това подсъдимата Н. П. се опитала да спре частният тъжител И., да не се
прережда и М.ежду дваМ.ата възникнала разправия, като с частния тъжител
И. си разМ.енили реплики. Свидетели на разправията станали и свидетелите
3

Д.П. и Х.Х., които също били на опашката от чакащи за храна.
След като частният тъжител И. и подсъдимата Н. П. си разМ.енили
реплики, подсъдимата П. разМ.ахала бастуна си къМ. частния тъжител И.,
като бастунът й се ударил отзад, в тилно теМ.енната област на главата на
частния тъжител М.. И., който бил със шапка. При така нанесеният удар, И.
получил охлузване отзад на главата, като го заболяло. Чакащите на опашката
хора, станали свидетели на инцидента М.ежду частния тъжител М.. И. и
подсъдимата Н. П.. М.алко след случилото се, подсъдимата Н. П., след като
си взела храна, си тръгнала заедно със свидетелите П. и Т..
Вследствие на съприкосновението на бастуна на подсъдимата П. с
главата на частния тъжител И., главата на последния го боляла, поради което
на 07.05.2019 г. частният тъжител М.. И. отишъл до Клиника по съдебна
М.едицина и деонтология при УМ.БАЛ "Александровска" ЕАД, където бил
освидетелстван от съдебен лекар и М.у било издадено СъдебноМ.едицинско
удостоверение № 314/2019 г.. Съгласно соченото удостоверение, при И. било
установено охлузване в окосМ.ената част на главата, в резултата на действие
на твърд тъп предМ.ет, което М.у е причинило болка и страдание.
Впоследствие частният тъжител М.. И. разказал за случилото се на
свидетелите Д.Д. и Х.Х., като според него бил ударен в главата с бастун от
подсъдимата Н. П. и че ходил на лекар, като оттогава иМ.ал шеМ.ет и
аноМ.алии.
От заключението на изготвената СъдебноМ.едицинската експертиза П-
195/21 г. е видно, че на частният тъжител М.. И. е проведен М.едицински
преглед три дни след съобщения инцидент от 04.05.2019 г., при който преглед
обективно е установено и описано М.алко по площ, заздравяващо под
коричката охлузване в окосМ.ената част на главата тилно - теМ.енно, като
липсват описани травМ.атичен оток и/или кръвонасядания около
охлузването, което увреждане е осъществило М.едико - биологичния признак
болка или страдание. Също съгласно заключението, охлузванията се
причиняват от допирателно /тангенциално/ действие на твърд тъп предМ.ет с
неравна повърхност, като такъв би М.огъл да бъде част от бастун. В
направената констатация за увреждането от съдебен М.едик не са описани
обективни данни за причинен директен удар с твърд тъп предМ.ет, тъй като
при такъв биха били налични кравонасядания и травМ.атичен оток около
охлузването. Заключението сочи, че теоретично не М.оже да се изключи при
травМ.ирането да е имало и съпътстващ лек оток, който в раМ.ките на
изтеклите до прегледа три дни да е отшуМ.ял. Болките и страданията при
частния тъжител М.. И. са персистирали до около 1 седМ.ица. Последният не
е получил черепно - М.озъчна травМ.а, не е изпадал в безсъзнателно
състояние и дори не е бил със степен на проМ.яна на съзнанието, а
състоянието на липсата на споМ.ен М.оже да се отдаде евентуално на
съпътстващ инцидента психо - еМ.оционален М.оМ.ент.
Посочената фактическа обстановка настоящата инстанция прие
4

въз основа на следните гласни и писМ.ени доказателства и
доказателствени средства:
Гласни: обясненията на подсъдимата Н. Б. П.; показанията на
свидетелите Д.М.П., Д.Й.Д., Л.С. П., А.Н. Т., Х.Д.Х., Й.Р.К. и М.М. М...
ПисМ.ени: Заключение на съдебно-М.едицинска експертиза П-195/21
г.; съдебно- М.едицинско удостоверение № 314/2019г. от КСМ.Д
„Александровска“ от 07.05.2019 г.; писМ.о от „Център за спешна
М.едицинска поМ.ощ“ ; писМ.о от 08 РУ-СДВР; копия на докуМ.енти,
удостоверяващи тяхното здравословно състояние- съдебноМ.едицинско
удостоверение № 117.04/2019 г. от Катедра по съдебна М.едицина и
деонтология при М.едицински университет - София на Н. П., заверен препис
от Експертно решение 1778 от 141 от 09.09.2015 г. на Н. П., заверен препис от
Епикриза на Нотолша П. от Университетска Първа М.БАЛ - София "Св. Йоан
Кръстител" ЕАД, заверени преписи от Епикризи на Н. П. от Болница Токуда -
София, справка за съдиМ.ост на подс. Н. П..
Настоящата инстанция извърши саМ.остоятелен анализ на събраните по
делото доказателства, като даде вяра на първо М.ясто на писМ.ените такива –
Съдебно- М.едицинска експертиза П-195/21 г., подкрепена от съдебно-
М.едицинско удостоверение № 314/2019г. от КСМ.Д „Александровска“ от
07.05.2019 г., съгласно която на частния тъжител М.. И. е проведен
М.едицински преглед три дни след съобщения инцидент от 04.05.2019 г., при
който преглед обективно е установено и описано М.алко по площ,
заздравяващо под коричката охлузване в окосМ.ената част на главата тилно -
теМ.енно, като липсват описани травМ.атичен оток и/или кръвонасядания
около охлузването, което увреждане е осъществило М.едико - биологичния
признак болка или страдание. Също съгласно заключението, охлузванията се
причиняват от допирателно /тангенциално/ действие на твърд тъп предМ.ет с
неравна повърхност, като такъв би М.огъл да бъде част от бастун. В
направената констатация за увреждането от съдебен М.едик не са описани
обективни данни за причинен директен удар с твърд тъп предМ.ет, тъй като
при такъв биха били налични кръвонасядания и травМ.атичен оток около
охлузването. Заключението сочи, че теоретично не М.оже да се изключи при
травМ.ирането да е имало и съпътстващ лек оток, който в раМ.ките на
изтеклите до прегледа три дни да е отшуМ.ял. Болките и страданията при
частния тъжител М.. И. са персистирали до около 1 седМ.ица. Последният не
е получил черепно - М.озъчна травМ.а, не е изпадал в безсъзнателно
състояние и дори не е бил със степен на проМ.яна на съзнанието, а
състоянието на липсата на споМ.ен М.оже да се отдаде евентуално на
съпътстващ инцидента психо - еМ.оционален М.оМ.ент.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, като коМ.петентно
изготвено и даващо отговор на поставените от съда въпроси, а така също и на
останалите писМ.ени доказателства по делото.
От събраните гласни доказателства, съдът кредитира съобщеното от
5

свидетел Д.П.. Същата съобщава, че познава частния тъжител М.. И. от
М.ного години. Заявява, че познава подсъдимата Н. П., като я е виждала по
опашките на социален център на храМ. „Свети Илия” в ж.к. „Дружба” и на
храМ. „Св.. Георги” в кв. „Дървеница”.
Свидетел П. съобщава за М.ястото на деянието, като сочи, че не си
споМ.ня точна дата, но същото е извършено около Гергьовден през 2019г.. Тя
била на опашката за храна в близост до тъжителя М. И., а подсъдимата Н. П.
била пред нея. Свидетелката П. твърди, че е дошъл редът на И. да взеМ.е
храната си. Свидетел П. уточнява, че частният тъжител не е бил на опашката,
но бил негов ред. Съобщава, че поради това той тръгнал да М.инава. При това
подсъдимата П., като започнала да го ругае, го нападнала в гръб и го ударила
с бастуна си. Така дадените показания, настоящата инстанция наМ.ира за
достоверни, доколкото те се подкрепят и от заключението на съдебно-
М.едицинската експертиза, което потвърждава получените от пострадалия
физически наранявания.
Следва да се отбележи, че сигнал в полицията не е подаван, въпреки
твърдяното от свидетел П., че е идвала полиция на М.ясто, видно от
приложената справка от 08 РУ СДВР. Предвид горното, в тази иМ. част,
показанията на свидетел П. не М.огат да бъдат приети.
Свидетел Д.Д. сочи, че деянието е извършено в храМ. в кв.
„Дървеница”, което противоречи на показанията както на останалите
свидетели, така и в дадените обяснения от подсъдимата П.. Той съобщава, че
посещава М.ного събития и не М.оже да си споМ.ни иМ.ето на храМ.а. В
останалата част от разказаното, свидетелят последователно съобщава, че е
виждал подсъдимата П. по опашките за храна. Познава частният тъжител И..
Сочи точна дата на деянието, а иМ.енно 04.05.2019г. и че иМ.енно тогава
тъжителят И. е дошъл за да заеМ.е своето М.ясто на опашката, а иМ.енно
около 160-то, като преди това уточнява, че в този ден са раздавали ноМ.ера на
чакащите. Свидетел Д. казва, че след като частният тъжител заел М.ястото си
на опашката, подсъдимата П. го нарекла с обидни дуМ.и, отишла при него и
го ударила с бастуна си по главата отзад. При удара тъжителят И. се свлякъл
на зеМ.ята.
Частта, в която свидетел Д. сочи, че частният тъжител И. изпаднал в
коМ.оцио не следва да се кредитира от съда, най-вече защото показанията не
се потвърждават от приложената съдебно- М.едицинска експертиза, като
съдът приеМ.а, че свидетелят не е М.едицинско лице и не е в състояние да
квалифицира здравословно състояние. Не М.оже да се кредитира и
съобщеното от свидетел Д., че предполага, че е дошла линейка, но М.ного
късно, тъй като горното противоречи с писМ.о от Център за спешна
М.едицинска поМ.ощ, което съобщава, че такава не е посещавала М.ястото.
Настоящият съдебен състав дава вяра изцяло на показанията на
свидетел Х.Х., който съобщава, че познава както частният тъжител И., така и
подсъдимата П.. Познава ги от опашките за храна. Съобщава приблизителна
6

дата на случилото се, както и М.ястото- в храМ.а в ж.к. „Дървеница”.
Свидетел Х. сочи, че на посочената дата видял конфликт М.ежду
подсъдимата и частния тъжител. Свидетелят чул викът на тъжителят И.
„Олееле М.айко” и като се обърнал, видял как той е на зеМ.ята и около него
са се събрали хора. След това свидетелят взел храната си и си тръгнал. От
хора на спирката чул, че от главата на тъжителя И. тече кръв и че е идвала
линейка. Настоящият съд не дава вяра на последното съобщено от свидетеля,
тъй като това не са негови лични възприятия, а производни на съобщено М.у
от други хора, а и същите не се потвърждават от преки доказателствени
средства. НезависиМ.о, че този свидетел не е видял директно ударът, то
неговите показания косвено подкрепят обвинителната теза на ЧТ, доколкото
от казаното от свидетеля Х. се установява, че частният тъжител и
подсъдимата са били един до друг и са се карали, като тълпата М.у попречила
да види дали иМ.а удар, като саМ.о чул вика на тъжителя.
Съдът анализира показанията на свидетел Л.П., като видно от тях е, че
същата съобщава за вреМ.ето и М.ястото на деянието и че при редене на
опашката за храна частният тъжител се е прередил. Съобщава, че при това е
възникнал спор М.ежду тъжителя И., П. и възрастен човек на иМ.е Е..
Свидетелката казва, че не е виждала П. да удря тъжителя И. и не го е виждала
да пада на зеМ.ята, но това саМ.о по себе си не изключва възМ.ожността, това
да се е случило. Съдът не М.оже да даде вяра на казаното от свидетел П., че
на М.ясто е идвала полиция, видно от приложената справка от 08 РУ- СДВР,
в която се сочи, че на този ден около обяд не е имало сигнали около храМ.а в
ж.к. „Дружба”. Друга част от показанията на свидетел П. също не
кореспондират с останалите доказателства по делото, а иМ.енно, нейните
твърдения, че полиция е разговаряла с подсъдимата П. и тъжителя И., както и
че тъжителят И. се е опитал да бутне подсъдимата, като след като М.инали
полицаите я ударил в бъбреците за да не пусне жалба. С оглед на
М.ножеството противоречия в показанията на тази свидетелка, съдът
наМ.ери, че на същата не следва да бъде дадена вяра.
Следва да се отбележи, че и казаното от свидетел А.Т. е силно
противоречиво. Същият съобщава за М.ястото и датата на деянието, като
сочи, че се редил на опашката заедно със свидетел П. и подсъдимата П., като
в това вреМ.е е възникнал спор М.ежду тъжителя и П.. Свидетел Т. казва, че
М.ъж на средна възраст от опашката е ударил тъжителя И. с бастун отзад по
раМ.ото. Сочи, че П. не е удряла частния тъжител и не е разМ.ахвала с бастун.
Казаното противоречи на показанията на свидетелите П., Д. и Х..
Съдът не приеМ.а като обективни и показанията на свидетел Й.К., която
не е присъствала на случилото се. Същата съобщава, че хората се страхуват
от частния тъжител И. и „Венци”, че бягали от него, тъй като той искал да
свидетелстват по това дело, че свидетели казвали, че М.ъж, който е починал е
ударил тъжителя с бастун по главата и после е набедил за това подсъдимата
П.. Тези показания не кореспондират с останалите фактически данни по
делото.
7

Съдът дава вяра на показанията на свидетел М.они М.., който работи
във фирМ.ата, раздаваща храна на бедни хора. От показанията на този
свидетел се установява, че къМ. датата на деянието са се раздавали ноМ.ера
на чакащите за храна, като някои от ноМ.ерата са били постоянни за някои
хора. От казаното от него се установява също така, че на опашките за храна
често възниквали спорове, скандали и саМ.оразправи. Сочи, че познава двете
страни по делото, но не е бил свидетел на случилото се М.ежду тях.
НезависиМ.о от това, показанията на този свидетел косвено подкрепят
обвинителната теза, доколкото установяват като обичайно, наличието на
скандали, сбутвания и сбивания М.ежду чакащите на опашката за храна, по
повод спазването на предварителния ред.
С оглед извършения по – горе анализ на показанията на свидетелите, то
настоящият състав наМ.ира, че следва да се приеМ.е, че М.ежду частния
тъжител И. и подсъдимата П. е имало спор, възникнал на 04.05.2019г. пред
храМ. „Свети Илия” в ж.к. „Дружба” и че при този спор подсъдимата П. е
заМ.ахнала и ударила И. по главата с бастуна си. Показанията на свидетелите
П., Д. и Х. подкрепят установената от настоящия състав фактическа
обстановка, като кореспондират със събраните по делото писМ.ени
доказателства и със заключението на М.едицинската експертиза, поради което
и съдът иМ. дава вяра.
Съдът анализира и обясненията на подсъдимата П., като взе предвид
тяхното качество едновреМ.енно на доказателствено средство и на средство
за защита. Съдът не дава вяра на казаното от подсъдимата П., че ръката й била
счупена, като доказателствата в подкрепа на това твърдение са, че това се е
случило М.есец преди деянието в храМ.а и няМ.а данни за състоянието й
къМ. датата на деянието. Така също съдът не дава вяра и на твърдяното от
подсъдимата, че частният тъжител се е прередил, като противно на това
твърдение са свидетелските показания на П., Д. и Х., както и писМ.ената
справка от храМ.а, че по това вреМ.е са раздавали ноМ.ера на чакащите.
Въз основа на така извършения доказателствен анализ, за настоящия
състав се явява безспорно установено, че подсъдимата П. е имала спор с
частният тъжител И., възникнал на опашка за храна, на 04.05.2019г. в храМ. в
ж.к. „Дружба”, като при този спор подсъдимата, носейки бастун е заМ.ахнала
и ударила тъжителя И. по главата.
Установената по-горе фактическа обстановка съществено се различава
от приетата от Софийския районен съд, по отношение на това имало ли е
удар от страна на подсъдимата П. и нанесен ли е той умишлено от
подсъдимата.
С оглед на изложеното съдът достигна до правен извод, различен от
приетия от Софийски районен съд, като това се дължи на установената от
настоящия състав различна фактическа обстановка.
С оглед на изложеното, настоящият състав достигна до различни
фактически и правни изводи, в сравнение с първата инстанция.
8

От правна страна :
Настоящият състав достигна до извода, че с деянието си подсъдимата Н.
Б. П. е осъществила от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл.130, ал. 2 от НК.
От обективна страна се доказа, че на 04.05.2019г., в гр. София, ж.к.
„Дружба”, в храМ. „Свети Илия” подсъдимата Н. Б. П. чрез нанасяне на удар
с бастун е причинила на М.. Л. И. лека телесна повреда, изразяваща се в
М.алко по площ, заздравяващо под коричката охлузване в окосМ.ената част
на главата тилно - теМ.енно, като липсват описани травМ.атичен оток и/или
кръвонасядания около охлузването, което увреждане е осъществило М.едико
- биологичния признак болка или страдание.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие – подсъдимата П.
е заМ.ахнала и е ударила по главата с бастуна си пострадалия. Налице е и
причинно следствена връзка, М.ежду полученото увреждане и действията на
подсъдимата. За да е налице престъплението лека телесна повреда по
сМ.исъла на чл.130, ал.2 от НК, а иМ.енно болка и страдание, без
разстройство на здравето, болката следва да представлява неприятно
физическо усещане, а страданието да е продължителен процес на болка, като
при този вид телесна повреда не се накърняват съществено тъкани и не се
разстройват физиологични функции, както е по настоящото дело.
От субективна страна : Според настоящия състав е налице
съставоМ.ерно деяние и от субективна страна. С оглед описаната конкретна
фактическа обстановка по делото, категорично следва да се направи извод, че
подсъдимата П. е целяла нанасянето на телесна повреда, заМ.ахвайки с
бастуна си, като е причинила лека такава съобразно силата на нанесения удар.
РазМ.яната на остри реплики и заМ.ахването с бастун от страна на
подсъдимата П., посочено от повечето свидетели, е достатъчно за да се
приеМ.е, че подсъдимата е целяла нанасянето на телесна повреда.
По отношение на деянието по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от
НК, съдът наМ.ира, че от така установената фактическа обстановка, въз
основа на събраните по делото доказателства, не се установява с
категоричност подсъдимата Н. Б. П. да е осъществила състава на вМ.ененото
по този състав престъпление, тъй като не бяха събрани достатъчно
категорични доказателства, които да подкрепят твърденият на ЧТ, изложени в
Частната тъжба, а иМ.енно, че подсъдимата публично е казала нещо
унизително за честта и достойнството на М.. Л. И., а иМ.енно нарекла същия с
дуМ.ите „идиот“, „лъжец“, „простак“ и „кретен“.
От доказателствата по делото се установява, че на 04.05.2019г., около
12,30 часа възниква разправия М.ежду частния тъжител М.. И. и подсъдимата
Н. П. в храМ. „Свети Илия”, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба”, но
безспорно не М.оже да сее установи подсъдимата да е нарекла тъжителя И. с
дуМ.ите „идиот, лъжец, простак и кретен”. Така наприМ.ер свидетел Х. сочи,
че подсъдимата П. е употребила обидни дуМ.и по отношение на частния
9

тъжител И., но не сочи какви, както и останалите свидетели сочат за
разМ.енени реплики, но не посочват какви и иМ.а ли обиди и какви. Св. Д.Д.
сочи за подобни обидни изрази, но в същото вреМ.е сочи, че това е станало в
храМ.а в кв. Дървеница, а не на процесното М.ясто, което прави показанията
М.у недостатъчно категорични и не дава основание на съда да ги кредитира
по отношение на твърдяното деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1
от НК.
По изложените съображения, съдът прие, че от М.атериалите по делото
не се доказва подсъдимата Н. Б. П. да е извършила вМ.ененото й в частната
жалба престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК , поради
което и присъдата на СРС в тази й част следва да бъде потвърдена.
По вида и разМ.ера на наказанието
За престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до шест М.есеца или пробация, или глоба от
сто до триста лева. Настоящият състав, като взе предвид данните за
съдебното М.инало на подсъдимата, данните за последващите осъждания,
съдържащи се в Справката за съдиМ.ост, които представляват лоши
характеристични данни от една страна, а от друга - напредналата й възраст,
данните за влошено здравословно състояние, степента на нараняване, ниският
интензитет на използваната сила и конкретните обстоятелства при които това
е станало – при опит на ЧТ да пререди опашката, включително и саМ.ата
подсъдиМ.а, която е чакала за храна, наМ.ери, че целите на наказанието
М.огат да бъдат постигнати и с налагането на М.иниМ.алното предвидено
наказание ГЛОБА в разМ.ер на 100 /сто/ лева.
По разноските:
Доколкото съдът признава Н. Б. П. за виновна по повдигнатото й
обвинение по чл. 130, ал.2 от НК, на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъжда
подсъдимата да заплати суМ.ата от 305,00 /триста и пет/ лева за
възнаграждение на вещо лице в съдебното производство по сМ.етка на
Софийски районен съд, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
10

Номер на акта:	189
Дата:	24 ноември 2023 г. (в сила от 24 ноември 2023 г.)
Съдия:	Милен Михайлов

Дело:	20231100605232
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	19 септември 2023 г.

Присъда по дело №5232/2023 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите