РЕШЕНИЕ
№ 399
гр. Кюстендил, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241520101034 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Делото е образувано по искова молба, подадена от адв. Г. Х., в
качеството й на пълномощник на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК: *********,
представлявано от Р. И. М. - Т., със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н "Витоша", ул. "Рачо Петков Казанджията" 4-6, сграда "Матрикс
Тауър", против В. С. Я., с ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ул."***" **,
съдържаща искане с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.422 от ГПК и цена на иска: 250,69 лева - главница и 69,85 лева - лихва за
забава/просрочие/, начислена за период от 15.08.2021 г. до 06.02.2024 г., ведно
със законната лихва, считано от дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателно погасяване на сумата.
Претендират се и разноски.
В исковата молба и уточнителните такива към нея, се твърди, че на
01.05.2021 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“
ЕАД, в качеството на кредитор и В. С. Я. в качеството на кредитополучател
бил сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX -
18564781, по силата на който кредиторът бил одобрил и предоставил на
кредитополучателя-ответник парична сума в размер на 250,69 лева, която да
послужела за закупуване на стоки. Заемната сума се била считала усвоена от
потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния търговец със
сумата на отпуснатия кредит чрез издаване на фактура.
1
Сочи се, че в конкретния случай датата на заверяване на сметката на
търговеца била 01.05.2021 г., видно от фактура № **********, изд. от
„Технополис България“ ЕАД, а закупените от кредитополучателя стоки
представлявали аксесоари за мобилен телефон смартфон „SAMSUNG“ за
обща цена в размер на 289,89 лева. Отпуснатият кредит от 250,69 лева бил
усвоен в пълен размер от ответника на 01.05.2021 г., а срокът на действие на
договора бил 3 месеца – от 15.06.2021 г. до 15.08.2021 г., при месечни
погасителни вноски, определени по размер и падеж в погасителния план,
инкорпориран в договора, а именно в размер на 86,07 лева, представляващи
главница и лихва, уговорена в размер на 14,48% - фиксиран лихвен процент,
които се дължали на 15-о число от съответния месец. В чл.3 от договора била
предвидена неустойка за забава върху просрочените суми в размера на
законната лихва, ГПР бил в размер на 15,49%, а падежът настъпил на
15.08.2021 г.
Заявява се, че видно от справка с изх.№ 43/29.03.2024 г.,
представляваща директна извадка от счетоводната система на банката,
ответникът не бил извършил нито едно плащане за погасяване на кредитното
задължения. Кредитополучателят бил приел всички клаузи на договора, които
му били предоставени предварително, подписал собственоръчно всяка
страница от договора, както и издадената от „Технополис България“ ЕАД
фактура за закупените на кредит стоки, с което потвърдил, че ги е получил.
На 27.07.2022 г. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ ЕАД
прехвърлило на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД портфейл от вземания,
индивидуализирани в Приложение №1 към договора, сред които и
процесното, като длъжникът бил уведомен за цесията съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД
с уведомление, приложено към исковата молба. След датата на цесията и
понастоящем плащания не били правени.
Въз основа на изложеното, се иска да бъде установено със сила на
присъдено нещо в отношенията между страните по делото, че ищцовото
дружество има вземане към ответника, произтичащо от Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CREX - 18564781 от 01.05.2021 г., за
което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по гр.д.
№ 525/2024 г. на РС-Кюстендил, възлизащо в размер на 250, 69 лева,
формирана от неплатени вноски по главницата за периода от 15.06.2021 г. до
15.08.2021 г., ведно със законна лихва от 01.03.2024 г., лихва за забава, в
размер на законната в размер на 69,85 лева, начислена за период от 15.08.2021
г. до 06.02.2024 г. Претендират се и разноските по настоящото и по
заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е представил отговор на
исковата молба, като видно от върнал се в съда отрязък от съобщението,
изпратено до ответника, е, че същият е отказал да го получи, поради което на
2
основание чл.44,ал.1 от ГПК, съдът е приел, че отказът на ответника не засяга
редовността на връчването и в едномесечния срок, считано от 28.06.2024 г.
/дата на отказа/ до настоящия момент вкл. отговор не е постъпил.
В проведените по делото съдебни заседания, ищцовото дружество,
редовно призовано, не се представлява, с предварително депозирани молби,
чрез процесуалния представител, моли да бъде даден ход на делото в
отсъствието на последния, както и да бъде приета изготвената съдебно-
счетоводна експертиза. С молба от 28.11.2024г. представя писмени бележки, в
които излага подробни съображения за основателност на предявените искове,
прилага списък с разноски.
Ответникът не се явява в съдебни заседания, като същият се
представлява от адв. В., с пълномощно по делото, който моли да бъде
постановено съдебно решение, съобразено със събраните по делото писмени
доказателства.
По делото са ангажирани писмени доказателства и е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза.
След цялостна преценка и задълбочен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, разгледан поотделно и в неговата съвкупност, и
като взе предвид изложените от страните доводите, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 525/2024 г. по описа на КРС се установи, че
в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №258/01.03.2024г. срещу ответника за следните
суми: просрочена главница в размер на 250.69 лв. /двеста и петдесет лева,
шестдесет и девет стотинки/ лева, дължими по Договор за потребителски
кредит CREX-18564751 от 01.05.2021г. и 69.85 лв. /шестдесет и девет лева,
осемдесет и пет стотинки/ лева – лихва за просрочие, в размер на законната
лихва, начислена за периода от 15.08.2021г. до 06.02.2024г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2024г. – дата на
подаване на заявлението, до изплащане на задължението, както и сторените по
делото разноски в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет / лева платена държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 240.00 лв. /двеста и
четиридесет/ лева с включено ДДС. Срещу така издадената заповед за
изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК,
като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането
си в месечния срок от връчване на съобщението.
От приетите по делото писмени доказателства, в частност от
представеното копие на Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX – 18564751, оторизационен код а180а875, се установява, че на
01.05.2021г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“
ЕАД, и В. Я. е възникнало облигационно правоотношение по силата на
сключения договор, съгласно който на кредитополучателя е била предоставена
3
сумата от 250, 69 лева, която следвало да послужи за закупуване на стоки.
Кредитополучателят се задължил да погаси отпуснатата сума на 3 /три/
месечни вноски, всяка от които в размер на 86,07 лева, с определен ГПР в
размер на 15, 49 % и лихвен процент в размер на 14, 48%, като общата сумата
за плащане по отпуснатия потребителски кредит възлизала на 308, 21 лева. От
представеното копие на договора е видно още, че В. Я. е подписал договора на
датата на сключването му- 01.05.2021г.
Представени са Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2022г., приложение №3 към Договора, сключени между ищцовото
дружество "ЕОС МАТРИКС" ЕООД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България“ ЕАД, и Служебна бележка с изх.№24-СБКД-
00092/28.03.2024г. на финансовия директор на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, от
които е видно, че задълженията на ответника, произтичащи от Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CREX – 18564751, оторизационен код
а180а875 били прехвърлени на ищцовото дружество.
С изрично пълномощно, представено и прието като писмено
доказателство по делото /л.26/, цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България“ ЕАД, бил упълномощил цесионерът – ищец да
уведомява на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжниците, чието вземания се
прехвърлят.
По делото е представено и Уведомление за извършено прехвърляне
на вземания от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ ЕАД,
адресирано до ответника В. Я., с което последният се уведомява за сключения
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022 г., както и че
кредитор на паричното вземане, считано от датата на получаване на
уведомлението, е "ЕОС МАТРИКС" ЕООД. От така представеното
уведомление няма данни същото да е изпращано до ответника, респ. получено
от последния.
Предоставени са също така Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за револвиращ потребителски кредит и издаване
и ползване на кредитна карта, Фактура – дубликат №**********/01.05.2021г.
за сумата от 289,89 лева, съгласно която са закупени мобилен апарат Samsung
GALAXY A025G DS WHITE за сумата от 269,99 лева и закалено стъкло за
мобилното устройство за 19,90 лева. От Справка с изх.№43/29.03.2024г. от
Отдел „Кредитна администрация“ към „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България“ ЕАД , се установява, че към датата на цесията по процесния
договор нямало постъпили плащания от ответника.
По делото е прието, неоспорено от страните, заключение на вещо лице
по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно,
обективно и обосновано изготвено. Съгласно същото на 01.05.2021г. между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ ЕАД бил
сключен процесния Договор за потребителски кредит, отпускане на
4
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX – 18564751, оторизационен код а180а875, при обща цена на стоките,
които следвало да бъдат закупени - 289,89 лева, първоначална вноска по
кредита 50 лева, размер на кредита 250,69 лева, ГПР 15, 49 % и лихвен
процент 14,48 %. Съгласно приложения Погасителен план сумата следвало да
бъде възстановено посредством 3 /три/ погасителни вноски, всяка в размер на
86,07 лева, първата с падеж 15.06.2021г., а последната 15.08.2021г. Според
вещото лице и съгласно приложена фактура – дубликат
№**********/01.05.2021г. ответникът е усвоил отпуснатата по кредита сума,
чрез закупуването на мобилно устройство Samsung GALAXY A025G DS
WHITE за сумата от 269,99 лева и закалено стъкло за мобилното устройство за
19,90 лева, или общо 289,89 лева, от които 239,89 лева били заплатени с
кредитна карта, а 50 лева – в брой. Уточнява се, че средствата били постъпили
по банкова сметка с IBAN BG76UNCR70001598122401. От експертното
заключение се установява още, че към 01.03.2024г. – датата на образуване на
заповедното производство, непогасените задължения по процесния договор за
кредит възлизали в размер на 250,69 лева, върху които е начислена лихва за
забава, дължима за периода от 15.08.2021г. до 06.02.2024г. в размер на 69,85
лева, подробно изчислена по посочен в заключението начин.
Съобразявайки гореизложената установена фактическа обстановка,
съдът приема следното от правна страна:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК с правно основание по
чл.430 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 във вр. чл.99 от ЗЗД, които се
явяват допустими. Това следва от обстоятелството, че производството по чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е пряко обвързано със заповедното. Тази пряка
обвързаност произтича от факта, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за
предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от
ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно
в издадената заповед за изпълнение. Тази идентичност е процесуална
предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. В
конкретния случай сочената идентичност между страните и предмета е
налице, установителните искове са предявени в законоустановения за това
срок, поради което съдът приема, че са допустими и съдът следва да се
произнесе по тяхната основателност.
С Определение № 1232/09.09.2024 г. на КРС, съдът е разпределил
доказателствена тежест между страните, като е указал на ищеца, че в негова
тежест е да установи вземането/ята си както по основание, така и по размер -
претендираните суми, дължими за посочения/те период/и и произтичащи от
процесния договор за потребителски кредит, т.е следвало да бъде доказано от
страна на ищеца наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между него и ответника, произтичащо от договора за
потребителски кредит, както и че същият е сключен при сочените условия,
5
изпълнение на задълженията си по договора за кредит, предоставянето на
процесната сума на кредитополучателя/директното захранване на
разплащателната сметка на „Технополис България“ ЕАД, датата на заверяване
на сметката на търговеца - 01.05.2021 г., усвояването на процесната сума от
ответника, изискуемостта на вземанията, техния размер, също така и
наличието на валидно цесионно правоотношение, по силата на чиито правни
последици обосновава активната си легитимация по иска, респ. съобщаването
му на длъжника-ответник и датата, на която това е станало.
По иска с правно основание с чл. 86 ЗЗД ищецът е следва да докаже
възникването на главен дълг, неговата изискуемост, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Съдът е указал на ответника, че при установяване на горните
обстоятелства, негова е доказателствената тежест да докаже възраженията,
които има, както и да установи положителния факт на погасяване /плащане/
на сумите на уговорените падежи, както и всички факти, които изключват,
унищожават, прекратяват или погасяват претендираното право.
От представеното копие на Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX – 18564751, оторизационен код а180а875, се
установява, че на 01.05.2021г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България“ ЕАД, и В. Я. е възникнало облигационно правоотношение по
силата на сключения договор, съгласно който на кредитополучателя е била
предоставена сумата от 250, 69 лева, която следва да послужи за закупуване
на стоки. С превеждането на сумата по банкова сметка на „Технополис
България“ ЕАД, " БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ ЕАД е
изпълнило задължението си по процесния договор. От този момент, за
ответника е възникнало задължението да погаси кредита за срок от общо 3
месечни вноски, всяка в размер на 86,07 лева Ответникът е следвало да
изплаща вноските, съгласно посочен в текста на Договора погасителен план и
на посочените в него падежни дати. Кредитополучателят собственоръчно е
подписал договора за кредит, поради което за него договорът поражда своите
правни последици. Уговорени били и конкретните параметри по кредита,
начален падеж, лихвен процент, ГПР и начин на плащане, като с подписване
на договора ответникът се е съгласил с всички условия по него.
Видно от Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен
между „„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ ЕАД като
цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като цесионер и Приложение № 3 към
същия, вземанията по процесния договор за потребителски кредит са
прехвърлени на ищцовото дружество на 27.07.2022 г. Следва да се посочи, че
по правило с договора за прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля
вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на
длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче, цесионният
договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно
6
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е
предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на
задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е
носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема,
че уведомлението може да се връчи на длъжника и заедно с исковата молба,
който факт следва да се зачете съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. Липсва законово
ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който
действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема
за валидно и поражда правно действие. В настоящия случай е представено
нотариално заверено пълномощно, съгласно което цедентът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ ЕАД, упълномощил цесионерът –
ищец да уведомява на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжниците, чието вземания
се прехвърлят. Представено по делото е и уведомление за извършено
прехвърляне на вземания от цедента чрез пълномощника адв. Г. Х. адресирано
до длъжника без посочено в него дата и каквито и да било други
доказателства, от които да е видно, че са правени опити за връчване на
въпросното уведомление на ответника, респ. че последният е получил същото,
поради което към настоящия момент не може да се приеме, че длъжникът е
редовно уведомен за извършената цесия. Следва да се отбележи, че в т.22 от
Договора за потребителски кредит изрично е уговорена възможността за
прехвърляне на вземанията на кредитора – чл.19, ал.1, в съответствие с чл.99,
ал.1 от ЗЗД. С оглед горното настоящият съдебен състав счита, че цесията е
валидно съобщена на ответника едва на 28.06.2024г. с връчването на препис от
отговора на исковата молба.
Въз основа на посоченото, съдът намира, че съгласно чл.9, ал.1 във вр.
с ал.3 от ЗПК, както и с оглед изрично уговорения в самия договор, вид на
отпуснатия кредит, процесният договор за кредит се окачествява като
потребителски такъв, като кредитополучателят - ищец се явява "потребител"
по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, което води до извода, че за него се прилагат
както разпоредбите на Закона за защита на потребителите, така и тези на
Закона за потребителския кредит. ЗПК допуска възможността договорът за
потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като изискванията за
предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като съгласно
чл. 6, договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече.
При извършената служебна проверка съобразно чл. 7, ал. 3 от ГПК, за
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, съдът намира
следното:
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
7
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 от закона начин. В договора е посочен ГПР в размер на
15,49%, а в приложение към Договора /л.11/ ГПР е посочен в размер на
44,90%, като в представения и подписан от страните стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за револвиращ потребителски
кредит и издаване и ползван на кредитна карта /л.13/ е посочено, че ГПР при
всеки конкретен договор зависи от използването на кредита и кредитната
карта, както и от направените плащания, но не е посочено и не става ясно как
точно кредитодателят е изчислил посоченият в договора процент, както и кои
точно разходи са включени в неговия размер. Целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е
на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да сключи
договора или не. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува
всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение
за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, което от своя страна е предпоставка за въвеждане в
заблуждение на средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването на договора. В този смисъл Определение № 811 от
6.04.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 670/2023 г.
В настоящия случай процесният договор е недействителен, тъй като
видовете разходи, включени в ГПР по договора не са посочени, при
изключване на предвидените в чл. 19, ал. 3 ЗПК разходи: 1. които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които
потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3. за
поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
За доказаността на исковата претенция за главница е достатъчно да
бъде установено предоставянето на сумата в заем, което е доказано по делото
8
чрез представените и неоспорени писмени доказателства, включително тези
установяващи закупуването на описаната по-горе стока. Евентуалното
плащане на част или цялото задължение по договора следваше да бъде
установено от ответника като задължено лице, но в конкретния случай това не
бе сторено.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 22 ЗПК договорът следва
да бъде признат за недействителен и на основание чл.23 ЗПК съдът да признае
за установено, че длъжникът дължи само чистата стойност на кредита, тоест
усвоената главница в размер на 250,69 лева, ведно с акцесорното вземане за
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 01.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК разноски се
дължат и на двете страни.
Ищецът е представил в срок списък по чл. 80 от ГПК /л. 83 от делото/,
като установените и доказано извършени от негова страна разноски в
настоящото исково производство възлизат на сума от 785 лв., от които 350 лв.
– депозит за изготвената съдебно-счетоводна експертиза, 75 лв. – заплатена
държавна такса по настоящото дело, както и 360,00 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение. В производството по ч.гр.д.№525/2024г. по описа на КРС,
ищцовото дружество е заплатило 25 лева – държавна такса и 240 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК, ВКС съдът ще разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид
уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 207,26 лева, сторени в заповедното
производство, както и разноски в размер на 613,95 лева, сторени в исковото
производство. С оглед отхвърлената част на иска и на основание чл.78, ал.2 от
ГПК, ответникът също има право на разноски. Ответникът е представляван от
адв. Върбични, и видно от представения по делото Договор за правна защита
и съдействие от 09.10.2024г., страните са уговорили адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, които разноски следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца, но предвид обстоятелството, че от договора за
правна защита и съдействие по никакъв начин не става ясно дали уговореното
възнаграждение в размер на 300 лева е реално заплатено от ответника и по
какъв начин (по банков път или в брой) същото е било заплатено и в какъв
точно размер, съдът намира, че ответната страна не е доказала реално сторени
от нея разноски за адвокатско възнаграждение. Освен това няма данни и за
вписана уговорка, този договор да служи и като разписка за платената и
получена сума в определен размер. Поради изложеното съдът счита, че
разноски на ответника не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във вр. с чл.
415 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1, че В. С. Я., с ЕГН:
**********, с адрес: гр.***, ул."**" **, дължи на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с
ЕИК: *********, представлявано от Р. И. М. - Тодорова, със седалище и адрес
на управление: гр.София, р-н "Витоша", ул. "Рачо Петков Казанджията" 4-6,
сграда "Матрикс Тауър", сумата в размер 250, 69 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX -
18564781 от 01.05.2021 г., формирана от неплатени вноски по главницата за
периода от 15.06.2021 г. до 15.08.2021 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на основание чл.410 от ГПК по гр.д. № 525/2024 г. на РС-
Кюстендил, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда-01.03.2024г. до окончателно изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК:
*********, представлявано от Р. И. М. - Т., със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н "Витоша", ул. "Рачо Петков Казанджията" 4-6,
сграда "Матрикс Тауър",, установителни искове за признаване на установено
по отношение на В. С. Я., с ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ул."***" **, че
същият дължи на ищцовото дружество лихва за забава в размер на 69,85 лева
за периода от 15.08.2021 г. до 06.02.2024 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. С. Я., с ЕГН:
**********, с адрес: гр.***, ул."***" **, да заплати на "ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от Р. И. М. - Т., със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н "Витоша", ул. "Рачо Петков Казанджията"
4-6, сграда "Матрикс Тауър", сумата от 207,26 лева, сторени в производството
по ч.гр.д.№525/2024г. по описа на КРС, както и 613,95 лева, сторени разноски
в настоящото производство.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10