Р Е Ш Е Н И Е
Номер -350 23.08.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На седми август, две хиляди и деветнадесетата година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Ваня Димитрова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело № 93 по описа за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата молба на М.М.С. от гр.Бургас против ЗД „Бул
Инс“АД, ЕИК *********, гр.София за заплащане на сумата от 100 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди
на основание чл.226 ал.1 от КЗ / отм./ във вр с §22 от КЗ. Ищецът сочи,
че на 02.05.2015 г. около 13.40 ч. в гр.Бургас *** С.Т.С. ,
който той отглежда *** при
пресичане на бул.“Т.Александров“ е блъснат от
лек автомобил „БМВ“ модел 320 с
рег.№ А 01 38 МС, управляван от Д.Т.К.. Водачът на автомобила е управлявал същия с несъобразена скорост по лявата лента
на платното за движение, изпреварвайки два автомобила като при това е ударил ***, което се
е движело последно от групата ***, пресичащи пътя. След причиненото ПТП К. не е
изпълнил задълженията си по ЗДвП като не е оказал никаква помощ на ***, което
вследствие на причинените травми е
починало. С влязла в сила присъда на
28.06.2018 г. по НОХД №349/2018 г. на ОС – Бургас Д.К. е осъден за извършеното от него престъпление
по чл.343 ал.3 предл. шесто б.“б“ предл. първо във вр. с ал.1 б. „б“ вр. с
чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.117 от ЗДвП на лишаване от свобода за срок от
две години и осем месеца като на основание
чл.66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от четири години.
На основание чл.343 от НК във вр. с чл.37 т.7 от НК също е лишен от право да управлява МПС за
срок от четири години. Страната сочи, че на основание постановление №5/24.11.1969
г. на Пленума на ВС право на обезщетение
за причинени неимуществени вреди има и за
отглежданото, но ***,
съответно – отглеждащия го, ако единия от тях почине вследствие на непозволено
увреждане. ***
С.
е родено от Т.С. от връзката й с *** като имат още ***. Отглеждано е заедно с другите *** от двамата
***
в гр.*,
на адреса на ул.“***.
Вследствие загубата на ***
ищецът преживява много болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени от
виновния причинител на вредата. На
основание сключения договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество „Бул Инс“АД ищецът е
предявил претенция на основание чл.380 от КЗ за изплащане на
застрахователно обезщетение като е била заведена щета с №********** като с
писмо №521/22.01.2019 г. застрахователят
е отхвърлил претенцията. Поради това ищецът моли съда след установяване на твърдяното в исковата молба да осъди ответното застрахователно дружество –
ЗК „Бул Инс“АД да му заплати сумата в размер на 100 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки и страдания, стрес
вследствие смъртта на *** му при
ПКТП ведно със законната лихва от деня на
смъртта – 02.05.2015 г. както и направените по делото разноски, в т.ч. – и адвокатско възнаграждение за
процесуалния представител, с който договора е сключен на основание чл.38 ал.1
т.2 от ЗА. Прилагат се писмени доказателства по опис в девет пункта. Моли се за
допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане. Също се прави
искане за задължаване на ответника да представи заверен препис от
застрахователната полица по застраховката „ГО“. Страната поддържа исковата си претенция изцяло пред
съда чрез процесуалния си представител – адвокат.
С вх.№5468 от 02.04.2019 г. по делото е
постъпил отговор на исковата молба по чл.367 от ГПК от страна на ответника „ЗД „Бул Инс“ АД със
седалище и адрес на управление -
гр.София. Исковете се оспорват на първо място като процесуално
недопустими, евентуално - по същество като неоснователни, необосновани, недоказани и
прекомерно завишени по размер. Излагат се подробни съображения в подкрепа на
становището – отговор на исковата молба. На първо място се оспорва изключителната вина на водача К. за
причиненото ПТП – че същото е вследствие на
движението с несъобразена скорост. Въпросът за съпричиняване , както и подробния механизъм
на ПТП-то не е изследван дори и в НОХД №349/18 г. по налагане наказание на
водача К.. Страната излага становището си, че е налице
изключителен принос и на пострадалия, който прекъсва причинно-следствената
връзка между поведението на застрахования водач и настъпване на събитието.
Ответникът твърди , че е налице съпричиняване в значителна степен на вредоносния резултат от страна на потърпевшия: - осъществявано е пресичане на
участък от републикански път – четири лентов с монтирана между двете платна
мантинела, където автомобилите се движат със скорост от 70-80 км/ч.
Действително пострадалият е бил на * г. , но съгласно разпоредбата на
чл.125 ал.3 от СК ***
са длъжни да осигуряват постоянен надзор по отношение на него. Съпричиняването
в конкретния случай
според страната е поне 80%
и това следва да бъде
отчетено при определяне размера на справедливо обезщетение
съобразно чл.51 л.2 от ЗЗД. В случая -
ищецът се опитва да черпи права
от собственото си противоправно поведение, довело до смъртта на *** – страната сочи , че е
категорично налице съществен принос за настъпване на злополуката
от страна на самия ищец. Съпричиняване е налице и когато пострадалият е създал
специален превишаващ определените норми риск, който риск е възможно да възникне в сферата на пострадалия стихийно, случайно и дори да не
се намира под негов контрол. Принос за настъпването на увреждането е налице и
когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за
настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането – за
съпричиняването е без значение дали
пострадалият е действал виновно. В случая поведението на пострадалия е било в
грубо нарушение на правилата на ЗДвП и страната
изразява становището си, че
същото не може да бъде предвидено , очаквано и предотвратено от водачите
на МПС в този участък. По НОХД липсва изследване на въпроса за съпричиняване на
вредите от пострадалия и в тази връзка това следва да бъде изследвано в
настоящото производство като
предпоставка за справедливо определяне
на обезщетението при спазване на разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД като
намалянето следва да бъде извършено въз основа на комплексна оценка включваща
степента на каузалното действие на деянието на пострадалия , степента на
неговата обективна вредоносност,
тежестта на правонарушението. В причинна връзка с настъпването на вредоносен
резултат е и поведението на самия ищец. Оспорва се и размера на предявения иск
за неимуществени вреди като се преценя, че същия е прекомерен и противоречи на принципа на
справедливост по чл.52 от ЗЗД и във връзка с приложимостта на чл.51 ал.2 от ЗЗД в конкретния случай. На следващо
място ответната страна оспорва твърденията на ищеца за претърпени болки и страдания и неудобства. От изложеното в исковата молба не може да се направи извод за
близост на пострадалото ***
с ищеца – ищецът твърди само , че е
живял на един адрес с пострадалото***, липсват каквито и да са
други изложения за емоционална близост,
трайна , дълбока и емоционална връзка и т.н. Формалното живеене на едно място
не представлява доказателство нито за наличие на особена връзка с пострадалия , нито за
претърпени неимуществени вреди. Мястото на произшествието е забранено за
пресичане и опасно място, детето в учебен ден е оставено да пресича на това
място, без да е осъществяван необходимия*** надзор.
Страната сочи че обезщетението следва да е съобразено по
отношение на неговия размер по критерия на чл.52 от ЗЗД – по справедливост , като
това понятие не е абстрактно, а е
свързано с преценка на редица конкретно
обективно съществуващи
обстоятелства – Решение на ВКС 83-2009 –
ІІ т.о. по т.д.№795/2008 г. и решение
1-2012 – ІІ на т.о. по т.д.№299/2011 г. постановени по чл.290 от ГПК. С
оглед твърденията и доказателствата по делото претендираната парична сума е в
изключително завишен размер според ответника. Оспорва се и иска за лихва по претенцията за
неимуществени вреди като неоснователен по
съображенията за неоснователност на главния иск. Възразява се по
искането за присъждане на лихва начиная от 02.05.2015 г.. Не са удостоверени близките връзки на ищеца с пострадалото
лице и действително претърпените вреди. Според ответника искането за лихва
следва да бъде уважено считано от датата на предявяване на иска пред съда.
Отделно от това върху вземането за лихва от 02.05.2015 г. е изтекла погасителна
давност, за което страната прави изрично
възражение на самостоятелно основание.
По така изложените съображение се прави
искане за постановяване на решение
, с което да се отхвърлят предявените
искове от М.С. като недопустими, неоснователни и недоказани. Алтернативно – при присъждане на
обезщетение то същото да бъде намалено,
тъй като претендирания размер не е съобразен с чл.52 от ЗЗД и съдебната
практика както и да се съобрази твърдяното
в отговора съпричиняване по чл.51 ал.2 от ЗЗД. Претендира се присъждане на разноските в производството.
Прави се особено искане по чл.219 от ГПК
– за привличане на Д.К. като трето лице – помагач по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ на
страната на ответника. Страната обосновава правния си интерес от привличането
във връзка с евентуалното доказване в хода на производството на факти и
обстоятелства от значение за реализиране на правото на застрахователното
дружество при регресен иск по см. на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ. Прави се искане за
назначаване на СТЕ, като се поставят и
конкретни въпроси – задачи към същата. Страната се противопоставя на искането
на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели за едни и същи
обстоятелства. Прави се искане да се укаже на ищеца да посочи трите имена на свидетеля , както и фактите и обстоятелствата,
които ще бъдат удостоверявани с
показанията му. Моли се за оставяне без уважение на искането за представяне на застрахователната полица.
Страната твърди, че е налице
валидна застрахователна полица ,
действаща към датата на процесното ПТП. Сочи се, че с оглед становището на ищците и евентуално
направените възражения ще се
ангажират допълнителни доказателства по
делото. Страната
поддържа становището си чрез процесуален
представител – адвокат.
От страна на ищеца М.С. е бил
депозирана допълнителна искова молба с
вх.№6795/25.04.2019 г. Обосновава се отговорността на застрахователя поради
наличието на валидно ключен договор за
застраховка „ГО“, на заведена щета при застрахователя във връзка с направеното
искане за изплащане на обецщетение. Обосновава се и наличието на вина у водача,
причинил ПТП-то – Д.К.
на основание
чл.300 от ГПК и
влязлата в сила присъда по НОХД №349/2018 г. по описа на ОС – Бургас.
Оспорва се процента на съпричиняване на
вредоносния резултат – 80% като изключително завишен и несъобразен със съдебната практика. Според ищеца
правилата за движение възлагат на водачите изцяло грижата за опазване живота и здравето на другите участници в движението – пешеходци и
т.н. Императивните норми на закона в случая според ищеца не могат да бъдат
адресирани към пострадалото *** – намерили конкретен израз в разпоредбата на чл.117
от ЗДвП и даваща специална закрила като допуснатото съпричиняване се изразява
единствено в неполагане на дължимата грижа и
надзор от страна на ***. Ищецът
сочи, че в същото време той е бил
ангажиран да осигурява прехраната на
семейството си, а ***
се е грижела за друго от ***
, което е било само на *
г. Сочат се и имената на двамата свидетели – Т.М.С., която ще
установи релевантни факти относно ***съжителство с ищеца и *** и
свидетеля С.С.А., който
също ще установява релевантни факти относно семейството на ищеца и грижите ,
които е полагал за ***,
отношението му към него. Не се възразява срещу назначаването на САТЕ като
формулира въпрос към евентуално
назначената експертиза. Моли се за изискване на НОХД №349/2018 г. на ОС –
Бургас.
С отговора на допълнителната искова
молба от страна на ЗД „Бул Инс“АД се излагат съображения, че в наказателното
производство изобщо не е изследван
въпроса за съпричиняване на вредоностния резултат. Оспорват се твърденията на ищеца , че не е упражнявал родителски надзор поради ангажимент да осигурява прехраната на семейството си.
Твърди се , че пострадалото **** е осъществило пресичане на четирилентов
републикански път с монтирана стоманена
мантинела с абсолютна забрана за преминаване на пешеходци, поради което допринасянето на резултата е безспорно. В случая според
ответната страна ищецът черпи права от собственото си противоправно
поведение, тъй като нищо не го оневинява
за липсата на родителски контрол по
отношение на пострадалото дете. Оспорва се
искането за допускане като свидетел на *** Т.С. като пряко заинтересувана от
изхода на спора по делото. Според
ответника ищцовата претенция е
неоснователна – липсват доказателства за биологична връзка между ищеца и ***, както и емоционална
– установено от неполагането на грижи от ищеца по отношение на това **. Акцентира
се , че точно това ***
от всички ***
на Т.С. не носи имената на ищеца като
негов ***. Възразява се и против допускането до разпит
на свидетеля С.А., тъй като
се сочат едни и същи обстоятелства, които ще установяват свидетелите. Прави се
искане за задължаване на ответника да
представи доказателства за трудовата си ангажираност на 02.05.2015 г. като при
липса на такива – твърденията му да с
еприемат за недоказани. Моли се за възможност за становище по представени нови евентуални доказателства от
страна на ищеца.
Установено по делото е, че на 02.05.2015 г. по бул. „Т.Александров“ в
гр.Бургас Д.К. като водач на лек автомобил „БМВ“ с рег.№ А
0138 МС удря *** С.Т.С., пресичащо пътното платно заедно с други *** като
причинява смъртта му. Налице е валидно сключена застраховка „ГО“ за въпросния
автомобил при ответното застрахователно дружество. Водачът на автомобила е
признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД №349/2018 г. по описа на ОС
– Бургас за извършеното деяние. Ответната страна оспорва твърденията в исковата
молба като от своя страна сочи, че механизма на ПТП в наказателното
производство не е изяснен изцяло досежно степента на съпричиняване на резултата от страна на самото пострадало ***, което
също е нарушило правила за движение.
Твърди се , че пострадалото *** в
нарушение правилата за движение е преминавало през пътното платно без да
има право на това , както и че самият
ищец е допринесъл за резултата като не е упражнявал контрол и надзор над ***.
Вследствие на това е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на „БМВ“ – то – третото лице Д.К. от страна на пострадалото *** и от
страна на самия ищец. Оспорва се и размера на обезщетенията като
несъобразен с чл.52 от ЗЗД.
По делото е конституиран като трето лице – помагач на
ответника ЗД „Бул Инс“АД – Д.Т.К. ***. Третото лице – помагач чрез процесуалния
си представител - адвокат изразява становището си по
предявения от М.С. иск: - оспорен е иска по основание и размер.
Бургаският окръжент съд след преценка
на събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Предявен е от М.М.С. иск
против ЗД „Бул Инс“АД, с
правно основание чл.226 ал.1 от КЗ / отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.
ведно със законните последици.
С
Присъда от 12.06.2018 г. , постановена по НОХД №349/2018 г. по описа на
ОС – Бургас Д.К. – третото лице – помагач по делото е признат за виновен за
това че на 02.05.2015 г. в гр.Бургас при
управление на лек автомобил марка „БМВ“ модел 320 с рег.№А 0138 МС нарушил
правилата за движение – чл.117 от ЗДвП в резултат на което е причинил смъртта на С.Т.С.. Присъдата е влязла в сила на 28.06.2018 г. и като такава на основание чл.300 от ГПК е задължителна за
съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието – относно авторството на деянието,
противоправността и виновността на
дееца, отнесена към инкриминирания състав.
По отговорността на ответника – ЗД „Бул Инс“АД съдът намира, че
същата произтича от застрахователната полица „Гражданска
отговорност“/ „ГО“/ № 02115000281184, валидна за периода 12.01.2015 г. –
14.01.2016 г. Същата е сключена по отношение на моторното превозно средство, с
което е извършено пътно-транспортното произшествие и е причинен вредоносния
резултат и видно от удостоверителното
отбелязване в съставения по случая
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 13.05.2015 г. полицата е била
валидна към датата на събитието. С оглед на това - съдът намира , че е налице фактическия състав по ангажиране
отговорността на застрахователя – налице е противоправност и вина на делинквента , както и е налична
валидна и действаща към датата на злополуката застраховка „ГО“.
За настоящия съд на основание чл.300 от ГПК е задължителна силата на влязлата в сила присъда по НОХД №349/2018 г. и
не съществува възможност за
преразглеждане изводите, отразени в същата , но не са налице пречки да бъде обсъждано наведеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Безспорно установено е , че на
02.05.2015 г. в участък от пътя Е-87 /
улица „Тодор Александров“/край бензиностанция „ЕКО“ – гр.Бургас – в участъка
между ул.“Чаталджа“ и ил.“Вая“ е
настъпило ПТП. Пътя е с две отделни пътни платна, разделени с тревна ивица и мантинела. Скоростта на движение на автомобилите е
ограничена до 80 км/ч. Не се установява
в района да има място за преминаване на пешеходци – пешеходна пътека.
Третото лице – Д.К. е управлявал МПС-то
– „БМВ“ със скорост в диапазона 80-90
км/ч в платното с посока към
пл.“Трапезица“ В същото време в тревната ивица между двете пътни платна са се
намирали 4 деца на възраст *-** г. В момент, когато автомобилът на К. е бил вече в опасна близост трите по-големи ***
са се впуснали и са успели да пресекат платното отляво надясно, докато най-малкото – пострадалият С.С.
е тръгнал да пресича със закъснение. При така създадената ситуация водачът не е
успял да избегне удара и е ударил детето с предна дясна част на автомобила.
При наличните обективни данни съдът
намира възраженията за допуснато съпричиняване от страна на пострадалото лице, изразяващо се в нарушаване
на правилата за движение на пешеходците, установени в чл.113 от ЗДвП. Тъй като
се касае за малолетно пострадало лице и
императивните норми на закона не могат да бъдат адресирани към него,
приносът се изразява в неполагане на
дължимата грижа и надзор съобразно
нормата на чл.125 ал.3 от СК от страна на *** / в случая – ищеца – М.С./ към
малолетното дете. Безспорно е установено по делото е по фактическата обстановка
и по НОХД , че при предприетото от
страна на пострадалото дете преминаване на пътното платно е липсвал възрастен
човек с детето. При отчитане на конкретната
пътна обстановка, а именно: - път от
републиканската пътна мрежа / Е-87/ с
две платна с по три ленти за движение и сравнително висока лимитна скорост на
движение за градски условия – 80 км/ч, наличието на разделителна мантинела
между двете пътни платна / която е била преодолявана от пресичащите деца и в двете посоки при
преминаването на платната/ и липсата на
обозначени места за преминаване на пешеходци, съдът намира, че за водача
К. възникналата опасност не е била предвидима. Като не отменя общото
задължение на водача по чл.117 от ЗДвП
при появата на деца па пътното платно или в близост до него съдът намира , че
поведението на пострадалото лице / респ.
– неговите родители, както и лицата полагащи
грижи за него, отглеждащи го – в случая – ищеца М.С. - съгл.
Постановление №4 от 25.05.1961 и Постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд на Република България/ следва
да бъде преценено като съпричиняващо в
степен 50 на сто / В
тази насока – Решение от 04.12.2018 г.
по гр.д.№9444/2015 г. на СГС/.
За установяване на претърпените
неимуществени вреди ищецът е ангажирал гласните доказателства на свидетелката М.. Показанията на свидетелката
сочат, че ищецът е полагал грижи за детето С. като за свое, изразява
становището си, че Страхил е *** на ищеца. Смъртта на Страхил е приета по
мъчителен начин от ищеца, същият продължава да изпитва скръб от загубата
му – Свид.М.: „..М. много тежко преживя смъртта на *** и още не може да
преодолее това, че *** му липсва“.
Същевременно следва да се вземе
предвид друго важно обстоятелство: в
исковата молба се твърди , че
пострадалото дете С.Т.С. е родено от връзката на ищеца с Т.М.С.. Твърди
се , че те имат още *** деца. При злополуката С. е бил с неговия по-голям брат М..
Видно от приложените удостоверения за
раждане на децата на ищеца и Т. – три от
тях са от дата 05.05.2015 г. и един – 25.01.2016 г. т.е. – всички те са
издадени след инцидента. Следва да се отчете и обстоятелството , че освен С. към
02.05.2015 г. и големия негов брат – М.
е бил с имената Т.С. – видно от протоколите за разпит в ДП / Вж. ДП №4313 –
497/2015 г. на Първо РУ – Бургас – л.13 от делото – Протокол за разпит на
свидетел – М.Т.С., роден на *** г./. Следователно – децата са били припознати
след инцидента, до него те са били
записани с имената на майката. Независимо от това – какви са били субективните
мотиви на ищеца за това обстоятелство то
съдът намира, че това е обективна проява на неглижиране в отношението на ищеца
към децата си – в т.ч. и към С.. Същото следва да намери отражение и при прилагане
на принципа на чл.52 от ЗЗД при определяне на
размера на обезщетението , което следва да бъде присъдено като то бъде съществено редуцирано. Твърденията за особената загриженост на ищеца към
децата си , изложени в показанията на свидетелката М. не се възприемат от съда
с оглед установената фактическа действителност – че пострадалото дете не е било
припознато от ищеца и се е водело с имената на *** си. Това съдът приема като
обективен показател за съществуващ дефицит в *** отношение на ищеца и отговорността към *** си, което следва да
намери отражение при определяне размера на
обезщетението като то бъде съществено
занижено в сравнение с
присъденото на първа инстанция от СГС на *** Т.С. в размер на 60 000 лв.
/ при 50% съпричиняване от 120 000
лв./ .
Конкретният размер на обезщетението
следва да се определи съобразно принципа на справедливост , заложен в чл.52 от ЗЗД като се вземат предвид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на ищеца. Съдебната практика приема като
критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърдено такова за аналогични случаи, съобразени с конкретния, както и временастъпване на
деликта. Според Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно , а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. В резултат на процесното пътно-транспортно произшествие на
ищеца М.С. са причинени болки и страдания, изразяващи се в получените душевни травми и страдания,
предизвикани от загубата на *** С.. Като съобрази описаните и доказани болки
и страдания на ищеца вследствие смъртта на *** С., техния вид , интензитет и
продължителност, както и обективните
признаци за близост с *** /липса на припознаване/ и приложи принципа за
справедливост съдът намира , че справедливия размер на обезщетението в процесния случай възлиза на 20 000 лв. като след прилагане на
санкционната разпоредба на чл.51 ал.1 от ЗЗД във връзка с установеното съпричиняващо поведение на ищеца /50%/ се следва обезщетение в размер на 10 000 лв. За посочената сума иска се
явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен, а в останалата част – за разликата до 100 000 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед
частичната основателност на исковата претенция на ищеца М.С. и предлид липсата на претенция за други
разноски извън искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.1 т.2 от ЗА на адв. Жильов следва да
се присъди възнаграждение за безплатно
осъществявано представителство в размер
на 353 лв. / 10% от предвидената в Наредба №1/2004 г. сума в размер на 3530 лв. за иска от 100 000 лв./
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК в
тежест на ищеца М.С. следва да бъдат
възложени разноски, направени от
ответника / 90% от общия размер от 4686 лв./ - в размер на 4217.40 лв.
Ответникът ЗД „Бул Инс“АД следва да
бъде осъден да заплати и дължимата
държавна такса по сметка на съда в
размер на 400 лева.
На основание гореизложеното и на
основание чл.226 от КЗ / отм./ и чл.45 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД , Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр.София да заплати на М.М.С. *** сумата в размер на 10 000 / десет хиляди/ лева – представляващо
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на *** С.Т.С. ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 02.05.2015 г. до окончателното изплащане като исковата претенция в размера й до предявения
от 100 000 лв. - ОТХВЪРЛЯ като недоказана и неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София да заплати на адвокат Здравко Жильов адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за безплатно осъществявано представителство в размер на 353
/ триста петдесет и три/ лева.
ОСЪЖДА М.М.С., ЕГН – **********,*** да
заплати на ЗД „Бул Инс“АД съдебни
разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на 4217.40 / четири хиляди двеста и седемнадесет
лв. и 40 ст./ лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София да
заплати по сметка на Окръжен съд –
Бургас сумата в размер на 400 /
четиристотин/ лева - държавна такса.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната ответника ЗД „Бул Инс“АД – Д.Т.К., ЕГН – **********
***.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба
пред Апелативен съд – гр.Бургас в
двуседмичен срок от уведомяването
му на страните.
Окр. съдия: