Решение по дело №247/2023 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 128
Дата: 1 юли 2024 г.
Съдия: Георги Манолов Георгиев
Дело: 20233430100247
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 128
г***, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20233430100247 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от
ГПК, във вр. с чл. 143, във вр. с чл. 200, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД от ищеца „М. П. К.“ ЕАД, представлявано от адв. И. Л., за установяване на
вземането на ищеца, в качеството поръчител, встъпил в правата на кредитора, предмет
на Заповед № 42/28.02.2023 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 47/2023 г. на Районен съд - г*** (ТнРС), с която на ответника е
разпоредено да на ищеца:
1.1. продажна цена (главница) на устройство „Handset Huawei Y6 2018 DS
Gold“ по Договор за продажба на изплащане № *********/27.08.2019 г., сключен
между „А1 България“ и ответника, възлизаща на 195,50 лв.;
1.2. мораторна лихва върху главницата за периода от 21.12.2020 г. до
02.02.2023 г., възлизаща на 42,03 лв.;
1.3. законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
Районен съд – Тутракан (06.02.2023 г.) до изплащане на вземането.
1.4. Твърди се, че на 27.08.2019 г. между „Мобилтел“ ЕАД (понастоящем „А1
България“ ЕАД) ЕИК ***** и А. Г. И. е сключен Договор за продажба на изплащане №
*********. На основание т. 1 и т. 2 от Договор, с неговото подписване купувачът – А.
И., е закупил и е станал собственик на устройство „Handset Huawei Y6 2018 DS Gold“
със сериен номер *******. Съгласно т. 10.2.1 от Договора купувачът се е задължил да
1
заплати на „Мобилтел“ ЕАД (понастоящем „А1 България“ ЕАД) продажната цена на
вещта, съобразно погасителен план към Договора. Поради неплащане в срок,
Договорът е прекратен предсрочно на основание т.12.3 от същия. Непогасената сума
до изтичане срока на Договора в размер на 195,50 лв. е станала предсрочно изискуема
на основание чл. 12.3 от същия.
1.5. На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „С.б.с.“ АД (понастоящем „М.
П. К.“ ЕАД ЕИК *********) е сключен договор за поръчителство. На основание т. 3 от
договора „С.б.с.“ АД, в качеството си на поръчител, се е задължило да обезпечи
задълженията на абонати, сключили договори за продажба на изплащане с „А1
България“ ЕАД.
1.6. На 21.12.2020 г. поради липса на доброволно плащане от страна на
длъжника и на основание чл. 2.2.3 от договора за поръчителство „С.б.с.“ АД е
заплатило на „А1 България“ ЕАД сумата от 195,50 лв., представляваща дължимата от
А. И. по договора за продажба на изплащане сума. Плащането е извършено след
отправена покана от страна на кредитора към поръчителя с Приемо-предавателен
протокол № 286/10.03.2020 г., съдържащ списък с абонатите и размера на
просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани от ищеца. След
извършеното плащане, на основание т. 2.2.5 от договора за поръчителство е съставен
Приемо-предавателен протокол № 330/28.01.2021 г.
1.7. До ответника е изпратено уведомление по чл. 146 от ЗЗД за встъпване в
дълг, с което длъжникът е уведомен, че считано от 21.12.2020 г. задълженията му по
договора за продажба на изплащане са прехвърлени към „С.б.с.“ АД.
1.8. На 28.07.2022 г. между „М. П. К.“ ЕАД и „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен договор за встъпване в дълг,
съгласно който последното дружество е прието като съдлъжник по задълженията на
длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство от 07.11.2014
г., сключен между „С.б.с.“ АД и „А1 България“ ЕАД. Поемателят „Фонд за
гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД не е заплатил задължението
на длъжника А. И., поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
насочено и към него. Предвид това, че единствено ответникът е подал възражение по
чл. 414 от ГПК, то заповедта за изпълнение не е влязла в сила само спрямо нея.
1.9. Ответникът дължи и лихва за забава, която за периода от датата на плащане
на главницата от ищеца (21.12.2020 г.) до 02.02.2023 г. е в размер на 42,03 лв.
2. Ответницата А. Г. И. не е депозирала отговор на исковата молба по чл. 131
от ГПК в законоустановения срок. На 15.09.2023 г. същата е получила екземпляр от
ИМ и приложените с нея доказателства, ведно с Разпореждане № 721/15.08.2023 г.
От фактическа страна
2

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
3. На 04.09.2013 г. между „Мобилтел” ЕАД (сега „А1 България“ ЕАД) и
ответника е подписан Договор за доставка на ЕСУ (л. 86).
4. На 07.11.2014 г. между „Мобилтел” ЕАД и „С.б.с.“ (сега „М. П. К.“ ЕАД) АД
е сключен Договор за поръчителство (л. 10). Към договора са сключени множество
анекси (л. 21 - 26).
5. На 27.08.2019 г. между „А1 България” ЕАД и ответника е подписан Договор
за продажба на изплащане № *********/27.08.2019 г. на апарат „Huawei Y6 2018 DS
Gold”, с цена на устройството - 195,50 лв. (л. 89). Устройството е предадено на
ответника на същата дата (л. 97).
6. На 28.07.2022 г. между ищеца и „Фонд за гарантиране на вземанията на
физически лица” ЕООД е сключен договор за встъпване в дълг. (л. 44)
7. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 134 и
сл.).
От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:

I. По допустимостта

8. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца
има правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.

II. По основателността на исковете

9. С Договора за поръчителство от 07.11.2014 г. „С.б.с.“ АД e приело да
поръчителства по вземанията на „Мобилтел” срещу абонати по договори за продажба
на изплащане (Раздел II, т. 1б).
10. Между „А1 България” ЕАД и ответника сключен е договор за продажба на
изплащане № *********/27.08.2019 г. на апарат „Huawei Y6 2018 DS Gold”, по който е
възникнало задължението на ответника да заплати цената на устройството - 195,50 лв.
11. Ищецът твърди, че въз основа на сключения договор за поръчителство е
3
заплатил задълженията на ответника по договора за изплащане, в резултат на което за
него е възникнало правото на регрес.
12. За да се породи регресното право по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД поръчителя следва
да е заплатил задължението на кредитора.
13. Въпреки указанията на съда ищецът не е привел доказателства, че именно
той е заплатил на стойността на мобилното устройство на „А1 България” ЕАД.
14. СИЕ също не е успяла да установи заплащането на стойността на
устройството от ищеца (л. 135, 148).
15. Очевидно стойността на апарата е предмет на фактура №
**********/27.08.2019 г. (л. 85). В отговор на направените от съда искания „А1
България” ЕАД е представило 3 различни справки относно погасяването на
задълженията на ответника по сключените договори (в които липсва автор). В нито
една от представените справки обаче не може да се установи, как е платена стойността
на устройството и от кое лице (т. е. как е „закрита” фактурата).
16. Освен това самите справки си противоречат. Така например в справката на л.
155 срещу фактура № *********, като начин на плащане е записано „Cash” (т. е. в
брой), в справката на л. 156 срещу същата фактура е отбелязано „Bank Transfer”
(банков превод).
17. Следователно информацията, предоставена от „А1 България” ЕАД, освен че
не удостоверява плащане, извършено от ищеца, е и недостоверна.
18. В тази връзка предявените искове се явяват неоснователени поради
недоказаност.

19. Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради недоказаност исковете, предявени от
ищеца „М. П. К.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
************, за установяване на вземанията му в качеството поръчител, встъпил в
правата на кредитора, срещу ответника А. Г. И., ЕГН **********, с посочен по делото
адрес: *****************; предмет на Заповед № 42/28.02.2023 г. за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 47/2023 г. на Районен съд -
г***, с която на ответника е разпоредено да на ищеца: продажна цена (главница) на
устройство „Handset Huawei Y6 2018 DS Gold“ по Договор за продажба на изплащане
№ *********/27.08.2019 г., сключен между „А1 България“ и ответника, възлизаща на
195,50 лв.; мораторна лихва върху главницата за периода от 21.12.2020 г. до
4
02.02.2023 г., възлизаща на 42,03 лв.; законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в Районен съд – Тутракан (06.02.2023 г.) до изплащане на
вземането.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено
или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се приложи по заповедното
производство.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5