МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 76/07.06.2017г.
ПО НОХД № 44/2017 г. ПО ОПИСА НА
РС – гр. ИХТИМАН, IV състав
Производството
е образувано въз основа на обвинителен акт по досъдебно производство № 134/2016г.
по описа на РУ на МВР гр. Костенец, пр. пр. № 936/2016г. с който Районна
прокуратура – гр. Ихтиман е повдигнала обвинение срещу Й.А.Б., роден на *** ***,
българин, български гражданин, с адрес в град Долна баня, улица „Сергей
Румянцев“ № 19, женен, с начално образование, осъждан, безработен, ЕГН **********
за това, че на 14.07.2016г. около 10:55 часа в гр. Костенец, обл. С., по ул. „м.“
е управлявал МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № СО2761ВР,
собственост на А.Н. Б., без съответното свидетелство за управление на моторно
превозно средство, в едногодишен срок от наказването му административен ред за
същото деяние с наказателно постановление № 15-1184-000222/18.01.2016г. на
Началник група „ОП“ към ОДМВР, РУ Костенец Красимир Любенов Цветков,
упълномощен със заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на МВР, влязло в сила на
15.02.2016г. за управление на моторно превозно средство без съответното
свидетелство за управление – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В
съдебно заседание, представителят на РП – гр. Ихтиман поддържа обвинението,
което намира за доказано по безспорен начин. Счита, че са установени
обективните и субективни признаци от състава на престъплението, поради което и
иска от съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две
години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Сочи, че
доколкото деянието е осъществено в изпитателния срок по предходно осъждане,
следва да бъде приведено в изпълнение и наказанието, наложено на подсъдимия с
присъда по н. о. х. д. № 15979/2014г.
Защитникът
на подсъдими адв. Т. от САК иска то съда да постанови оправдателна присъда.
Твърди, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и че същото почива на
предположения. Твърди, че подсъдимият не е управлявал автомобила и иска от съда
да бъде оправдан.
Подсъдимият
Й.А.Б. се явява лично в съдебно заседание. Твърди, че не е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
В
последната си дума моли да бъде оправдан..
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 18 и чл. 19 НПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият
Й.А.Б., роден на *** ***, българин, български гражданин, с адрес в град Долна
баня, улица „Сергей Румянцев“ № 19, женен, с начално образование, осъждан,
безработен, ЕГН **********
За
същия по делото е приложена справка за съдимост и криминалистична справка, от
което се установява, че Й.Б. е регистриран за престъпления от общ характер,
извършени от него и в съучастие с трети лица.
На 14.07.2016г. в гр. Костенец,
служителите от РУП - гр. Костенец – св. А.М. и св. В.К. изпълнявали служебните
си задължения по опазване на обществения ред и контрол на автомобилния трафик. Намирали
за на ул. „м.“ в гр. Костенец. Около 10:55 часа в този ден, двамата спрели за
проверка лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № СО2761ВР с водач Й.А.Б..
Служителите на реда му поискали документите за проверка, при което водачът
предоставил лична карта и свидетелство за регистрация на МПС, но не и
свидетелство за управление на такова. По тази причина, св. М. и св. К.
направили справка в ОДЧ в РУ Костенец, от която се установило, че същият е
неправоспособен – не притежава валидно издадено свидетелство за управление на
МПС. За констатираното нарушение му бил съставен АУАН бл. № 429737/14.07.2016г.
При направено по-късно проверка в масивите
на МВР – „Административнонаказателна дейност“ било установено, че Й.А.Б. има
издадено наказателно постановление № 15-1184-000222/18.01.2016г. на Началник
група при РУ – Костенец, с което е наказван вечен веднъж по административен ред
за същото деяние. Същото е връчено на 05.02.2016г. и е влязло в сила на
15.02.2016г., а деянието за което служителите му съставили акт на 14.07.2016г.
било извършено в едногодишен срок от съставяне на нарушението.
Описаната фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на съдебното следствие доказателства –
показанията на свидетелите полицейски служители А.М. и В.К., а също и от
изложеното от св. С.Т., която сочи, че подсъдимият и семейството му много пъти
са ходили да си искат от нея документите на автомобила. Същите изцяло
съответстват на събраните по делото писмени доказателства, а именно АУАН от 14.07.2016 г., справка за нарушител/водач на
подсъдимия Б. /стр. 8 и 9/, НП № 15-1184-000222 от 18.01.2016 г., АУАН от
22.12.2015 г., протокол за разпит на свидетеля В.Й.К., протокол за разпит на
свидетеля А.А.М., справка от МВР, ОД на МВР на лист 19, НП № 15-**********/
18.01.2016 г., справка за нарушител/ водач (на лист
21, 22 и 23), справка за съдимост на Й.А.Б., протокол за привличане на
обвиняем, протокол за разпит на обвиняем, фиш за спешна медицинска помощ №
2403, справка БДС за подсъдимия Й.А.Б., протокол за проверка на лични вещи на
лица и превозно средство, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия Б., докладваните в днешно съдебно заседание писмо от
банка ДСК вх. № 1976/16.05.2016 г., писмо - справка от РУ - Костенец, рег. №
118400-1029 от 04.05.2017 г., актуална справка за съдимост на подсъдимия Б.,
справка с рег. № 1184р -1860 от 17.03.2017 г. по описа на РУ МВР – Костенец.
Съдът не се доверява и на изложеното от
свидетелите А.Н. Б., Райна Георгиева Бонева и Златка Георгиева Бонева, а също и
на изложеното от св. Любка Владова Стоянова. От една страна, първите трима за
роднини на подсъдимия и като такива имат интерес от благоприятен за него изход
от настоящото производство. От друга страна, по делото се установи от събраните
писмени доказателства и от изложеното от св. Т., че това не е първият случай,
при който подсъдимият е санкциониран за осъществено от него нарушение на Закона
за движението по пътищата, както и че всеки път Б. и семейството му са ходили в
районното управление да си търсят документите. В този смисъл, доколкото
свидетелите сочат различно време и място на събитията, а също и различна
последователност, съдът приема, че дори и верни, посочените от тях
обстоятелства се отнасят до друг подобен случай, не и до процесния такъв.
Приел тази фактическа обстановка, съдът
достигна до извод, че подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна
страна инкриминираното деяние - престъплението по чл. 343в, ал. 2 вр. с ал. 1
от НК, за което му е повдигнато обвинение, като намира от правна страна следното:
Изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 343в, ал. 2 НК се изразява в
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
правоуправление на моторно превозно средство и в рамките на едногодишния срок
от наказването на дееца по административен ред за такова деяние.
Мотивиран от приетата по-горе фактическа
обстановка, съдът намира, че по несъмнен начин е доказано в настоящия случай
авторството на инкриминираното деяние. Въз основа на събраните от делото
доказателства – в частност от показанията на свидетелите полицейски служители К.
и М., може да се направи обоснован и единствено възможен извод, че обв. Б. е
управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № СО 2761ВР на датата,
часа и мястото на инкриминираното деяние. Установява се също така, че същият
към този момент не е бил правоспособен да управлява МПС по ЗДвП и че е бил
наказан за това по административен ред. Последното е станало в период преди
по-малко от година от датата на извършване на инкриминираното деяние. От
приетите по делото писмени доказателства НП № 15-1184-000215/ 14.01.2016 г.,
влязло в сила на 29.02.2016г., АУАН от 14.12.2015 г. се установява, че
подсъдимият Иван Младенов Б. е бил наказан по административен ред за извършено
от него нарушение по чл. 150 от ЗДвП, а именно за това, че е управлявал моторно
превозно средство след като е бил лишен от това право по съдебен или
административен ред.
От субективна страна, налице са елементите
на прекия умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като същият е съзнавал
обективните елементи от състава на престъплението, а именно че е не притежава
валидно свидетелство за управление, че вече е наказван за такова поведение
(управление на автомобил въпреки липсата на валидно свидетелство) по
административен ред и че управлява моторно превозно средство, за което се
изисква притежаването на свидетелство за управление, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им – качил се е в
автомобила и е управлявал. Същата е обективирана в неговите действия и е
доказана по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
По вида и размера на наказанието:
Основно изискване за вида и размера на
налаганото от съда наказание е то да съответства на конкретните особености на
извършеното престъпно посегателство и неговия извършител, така че целите на
наказанието, посочени в чл. 36 НК да бъдат постигнати в максимална степен.
В настоящия случай, осъщественото от
страна на подсъдимия Иван Б. е с относително невисока степен на обществена
опасност, предвид факта, че от извършеното липсват настъпили други вредни
последици. При определяне размера на наказанието обаче, съдът съобрази
личността на подсъдимия, доколкото по делото са налице доказателства, които го
характеризиран като лице, което системно нарушава правилата за движение по
пътищата. От приложената справка за съдимост, е видно, че проявите му градират
до извършени неедно престъпления против транспорта.
По изложените съображения и при баланс на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът определи на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца
и наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева, които на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим.
Отделно от това, като съобрази, че
деянието е извършено в изпитателни срок на предходно осъждане (със споразумение
от 08.12.2014г. по н.о.х.д. № 15979/2014г. на Софийски районен съд, влязло в
сила на същата дата) съдът приведе в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК и наложеното с цитираното споразумение наказания „лишаване от свобода“ за
срок от единадесет месеца.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“
от ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието, наложеното със споразумение от 08.12.2014г. по н.о.х.д. №
15979/2014г. на Софийски районен съд, влязло в сила на същата дата наказание.
Съдът не наложи на подсъдимия кумулативно
предвиденото от разпоредбата на чл. 343г от НК наказанието „лишаване от право
да управлява МПС”, доколкото към датата на извършване на деянието същият вече е
бил лишен от това право.
По разноските.
Разноски по
делото не са направени.
Така мотивиран съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: