РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. гр. Хасково, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640103146 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 542 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по молба на Т. Н. З., ЕГН **********, с адрес:
********************************************, с правно основание чл.
19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ с искане да бъде
променено собственото му име, от „Т.“ на „Х.“.
Молителят твърди, че е роден в *********************** В
Удостоверение за раждане, издадено на ********* от община Смолян, въз
основа на Акт за раждане ******** от *************** бил записан с
имената Т. Н. З.. С тези имена бил записан и в българските си документи за
самоличност, които притежава, а именно - лична карта с
************************************* от МВР - Хасково.
Поддържа се в молбата, че още от раждането си той бил назоваван от
близки и приятелите си със собствено име „Х.“, тъй като бил и мюсюлманин
по религия. С това собствено име се представял молителя, с това име бил
известен в обществото сред познатите и сред роднините си. Това
обстоятелство водело до затруднения и неудобство от личен характер за него
1
при осъществяване на ежедневни контакти и социално общуване. При това
положение, налице били важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР, за
промяна на имената на молителя от Т. Н. З. в Х. Н. З..
Ето защо, молителят иска от съда да постанови решение, с което да
бъде допусната промяна на собственото му име като занапред той се именува
с имената Х. /Х./ Н. З..
Заинтересованите страни Община Смолян, Община Хасково и Районна
прокуратура – Хасково не изпращат представител в съдебно заседание и не
вземат становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото Удостоверение за раждане /Дубликат/ от
********* на Т. Н. З., издадено от Община Смолян въз основа на Акт за
раждане ******** от ***************, както и от представения от Община
Смолян акт за раждане ****** от ***************, се установява, че
молителят е роден на ************* от родители: И. Б. З.а – майка и Н. Т. З. –
баща, като е вписан с имената Т. Н. З..
Със същите имена - Т. Н. З., молителят е записан и в представеното
заверено копие от Лична карта ************** издадена от МВР – Хасково на
*************
Установява се още от служебно изисканите от съда справки за
молителя, че същият не е осъждан - справка за съдимост рег. №
***********************., издадена от „Бюро за съдимост“ при РС -
Хасково, както и че по отношение на него не са открити данни за образувани
досъдебни производства в РП Хасково - Писмо с рег. № А-1403/2024 г. от
12.12.2024 г. от Районна прокуратура – Хасково. Към доказателствения
материал по делото е приобщена и Справка с рег. № ****************** от
ОД на МВР – Хасково относно налагани ПАМ и съставяни АУАН на Закона на
български лични документи на Т. Н. З., според която няма и не е имало
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „забрана за
напускане на РБ“, съставени са АУАН през 2005 г. за нарушения на чл.80 ал.1
т.3 и т.5 от Закона за българските лични документи.
В хода на съдебното дирене са ангажирани и гласни доказателства като
2
е разпитана свидетелката Розалия Добрева Колева – съжителстваща на
съпружески начала с молителя. От същите се установява, че същият е
мюсюлманин по религия и всички - познати, приятели, родители, се обръщат
към него с името Х.. И децата му знаели, че името му е Х., а не Т.. Желанието
на молителя да промени името си се засилило през 2008 г., когато той
катастрофирал в Испания и станал по-религиозен, искал името му да
съответства на вярата му. Съдът кредитира тези показания, тъй като са
логични и последователни, изложени са непосредствени и лични възприятия,
а също така кореспондират изцяло на събраните по делото писмени
доказателства и не се опровергават от други такива.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът стигна до
следните правни изводи:
Молбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от надлежно
легитимирано лице, с правен интерес и е подадена пред компетентния съд, а
разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:
Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с
определено физическо лице и защитено от закона, едно от
индивидуализиращите всеки човек обстоятелства. Начина на образуване на
имената на българските граждани се урежда от Закона за гражданската
регистрация. Освен това то е елемент на гражданската регистрация на
физическото лице по смисъла на чл. 1, ал. 3 вр. чл. 8, т. 1 от Закона за
гражданската регистрация /ЗГР/, чиято цел, както и на името, е физическото
лице да бъде индивидуализирано, да бъде отличено от останалите физически
лица. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗГР името на българския гражданин се състои от
собствено, бащино и фамилно име. Законът изрично урежда начина на
формиране на имената на физическото лице като установените правила
отразяват значими за индивидуализацията на физическото лице обстоятелства
– произход и семейни отношения. Правната регламентация се състои от
императивни правни норми, а промяната на името е правно уредена
възможност при наличие на точно определени предпоставки. Съгласно чл.13
ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и
се вписва с наставка – ов или –ев и окончание, съобразно пола на детето,
освен когато собственото име на бащата не позволява поставяне на тези
окончания или те противоречат на семейните, етнически или религиозни
3
традиции на родителите, а съгласно чл.14, ал.1 от този закон, фамилното име
на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка –ов или –
ев и окончание съобразно пола на детето. Същевременно в чл.19, ал.1 ЗГР е
посочено, че собственото, бащиното и фамилното име на лицето могат да
бъдат променени от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или
обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това. Значимостта на важните обстоятелства, налагащи промяната на
имената следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Такива
важни по смисъла на закона обстоятелства биха били лични или обществени
обстоятелства, които биха направили носенето на съответното име лично или
обществено неудобно или неподходящо, известността на лицето в обществото
с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в
различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна и
др. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните
изисквания на чл.13 и чл.14 ЗГР, досежно начина на образуване на бащиното и
фамилно име на всяко физическо лице.
В настоящия случай, съдът намира за несъмнено установено наличието
на важни обстоятелства относно собственото име на молителя. Не се спори, а
и от приетите писмени доказателства се установява, че той е записан при
раждането си с имената Т. Н. З.. Произхожда от баща, чиито имена са Н. Т. З..
Следователно имената му са били образувани правилно, съгласно
изискванията на действащата нормативна уредба. От събраните гласни
доказателства посредством разпита на свид. Розалия Добрева Колева се
установява, че молителят изповядва мюсюлманска религия като със
собственото име Х., сочещо на определена религиозна принадлежност, той е
известен в обществото сред приятели, роднини и семейство. С това име го
знаят и децата му. От друга страна, в издадените му български лични
документи (лична карта) фигурира името Т. Н. З.. Тази разлика несъмнено
води до затруднения и неудобства от личен характер за молителя при
осъществяване на ежедневните му контакти и социално общуване.
Предвид изложеното съдът приема, че за допускане на промяна на
собственото име на Т. Н. З. са налице важни обстоятелства по смисъла на
чл.19 ал.1 ЗГР – няма оправдан интерес, който да налага той да бъде заставян
да продължава да се легитимира в обществото с име, различно от това, с което
вече е известен. Същевременно същият не посочва, че се срамува от
4
истинските си имена, не отрича етническата си принадлежност, не твърди, че
имената му са осмиващи или опозоряващи, не сочи че са обществено
неприемливи. Практиката допуска като „важно обстоятелство" да се счита
също така и субективното желание на лицето да носи определено име. В
случая следва да се приеме, че субективното желание на молителя за промяна
на собственото му име е породено от обективни съображения, като по делото
няма данни това да е свързано с намерение да се въведат в заблуждение
органите на реда или други държавни институции. При това положение,
съобразявайки етническата му и религиозна принадлежност, както и
посочените по-горе обстоятелства, а именно че молителят се идентифицира с
друго име в обществото и създадените неудобства от тази разлика в личен и в
обществен план, следва да се приеме, че желанието на молителя да носи
собственото име „Х.” вместо „Т.” не се намира в разрез с българското
законодателство, а му съответства напълно.
В заключение може да се обобщи, че в настоящия случай са налице
важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, налагащи допускане на
исканата промяна, поради което молбата като основателна следва да бъде
уважена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, промяна на собственото
име на Т. Н. З., ЕГН **********, с адрес:
********************************************, съдебен адрес:
***************************, адв. М. П. Х. от АК - Хасково, като същият се
именува занапред вместо „Т. Н. З.“ - „Х. Н. З.“.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на
длъжностните лица по гражданското състояние при Община Смолян и
Община Хасково, за отбелязване на промяната в акта за раждане и в регистъра
на населението.
5
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Т. Т.
6