М
О Т И В И към присъда по НОХД № 38/2019 г.
Съдебното производство по делото е
образувано по обвинителен акт на Карнобатската районна прокуратура против Г.Г.Г.
ЕГН:**********, с обвинение по чл.346 ал.2 т.1 предл.“първо и второ“ и т.3, вр.чл.195
ал.1 т.4 предл.“второ“ от НК.
В съдебно заседание представителят на Карнобатската районна прокуратура поддържа обвинението и
пледира за наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода,
като подсъдимият след приложението на чл.58а, ал.1 от НК, да изтърпи наказание
от една година лишаване от свобода.
Защитата на подсъдимия Г. пледира
за прилагане на чл.55 от НК и налагане на наказание под минимума в размер на четири
месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият се явява
в съдебно заседание, признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съжаление за стореното и
моли за минимално
наказание.
В съдебно заседание защитата на
подсъдимия Г. направи искане за разглеждане на делото по правилата на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК.
Искането е уважено от съда и съдебното следствие се проведе съгласно
разпоредбите на глава ХХVІІ от НПК.
Съдът, като се съобрази с
направеното пълно самопризнание от подсъдимия и събраните на досъдебното
производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт.
І. ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подс. Г.
Г. ***. Подс.Г. е осъждан, като е търпял наказание лишаване от свобода
за срок от 4 месеца в Затвора Ловеч, от където е освободен на 23.04.2010г. и
след това е търпял наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и е
освободен на 09.10.2018г. Подс.Г. не е правоспособен водач и не притежава
СУМПС.
Свид.
И.Р. и съпругата му- св. И.р. притежават лек автомобил „Мицубиши“ модел
„Каризма“ с рег. № ВТ 9584КА. Св.Р. осъществявал строителна дейност. През
м.януари 2018г. свид. Р. поел ангажимент да полага гипсова мазилка на къща в кв.Банево.
За да изпълни работата св.Р. имал нужда от помощник и публикувал обява за
работа в интернет. По повод публикуваната обява, подс.Г. се свързал със св.Р. и
заявил готовност да работи. На 23.01.2018 год. свид. Р. минал с горе описания
автомобил през с. Козаревец, взел от автобусната спирка на селото подс. Г. и
двамата отпътували за гр.Бургас. След като пристигнали в гр.Бургас, те се настанили
на квартира в кв.“Ветрен“ ул.“Ал.Стамболийски“ № 26 и същият ден започнали да
работят. Двамата ползвали една стая. На 30.01.2018 год. вечерта, след приключване
на работа, закупили храна и се прибрали в квартирата. Подс.Г. и св.Р. вечеряли.
Свид. Р. оставил в стаята, на шкафчето до телевизора личните си документи, парична
сума в размер на 230 лв. и ключовете на автомобила. Около 22.00 часа свид. Р.
заспал. На 31.01.2018 год. около 01.35 часа свид. Р. се събудил и установил, че
подсъдимият Г. говори по телефона и отново заспал. След като приключил
разговора по мобилния телефон, подс.Г. ***, но нямал превоз за да се придвижи,
а нямал и пари за да плати превоза. Подс.Г. решил да вземе автомобила на свид. Р.
и с него да се придвижи до с. Козаревец. Докато свид.Р. спял, подс.Г. без
негово знание и позволение, взел ключовете на автомобила му, привел го в
движение и се отправил в посока към гр.Карнобат. Подс. Г. се движел по ГП
I-6. Преди разклона за
с. Глумче, подс.Г. изгубил контрол върху управлявания от него автомобил.
Моторното превозно средство напуснало платното за движение и навлязло в
северната канавка, от което предната дясна гума на автомобила се пукнала и настъпили
повреди на същия. След произшествието подс. Г., заключил автомобила, през леко
отворения преден ляв прозорец пуснал контактния ключ на предна лява седалка.
Подс.Г. изоставил автомобила и продължил пеш към ж.п. гарата на гр.Карнобат, където се
качил на влак и пристигнал в гр.Горна Оряховица. На 31.01.2018 год. около 05.30
часа свид. Р. се събудил и установил, че подс.Г. го няма. Свидетелят Р.
установил липсата на контактния ключ на автомобила и паричната сума, оставени
от него на шкафчето на телевизора. Свидетелят Р. подал сигнал за случая на
тел.112 и същият ден публикувал в социалната мрежа „Фейсбук“ снимка на
автомобила си със съобщение, че същия му е отнет. Още същата вечер около 21.54
часа, свид.Р. получил обаждане по телефона от непозната за него жена, която му
съобщила, че имало подобен автомобил изоставен между гр.Айтос и гр.Карнобат. Свид.
Р. съобщил за получената информация на служителите в РУ – Карнобат и автомобилът
бил установен, извършен бил оглед на същия и на следващият ден подс.Г. ***.
В
резултат на ПТП-то, предизвикано при управлението на автомобила от подс.Г., са
настъпили повреди, изразяващи се в повредени предна броня, предно обзорно
стъкло, съединител и маховик, стартер, преден десен фар, предна маска,
автомобилна гума с размери 195/65 R 15, казанче за охладителна течност и преден десен
калник. Според заключението на вещото лице по изготвената авто – оценъчна
експертиза стойността на причинените имуществени вреди по лек автомобил
„Мицубиши“ модел „Каризма“ с рег. № ВТ 9584КА към датата на настъпилото
произшествие на 31.01.2018 г. е 1391,00 лева.
Разпитан
в хода на разследването, подс. Г. е направил самопризнания.
Описаната
фактическа обстановка съдът приема въз основа на показанията на свидетелите – И.Р.
и И.р., протокол за оглед на местопроизшествие, експертиза, протоколи за
доброволно предаване, приемо-предавателен протокол, разписка, справка за
съдимост, справка за нарушител, приобщени чрез прочитането им на основание
чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК.
В
рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива
противоречия или непълноти, които да водят до извод различен от този, който е
приет с внесения в съда обвинителен акт.
Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия,
като обосновани и правилни.
Направеното
самопризнание от подсъдимия, подкрепено от фактите, установени чрез изброените
доказателствени средства водят до категоричния и безспорен извод, че автор на
престъплението е Г. Г.Г..
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
От установените по делото факти
съдът приема, че подсъдимият Г. Г.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.346
ал.2 т.1 предл.“първо и второ“ и т.3,вр.чл.195 ал.1 т.4 предл.“второ“ от НК,
тъй като на 31.01.2018 г. от гр. Бургас, кв. “Ветрен”, *******, Бургаска област
чрез използване на техническо средство – контактен ключ за запалване,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Каризма“, с ******, от владението на И.К.Р. ***, без негово
съгласие с намерение да го ползва като е последвала повреда на превозното
средство, изразяваща се в повредени предна броня, предно обзорно стъкло,
съединител и маховик, стартер, преден десен фар, предна маска, автомобилна гума
с размери 195/65 R 15, казанче за охладителна течност и преден десен калник на
обща стойност 1391,00 лева и превозното средство е изоставено без надзор на ГП
І-6 в землището на гр. Карнобат.
От обективна страна
подсъдимият Г.Г. е прекъснал владението върху лек автомобил „Мицубиши“, модел „Каризма“, с ******, който автомобил е бил собственост на свидетелят Р. и
св.Р. и се е ползвал от св.Р.. Същият автомобил е бил оставен в кв. “Ветрен”,
гр.Бургас *******, установил е свое владение над автомобила, привел е в
движение автомобила от посочения по-горе адрес в посока към гр.Карнобат. За
ползването му подсъдимият не е поискал и не е получавал съгласието от св.Р.. От фактът, че подс.Г. е привел автомобила в
движение и го е управлявал в посока от кв.Банево гр.Бургас към гр.Карнобат, по
път ГП І–6, съдът извежда намерението на извършителят Г. да ползва автомобила.
Отнемането на процесния автомобил е нарушение на установените правила и норми,
извършено е въпреки волята, знанието и съгласието на неговия собственик и
ползвател, което прави самото отнемане противозаконно. Налице е по – тежко наказуем квалифициращ
белег на престъплението по чл.346 от НК – по см. на чл.346 ал.2 т.1 от НК, а
именно последвала повреда на превозното средство и същото е изоставено от
извършителя Г.. Противозаконното отнемане е осъществено в гр. Бургас
кв.Банево, но довършването на престъплението с оглед на посочения квалифициращ
го състав е сторено в землището на гр.Карнобат обл. Бургас. Налице е и друг
по – тежко наказуем квалифициращ признак на инкриминираното деяние – по см. на
чл.346 ал.2 т.3 от НК – деянието е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.4
пр.2 от НК, а именно чрез използване на техническо средство – контактен ключ на
автомобил. За да осъществи свое владение върху автомобила, подсъдимият Г. е
взел от контактния ключ за автомобила оставен от св.Р. и с този контактен ключ
е привел автомобила в движение.
Деянието е осъществено
от подсъдимия Г. при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези
последици. Това е така, защото подсъдимият Г. е съзнавал, че прекъсва
владението на св.Р. върху автомобила, бил е с ясното съзнание, че липсва
съгласие на същото лице да му предостави ползването на автомобила, но въпреки
това е установил свое владение и с помощта на контактен ключ е привел
автомобила в движение. Придвижил се с автомобила по път ГП І–6 в посока гр.Карнобат, като
при управлението му, подс.Г. е предизвикал ПТП и на автомобила са причинени щети
на стойност 1391 лева.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл.
чл.346 ал.2 т.1 предл.“първо и второ“ и т.3,вр.чл.195 ал.1 т.4 предл.“второ“ от
НК, законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” от една
до десет години.
При определя на
наказанието съдът взе предвид, че подс.Г. е с обременено съдебно минало. Като пълнолетно
лице, подс.Г. е започнал престъпната си дейност през 2004г., като е осъждан
четири пъти, като по отношение на него е проявявано великодушие и при всички
предходни осъждания, наказанията са определяни с приложението на чл.55 от НК.
Относно
размера на наказанието, защитата на подс.Г., пледира за налагане на наказание
при условията на чл.55 от НК, позовавайки се на наличието на смекчаващи обстоятелства –
признанието на вината и изразеното разкаяние. Съдът не дава вяра на изразеното
от подс.Г. разкаяние, тъй като същият е осъждан многократно и настоящата
престъпна дейност показва у него
утвърдени престъпни навици, от което следва изводът, че предходните
наказания не са довели до поправянето и
превъзпитанието на подс.Г.. Съдът приема като единствено смекчаващо
обстоятелство признанието на вината от подс.Г., което обаче не е достатъчно
основание за налагане на наказание в искания размер от 4 месеца лишаване от
свобода. В настоящия случай съдебният състав като съобрази смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства прецени, че наказанието, което следва
да получи подсъдимият за извършенато от него престъпление, следва да се
определи при условията на чл.58а ал.1 от НК, но не и при условията на чл.58а
ал.4, тъй като не са налице основания за прилагане на чл.55 от НК. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства се приеха лошите характеристични данни
на подсъдимия, изведени от наличието и на предходни осъждания за извършени
престъпления от общ характер, които осъждания не влияят при определяне на
квалификацията на процесното престъпление, както и фактът, че подс.Г. не е
възстановил причинените имуществени вреди. Съобразявайки се с
изложеното съдът счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание в размер
на една година и шест месеца лишаване от свобода, като след редукцията по
чл.58а, ал.1 от НК определи подс.Г.Г. да
изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една година. С така определеното
наказание, съдът счита, че в най-пълна степен ще се въздейства за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия Г. към спазване на обществените и законови норми, ще се въздейства
предупредително върху него да не върши други престъпления и най-пълна степен ще
се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
От
изтърпяване на предходното наказание лишаване от свобода, до настоящата
престъпна дейност не е изминал период от пет години, поради което съдът
определи подс. Г.Г.Г. да изтърпи наложеното наказание при първоначален строг
режим.
Подс.Г.
е неправоспособен водач, поради което съдът не му наложи предвиденото в чл.346,
ал.4 от НК лишаване от право да управлява МПС.
Причините
за извършване на престъплението от подс. Г. са незачитането на установения в
страната правов ред и изграденото у него чувство за безнаказаност.
След
влизане в сила на присъдата, съдът ще се произнесе по реда на чл.306, ал.1 т.1
от НПК за определяне на общо наказание на подс.Г. по присъдите, за което са
налице предпоставките на чл.25, ал.1 във вр. чл.23 от НК.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, като признат за виновен, подсъдимият Г.Г. беше
осъден да плати направените в наказателното производство разноски в размер на 140.76 лева, както и сумата в
размер на 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: