Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр. Ловеч, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ,
втори касационен състав в публично
заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Т. и в присъствието
на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков КАНД №
168/2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Директора
на Регионална дирекция по горите (РДГ)
гр. Ловеч против Решение № 72/25.09.2023
г. на Луковитския районен съд, постановено по административно наказателно дело 78/2021 г.
По изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател чрез пълномощник поддържа жалбата и моли да бъде отменено
оспореното решение, както и да бъде потвърдено издаденото наказателно
постановление, или евентуално да бъде върнато делото за ново разглеждане.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
сто и петдесет лева. Прави възражение за прекомерност на разноските на
ответната страна в случай, че е направено такова искане.
Ответникът Л.Ц.А. *** – редовно призован
– не се явява и не се представлява. Представил е писмен отговор на касационната
жалба чрез пълномощник, с който оспорва същата и моли тя да бъде отхвърлена, а
оспореното решение да бъде оставено в сила. Освен това е представил писмено
становище чрез пълномощник, с което поддържа представения писмен отговор на
касационната жалба, както и наведените в него съображения за неоснователност на
жалбата, като навежда доводи за изтичане на предвидения в чл. 82, ал.3 във
връзка с чл. 82, ал.1, б“а“ от ЗАНН срок. Прави възражение за прекомерност на
разноските в случай, че другата страна направи искане за присъждане на такива.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и предлага да бъде
оставена без уважение, както и да бъде отменено обжалваното решение.
Настоящият касационен състав на
Административен съд Ловеч намира касационната жалба за процесуално допустима
като подадена от надлежно легитимирана
страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Луковитският районен съд (ЛРС) е отменил наказателно
постановление (НП) № 870/25.02.2021 г. на Директора на РДГ гр. Ловеч, с
което на Л.Ц.А. за извършени нарушения на чл. 213, ал.1, пр.шесто, т.1 и т.2 от
Закона за горите (ЗГ) са наложени две административни наказания глоба на основание
чл. 266, ал.1, пр. седмо от ЗГ, всяка от които в размер на сто и петдесет лева
и е осъдил РДГ Ловеч да заплати на А. направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на петстотин лева.
За да постанови този резултат, ЛРС е приел за безспорно
установено, че в метална постройка (навес) на територията на търговски обект – ресторант „Викки“
в с. Петревене при проверка на 24.11.2020 г. е имало 8 пр.м.куб.дърва за огрев
от вида благун и цер(сурови) с дължина 40
см., които не са били маркирани с КГМ и за които е нямало превозен билет,
удостоверяващ, че са законно транспортирани до това място. Прието е, че де
факто има извършено нарушение на чл.
213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, но не може да се направи категоричен извод, че
именно жалбоподателят в производството пред ЛРС е извършител на нарушението.
Въззивният съд е установил от писмените доказателства, че имота, на чиято
територия е металната постройка, в която
е констатирано нерегламентирано съхранение на дървесина е собственост на лица,
различни от жалбоподателя. Търговският обект ресторант „Викки“ в с. Петревене
се стопанисва от лице, различно от жалбоподателя Л.А., а именно ЕТ
„Любомира-99-Ирена Атанасова“ гр. Луковит. При тези данни
административно-наказващият орган (АНО) е следвало да наложи имуществена
санкция по чл. 266, ал.2 от ЗГ на едноличния търговец, а не на Л.А., дори и
последният да е имал качеството управител на обекта.
Въззивният съд е отбелязал, че обвинението не може да
почива на предположения, поради което наличието дори на хипотетична възможност
соченото за извършител лице да не е извършило вмененото му нарушение е
основание за освобождаването му от отговорност по аргумент на чл. 54 от ЗАНН. В
тази връзка е приел, че АНО е издал НП в нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, тъй
като не е извършил проверка на обосноваността на акта преди да се произнесе по
преписката.
На следващо място ЛРС в хода на производството е
установил, че търговският обект ресторант „Викки“, на чиято територия в метална
постройка е констатирано нерегламентираното съхранение на дървесина се намира
на адрес, различен от посочения в АУАН и НП.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 220 от АПК, касационният съд преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивния
съд в обжалваното решение.
В чл. 221, ал. 2 от АПК е предвидено, че когато
касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
АНО е длъжен в хода на административно-наказателното производство да
установи има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето,
посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно. За
да се ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя, АНО
следва да докаже по безспорен начин, че той е извършил административно
нарушение.
В случая касационната инстанция споделя мотивите на
ЛРС за извършено административно
нарушение на чл. 213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, но не е доказано по безспорен
начин, че именно жалбоподателят в производството пред ЛРС Л.Ц.А. е извършил
това нарушение. Затова касационният състав препраща към мотивите на ЛРС на
основание чл. 221, ал.2 от АПК.
С касационната жалба са представени писмени доказателства,
които са приети по делото. От приложеното удостоверение за съпруг и родствени
връзки, издадено от Кметство Петревене е видно, че Л.Ц.А. е женен за И.П.А., а
от извадката от търговския регистър е видно, че ЕТ „Любомира -99-Ирена
Атанасова“ е със седалище гр. Луковит,
бл.“Кръгояр“ вх.Б, с предмет на дейност производство на всички видове стоки,
освен забранените със закон с цел продажбата им в страната и чужбина, покупка
на всички видове стоки и вещи и т.н., като е отразено, че има кафе-ресторант,
както и че извършва дейност по изработка и програмиране на автомобилни ключове.
Тези доказателства не променят правните изводи на ЛРС
за недоказаност на обстоятелството, че именно Л.Ц.А. е извършил вменените му
нарушения. В това отношение правилен и обоснован е извода на Районния съд, че
АНО не е извършил проверка на обосноваността на съставения АУАН, преди да
издаде НП.
Настоящият касационен състав намира, че Въззивният съд
е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
осигуряващ обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по делото. Не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила в хода на съдебното производство.
С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна.
Твърденията и възраженията в нея, както и твърденията на касационния
жалбоподател в съдебно заседание чрез пълномощник са неоснователни.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
представляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до
неговата отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2
от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Ловеч, втори касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
72/25.09.2023 г. на Луковитския районен съд, постановено по административно наказателно дело 78/2021
г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: