Решение по дело №5421/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ 3787                            27.12.2019 год.                        гр. Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                            ХVІ- ти граждански състав,

На шестнадесети декември                       две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря Марина Димова,

като разгледа докладваното от съдията Петрова

гр. дело № 5421 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е образувано по повод предявената от Т.М.К. с ЕГН ********** против ОД на МВР – Бургас, с ЕИК ...................., адрес: ............................ искова молба, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 479.75 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 60.63 часа, получени след преизчисляване с коеф. 1.143 на положения от него, за периода от 01.10.2018 год. до 04.07.2019 год., нощен труд в дневен, заедно със законна лихва върху сумата от предявяването на иска - 05.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно-деловодни разноски.

  Предявеният иск е с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

  В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за неоснователен. Положеният от ищеца труд е надлежно начислен в протоколите за извънреден труд. Трудът е заплатен по действащите тогава правила. За преизчисляването на нощния труд към дневен труд важат Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Тези актове уреждат по специфичен начин заплащането на нощния труд. В наредбите няма текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент. Съотношението между дневен и нощен труд е 1 към 1. За целия процесен период за всеки отработен през нощта час се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева. Моли се иска да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. Ангажира доказателства. 

   Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

   Страните по делото не спорят, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с МВР, като е заемал длъжността „....................“. Безспорно е също, че в процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови работни смени по утвърдени графици, включително и през нощта /22,00 – 06,00 часа/, при сумирано изчисляване на работното време. Спорен по делото е начинът на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.

   По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че през процесния период ищецът е положил общо 424 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 484.63 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 60.63 часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, което по изчисления на вещото лице е в размер на 479.75 лева.

   Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, ал.2. /Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР/.

   Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8,12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, ал.3. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6.

    Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични –  при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по коефициент 0.143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.

   В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение продължителността на работното време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно, приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

   Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран, т.е. това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г.

   По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание – приложима е субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

   От заключението на вещото лице по ССЕ, което като обективно и компетентно изготвено съдът изцяло кредитира, се установява, че положеният от ищеца за периода от 01.10.2018г. до 04.07.2019г. нощен труд – общо 424 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, е 484.63 часа. Разликата от 60.63 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер от 479.75 лева, т.е. в претендирания от К. размер.  

   При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в претендирания размер до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция и в тази връзка претенцията се явява доказана и по своя размер, поради което следва да бъде уважена изцяло.

   Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.07.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

   Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Бургас – държавна такса в размер на  50 лева и направените от съда разноски в размер на 130 лева – заплатено възнаграждение на вещо лице, общо сумата от 180 лева.

   Ищецът има принципно право на разноски, но доказателства за такива не са представени до приключване на устните състезания по делото /чл. 80 ГПК/. Ето защо разноски не се присъждат. Представената с молбата от 19.12.2019г. разписка за платено адвокатско възнаграждение е постъпила несвоевременно по делото, след даване на ход по същество, поради което не може да се вземе предвид от съда.

   Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с ЕИК .............., с адрес: ......................, да заплати на Т.М.К. с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата от 479.75 лева /четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд, получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен за периода от 01.10.2018 год. до 04.07.2019 год.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2019г. до окончателното изплащане.

    ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с адрес: ....................., да заплати по сметка на Районен съд – Бургас, държавна такса в размер на 50 лева /петдесет лева/ и 130 лева /сто и тридесет лева/ разноски за експертиза.

  Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от 30.12.2019г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.