Р Е Ш Е Н И Е
№531
гр. Хасково, 28.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на седми юни, през
две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА
ИКОНОМОВА
при секретаря Ангелина
Латунова и в присъствието на прокурор А. ***, като разгледа докладваното от
съдия Костова АНД (К) № 516 по описа
на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ф.-Д.-В.-Д.
Д.“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Д.Д., чрез пълномощник адв. А.Г., срещу Решение №88/20.03.2023г.,
постановено по АНД №817 по описа за 2022г. на Районен съд Свиленград.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение
е неправилно, поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Навеждат се доводи, че
мотивите на съда били вътрешно противоречиви - съдът твърдял, че не може да се
посочи дата на нарушението, а същевременно с това следвало да се приеме, че
било извършено противоправно бездействие, което започнало от датата на първата
констатирана продажба на този вид горива до отстраняване на нарушението (т.е.
от 21.10.2021г. до 03.04.2022г.) Както в АУАН, така и в НП изрично и ясно се
сочело, че нарушението се възприемало от органа за извършено на 21.10.2021г.
Изпълнителното деяние било във формата на бездействие, което било констатирано
на 03.04.2022г. и несъмнено към този момент то се осъществявало. Поради това и
изцяло неправилно административнонаказващият орган приел, че датата на
извършване на нарушението била 21.10.2021г. Твърди се, че съгласно трайната
съдебна практика, включително и тази на Административен съд – Хасково, при извършване
на административно нарушение чрез бездействие, като дата на извършването му в
АУАН и НП следвало да бъде посочена датата на установяването му, тъй като към
този момент то все още се осъществявало (в случая 03.04.2022г., а не както било
посочено от административнонаказващия орган – 21.10.2021г.). Навеждат се и
доводи, че бил неправилен и изводът на съда за това, че извършеното деяние не е
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като съдът дори не обсъдил наведените от
жалбоподателя в писмената защита подробни доводи за това. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и на наказателното постановление. Претендира се присъждане
на направените разноски пред двете съдебни инстанции. В случай на претендиране
на съдебни разноски от ответната страна, се прави възражение за прекомерност на
същите.
Ответникът по касационната жалба – Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
Дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на НАП, чрез процесуален
представител в писмен отговор и в съдебно заседание моли да бъде оставено в
сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на исканите съдебни разноски от страна на жалбоподателя.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково намира
касационната жалба за неоснователна. Предлага да бъде оставено в сила решението
на Районен съд – Свиленград.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
С проверяваното решение състав на Районен съд - Свиленград
е потвърдил Наказателно постановление №676415-F660733/16.11.2022г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.3 ал.1 от Закон
за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и
продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП), във връзка с чл.2 ал.1 т.2 и във
връзка с чл.16 от ЗАРИДСНПНП, на „Ф.-Д.-В.-Д. Д.“ ЕООД, е наложена имуществена
санкция в размер на 25 000 лева, на основание чл.29 ал.1 от ЗАРИДСНПНП.
За да постанови този резултат, районният съд е
посочил, че е спазена изцяло административната процедура по съставяне на акта и
издаване на обжалваното наказателно постановление. Приел е, че от
санкционираното лице е извършено описаното в АУАН и НП административно
нарушение, като е мотивирал съображенията си. Приел е също, че за така
констатираното нарушение не се установяват предпоставките за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Посочил е, че санкционната норма правилно е приложена от
наказващия орган като относима към процесното нарушение. На дружеството била
наложена имуществена санкция в предвидения в закона минимум.
Така постановеното решение е неправилно.
Касационната инстанция намира за неправилни изводите
на районния съд, че констатиращият и санкционният актове имат необходимите
реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл.42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.57 от ЗАНН – за НП.
Според настоящия състав, в случая е допуснато
нарушение на чл.42 ал.1 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като в АУАН, съответно в
наказателното постановление, не е посочена правилно датата на извършване на
нарушението.
От съдържанието на АУАН и НП е видно, че в случая
административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това,
че е извършвало търговска дейност – продажба на горива (бензин и дизел) на
дребно, без да е регистрирано по условията на ЗАРИДСНПНП и без да е вписано в
регистъра по чл.16 ал.1 от ЗАРИДСНПНП. Наказващият орган е квалифицирал това
като нарушение на чл.3 ал.1 от ЗАРИДСНПНП, във връзка с чл.2 ал.1 т.2 и във
връзка с чл.16 от ЗАРИДСНПНП.
В АУАН и в НП е посочено, че в хода на извършената
проверка на 03.04.2022г. е установено, че за периода от 21.10.2021г. до
02.04.2022г. от находящото се в гореописания обект ЕСФП с ИН ОS010338 са
отразени продажби на течни горива в общ размер на 17479.38 лв. /маркирани в група
„В“ на ЕСФП/, като за посочения период са отпечатани общо 151 броя Z – отчета
/от №1 до №151/, видно от изведения периодичен отчет – ФБ №0000960 от
03.04.2022г./, т.е. безспорно било, че лицето извършва икономически дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход, а именно търговия на дребно с
нефт и продукти от нефтен произход, като за периода са осъществени продажби на
дребно само на светли горива – Дизел и Бензин А95-Н.
Прието е, че нарушението е извършено на 21.10.2021г. в
обект – бензиностанция, находяща се на АМ „Марица“ – км. 100-101, стопанисван
от дружеството и е констатирано и документирано с ПИП сер. АА
№0470300/03.04.2022г.
Безспорно датата на извършване на нарушението се явява
задължителен реквизит на АУАН и НП по смисъла на чл.42 ал.1 т.3 и съответно на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, който е свързан с описание на самото нарушение и е
недопустимо да е налице неустановеност или противоречие при посочването на
същата. Посочването на дата на извършване и на констатиране, а в същото време и
на период на извършване на нарушението създава неяснота относно приетото като
дата/период на извършване на нарушението.
Отделно от това, при внимателен прочит на така
описаното в АУАН и в НП нарушение се установява, че същото представлява
„продължено“ административно нарушение, т.е. фактическият състав на нарушението
се осъществява непрекъснато (продължено) във времето, докато се поддържа
неправомерното състояние и докато то не бъде преустановено или до
установяването му по надлежния ред. Предвид обстоятелството, че към момента на проверката
от контролния орган процесното нарушение не е прекратено, като дата на
извършването му следва да се приеме тази на констатирането му, т. е. в
конкретния случай 03.04.2022г., а не както е посочено в АУАН и НП –
21.10.2021г., денят в който е регистриран в НАП използвания в обекта ЕСФП.
В случая, след като както в АУАН, така и в НП не е
посочено точно и несъмнено датата на извършване на нарушението, безспорно е
допуснато нарушение на императивните разпоредби на чл.42 ал.1 т.3 и на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания има
за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Точното и
недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението е абсолютно
необходим реквизит на АУАН и на НП, тъй като чрез него се описва и
индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което
неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на
наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното
лице да разбере за какво конкретно нарушение му се налага санкция. Следва да се
посочи, че тези реквизити не могат да бъдат извличани по тълкувателен път.
Като не е съобразил този факт и не е отменил издадения
санкционен акт, а вместо това го е потвърдил, районният съд е постановил
решението си в противоречие с материалния закон. Ето защо проверяваното решение,
макар и валидно и допустимо, следва да бъде отменено като неправилно, вместо
което следва да се отмени процесното наказателно постановление.
Предвид изхода на спора, следва да бъде уважено
искането на касационния жалбоподател да бъдат присъдени направените разноски
пред двете съдебни инстанции, като същите следва да бъдат присъдени в общ
размер на 5300.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение (по 2650.00 лева
за всяка инстанция). Направеното възражение за прекомерност е неоснователно,
предвид разпоредбите на чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.3 и т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №88 от 20.03.2023г. на
Районен съд – Свиленград, постановено по АНД №817 по описа на същия съд за
2022г., вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №676415-F660733/16.11.2022г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което за нарушение на чл.3 ал.1 от Закон за административното
регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен
произход (ЗАРИДСНПНП), във връзка с чл.2 ал.1 т.2 и във връзка с чл.16 от
ЗАРИДСНПНП, на „Ф.-Д.-В.-Д. Д.“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер
на 25 000 лева, на основание чл.29 ал.1 от ЗАРИДСНПНП.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „Ф.-Д.-В.-Д. Д.“ ЕООД ЕИК ********* направените по делото разноски пред въззивната и касационната инстанция
общо в размер на 5300.00 (пет хиляди и триста) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.