№ 137
гр. П., 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20251230200335 по описа за 2025 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Г. С., ЕГН-********** от /населено място/,
чрез надлежно упълномощения от същия адв. П. Й. от АК Б. против
Наказателно постановление (НП) № 80/03.04.2025 г. на Директора на ОД на
МВР - гр. Б., с което за нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4 от Закона за закрила на
детето (ЗЗДет), на основание чл.53 от ЗАНН във връзка с чл.46, ал.1, във
връзка с чл. 45, ал. 2 от същия закон и във връзка с чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗкрила
на детето е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева. Претендира се неговата отмяна с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Излага становище, че
наказателното преследване е погасено по давност, както и такова за
маловажност и приложимост на чл.28, от ЗАНН.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателя поддържа
жалбата си по подробно изложените съображения. Сочи доказателства в
подкрепа на позицията си, представя и писмени бележки с доводи по
същество.
В проведените открити съдебни заседания, въззиваемата страна не
изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от
юрисконсулт на въззиваемата страна, който прави доказателствени искания и
излага съображения по същество, като иска от съда да остави жалбата без
разглеждане като подадена от лице без правен интерес за наложената
имуществена санкция и алтернативно искане да потвърди атакуваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Също
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
1
РП-Б., ТО-П., уведомена по реда на чл. 62 ЗАНН не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
По делото са приобщени писмени доказателства, обективирани в
протоколите от проведените съдебни заседания. Разпитани в качеството на
свидетели са лицата А. З., А. Ц., И. А., тримата полицейски служители.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят Х. С. е едноличен собственик на капитала и управител
на "Х. С." ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК – ***, със седалище и адрес на
управление /населено място/ и като собственик на капитала и управител на
дружеството е безспорно, че същият има правен интерес от това да атакува
всички актове издадени срещу собственото му дружество, поради което съдът
не може да сподели позицията заемана от ответната страна за липса на правен
интерес на жалбоподателя от така депозираната жалба срещу процесното НП.
На следващо място следва да се посочи и че същият изрично потвърди
действията извършени от адв.Й. по обжалване на НП и в качеството си на
едноличен собственик и управител на дружеството "Х. С." ЕООД, като
изрично по делото бе представено както молба установяваща горното, така и
пълномощно установяващо правата на упълномощения представител. Следва
да се обърне внимание също така и че Дружеството "Х. С." ЕООД стопанисва
кафе - сладкарница "М. ", заведение с една звезда, като собственик на обекта е
М. С.а, а не Х. С. или неговото дружество.
Изведеното в НП обвинение е за това че на 14.05.2022 година, около 23:00
часа в /населено място/, като собственик и управител на кафе - сладкарница
"М.Г.", стопанисвана от дружеството - Х. С." ЕООД е допуснал от 22:00 часа
до 06,00 часа детето И.Д. И.а, ЕГН-**********, ненавършила 14 годишна
възраст, бeз същата да е придружена от родител или да е осигурено от
родителя пълнолетно дееспособно лице като негов придружител на
обществено място след22:00 часа, с което е нарушил чл.45, ал.2 във връзка с
чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, като нарушението е за първи път.
В хода на полицейска операция по линия на питейни заведения относно
присъствие на непълнолетни и малолетни лица свидетелите А. З.-мл.
полицейски инспектор, А. Ц., И. А. - полицейски служители в РУ П.)
посетили търговски обект посочен от тях като "М.Г.". В заведението същите
установили, че присъстват непълнолетни лица (ненавършили 18 години).
Видно от представените по делото материали на място за констатирани две
непълнолетни лица, които били отведени в РУ - П., като за тях е изготвена
докладна записка за предоставяне на спешна мярка "Полицейска закрила на
дете". Впоследствие децата били предадени на родителите им с приемо-
предавателен протокол за предаване на дете, на което е предоставена
полицейска закрила. На родителите били съставени АУАН.
За констатациите от проверката бил съставен АУАН, в който изрично е
записано, че акта е против Х. Г. С., с ЕГН-**********, на 29 години и на
2
длъжност собственик и управител на ф-ма ЕТ“Х.С“, с посочен адрес /населено
място/, за това че на 14.05.2022г. в около 23:00 часа в /населено място/, като
собственик и управител на търговски обект-кафе "М." е допуснал процесното
нарушение. В хода на проверката на място присъствал служител в
дружеството "М.Г. " ЕООД - разпитани в хода на досъдебното производство,
както и множество свидетели, а именно присъствалите в обекта на рождения
ден на Н.К. лица - Й.К., Николая К., Р.С., Й.Л., Н.В., И.А., С.Д., П.Р..
На 21.03.2023 година са снети писмени обяснения от Х. С. във връзка с
констатациите по проверката, в която същия е заявил, че е собственик и
управител на кафе "М.", намиращо се в град П., на населено място, както и че
на 14.05.2022 година не е бил в заведението, но бил инструктирал персонала
да не допуска след 22:00 ч. непълнолетни деца в заведението и да не им се
сервира алкохол. Също така изрично е посочил, че вляво на самия вход има
изричен надпис „Не се сервира алкохол на непълнолетни лица“, както и че
постоянно прави проверки и насоки на персонала да не се сервира на
непълнолетни. Подчертава че по повод случая е разговарял със сервитьорката,
която си спомня че първите цифри на ЕГН-то на лицето, което е закупило
алкохола е с 02, което извежда извода, че алкохола е продаден на пълнолетно
лице.
Досъдебното производство е приключило с постановяване за
прекратяване на наказателно производство от 09.12.2024г. след което е
последвало съставяне на АУАН с бл.№070594 от 24.02.2025г., в което
актосъставителя Ат.З. и посочените по горе служители на РУ - П.
констатирали нарушение на разпоредбата на 8, ал. 3 и 4 от ЗЗД, като в АУАН
изрично е посочено, че нарушението е извършено от Х. Г. С. – ф-ма ЕТ„Х.С“ ,
с ЕГН-**********, ЕИК-***, с дата на раждане 23.11.1995г. и с точен
адрес/седалище на управление /населено място/, на длъжност собственик-
управител, затова че на 14.05.2022г., в около 23:00 ч. в гр. П., /населено място/,
кафе „М.“ като собственик и управител на търговски обект е допуснал от
22:00ч. до 06:00 ч., детето И.Д. И.а, ЕГН **********, в управлявания от него
обект, виновно е нарушил чл. 8 ал. 3 и 4 от ЗЗД, без същата да е придружавана
от родител или осигурено от родителя пълнолетно дееспособно лице за негов
придружител на обществено място след 22:00 ч., като е прието, че с деянието
си С. е нарушил виновно цитираната норма и не се сочи поредността на
описаното нарушение за така посочения нарушител.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на нарушителя на 24.02.2025г., връчен е надлежно и е подписан
без възражения.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното НП
№80/03.04.2025 г. на Директора на ОД на МВР - гр. Б., с което на
жалбоподателя е наложена административна имуществена санкция, в размер
на 2000 лева, в което наказващият орган е възпроизвел следната фактическа
обстановка: "14.05.2022 година, около 23:00 часа в /населено място/, като
3
собственик–управител на кафе "М.Г.", стопанисвано от фирма „Х. С." ЕООД,
ЕИК-***, със седалище и адрес на управление /населено място/, общ.П. е
допуснал от 22:00 часа до 06,00 часа детето И.Д. И.а, ЕГН-**********, лице
ненавършило 14 - годишна възраст, в управлявания от него обект в нарушение
на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, бeз същата да е придружена от родител или
осигурено от родителя пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на
обществено място след 22:00 часа, с което е нарушил чл.45, ал.2 във връзка с
чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, като нарушението е посочено че е за първи път. За
така описаното нарушение, на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 46, ал. 1
във вр. с чл. 45, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДет, на „Х. С." ЕООД,
ЕИК-***, със седалище и адрес на управление /населено място/ е наложено
административната наказание „Имуществена санкция“, описана по-горе, като
изрично е указано, че постановлението може да се обжалва в 14 дневен срок
от връчването му, чрез наказващия орган пред Районен съд - Б.. В
обстоятелствената част на НП подробно се извеждат доводи за това че именно
на Х. Г. С., като собственик-управител на кафе „М.“ стопанисвано от „Х. С.“
ЕООД е извършил допускане на дете.
Препис от НП е връчен на жалбоподателя лично на 19.05.2025 година,
като на същото е отбелязано също така, че НП е влязло в сила на 19.05.2025г..
На 02.06.2025г., чрез „Български пощи“ЕООД-видно от пощенското
клеймо на приложения плик е изпратена жалбата, която е постъпила в АНО на
03.06.2025г..
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин, предвид приетите по делото писмени доказателства, както и
показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, които изцяло
кредитира и не намери основание да игнорира.
Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от
съда свидетелски показания и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване
на фактическите обстоятелства по делото. Изложената фактическа обстановка
се установява по безспорен и еднопосочен начин от останалите събрани по
делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84
ЗАНН, както и от показанията на разпитаните свидетели, които съдът
кредитира изцяло като пълни, последователни и изчерпателни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съдът приема, че жалбата е депозирана в срок от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи
нейната редовност и допустимост, което предпоставя пораждането на
предвидения в закона ефект, а разгледана по същество, същата се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Административно-наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
4
юридически лица в по-голяма степен. Съдът не е обвързан, нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет нарушенията по чл. 45, ал. 1-4
и чл. 16 от закона се установяват с акт от полицейските органи, а
наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция
на МВР или оправомощено длъжностно лице.
В случая и актосъставителят е полицейски орган, а АНО е директорът на
ОДМВР - Б., което е в съответствие с нормативните правила.
Административно-наказателното производство е образувано със съставянето
на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 - месечния срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Относно възражението за погасено по давност наказателно преследване:
Относно наведеното възражения, че наказателното преследване е
погасено по давност, съдът счита следното:
Според Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н.д. № 96/82 г. на
ОСНК на ВС възбуждането на наказателно преследване за деяние, което
впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение,
прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава
предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34
от ЗАНН се спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33
от ЗАНН, която забранява на административно-наказващите органи да
образуват административно-наказателно производство, когато за същото
деяние е възбудено наказателно преследване. Това означава, че започването
или продължаването на административно-наказателното производство зависи
от завършването на предварителното или съдебното производство. В тези
случаи предвиденият едногодишен давностен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН за
състоянието на акт, установяващ нарушението, е без значение, тъй като акт не
се съставя - чл. 36, ал.2 от ЗАНН, какъвто е именно е настоящия случай.
Установено е по делото, че в конкретния случай прекратителното прокурорско
постановление е от дата 09.12.2024г., като АУАН е издаден на 24.02.2025г. с
изричното отбелязване на акта за иззети доказателства, а именно
Постановление за прекратяване на наказателното производство, посочено като
5
постановление №314 ЗМ-34/10.12.2024г. по описа на РУ-П., което по своята
същност е номера на ДП и е посочено също така вх.№6025/22г. по описа на
ТО-П. при РП-Б., което пък е номера на наблюдателното производство. Следва
да се обърне внимание че тези данни и обстоятелства са знание само за лица,
работещи с или във прокуратурата и МВР и не е необходимо обикновения
гражданин да има информация и знание за тях. От друга страна
актосъставителя не е бил прецизен с изписването на тези данни, поради което
е поставил жалбоподателя в невъзможността да разбере какво именно е искал
да посочи актосъставителя и относимостта на посоченото с обвинението, за да
може да изгради защитната си позиция.
От издаденото НП пък става ясно, че АНО е издал същото на 03.04.2025г.,
въз основа на акта за установяване на административното нарушение от
24.02.2025г. и следователно изложеното обосновава извода, че наказателното
постановление е издадено преди изтичане на давностния срок по чл.34, ал.1 от
ЗАНН.
Съдът счита обаче, че в хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-
наказателна отговорност лице, неправилно е приложен материалния закон,
което води до незаконосъобразност на наказателното постановление и
съответно до неговата отмяна. Съображения:
При внимателен прочит на реквизитите по чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 ЗАНН,
респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН Съдът констатира, че е налице съществено
противоречие между установените фактически обстоятелства и тяхната
правна квалификация. Налице е и несъвпадение между установените
фактически обстоятелства в АУАН и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП. Съдът констатира неяснота и непълнота на изложението,
изразяваща се в неясно отразяване на обективните признаци от състава на
вмененото нарушение, които признаци обезпечават правото на нарушителя да
разбере фактическите параметри на повдигнатото му обвинение и предявената
му отговорност, както и относно това кой именно е нарушителя, в какво
качество му е вменено това обвинение, както и:
Безспорно ясно очертано е датата на деянието, но мястото на деянието-
това кафе „М.Г.“ ли е или се отнася за кафе-сладкарница „М.“, така както е и
издаденото удостоверение №00386 от Община П., в което изрично е посочено,
че лицето което извършва дейност в обекта е „Х. С.“ ЕООД, което е и наемател
на обекта, по данни от договор за наем на недвижим имот от 01.06.2020г.,
сключен между същия и собственика на недвижимия имот-М. Г.а С.а, поради
което съдът счита че се касае за съществено допуснато нарушение в
правилното изписване на мястото на извършване на нарушението, както
следва: В написания АУАН е посочено търговския обект кафе „М.“, като
собственик и управител, но се сочи: цит.“ ф-ма ЕТ“Х.С“, докато в издаденото
6
НП е написана като собственик и управител на кафе „М.Г.“, стопанисвано от
фирма „Х. С.“ ЕООД, с посочени ЕИК и седалище и адрес на управление с
дата на нарушението 14.05.2022 г.. Съдът счита, че това представлява
сериозно разминаване относно мястото на извършване на нарушението, кой е
стопанисващия обекта, където се сочи че е извършено то, както и за това кой
именно е собственика на обекта Х. С., представляваното от него дружество
или трето лице, кое е юридическото лице, което е представлявано от Х. С. е ли
е то ЕТ“Х.С“ или е „Х. С.“ ЕООД, така както за последното се извежда от
представеното от Община П. удостоверение №00386 и от договор за наем на
недвижим имот от 01.06.2020г., обстоятелства които се определят като
осъществено нарушението и тяхното отразяване в атакуваните актове по този
начин водят до неяснота относно същите и невъзможността на наказаното
лице да се определи в какво именно качество е ангажирана неговата
отговорност, относно кой търговски обект, и какво е неговото фактическа
принадлежност към него-собственик, ползвател или друго такова.
В продължение на това, съдът констатира допуснато съществено
нарушение от страна на АНО, а именно че неясно е описанието на деянието,
както и качеството на лицето, за което се твърди, че е извършил вмененото
нарушение.
В АУАН се сочи, че АУАН се съставя срещу Х. Г. С. и с тире е добавено ф-
ма ЕТ“Х.С“, тоест акта е едновременно и срещу физическото лице и срещи ф-
ма, която е описана изключително некоректно като ЕТ“Х.С“. Наред с това
актосъставителя е попълнил както данните на физическото лице, а именно
години, ЕГН и дата на раждане и паралелно с тях са посочени и данните на
фирмата-ЕИК, нейното седалище и адрес на управление и е вписан като
"собственик и управител на търговски обект - кафе „М.“ без каквито и да е
други уточнения. От своя страна в НП наказващият орган е посочил, че
същото се издава срещу Х. Г. С. с лични данни и адрес за нарушител "като
собственик-управител на кафе "М.Г." стопанисвано от фирма „Х. С.“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление /населено място/, общ. П..
Нито в АУАН (с оглед сезиращата му функция), нито в НП става ясно в какво
качество е ангажирана отговорността на С. - като собственик на какво - на
търговския обект (т.е. на недвижимия имот) или на търговското дружество,
като управител на търговски обект или като управител на дружеството или
управител на търговския обект. Не става ясно и защо и на база какви
доказателства в санкционния акт същия е вписан като собственик на
търговския обект, като стопанин на фирмата или като физическо лице. Още
по-голяма е неуредицата в АУАН, в който очевидно актосъставителя е бил
напълно объркан на кого да издаде акта, тъй като едновременно сочи както
физическо така и юридическо лице и техните индивидуализиращи данни от
една страна, а що се отнася до посочената фирма, която актосъставителя е
съкратил като ф-ма е посочено ЕТ“Х.С“ е напълно недопустимо в АУАН да
има съкращения, който създават допълнително объркване у нарушителя.
Очевидно само запознати биха могли да предположат, че вероятно че ф-ма се
7
касае за фирма „Х.С“ че се касае за наименование на фирмата Х. С., както и че
абревиатурата ЕТ може да се предположи, че се касае до организационната
форма на фирмата а именно едноличен търговец /ЕТ/, която видно от всички
писмени доказателства по делото очевидно не се касае за ЕТ, а за ЕООД, което
наказващия орган е прецизирал в НП, но предположенията и догадките не
могат и не следва да се правят нито от наказаното лице нито от съда. Актът,
както АУАН така и НП, следва да е прецизен и ясен за да може наказаното
лице да разбере кой именно е нарушителя и в какво точно е обвинен за да
може да организира и своята защита.
Що се отнася до атакуваното наказателно постановление: В
обстоятелствената част на наказателно постановление /НП/ се говори за
физическото лице Х. Г. С., с посочени всички лични данни, като собственик и
управител на дружеството „Х. С.“ ЕООД с посочени идивидуализационни
белези на дружеството, но в диспозитива на наказателното постановлението
като нарушител се сочи дружеството „Х. С.“ ЕООД, с ЕИК-***, със седалище
и адрес на управление /населено място/, като му е била наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, без да се посочва собственика и
управителя на дружеството, изложени както в АУАН, както и в издаденото, въз
основа на него наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН изисква АУАН да съдържа
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а съгл.
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН освен описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, следва в НП да се посочат и доказателствата, които го
потвърждават, а такива не само не са посочени в санкционния акт, но и
липсват в административнонаказателната преписка (АНП), а от събраните по
делото доказателства служебно от съда се установи /с оглед т.2 от справка вх.
№8569 от 06.10.25г. на ОА-П.-л.43 от делото/, че лицето извързващо дейности
в обекта е „Х. С.“ ЕООД , ЕИК-***, с управител и собственик на Х. С., но то
НЕ Е СОБСТВЕНИК на търговския обект, а обекта се именува като кафе-
следкарница „М.“, на адрес /населено място/.
От описанието както на повдигащия обвинението АУАН деянието е
описано като собственик-управител на търговски обект е допуснал от 22:00 ч.
до 06:00 часа детето И.Д. И.а, ЕГН-**********, лице ненавършило 14 -
годишна възраст, в управлявания от него обект, бeз същата да е придружена от
родител или осигурено от родителя пълнолетно дееспособно лице за негов
придружител на обществено място след 22:00 часа, като същото е
квалифицирано като нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, като за дата и
място се сочи 14.05.2022г., около 23:00 часа, в /населено място/ кафе „М.“.
Така описаното в АУАН се приповтаря в атакуваното НП, като времето и
адреса са запазени същите но се сочи, че извършителството е като собственик
- управител на кафе „М.Г.“ стопанисван от „Х. С.“ ЕООД е допуснал“ повдига
обвинение за лични действия/бездействия на административно-обвиненото
лице, изразяващи се в допускане в обекта на непълнолетно лице в нарушение
на посочените разпоредби. За подобно деяние, но в друго качество - като
8
собственик на търговския обект посочен като „М.Г.“ е издаденото НП. Наред
с това за нарушена правна норма се сочи чл.45, ал.2 във връзка с чл.8, ал.3 и
ал.4 от Закона за закрила на детето.
Настоящата съдебна инстанция приема, че жалбоподателят не е имал
възможност да разбере ясно и категорично кой е извършил нарушението, в
какво качество, какво нарушение му е вменено в отговорност, къде е
извършено нарушението, респ. в кой обект, какво е неговото качество относно
обекта, какъв именно е обекта, а това обосновава извод за допуснато
съществено противоречие с процесуалните правила както по констатиране на
нарушението, така и по налагане на административната санкция, което пряко е
рефлектирало на правото на защита на лицето и води до основание за отмяна
на атакуваното НП на процесуално основание. Налице е и противоречие
между установените фактически обстоятелства и правната квалификация на
деянието и в двата акта, а противоречие между факти и право винаги е
съществено нарушение, ограничаващи правото на защита на
административно-отговорното лице.
Нормите на чл. 8, ал. 3 и 4 от Закона за закрила на детето въвеждат
задължение за родителите, настойниците и попечителите или другите лица,
полагащи грижа за дете да го придружават на обществени места след 22 часа,
ако детето е навършило 14-години, но не е навършило 18 годишна възраст, а
ако не могат да го придружат същите лица имат задължението да осигурят
пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места
след 22:00 ч., ако детето е навършило 14, но не е навършило 18- годишна
възраст.
По делото има данни, че непълнолетната И.А. няма родствени връзки с
жалбоподателя. В този смисъл, жалбоподателя Х. С. не е административно-
отговорно лице по смисъла на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДет.
Установи се по делото, че същия не е присъствал на проверката, нито пък
е допуснал лично със свои действия и/или бездействия нарушение на правна
норма, на която същия не е адресат (предвид липсата на качеството
родител/респ. настойник, попечител или друго лице, полагащо грижи за
конкретното дете).
В санкционните разпоредби на чл. 45, ал. 2 и 3 от ЗЗДет са очертани два
отделни състава на административни нарушения, имащи за предмет
неизпълнение на законовите задължения, очертани в разпоредбите на чл. 8, ал.
3 и ал. 4 ЗЗДет, които ангажират различни категории административно
наказателно отговорни лица и визират различни изпълнителни деяния. В
подкрепа на този извод е и волята на законодателя, който в разпоредбата на чл.
46 от ЗЗДет. изрично сочи нарушенията по чл. 45, ал. 1-4 и 16 от закона
(между които са и разглежданите в настоящия акт), т. е. при определяне
материалната и процесуална компетентност за установяването и
санкционирането им.
Нарушението по чл. 45, ал. 3 ЗЗДет е със субект родител, настойник,
9
попечител или друго лице, полагащо грижи за конкретно дете и
изпълнителното деяние по този състав на нарушението изисква лично
бездействие (не придружи детето на обществени места след 22 часа (в
хипотезата на ал. 3 на чл. 8 ЗЗДет.) или не осигури придружител на същите
места в хипотезата на чл. 8, ал. 4 ЗЗДет.).
Другият състав на административни нарушения са тези по чл. 45, ал. 2 от
ЗЗДет. При него административно отговорни са друга категория лица -
търговците и управителите на търговеца, управляващи обекта, в който е
извършено нарушение на задълженията, визирани в разпоредбите на ал. 3 и 4
на чл. 8 от ЗЗДет, като изпълнителното деяние е "допусне от 22:00 ч. до 06:00
часа дете в управляван от него търговски обект" в нарушение на прежде
цитираните разпоредби.
В конкретната хипотеза, деянието, описано в АУАН и НП е съставомерно
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет, за което е повдигнато административно нарушение
само в НП, но не и в АУАН.
За яснота и пълнота на изложението следва да се отбележи, че за да е
съставомерно по чл. 45, ал. 2 от ЗЗдет. нарушението е необходимо
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да е
допуснало извършването на нарушението, а не в лично качество да го е
извършило. В този смисъл е ирелевантно както дали наказаното лице се е
намирало в обекта в момента на проверката, така и към кого ще бъде
адресирана отговорността към управителя като физическо лице или към
търговеца, който го стопанисва. Последното следва и от вида на предвидените
санкции за този тип нарушение - както глоба, така и имуществена санкция.
Като изключение от принципа, че административнонаказателната отговорност
е лична, с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН е регламентиран института на
допустителството, а с нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет, в тази връзка е
предвиден и конкретен състав на административно нарушение. В тази
хипотеза, субект на наказуемо деяние е не самото лице, което в конкретния
случай е позволило в заведението да присъстват, респ. не е отстранило лицата
под 18-годишна възраст, а управителят - представляващ търговеца
/независимо от организационната му форма/, който стопанисва търговския
обект, в който са допуснати тези лица. Това деяние се осъществява чрез
бездействие, при установено в закона задължение за действие от страна на
ръководителя на търговския обект, а именно - да осъществява контрол върху
лицето, при дейността на което е извършено нарушението и което обективно е
могъл да го предотврати чрез създаване на система от мерки за недопускане
извършването на определен вид деяния. В този смисъл, върху търговеца
стопанисващ търговския обект, както и върху лицето, управляващо този
търговец, тежи задължението да контролира извършваната дейност и
последният, като не е осигурил ефективни мерки за контрол, е бездействал да
се възпрепятства извършването на едно нарушение, което се намира в
обективна връзка с осъществяваната от търговеца дейност.
10
От гледна точка на състава на административното нарушение по чл. 45,
ал. 2 ЗЗДет е ирелевантно чия е собствеността на обекта, респ. на дружеството
което го стопанисва, както и дали част или всички контролните функции са
делегирани на други лица, работещи в обекта. Последното не освобождава от
отговорност делегиралия права по контрол на служителите си управител сам
да осъществява контрол по спазване на разглежданите в производството
законови разпоредби.
Освен това съдът е на мнение, че нарушението не е извършено и от
субективна страна. От разпита на свидетел по ДП И.А., която е и въпросното
дете се установи, че на процесната дата е била поканена на рожден ден на Н.
К. във заведение „М.“, гр.П., когато около 20:20 часа седнали на една маса с
още посочени от нея поименно 6 човека и сервитьорката донесла бутилка
водка, както и че около 21:30 часа излязла от заведението и се е върнала след
около половин часа, когато е и пила 4-5 водки. Соченото от нея се разминава с
показанията на останалите гости както във времеви отрязък, така и относно
това кой е закупил алкохола. От показанията обаче на Х. С. се извеждат данни
за това кои са били сервитьора и бармана на процесната нощ, както и
изричните указания които той дава на персонала , включително и на изричната
указателна табела, че в заведението не се сервира алкохол на непълнолетни
лица“. Но сочи също така, че при разговор със сервитьорката, тя и посочила че
не си спомня името на пълнолетното лице, но си спомня че е видяла първите
цифри на ЕГН-то на лицето и то е започвало с 02, сиреч алкохола е закупен от
пълнолетно лице. По ДП са представени също така и трудовите договори на
сервитьорката и бармана, както и графика за 14.05.2022г., утвърден от
управителя Х. С., които подкрепят показанията му.
Изложените обстоятелства по-горе налага извод за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното наказателно постановление и обосновава
отмяната му изцяло.
Относно възражението за маловажност на случая, настоящият съд не
споделя становището на защитата, че се касае именно за такъв, по следните
съображения: За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи,
че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с
оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други
смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване
следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното
проявление се отразява върху степента на обществена опасност. Макар по
делото да не се установяват предходни нарушения на жалбоподателя, съдът
категорично не споделя становището при формално нарушение (каквото е
процесното), което е първо, автоматично същото да се приравнява на
маловажен случай, тъй като това би означавало винаги да отпада
административно наказателната отговорност за виновно извършено
нарушение, щом се установи то да е първо по ред за нарушителя. Един такъв
11
извод би противоречал и на чл. 6 от ЗАНН. Съдът намира, че в случая не са
налице и предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено в полза на
жалбоподателя. Последният не е обективирал такова искане в жалбата си, нито
в открито съдебно заседание, нито в приложеното писмено становище.
Съдът намира за бланкетно, преждевременно сторено възражението за
прекомерност на разноските, което процесуалния представител на АНО е
направил по делото, поради което и по същото не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно и неправилно Наказателно
постановление (НП) № 80/03.04.2025 г. на Директора на ОД на МВР гр. Б., с
което на "Х. С." ЕООД, ЕИК – ***, със седалище и адрес на управление
/населено място/ за нарушение на чл.45, ал.2, във връзка с чл. 8, ал. 3 и ал.4 от
Закона за закрила на детето (ЗЗДет) е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 2 000 /две хиляди/ лева .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Б., в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му
до страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета
от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12