Присъда по НОХД №306/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта:	14
Дата:	8 май 2025 г.
Съдия:	Кристина Иванова Тодорова

Дело:	20221800200306
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. С., 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Ив. Т.
СъдебниМая К. П.

заседатели:Ивелина Кр. Диковска Г.
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Г.а
и прокурора С. Ив. П.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Т. Наказателно дело от общ
характер № 20221800200306 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Р. Н. Д.А - Х.А, родена на ******** г. в гр.Б., с
адрес в гр.Б., Софийска област, ул.“*********“ № 32, вх.В, ет.1, ап.6,
българка, български гражданин, омъжена, с висше образование, неосъждана, с
ЕГН **********, работи в "********", ЗА ВИНОВНА в това, че на 16.03.2017
г., в гр.Б., Софийска област, при управление на моторно превозно средство –
товарен автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № *******, е
нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП, а
именно: чл.6 т.1 от ЗДвП – „Участниците в движението съобразяват своето
поведение със светлинните сигнали” и чл.31 ал.7 от ППЗДвП – „Светлинните
сигнали имат следното значение: червена светлина означава преминаването е
забранено. Водачите на пътните превозни средства не трябва да преминават
линията, на която е поставен светофара”, като навлязла от ул.”Г.С.Р.” в
кръстовището, образувано от бул.”Б.” и ул.”Г.С.Р.” в гр.Б., на светеща на
светофара червена светлина, в резултат на което е причинила по
1

непредпазливост смъртта на Н. А. В., с ЕГН **********, поради което и на
основание чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК и във вр. с чл.55
ал.1, т.1 от НК я ОСЪЖДА на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимата Р. Н. Д. наказание 1 година и 6 месеца лишаване
от свобода, за изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343г, във вр. с чл.343, във вр. с чл.37 т.7 от НК,
ЛИШАВА подсъдимата Р. Н. Д., с установена по делото самоличност, от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 2 /две/ години, считано от
влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимата Р. Н. Д., с
установена по делото самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР гр.С.,
направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на
4652,90 лева, както и по сметка на Софийски окръжен съд, направените във
фазата на съдебното производство разноски в размер на 5062,62 лева.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд –
гр.С., в 15-дневен срок, считано от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ на присъда от 08.05.2025 г. по н.о.х.д. № 306/2022 г. по
описа на С. окръжен съд, НО - ІV състав.

С. окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в С.
окръжен съд, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимата Р. Д., с
установена по делото самоличност, за това, че на 16.03.2017 г., в гр.Б., С.
област, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил
марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ******, е нарушила правилата за
движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП, а именно: чл.6 т.1 от
ЗДвП – „Участниците в движението съобразяват своето поведение със
светлинните сигнали” и чл.31 ал.7 от ППЗДвП – „Светлинните сигнали имат
следното значение: червена светлина означава преминаването е забранено.
Водачите на пътните превозни средства не трябва да преминават линията, на
която е поставен светофара”, като навлязла от ул.”*******” в кръстовището,
образувано от бул.”*******” и ул.”*******” в гр.Б., на светеща на светофара
червена светлина, в резултат на което е причинила по непредпазливост
смъртта на Н. А. В., с ЕГН ********** – престъпление по чл.343 ал.1, бук.”в”,
във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С.
окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу
подсъдимата Р. Д., като заявява, че същото е доказано по несъмнен и
категоричен начин от ангажираната в хода на съдебното следствие
доказателствена съвкупност. Счита, че попадащите в обхвата на последната –
гласни и писмени доказателства, и експертните заключения, дават основание
за категоричен извод за осъществено от подсъдимата транспортно
престъпление, инкриминирано й с обвинителния акт. Прокурорът от СОП
твърди и, че посредством събраните по делото доказателствени материали, се
установява непротиворечива фактическа обстановка, която е напълно
идентична с описаната такава в обвинителния акт. В тази насока
представителят на СОП претендира да бъдат кредитирани заключенията на
приетите по делото автотехническа експертиза, съдебномедицинска
експертиза на труп и тройната съдебномедицинска експертиза; показанията на
свидетелите Р. М.-М., Р. В. Д. А. и П. Д., от които се установявало, че
подсъдимата като водач на процесния автомобил е преминала през
въпросното кръстовище на червен сигнал на светофара. Сочи се също, че при
изграждане на изводите си по фактите, не следва да бъдат възприемани от
СОС, като необективни и недостоверни, показанията на свидетелите В. В., И.
А., И. И. и В. Н., както и заключенията на тройната съдебномедицинска
експертиза и назначената в хода на съдебното следствие допълнителна
съдебномедицинска експертиза. Според прокурорът от СОП, отговорността на
подсъдимата Д. следва да бъде ангажирана за извършени от нея нарушения на
правилата за движение по пътищата по чл.6 ал.1 от ЗДвП и чл.31 ал.7 от
1

ППЗДвП, за което се претендира с обвинителния акт. Прокурорът застава на
това становище, предвид наличните според него безспорни доказателства по
делото, че подсъдимата е преминала на въпросното кръстовище на червен
сигнал на светофара, като по този начин настъпил инициалния удар с
преминаващия по същото време на зелен сигнал, автомобил на пострадалия.
Счита и, че от обективна страна по делото несъмнено се установявала
причинната връзка между така допуснатите от подсъдимата нарушения на
цитираните правила за движение по пътищата и настъпилия вредоносен
резултат – смъртта на пострадалия Н. В.. Съобразно изложените съображения,
прокурорът от СОП моли съда да постанови присъда, с която да бъде призната
подсъдимата Д. за виновна по повдигнатото й обвинение за процесното
транспортно престъпление. По отношение на наказанието за това
престъпление, представителят на държавното обвинение изразява становище,
че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание в минималния,
предвиден от закона размер от три години, чието изтърпяване предлага да
бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от пет години.
Освен това, прокурорът от СОП предлага на подсъдимата да бъде наложено и
наказание по чл.343г от НК, а именно лишаване от право да управлява МПС
за срок не по-малък от срока на наложеното наказание лишаване от свобода,
както и да се разпореди за съдбата на иззетите по делото веществени
доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, повереникът на
частните обвинители Р. Д., А. А. и Д. А. – адв.Н., се солидаризира изцяло със
становището на представителят на СОП, относно вината и отговорността на
подсъдимата. Излага доводи, че напълно коректно държавното обвинение е
намерило причината за настъпването на процесното транспортно
произшествие и последвалата от него смърт на пострадалия, в неизпълнението
на задълженията на подсъдимата, вменени й в чл.6 ал.1 от ЗДвП и чл.31 ал.7
от ППЗДвП – да съобразява поведението си на пътя със светлинните сигнали
на светофарната уредба. Възразява се срещу тезата на защитата за липса на
причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалия и процесната
пътна злополука с него. В тази насока изтъква, че следва да бъде кредитирано,
като обективно, компетентно и обосновано, заключението на назначената и
изслушана в съдебното следствие тройна съдебномедицинска експертиза,
установяваща пряката и непосредствена връзка между травматичните
увреждания, причинени на пострадалия при автопроизшествието и
последвалата му смърт. С оглед на това, повереникът пледира за
постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимата, като по
отношение на наказанието, което следва да й се наложи, предлага същото да
бъде определено около средния размер на предвиденото за конкретното
престъпление наказание лишаване от свобода. Претендира изпълнението на
това наказание да не бъде отлагано по реда на чл.66 ал.1 от НК, с оглед
спазване изискванията на генералната и индивидуалната превенция. Освен
това, представителят на частното обвинение предлага на подсъдимата да бъде
2

наложено и наказание по чл.343г от НК, а именно лишаване от право да
управлява МПС за срок от пет години.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, договорният защитник
на подсъдимата Р. Д. – адвокат Н. Д., пледира за постановяване на
оправдателна присъда, тъй като повдигнатото срещу подзащитната му
обвинение, не е доказано по категоричен начин от събраните по делото
доказателства. Изразява становище, че от съществуващата доказателствена
основа, не може да се приеме такава фактическа обстановка, каквато е
описана в обвинителния акт, доколкото липсват преки доказателства,
установяващи на какъв сигнал на светофарната уредба е минал всеки от
участниците в автопроизшествието. В тази връзка се твърди от защитникът, че
следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Р. Б. и Л. Б., които
при същите условия на време и място, са пресичали на зелен сигнал на
светофара, което означавало, че подсъдимата е преминала с автомобила си
също на зелен сигнал на светофара; показанията на свидетеля И. А., който
дава непосредствени сведения за това, че подсъдимата е преминала
кръстовището на зелен сигнал; показанията на свидетелите Х. и В., на които в
качеството им на полицейски служители, пострадалия е споделил, че е минал
на червен сигнал. Сочи се, че не следва да се дава доверие на показанията на
свидетелите П. Д., Р. Д. и Р. М., които са поддържали близки приятелски
отношения с пострадалия и неговото семейство; на данните, съдържащи се
протокола за оглед на местопроизшествие, доколкото същия не отговоря на
императивните изисквания на чл.155-156 от НПК, за присъствието на поемни
лица при извършването на огледа; на заключението на видео- и
автотехническата експертиза, доколкото същото е изготвено въз основа на
доказателствено негоден огледен протокол. С всички тези аргументи,
защитата застава на становище, че инкриминираното на подсъдимата деяние е
несъставомерно, доколкото същата е нямала вина за настъпилата пътна
злополука, алтернативно – че обвинението не е доказано по несъмнен начин,
съгласно изискването на чл.303 от НПК.
Другият упълномощен защитник на подсъдимата – адвокат М., също
пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо подсъдимата.
Изтъква, че обвинителната теза несъмнено се опровергава от събраните по
делото доказателства – констативният протокол, в който било отбелязано, че
пострадалия е преминал на червен сигнал; показанията на свидетеля В. В.,
който дава сведения за споделеното му от пострадалия, че е минал на червен
сигнал; показанията на единствения очевидец И. А.. От страна на защитата се
оспорва и наличието на причинна връзка между инкриминираното на
подсъдимата поведение на пътя и настъпилите общественоопасни последици.
Това възражение, поддържано от защитата в хода на процеса, се прави в
посока недоказаност на обвинителната теза, че единствено от деянието на
подсъдимата е причинена смъртта на пострадалия Н. В., доколкото леталния
изход при пострадалия се дължи на направената му недостатъчно добра
оценка на тежестта на травмите при постъпването му в болничното заведение
3

в гр.Б., на оказаното му недостатъчно задълбочено проследяване на общото
състояние, което е било влошено от наличното при него хронично заболяване,
на проведените му неадекватни диагностични изследвания и медицински
манипулации.
В съдебните прения пред настоящия съд, подсъдимата Р. Д. се
солидаризира изяло с доводите и исканията на защитниците си.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, прие за установено
следното от фактическа страна:
На 16.03.2017 г. пострадалият Н. А. В. управлявал товарен автомобил
„Фиат” с рег. № ****** в гр.Б., движейки се по бул.”*******” в посока от с.В.
към центъра на гр.Б., С. област. В същото време по ул.”*******” в посока от
автогарата към с.Секаница се движел товарен автомобил „Шкода Октавия” с
рег. № ******, управляван от подсъдимата Р. Н. Д.а – Х.а. Приближавайки
кръстовището между бул.”*******” и ул.”*******” в гр.Б., което било
регулирано със светофарна уредба, товарният автомобил „Фиат” с рег. №
****** се движил със скорост от 27 км/ч., а товарния автомобил „Шкода
Октавия” с рег. № ****** – със скорост на движение от 42 км/ч.
В този момент, при достигане на кръстовището, водачът на товарния
автомобил „Фиат” с рег. № ****** – пострадалият Н. В. навлязъл в него, на
зелен сигнал на светофарната уредба. Междувременно подсъдимата Д.а – Х.а,
управлявайки товарния автомобил „Шкода Октавия” по ул.”*******”,
наближила въпросното кръстовище и навлязла в същото на червен сигнал на
светофарната уредба. В същото време червен сигнал светил и за автомобилите
идващи на кръстовището в противоположната посока на тази на движението
на подсъдимата – по ул.”*******” в посока ул.”******”, поради което
свидетелката Р. Д., която управлявала автомобила си „Тойота” с рег. №
******, спряла на кръстовището, непосредствено след друг спрял автомобил,
изчаквайки светването на зелен сигнал. В резултат на навлизането в
кръстовището, от страна на подсъдимата, на червен сигнал на светофара,
настъпил удар с предната част на товарния автомобил „Шкода” в предната
лява страна на товарния автомобил „Фиат”, след който двата автомобила се
установили на място. При този удар, пострадалият Н. В. ударил главата си в
купето на автомобила, в областта на лявата-челно слепоочна област, като
получил травматични увреждания – черепно-мозъчна травма и травма на
гръдния кош, изразяваща се в счупване на седмо ребро вляво по аксиларна
линия.
На мястото на пътния инцидент веднага спряла свидетелката Р. Д., която
пътувала заедно с дъщеря си – свидетелката П. Д.. Последната слязла от
автомобила и отишла при пострадалия. При него пристигнал и синът му –
свидетеля Д. А., който констатирал, че вратата на водача на товарния
автомобил „Фиат” била смачкана и не можела да се отвори. Свидетелите А. и
Д. възприели и отправените думи от пострадалия към подсъдимата: „Госпожо,
4

защо преминахте на червено”.
На мястото на злополуката пристигнали дежурните полицейски
служители от РУ на МВР Б. – свидетелите В. В. и Х. Х., които извършили
проверка с техническо средство, за употреба на алкохол от подсъдимата Д.а,
която отчела отрицателен резултат.
На местопроизшествието пристигнал и медицински екип от ФСМП Б. –
свидетелите Р. М.-М. /мед.фелдшер/, Ц. В. /акушерка/ и Г. В. /шофьор на
линейката/, които веднага транспортирали пострадалия в МБАЛ Б.. При
приемането на пострадалия В. в болницата, са установени мекотъканна травма
в лявата челно слепоочна област на главата и клинично проявена
общомозъчна симптоматика, като в резултат на извършените му изследвания,
е поставена диагноза „мозъчно сътресение” и е приет за клинично
наблюдение. Същият ден вечерта, състоянието на пострадалия В. се влошило
и това наложило транспортирането му по спешност в МБАЛ „******” С. –
Неврохирургия. При проведеното му в тази болница, КТ изследване на главен
мозък, бил установен травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка
/субдурален хематом/ в лява челно-слепоочна- теменна област на главата,
което наложило извършването на две оперативни интервенции на
пострадалия. На датата 10.04.2017 г. пострадалият Н. В. починал.
На същият ден – 16.03.2017 г., на мястото на произшествието, бил
извършен оглед от разследващ орган при РУ на МВР гр.Б., резултатите от
който били удостоверени в съставен протокол /л.4-18, т.1 от ДП/. В резултат на
така проведеното действие по разследването, били установени
обстоятелствата на реализираното пътно-транспортно произшествие - района
на настъпването му, параметрите на пътното платно, хоризонталната и
вертикална характеристика на пътя, разположението и техническото
състояние /деформациите/ на превозните средства, участвали в
произшествието, следите оставени на пътната настилка от превозните
средства и от части /елементи/ от същите.
При извършеният оглед и аутопсия на трупа на пострадалия Н. А. В., от
вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза на труп №
282/2017 г. /л.92, 93, т.1 от ДП/ са установени следните увреждания: тежки
двустранни възпалителни промени на белия дроб /пневмония/, състояние след
трепанация на черепа и евакуация на субдурален хематом вляво, контузия на
мозъка с разпад в ляво слепоочно-теменно, тежък оток на мозъка и на белия
дроб, остър кръвен застой на вътрешните органи, точковидни кръвоизливи по
серозите, белодробна тромбоемболия, кръвонасядане на гърба и врата в ляво.
Характера и морфологията на описаните травматични увреждания са
дали основание на експертът да заключи, че черепно-мозъчната травма и
контузията на гърба и врата, са резултат от удари с или върху твърд тъп
предмет /предмети/, и могат да бъдат получени от ПТП.
Според вещото лице по тази експертиза, смъртта на Н. В. се дължи на
дихателната и сърдечносъдова недостатъчност, обусловени от масивните
5

възпалителни промени на белия дроб, като констатираната двустранна
пневмония е пряко усложнение на тежката черепно-мозъчна травма
/кръвоизливът под твърдата мозъчна обвивка и контузията на мозъка/
Посочените резултати от огледа на трупа на пострадалия, са дали
основание на вещото лице да изведе наличието на причинно-следствена
връзка между констатираната при пострадалия черепно-мозъчна травма и
настъпилата му смърт, в генезата на която е взела участие и белодробната
тромбоемболия, допринесла за нарушение на микроциркулацията на белия
дроб и допринесла за задълбочаването на дихателната недостатъчност.
По делото е назначена видеотехническа и автотехническа експертиза
/л.127-172, т.5 от ДП/. От заключението на същата се установява следното:
мястото на удара между двата процесни автомобила се определя на платното
за движение в кръстовището, образувано между ул.”*******” и бул.”*******”
в гр.Б., по широчина на пътното платно – 7-8 м.западно от приетия в огледния
протокол ориентир, и по дължина на пътното платно – на 12-13 м. северно от
приетия в огледния протокол ориентир. Скоростта на движение на товарния
автомобил „Шкода” в района преди произшествието и в момента на удара е
била около 42 км/ч. При тази скорост на движение на товарния автомобил
„Шкода”, опасната зона за спиране на същия е била 30,15 м. Скоростта на
движение на товарния автомобил „Фиат” в района на произшествието и в
момента на удара е била около 27 км/ч., а опасната му зона на спиране при
тази скорост – 16,48 м.
Прието е в заключението и, че в конкретната пътна ситуация, при
реакция на водача на т.а. „Шкода” в момента на пресичане на линията на
светофара от т.а. „Фиат”, същият /водача на т.а. „Шкода”/ е имал видимост
към него и е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. При реакция на водача на т.а. „Фиат” в момента на пресичане на
линията на светофара от т.а. „Шкода”, същият е имал видимост към него и е
нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Изхождайки от данните по делото, съдържащи се в показанията на
свидетелите и в писмените доказателствени средства, и приложения
видеозапис на произшествието, експертите по видео-автотехническата
експертиза са дали заключение за механизма на възникване и развитие на
пътно-транспортното произшествие. В тази насока са достигнали до извод, че
от техническа гледна точка механизмът на конкретното ПТП се характеризира
с настъпването на удар между предната част на т.а. „Шкода”, управляван от
подсъдимата, и предна лява страна на т.а. „Фиат”, управляван от пострадалия,
в кръстовището между бул.”*******” и ул. „*******” в гр.Б., в резултат на
навлизането в кръстовището, на червен сигнал на светофара, от страна на
водача на т.а. „Шкода” /движещ се по ул.”******* в посока от север на юг/ и
навлизането от водача на т.а. „Фиат” на зелен сигнал на светофара /движещ се
6

по бул.”*******” в посока от запад на изток/.
Експертите от коментираната експертиза са достигнали до извод, че от
техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП се дължи на това, че
водача на т.а. „Шкода” – подсъдимата Д. е навлязла във въпросното
кръстовище на червен сигнал на светофара, като така не е пропуснала т.а.
„Фиат” да премине през кръстовището на зелен за него сигнал на светофара.
Прието е още, че в конкретната пътна ситуация, водачът на т.а. „Шкода” е
имал техническа възможност да избегне произшествието, ако бе спрял и не бе
навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара.
По делото е назначена и изготвена тройна съдебномедицинска
експертиза /л.24-27, т.5 от ДП/. Същата е изследвала въпроса за това, дали
проведеното на пострадалия Н. В. болнично лечение е било адекватно на
утвърдените медицински стандарти, като е дала е положителен отговор на
този въпрос. В тази насока е посочено от вещите лица, че при постъпването на
пострадалия на лечение в МБАЛ Б., състоянието му е било добро, преценено
по ГКС – 14 т. и не е налагало каквито и да е действия, освен симптоматично
лечение и активно наблюдение. В хода на диагностичния процес са били
извършени всички необходими изследвания в предвидения обем. Прието е
още, че правилно след влошаване състоянието на В., са предприети незабавни
действия за транспортирането му в специализирана клиника по
неврохирургия, за диагностично уточняване и оперативно лечение.
Посочено е още в заключението, че от приложената медицинска
документация и от справката от личния лекар за здравния статус на
пострадалия В. вещите лица установили, че същия страдал от постфлебитен
синдром и белодробен тромбоемболизъм, регистриран през 2012 г., което е
изисквало лечение с антикоагуланти. Според експертите, именно
антикоагулантната терапия, на която е бил подложен пострадалия, е оказала
решаващо значение, както за развитието на субдуралния хематом часове след
травмата, така и за последвалия оперативното му отстраняване рецидив.
В хода на съдебното следствие е назначена, изслушана и съответно
приета от настоящият съдебен състав, тройна съдебномедицинска експертиза
/л.403-454 от съдебното производство/. Съгласно изготвеното от същата
заключение, пострадалия Н. В. е получил следните травматични увреждания,
вследствие на процесния пътно-транспортен инцидент: - черепно-мозъчна
травма /състояща се от тежка контузия на мозъка, остър травматичен
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, изразен компресионно-
дислокационен синдром с изместване на срединните мозъчни структури
надясно с около 18 мм., остър травматичен кръвоизлив по хода на фалкса,
остър травматичен кръвоизлив по хода на тенториума, контузионно-
кръвоизливни огнища, контузионно-кръвоизливно огнище вляво фронтално и
теменно и травматичен подкожен кръвоизлив в ляво челна-слепоочна област/
и – травма на гръдния кош, изразяваща се в счупване на седмо ребро в ляво.
Във връзка с поставеният й въпрос за механизма на получаване на
7

посочените травматични увреждания на пострадалия, експертизата е дала
категорично заключение, че установената черепно-мозъчна травма с
мекотъканен хематом в ляво челно-слепоочно, кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка за лявата голямо мозъчна хемисфера, с подлежаща контузия
на левия челен и слепоочни дялове на главния мозък, са получени от директен
силен удар в лявата челно-слепоочна област на главата. При разпита им в
съдебно заседание вещите лица, изготвили експертизата изрично са
отбелязали, че основание за този категоричен извод формират от факта, че при
инициален травматичен момент, с разкъсване на кръвоносни съдове в
междумозъчните пространства, стартира излИ.е на кръв в черепната кухина, в
което всъщност е ефекта на травмата. В тази насока вещите лица са
допълнили още и, че в конкретния случай приеманите от пострадалия
антикоагуланти, са тласнали развитието на кръвоизлива в главата, в посока
продължаване излива на кръв, все по-тежко потискане дейността на главния
мозък от притискането му, до такава степен, че са се получили вторични
увреждания на мозъка /л.13 от с.з./. Достигнали са и до категоричен извод за
наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между
получената от пострадалия В. черепно-мозъчна травма и настъпилия смъртен
изход.
Съобразно заключението по тази експертиза, смъртният изход при
пострадалия е резултат от травматичния кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка със забавено развитие, предизвикал компресионно-дислокационен
синдром с последващо начало и в ход с тенториално вклиняване и притискане
на мозъчния ствол, след пътно-транспортното произшествие. Посочено е и, че
от своя страна употребата на антикоагуланти повишава многократно риска от
смъртен изход след черепно-мозъчна травма, тъй като при пациенти на такава
терапия, дори след лека черепно-мозъчна травма, се повишава риска от
развитие на интракраниална хеморагия, което е свързано с високите стойности
на ИНР. Вън от това, според вещите лица здравословното състояние на
пострадалия В. до преди пътно-транспортния инцидент, е било стационарно –
взимал е предписаните му медикаменти, без документални доказателства за
влошаване.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства, а именно:
- гласни доказателствени средства – отчасти от обясненията на
подсъдимата Р. Д., дадени в съдебно заседание, показания на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели Р. В. Д. А., П. Д., Р. Д., Г. З., Л. Л., И.
Д., Г. В., Р. М.-М., Ц. В., И. С., Р. Б., Л. Б., Х. Х., В. Н., И. И.;
- писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за
оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум /л.4-18, т.1 от ДП/, справка от
Районен център 112-С. /л.49, т.1 от ДП/, копие на ИЗ №1192 от МБАЛ Б. /л.59-
91, т.1 от ДП/, протокол за химическа експертиза /л.37, т.2 от ДП/, справка от
8

КАТ /л.38, т.2 от ДП/, препис от акт за смърт /л.73, т.2 от ДП/, удостоверения
за родствени връзки и за наследници /л.76,77, т.2 от ДП/, справка за
нарушител-водач /л.103, т.3 от ДП/, справка за съдимост на подсъдимата
/л.109, т.3 от ДП/, копия на медицински документи /т.4 от ДП и л.79-113, т.5 от
ДП/;
- способите за доказване – съдебномедицинска експертиза на труп
/л.92,93, т.1 от ДП/, видео- и автотехническа експертиза /л.127-179, т.5 от ДП/,
тройна съдебномедицинска експертиза / л.403-454 от съдебното
производство/, частично от заключенията на тройната съдебномедицинска
експертиза /л.24-26, т.5 от ДП/ и допълнителната съдебномедицинска
експертиза /съдебното производство/.

За да обоснове гореизложените фактически изводи, относно
релевантните по делото обстоятелства, съставът на СОС се довери изцяло на
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Р. В. Д.
А., Х. Х., Р. М.-М., Ц. В., В. Н., И. И., Л. Л., П. Д., Р. Д., Г. З., И. С., Г. В., И. Д.,
Р. Б. и Л. Б., включително на показанията на последно изброените осем
свидетели, дадени в първата фаза на процеса и приобщени по делото чрез
прочитането им по съответния процесуален ред. В подкрепа на
гореизложените констатации по фактите са и заключението на
съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия Н. В. /л.92,93, т.1 от
ДП/, заключението на видео- автотехническата експертиза /л.127-179, т.5 от
ДП/; отчасти заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза /л.24-
26, т.5 от ДП/; заключението на назначената и приета в хода на съдебното
производство, тройна съдебно-медицинска експертиза; обективните находки,
намерени при извършеният оглед на местопроизшествието.
В тази насока, преди всичко, съставът на СОС напълно възприема и
кредитира показанията на свидетелите Р. В. Д. А., П. Д., Р. Д., Х. Х., Р. М.-М.,
Ц. В., В. Н., И. И., Л. Л., Г. З., И. С., Г. В., И. Д., Р. Б. и Л. Б., доколкото същите
добросъвестно, обективно и подробно са възпроизвели личните си възприятия
за случилото се. Оценка за тяхната достоверност, няма причина да не бъде
направена, доколкото същата зачита корелацията им със съдържанието на
другите доказателствени източници, като протокола за оглед на
местопроизшествието и приобщените с него веществени доказателства,
изготвените по делото експертни заключения. Между събраните гласни
доказателства чрез разпита на посочените свидетели и останалия
доказателствен обем по делото, съдът не намери съществени противоречия,
които следва да бъдат обсъждани. Противоречия от такъв характер
/съществени за релевантните обстоятелства по делото/ съдът не откри и
между отделните показания на така посочените свидетели.
В частност, свидетелските показания на П. Д. и Р. Д., еднопосочно
описват пътнотранспортната обстановка – времето и мястото на злополуката,
участниците в същата, характеристиките на пътния участък в зоната на
9

произшествието и другите пътни и климатични условия, разположението на
платното за движение на процесните превозни средства непосредствено след
катастрофата, състоянието на пострадалия.
Освен това, показанията на свидетелките Д.ови, които са били очевидци
на пътния инцидент, макар и да не са възприели пряко инициалния удар
между процесните превозни средства, са източник и на съществен,
интересуващ процеса факт – че светофарната уредба на въпросното
кръстовище между ул.”*******” и бул.”*******” в гр.Б., е светела в червена
светлина за посоката на движение на т.а. „Шкода”, управляван от
подсъдимата, в момента на настъпването на удара му в товарния автомобил на
пострадалия. Така, свидетелката П. Д. в показанията си, дадени в хода на
съдебното следствие, категорично заявява /цитирана дословно/: „Ние се
движехме по ул.”*******”, светеше червено на нас, както и на
срещуположната страна…По бул.”*******” в посока В., видях автомобила на
пострадалия – за леките автомобили по ул.”*******” беше зелен светофара.
Все още беше червено на светофара, както на нас, така и на срещуположната
страна, когато чух шум като трясък”. Свидетелката Р. Д. в показанията си,
включително и в тези, приобщени от досъдебното производство по съответния
процесуален ред, също дава сведения за тези обстоятелства, а именно:
„Автомобилът, който беше ударил Н., е идвал от срещуположната страна на
нашата посока на движение на кръстовището…при положение, че светофара,
на който чаках светеше в червено, логично е и този, който е срещу него да
свети в червено”.
В показанията на коментираните свидетели, както и на свидетелите Д.
А., Р. В. и Р. М.-М. се съдържа и информация за състоянието и поведението на
пострадалия В. непосредствено след реализирания пътен инцидент с него.
Така, свидетелите Д. А. и П. Д. твърдят, че на мястото на произшествието,
веднага след случването му, пострадалия В. се обърнал към подсъдимата с
въпроса „Госпожо, защо преминахте на червено?”, а от своя страна,
свидетелите Р. В. и Р. М.-М. дават сведения за споделеното им от пострадалия,
че жената която го ударила с автомобила, е преминала на червен сигнал на
светофара.
По отношение на така очертаните факти, коментираните гласни
доказателства срещат пълна подкрепа от останалия, събран по делото
доказателствен материал – показанията на другите разпитани по делото
свидетели Х. Х., Г. З., Л. Л., И. Д., Р. Б., Л. Б., също свидетелстващи за преките
си възприятия за настъпилото пътно произшествие, времето и мястото на
събитието, обстановката – облачно време, в светлата част на денонощието,
влажна пътна настилка, прав участък от пътя, мястото на удара между
процесните автомобили, разположението на катастрофиралите превозни
средства на пътното платно; - обективните находки, намерили отражение в
протокола за оглед на местопроизшествие; - заключението на
съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия Н. В.,
установяваща причините за смъртта му; - приетата от настоящата инстанция
10

тройна съдебномедицинската експертиза, дала заключение за характера и вида
на причинените на пострадалия телесни увреждания и пряката им връзка с
настъпилото ПТП; заключението на видео- и автотехническата експертиза,
установяваща мястото на инициалния удар спрямо характеристиките на
пътното платно, скоростите на движение на процесните автомобили,
причината от техническа страна за настъпване на произшествието, изразяваща
се в навлизане в кръстовището с управлявания от подсъдимата автомобил, на
червен сигнал на светофара /кореспондиращо със свидетелстването на П. Д. и
Р. Д./.
Както бе посочено по-горе, този състав на СОС не намери основания да
не даде вяра и на показанията на свидетелите Х. Х., Г. З., Л. Л., И. Д., Р. Б., Л.
Б., които лица са се озовали на мястото на автопроизшествието,
непосредствено след настъпването му. Тези свидетели са незаинтересовани от
изхода на делото и напълно добросъвестно и правдиво са възпроизвели
възприетите от тях обстоятелства, за които са разпитвани и които имат
отношение към предмета на делото, поради което следва да се ползват с
доверието на състава на СОС. Чрез показанията им се потвърждават
несъмнено установените по делото факти и обстоятелства относно
настъпилото ПТП, времето и мястото на реализирането му, участващите в
него превозни средства и техните водачи, пострадалото от злополуката лице и
неговото състояние, разположението на процесните автомобили на пътното
платно след инцидента, мястото на реализирания удар между тях.
Ето защо, обсъжданите гласни доказателства, изводими от показанията
на свидетелите Р. В. Д. А., Х. Х., Р. М.-М., Ц. В., В. Н., И. И., Л. Л., П. Д., Р. Д.,
Г. З., И. С., Г. В., И. Д., Р. Б. и Л. Б., се ценят от настоящата инстанция, като
правдиви и непротиворечиви и с други обективни доказателства по делото.
Доколкото е налице известно колебание в показанията им, касаещо конкретни
обстоятелства на процесното пътнотранспортно произшествие, преодолени
чрез използване на процесуалната техника по чл.281 ал.5 от НПК, според
настоящият състав на СОС, това не води до цялостното им дискредитиране и
може да се обясни с избледняването на спомена, с отдалечаването във времето
от участието в събитието до даване на сведения за него пред съда.
Фактическите данни, изводими от събраните по делото гласни
доказателствени източници /обсъдени по-горе/, кореспондират и с
обстоятелствата, отразени в протокола за оглед и снимковия материал,
обективиран при извършването му и съответно приобщен по делото /л.6-18,
т.1 от ДП/. Цитираният протокол за оглед е съставен при спазване на
изискванията за съдържание, не са налице съмнения по отношение
законосъобразното извършване на процесуално следственото действие и
следователно протоколът е доказателствено средство както за извършеното
действие, така и за неговите резултатите – от него се черпят фактически данни
по отношение характеристиките на пътното платно, състоянието на пътната
настилка, климатичните условия, разположението на превозните средства
непосредствено след произшествието и мястото на реализирания удар между
11

тях, повредите и деформациите по същите, установените обективни находки –
следи и предмети по пътното платно.
Тук е мястото да се отбележи за несъстоятелен, изтъкнатият от защитата
на подсъдимия довод за процесуална негодност на огледния протокол,
доколкото от разпита на поемните лица по този протокол, се установявали
множество нарушения на процесуалните правила, допуснати при
извършването на коментираното следствено действие. Приложеният на
досъдебното производство протокол за оглед на местопроизшествие сочи
участието/присъствието на две поемни лица и съответно наличието на техни
подписи. Като поемни лица присъствали на огледа са отразени И. И. и В. Н..
Последните са разпитани /тъкмо поради това/ в качеството им на свидетели,
като изрично са заявили, че са участвали в оглед на пътно-транспортно
произшествие и са положили свои подписи в цитирания протокол, но не са
присъствали на всички извършени при огледа действия. Конкретно
депозираните показания на поемните лица, че не са прочели съдържанието на
изготвения огледен протокол, не изключват законосъобразността на
проведеното процесуално-следствено действие и не създават съмнение за
истинността на резултатите от него. Още повече, че при разпита си
свидетелите И. и Н. са заявили, че самоволно не са се запознали с написаното
в огледния протокол, а направо са пристъпили към неговото подписване.
Видно от самия протокол за оглед, на поемните лица са разяснени правата им
в това тяхно процесуално качество и с полагане на подписа си под протокола,
те установяват яснота по положението си. Така че позоваването на обратното
като процесуално нарушение, е неоснователно. Освен това, няма данни
поемните лица да са неграмотни или хора с увреждания, на които е било
нужно да се прочете протоколът. Достатъчно е това, че същите, наред с
присъствалите на огледа, разследващия полицай и експертите, са се
подписали на протокола за оглед след текста, удостоверяващ, че лично са
присъствали на огледа и са наясно с отразяването му в протокола. С оглед на
това, съставът на СОС счита, че липсват изводими от данните по делото
основания да бъде пренебрегната доказателствената стойност на
коментирания огледен протокол, поради което релевираните в тази насока
защитни възражения са напълно несъстоятелни.
Този състав на СОС не приема с доверие показанията на свидетеля И.
А., относно изнесените от него обстоятелства, че възприел как управлявания
от пострадалия автомобил извършвал десен завой в кръстовището, когато
този, управляван от подсъдимата, навлязъл в кръстовището на зелен сигнал,
застигнал го и го ударил. Не се кредитират от СОС и показанията на свидетеля
В. В., който разказа пред съда, че в качеството си на полицейски служител,
посетил болницата, в която бил приет пострадалия, като последния му
споделил, че „е минал на червено”.
Тези свидетелски показания са изолирани, нелогични, непоследователни
и в противоречие в останалите събрани по делото доказателства, които се
възприемат и кредитират от СОС. Свидетелските показания на А. и В. са
12

съобразени изцяло с възприетата от подсъдимата защитна позиция по делото,
обективирана в твърдението й, че правомерно е навлязла с автомобила си в
кръстовището – на зелен сигнал на светофарната уредба.
Изводът за тенденциозността в показанията на свидетелите А. и В.,
относно обсъжданите обстоятелства, напълно се потвърждава от
свидетелските показания на Р. Д., П. Д., Д. А., Р. В. и Р. М.-М., които
съществено им противостоят. Така, свидетелите Д. А. и П. Д. твърдят, че на
мястото на произшествието, веднага след случването му, пострадалия В. се
обърнал към подсъдимата с въпроса „Госпожо, защо преминахте на червено?”,
а от своя страна, свидетелите Р. В. и Р. М.-М. дават сведения за споделеното
им от пострадалия, че жената която го ударила с автомобила, е преминала на
червен сигнал на светофара. Показанията на свидетелите А. и В. напълно се
опровергават и от заключението на видео и автотехническата експертиза,
съгласно което основната причина за настъпилото произшествие от
техническа гл.т. е това, че водачката на т.а. „Шкода” – подсъдимата Д. е
навлязла в кръстовището на червен сигнал на светофара, като не е пропуснала
т.а. „Фиат” да премине през кръстовището на зелен за него сигнал на
светофара. На свой ред, дадените от свидетеля И. А. показания, че възприел
как управлявания от пострадалия автомобил извършвал десен завой в
кръстовището, когато този, управляван от подсъдимата, навлязъл в
кръстовището на зелен сигнал, застигнал го и го ударил, изцяло се оборват от
същата тази експертиза, дала заключение за механизма на развитие на
процесното автопроизшествие, който не разкрива констатация за предприет от
пострадалия десен завой в кръстовището, в момента на реализиране на
инициалния удар от автомобила на подсъдимата. В частност, заключението на
тази експертиза, относно мястото на удара между двете процесни превозни
средства - в предната част на т.а.”Шкода” и в предната лява страна на
т.а.”Фиат”, несъмнено опровергава свидетелстването на А., че управлявания
от подсъдимата автомобил „застигнал” в самото кръстовище автомобила на
пострадалия и го ударил.
Тези характеристики на показанията на свидетелите И. А. и В. В.,
тяхната непоследователност, нелогичност, противоречивост на останалия
кредитиран доказателствен материал, мотивират настоящият състав убедено
да приеме, че същите не отговорят на действителното фактическо положение
и не следва да бъдат кредитирани като правдоподобни.
При преценка на обясненията на подсъдимата Р. Д., дадени в хода на
съдебното следствие, този състав на СОС взе предвид принципното
положение, че от една страна обясненията на подсъдимото лице са
процесуален способ и средство за осъществяване на защита, но от друга, са и
напълно годно и допустимо доказателствено средство за фактите, които
установяват. С оглед на това, депозираните от подсъдимото лице сведения за
случилото се, следва внимателно да се анализират, като се съпоставят с други
източници на доказателства. Съобразявайки тези условия, съдебният състав
даде вяра на обясненията на подсъдимата Р. Д. в частите им, в които
13

установяват следните относими към предмета на доказване, факти: - че на
въпросната дата е управлявала т.а. „Шкода” на процесния участък от пътя по
ул.”******” достигайки кръстовището с бул.”*******”; - че пътувала в
автомобила сама; - че с автомобила си реализирала удар с автомобила на
пострадалия. Съдът обсъди тези обяснения на подсъдимата във връзка с
другите доказателствени материали, които възприема и кредитира, и
констатира пълното им съответствие с тях и в частност – с показанията на
всички разпитани по делото свидетели; с обективирания в съответния
протокол оглед на местопроизшествието и намерените при извършването му
обективни находки; със заключенията на видео- и автотехническата и
съдебномедицинската експертизи.
Този съдебен състав не се довери на дадените от подсъдимата обяснения
в частта, относно твърдението й и изтъкнатите в тази насока конкретни факти,
че е навлязла с автомобила си в кръстовището на зелен сигнал на светофара, и
че след самия удар пострадалия се обърнал към нея с думите ”Мале, мале
минах на червено”. На твърдение в този смисъл се стъпва и от защитата при
обосноваване на основното си възражение срещу обвинението - за липсата на
проявена от подсъдимата вина за настъпване на автопроизшествието.
Относно това обстоятелство, коментираните обяснения на подсъдимата
Д. не се подкрепят от съществуващата доказателствена съвкупност, а
напротив – оборват се и се опровергават от попадащите в обхвата на същата,
доказателства и експертните заключения. Така, твърденията на подсъдимата,
че пострадалия признал пред нея, че е минал на червено, се опровергават от
показанията на свидетелите Д. А. и П. Д., които дават сведения, че на мястото
на произшествието, веднага след случването му, пострадалия В. се обърнал
към подсъдимата с въпроса „Госпожо, защо преминахте на червено?”, както и
от показанията на свидетелите Р. В. и Р. М.-М., съдържащи информация за
споделеното им от пострадалия, че жената която го ударила с автомобила, е
преминала на червен сигнал на светофара. Тези обясненията на подсъдимата
съществено противостоят и на установеното по експертен път по делото, че
основната причина за настъпилото произшествие /от техническа гл.т./ е това,
че водачката на т.а. „Шкода” – подсъдимата Д. е навлязла в кръстовището на
червен сигнал на светофара, като не е пропуснала т.а. „Фиат” да премине през
кръстовището на зелен за него сигнал на светофара /заключение на видео- и
автотехническата експертиза/.
С оглед на това, настоящият състав на СОС прие, че в обсъжданите им
части, обясненията на подсъдимата Д. не са правдиви и отговарящи на
действителността, поради което не следва да бъдат кредитирани.
Настоящият състав на СОС намери, че доверието му следва да заслужи
и заключението на видео- и автотехническата експертиза /л.127-179, т.5 от
ДП/, тъй като същата компетентно и в пълнота е отговорила на поставените й
задачи, съдържа подробна и логически издържана мотивировка на
конкретните изводи, въз основа на посочени обективни данни по делото и
14

използвани научни методи. Именно на базата на това експертно заключение,
преценено във взаимовръзка с констатираните в протокола за оглед на
местопроизшествието обективни находки и събраните гласни доказателствени
източници, настоящият съдебен състав е обосновал изводите си по
релевантната фактология, като е приел за безспорно установени от фактическа
страна, че скоростта на движение на т.а. „Шкода” в момента на удара е била 42
км/ч., а тази на т.а. „Фиат” – 27 км/ч.; че инициалния удар между тях е
настъпил на платното за движение в кръстовището между бул.”*******” и
ул.”******” в гр.Б.; че причината за настъпилото произшествие /от техническа
гл.т./ е това, че водачката на т.а. „Шкода” – подсъдимата Д. е навлязла в
кръстовището на червен сигнал на светофара, като не е пропуснала т.а. „Фиат”
да премине през кръстовището на зелен за него сигнал на светофар; че
подсъдимата е имала техническа възможност да избегне произшествието, ако
бе спряла и не бе навлязла в кръстовището на червен сигнал на светофара.
Основание да кредитира заключението на горепосочената експертиза,
съдът откри в обстоятелството, че същата, не само че е базирана на годни
доказателствени източници, но се отличава и с необходимата задълбоченост и
яснота при отговор на поставените задачи. Експертите от коментираната
видео- и автотехническа експертиза са използвали данните в протокола за
оглед, в събраните и приобщени писмени доказателства, както и
съдържанието на гласните доказателствени източници. Убедително са
защитили направените от тях изчисления, изготвили са и скици, които да
онагледят протичането на транспортното произшествие. В съдебно заседание
са потвърдили експертните си изводи, като подробно са ги разяснили. Освен
това, при използваната от тези вещи лица методика и обосноваване на
изводите им в заключението, не се наблюдава неяснота или вътрешна
противоречивост, от която да се заключи, че използваните от тях методи за
изчисления са математически погрешни.
Настоящият състав на СОС счита, че следва да бъдат кредитирани и
заключенията на съдебномедицинската експертиза на труп /л.93, т.1 от ДП/,
както и допълнителната съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото
лице др.Т. /назначена и приета в съдебното производство/ и тройната
съдебномедицинска експертиза /л.24-26, т.5 от ДП/, единствено по въпросите
за характера и степента на причинените в резултат на процесното транспортно
произшествие, увреждания на пострадалия Н. В.; за това, дали проведеното на
пострадалия Н. В. болнично лечение е било адекватно на утвърдените
медицински стандарти; какво е било общото здравословно състояние на
пострадалия преди катастрофата; дали провежданото на пострадалия
антикоагулантно лечение на констатираното при него хронично съдово
заболяване, е допринесло за настъпването на смъртта му. По всички тези
медицински въпроси, посочените експертни заключения са обективни,
обосновани и професионално изготвени от вещи лица в кръга на тяхната
компетентност.
По въпросите, относно механизма на получаване на констатираните при
15

пострадалия травматични увреждания в резултат на процесното
автопроизшествие, наличието на причинно-следствена връзка между същите и
настъпилата смърт на пострадалия, причините за смъртта на пострадалия, е
налице противоречие между изготвените по делото съдебномедицински
експертизи. Така, назначената и приета в хода на съдебното производство,
допълнителна СМЕ и в изнесените от вещите лица др.Т., др.Г. и др.Х. по
тройната съдебномедицинска експертиза /л.24-26, т.5 от ДП/ разяснения при
разпита им пред настоящата инстанция, са дали заключение, че не могат да
приемат с категоричност, че развилият се при пострадалия кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка /субдурален хематом/, който е рецидивирал, и по
повод на който пострадалия е опериран двукратно по спешност, е с
травматична генеза. Посочили са, че субдуралния хематом се развива и
спонтанно, без травма, при определени условия, каквито в конкретния случай
са налице – пострадалия е имал хронично заболяване на венозната система,
лекувано с антикоагулант, което лечение не е било контролирано и съответно е
довело до близо четири пъти над нормата, промяна в съсирваемостта на
кръвта.
За разлика от тези експертизи, заключението на тройната съдебно-
медицинска експертиза, изготвено и прието в съдебното следствие, е
предложило категорични изводи по посочените медицински въпроси. Прието
е наличието на причинно-следствена връзка между травматичните
увреждания, констатирани при пострадалия В. /черепно-мозъчна травма и
травма на гръдния кош/ и процесното пътно-транспортно произшествие. В
частност е прието, че установената черепно-мозъчна травма с мекотъканен
хематом в ляво челно-слепоочно, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка за
лявата голямомозъчна хемисфера, с подлежаща контузия на левия челен и
слепоочни дялове на главния мозък, са получени от директен силен удар в
лявата челно-слепоочна област на главата; че причината за смъртта на
пострадалия е именно черепно-мозъчната травма и развилите се от нея
усложнения; че е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка
между черепно-мозъчната травма на пострадалия и настъпилата му смърт; че
смъртният изход в случая е резултат от травматичния кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка, със забавено развитие, предизвикал дислокационен синдром
с последващо начално и в ход с тенториално вклиняване, и притискане на
мозъчния ствол, след пътно-транспортния инцидент на процесната дата.
Настоящият съдебен състав извърши собствена, обективна оценка на
коментираните експертни заключения, във връзка с останалите доказателства
по делото, за да прецени на кое от тях да даде вяра. Съпоставяйки тези,
изслушани и приети по делото експертизи, съставът на СОС намери, че
доверието му следва да заслужи заключението на назначената, изслушана и
приета в хода на проведеното съдебно следствие – тройна съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещите лица др.Н., др.П. и др.К.. Тази експертиза
изчерпателно, задълбочено и по категоричен начин е отговорила на всички
поставени въпроси, отговорите са подробни и в достатъчна степен
16

мотивирани. Експертните изводи са научно и фактически обосновани в
съответствие със специалните познания на вещите лица в дадената област на
медицината. В тази връзка следва да бъдат отчетени и обстоятелствата, че
задачите на обсъжданата тройна СМЕ са по-подробни и детайлни, както и, че
тази експертиза е изготвена от по-разширен състав експерти - специалисти в
различни области на медицината, в сравнение с допълнителната СМЕ и
тройната СМЕ от досъдебното производство, които са били изготвени само от
вещи лица - специалисти в съдебната медицина. В тройната СМЕ, назначена и
изготвена в хода на съдебното следствие, освен вещо лице – специалист в
съдебната медицина, са участвали и специалист по неврохирургия и
специалист по образна диагностика, т.е. включването в състава на
експертизата на специалисти от различни области на медицината, е
достатъчна предпоставка и гаранция за широкоспектърно и всеобхватно
изследване на поставените въпроси чрез използване познанието и научно-
практическия потенциал на различни дисциплини на медицинската наука,
имащи пряко отношение към естеството на разглежданите въпроси. Не на
последно място, заключението на обсъжданата тройна СМЕ по същия
авторитетен и убедителен начин е защитено от вещите лица при изслушването
й в хода на съдебното следствие. Предвид всичко така изложено, СОС счита,
че не са налице никакви фактори, водещи до компрометиране на обсъжданото
заключение на тройната СМЕ, а и оттам и до изключването му от
доказателствената съвкупност, за сметка на другите две съдебномедицински
заключения.
При така възприетата за установена фактическа обстановка, настоящият
състав на СОС направи следните изводи от правна страна:
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимата Р. Д. на датата 16.03.2017 г., в гр.Б., С.
област, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил
марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ******, е нарушила правилата за
движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП, а именно: чл.6 т.1 от
ЗДвП – „Участниците в движението съобразяват своето поведение със
светлинните сигнали” и чл.31 ал.7 от ППЗДвП – „Светлинните сигнали имат
следното значение: червена светлина означава преминаването е забранено.
Водачите на пътните превозни средства не трябва да преминават линията, на
която е поставен светофара”, като навлязла от ул.”*******” в кръстовището,
образувано от бул.”*******” и ул.”*******” в гр.Б., на светеща на светофара
червена светлина, в резултат на което е причинила по непредпазливост
смъртта на Н. А. В., с ЕГН **********. По този начин подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
От обективна страна, безспорно и категорично се установи, че на
посочените по-горе време и място, подсъдимата Д. управлявала товарен
автомобил марка „Шкода” с рег. № ******, като се движела по ул.”******” в
17

посока от автогарата в Б., със скорост на движение около 42 км/ч. По делото
безспорно се установи и, че при същите условия на време и място, по
бул.”*******”, в посока от с.В. към центъра на града, се движил пострадалия
Н. В., с управлявания от него товарен автомобил № *******, със скорост на
движение от 27 км/ч.
Също от обективна страна, по делото безспорно се установи, че
подсъдимата Д., като водач на пътно превозно средство е нарушила правилата
за движение по пътищата, предвиждащи задължение за участниците в
движението, да съобразяват своето поведение на пътя със светлинните
сигнали на светофарната уредба /чл.6, т.1 от ЗДвП/, и конкретно задължението
– да не преминава на червен сигнал на светофарната уредба /чл.31 ал.7 от
ППЗДвП/. По делото по безспорен начин се установи от събраните гласни
доказателствени източници, както и от експертното заключение, че именно
защото подсъдимата Д., движейки се с управлявания от нея товарен
автомобил, по платното за движение по ул.”******” в посока от север на юг, е
навлязла в кръстовището с бул.”*******”, на червен сигнал на светофара, като
така не пропуснала товарния автомобил „Фиат”, управляван от пострадалия
В., да премине през кръстовището на зелен за него сигнал на светофара,
настъпил инициалния удар между двата автомобила. От заключението на
видео- и автотехническа експертиза безспорно се установи, че единствената
причина от техническа гл.т., за настъпването на пътното произшествие е
поведението /действията/ на подсъдимата Д., която като водач на товарния
автомобил „Шкода”, при преминаването си през регулирано със светофар
кръстовище, не спряла на червен за нея сигнал и съответно не е пропуснала
преминаващия на зелен сигнал на светофара товарен автомобил „Фиат”,
управляван от пострадалия Н. В., вследствие на което настъпила смъртта му
/на датата 10.04.2017 г./. Същевременно, несъмнено се установи по делото, че
подсъдимата, като водач на процесното МПС, е могла да предотврати
настъпването на конкретното пътно-транспортното произшествие, ако при
движението си по бул.”*******” в гр.Б., при приближаването си към
кръстовището с ул.”******”, е спряла на червен сигнал на светофара, без да
навлиза в кръстовището и е пропуснал движещия се и преминаващ на зелен
сигнал на светофара автомобил, управляван от пострадалия. Следователно,
ако подсъдимата бе спазила правилата за движение по пътищата, визирани в
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.31 ал.7 от ППЗДвП, като се е
съобразила със светлинните сигнали на светофара при преминаването си през
въпросното кръстовище, то същата обективно е могла да предотврати
настъпването на инициалния удар с автомобила на пострадалия Н. В.,
вследствие на който е настъпила смъртта му. След като обаче не е направила
това, то съставът на СОС намира, че подсъдимата е допуснала нарушение на
разпоредбите на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.31 ал.7 от ППЗДвП, и това нарушение е
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Вследствие именно на извършеното нарушение на посочените правила
за движение по пътищата, описани по-горе, подсъдимата е причинила смъртта
18

на водача на товарния автомобил „Фиат” – пострадалия Н. В.. От събраните
по делото доказателства, безспорно и категорично се установява, че
непосредствената причина за настъпването на смъртта на пострадалия В. се
явяват именно получените от него травматични увреждания вследствие на
настъпилия удар на автомобила му, от автомобила, управляван от
подсъдимата, и в частност – получената от пострадалия черепно-мозъчна
травма и развилите се от нея усложнения. От обективна страна, както бе
посочено по-горе, е налице и пряка причинна връзка между описаните по-горе
нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимата и
настъпилия вредоносен резултат – смъртта на едно лице, тъй като по делото
безспорно се установи, че ако подсъдимата бе спазила задължението си, при
преминаване през регулирано от светофарна уредба кръстовище, да спазва
светлинните сигнали и съответно да не преминава на червен сигнал, то
същата обективно е могла да предотврати настъпването на пътното
произшествие.
В тази връзка следва да се отбележи, че от страна на защитата се
оспорва наличието на причинна връзка между инкриминираното на
подсъдимата поведение на пътя и настъпилите общественоопасни последици.
Това възражение, поддържано от защитата в хода на процеса, се прави в
посока недоказаност на обвинителната теза, че единствено от деянието на
подсъдимата е причинена смъртта на пострадалия Н. В., доколкото взетите
спрямо него медицински мерки в болничното заведение в гр.Б., били изцяло
неадекватни и несъобразени с добрата медицинска практика. Изложените
доводи на защитникът на подсъдимата в лицето на адвокат М., обаче са изцяло
лишени от основание. В този аспект, не се оправдават с конкретни данни по
делото изразените опасения на защитата, че леталния изход при пострадалия
се дължи на направената му недостатъчно добра оценка на тежестта на
травмите при постъпването му в болничното заведение в гр.Б., на оказаното
му недостатъчно задълбочено проследяване на общото състояние, което е
било влошено от наличното при него хронично заболяване, на проведените му
неадекватни диагностични изследвания и медицински манипулации.
По делото са приобщени и обсъдени по-горе заключения на
допълнителната съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице
др.Т. /назначена и приета в съдебното производство/, тройната
съдебномедицинска експертиза /л.24-26, т.5 от ДП/ и нова тройна
съдебномедицинска експертиза, назначена и изготвена в хода на съдебното
следствие. Всички тези заключения са достигнали до категоричен извод, че
проведеното на пострадалия Н. В. болнично лечение и в двете медицински
заведения е било в съответствие с утвърдените медицински стандарти и
съответно адекватно на актуалното здравословно състояние на същия.
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното
следствие тройна съдебномедиицнска експертиза, която се кредитира изцяло
от съда, същата е направила категорични изводи за наличието на причинно-
следствена връзка между травматичните увреждания, констатирани при
19

пострадалия В. /черепно-мозъчна травма и травма на гръдния кош/ и
процесното пътно-транспортно произшествие. В частност е прието, че
установената черепно-мозъчна травма с мекотъканен хематом в ляво челно-
слепоочно, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка за лявата
голямомозъчна хемисфера, с подлежаща контузия на левия челен и слепоочни
дялове на главния мозък, са получени от директен силен удар в лявата челно-
слепоочна област на главата; че причината за смъртта на пострадалия е
именно черепно-мозъчната травма и развилите се от нея усложнения; че е
налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между черепно-
мозъчната травма на пострадалия и настъпилата му смърт; че смъртният изход
в случая е резултат от травматичния кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка, със забавено развитие, предизвикал дислокационен синдром с
последващо начално и в ход с тенториално вклиняване, и притискане на
мозъчния ствол, след пътно-транспортния инцидент на процесната дата.
Преценявайки всички тези експертни изводи, съставът на СОС счита за
неоснователно възражението на защитата за прекъсване на причинната връзка
между деянието и инкриминираните последици. Известно е, че както ако
смъртта на пострадалия е резултат от непредприемането на съответните
медицински мерки за спасяване на живота му, така и ако след успешна
медицинска интервенция /както е в случая/ животът му отново не бъде спасен,
ще е налице пряка и непрекъсната причинна връзка между деянието и
съставомерния резултат. Това е вярно, защото последиците са в неразривна
връзка с деянието, без което те нямаше да настъпят. В този смисъл са теорията
и постоянната съдебна практика на ВС и ВКС - ППлВС № 2/1957 г., изм. с ТР
№ 7/87 г., решение по н.д. № 129/87 г., 3 н.о., решение № 383/2010 г., 3 н.о.
От субективна страна, подсъдимата Д. е извършила посоченото деяние
при форма на вината - небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като
същата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици от
деянието, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Субективно
подсъдимата е била длъжна и е могла да знае и да не нарушава правилата на
чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.31 ал.7 от ППЗДвП, като е трябвало да съобрази своето
поведение на пътя със светлинните сигнали на светофарната уредба и да не
преминава през въпросното кръстовище на червен сигнал на светофара. За
подсъдимата е съществувало и задължение, а същата е могла при ангажиране
на интелектуалния си капацитет и психични възможности, да предвиди
възможното настъпване на общественоопасните последици от нарушаването
на правилото за движение по пътищата – причиняването на смърт на едно
лице, и е могла да спазва такова поведение на пътя, което да предотврати
настъпването им.
В подкрепа на този извод, съставът на СОС следва да посочи
обстоятелството, относно дългогодишния опит на подсъдимата като водач на
МПС, който предполага, че същата не е могла да не знае правилата за
поведение на пътя на водачите на МПС; обстоятелството, че преминаването на
ППС през въпросното кръстовище е било регулирано със светофарна уредба,
20

пътната настилка е била асфалтова, леко влажна, без дупки и неравности,
метеорологичните условия и видимостта – добри, движението не е било
интензивно, т.е. не са били налични каквито и да било външни фактори на
пътната обстановка, които да са затруднявали по някакъв начин възприятията
на подсъдимата и съответно да са отклонили вниманието й в друга посока, и
по този начин да са предизвикали посоченото недопустимо действие като
водач на МПС – преминаването на червен сигнал на светофара от страна на
подсъдимата; факта, че подсъдимата като жител на гр.Б. е преминавала и друг
път през това кръстовище, и би трябвало да знае каква е организацията на
движението на същото. Тези обстоятелства категорично сочат, че подсъдимата
е била длъжна и е могла да предвиди и предотврати настъпването на
общественоопасните последици.
С оглед на изложеното, СОС намери, че подсъдимата Р. Д. с деянието си
е осъществила състава на престъплението по чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр.
чл.342 ал.1, пр.3 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, и я
призна за виновна в извършването на това престъпление.
След като анализира смекчаващите и отегчаващите вината и
наказателната отговорност на подсъдимата Д. обстоятелства, степента й на
обществена опасност и тази на извършеното от нея деяние, с оглед
относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът
намери, че са налице предпоставките за приложение по отношение на
подсъдимата на смекчения режим на наказателната отговорност по чл.55 ал.1,
т.1 от НК.
Съдът прие като смекчаващи вината и отговорността на подсъдимата Д.
следните обстоятелства: чистото й съдебно минало; положителните
личностни характеристични данни за подсъдимата; влошеното й здравословно
състояние, положителното й /изрядно/ процесуално поведение; изразеното в
настоящото производство съжаление за случилото се. За облекчаване
санкционирането на подсъдимата, следва да се вземе в предвид и
обстоятелството, че за дългогодишния шофьорски стаж на подсъдимата,
същата е била наказвана само веднъж с влязло в сила наказателно
постановление за нарушение по ЗДвП, което обстоятелство е относимо към
профила й на водач на МПС. В насока смекчаване на наказателно-правното
положение на подсъдимата, съществено значение следва да бъде отдадено и
на още едно обстоятелство – прекалено дългият и неразумен срок на
разглеждане на делото. Инкриминираната престъпна проява е извършена на
датата 16.03.2017 г. и досъдебното производство е продължило повече от пет
години, като не се установява подсъдимата със свое недобросъвестно
процесуално поведение да е допринесла за това забавяне на наказателното
производство. Освен това, настоящото дело не се отличава с никаква
фактическа или правна сложност, които да оправдават постигнатата
прекомерна продължителност на първата фаза на наказателния процес.
Съдът не намери отегчаващи отговорността обстоятелства по
21

отношение на подсъдимата Р. Д..
При определяне размера на наложеното на подсъдимата наказание
лишаване от свобода, съдът взе в предвид и степента на обществена опасност
на деянието – сравнително завишена, с оглед вида и характера на
обществените отношения, които се засягат с извършването му, и предвид
настъпилия от него общественоопасен резултат – смъртта на друго лице, както
и от друга страна – отсъствието на обществена опасност на самата подсъдима,
доколкото последната не е осъждана, не е регистрирана за криминални прояви
и липсват отрицателни характеристични данни за личността й.
Така изложените смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства, СОС прие за многобройни такива и обуславящи значително
по-ниската степен на обществена опасност на деянието и на дееца от
типичните за този вид престъпления. Ето защо, съдът намери, че при тяхното
наличие и най-лекото наказание от две години лишаване от свобода,
предвидено в особената част на НК за конкретното престъпление /в
редакцията на чл.343 ал.1, б.”в”, вр. чл.342 ал.1, пр.3 от НК преди изменението
с Дв.бр. 67/2023 г./, ще се окаже несъразмерно тежко за подсъдимата Д.. С
оглед на това и на основание чл.55 ал.1, т.1 от НК, съдът определи на тази
подсъдима наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца.
Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като наложеното на подсъдимата Д.
наказание, по вид и размер съответства на изискванията на цитираната
разпоредба, подсъдимата не е осъждана, а и предвид приетите и изложени по-
горе от съда многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства, същата
не представлява голяма обществена опасност и целите на наказанието по
отношение на нея могат да се постигнати и без ефективното му изтърпяване.
Обстоятелствата, относно липсата до момента на други противоправни
прояви от страна на подсъдимата, както и на други прояви, характеризиращи
се като общественоопасни, трудовата й ангажираност до момента на деянието
и социална интеграция, не сочат на извод, че е наложително същата да бъде
изолирана временно от обществото чрез ефективното изтърпяване на
определеното й наказание лишаване от свобода. Поради това съдът отложи
изпълнението на наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода
за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Така посочения размер на изпитателния срок, според настоящият съдебен
състав съответства на настъпилия тежък резултат, на моралната укоримост на
извършеното от подсъдимата деяние и в най-голяма степен ще съдейства за
постигане целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и преди всичко за
поправянето й.
На основание чл.343 г, вр. чл.343, вр. чл.37 т.7 от НК съдът постанови
по отношение на подсъдимата Д. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2 /две/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Размерът на
22

наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, съдът определи
при отчитане на обстоятелството, че същото не може да бъде за по-кратък
срок от размера на наложеното наказание лишаване от свобода /т.6 ТР №
61/1980 г. на ОСНК на ВС, р. № 306/1985 г. на 3 н.о, р.№ 212/87 г. 3 н.о. ВС/.
Това наказание също е определено при наличието единствено на
смекчаващите вината и отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимата, но и при съобразяване на факта, че като дългогодишен водач на
МПС, посочения срок на лишаване от упражняване на това право, ще й
подейства в пълна степен поправително и същевременно ще я възпре от
извършване на други такива деяния.
В тази връзка, не могат да бъдат споделени изтъкнатите аргументи на
частното обвинение, свързани с невъзможността да бъде реализирана
генералната превенция при положение, че бъде приложен института на
условното осъждане. Доводите им не отчитат, че без да игнорира и подценява
генералната превенция, в разпоредбата на чл.66 от НК законодателят е
поставил акцент върху възможността дееца да бъде поправен и превъзпитан, и
без да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода. В случая, след
всеобхватен анализ на обстоятелствата, относими към личността на
подсъдимата и към нейната обществена опасност, съставът на СОС достигна
именно до такова заключение – че за поправяне и превъзпитание на
подсъдимата Д. не е наложително тя да бъде изолирана от обществото.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимата Р. Д. да заплати по сметка на ОД на МВР гр.С.,
направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на
4652,90 лева, както и по сметка на С. окръжен съд, направените във фазата на
съдебното производство разноски в размер на 5062,62 лева.
По тези съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.

Председател:

23

Съобщи за изтекли лични данни