Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №

 

                               град Свиленград, 15.07.2019 година

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                      

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 428 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.                                         

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 45-0000158 от 03.06.2019 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО „АА”) – град Хасково, с което на М.М.Х. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 55, т. 1  от Наредба № 11 от 31.10.2002 година за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба № 11 от 31.10.2002 година), издадена от Министъра на транспорта и съобщения, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.

Жалбоподателят М.М.Х. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен – не били конкретизирани място и време на извършване на процесното нарушение, липсвали в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, нарушението представлявало маловажен случай съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и били допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закони.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М.М.Х. не се явява. В Писмено становище жалбоподателят отново моли за отмяна на обжалваното НП като сочи, че поддържа доводите, изложени в Жалбата и допълнително сочи такива – неправилна била приложената санкционна норма, неправилно била ангажирана отговорността му, тъй като бил само шофьор на автобуса, не било посочено в какво качество е ангажирана административнонаказателната му отговорност, не била посочена санкционната норма, следвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН, липсвала преценка относно приложението на чл. 28 от ЗАНН.   

В съдебната фаза  не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – Началникът на ОО „АА” – град Хасково - А. Ставрев Ставрев, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

При изпълнение на служебните си задължения и във връзка с подаден сигнал, свидетелите А.Д.У. и С.И.К. ***) на 03.05.2019 година около 11.00 часа на ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, извършват проверка на автобус марка „Мерцедес” с български регистрационен номер К 73 06 ВК, управляван от жалбоподателя и собственост на „Агора тур” ЕООД с ЕИК ********* (видно от Справката от Търговския регистър), който извършва случаен превоз на пътници до страна, която не е член на Европейския съюз (ЕС) по маршрут от град Момчилград, Република България до град Одрин, Република Турция.

Служителите на ОО „АА” – град Хасково, след проверка на документите (Пътническа ведомост, приложена в кориците на делото) констатират, че в автобуса не се намира заверено копие на Лиценз на Общността.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят А.Д.У. – Инспектор към ОО „АА” – град Хасково, съставя против жалбоподателя М.М.Х. и в негово присъствие АУАН Серия А-2018 с бланков № 258542. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля С.И.К.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с липсата на заверено копие на Лиценз на Общността в автобуса, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 55, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 година, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя М.М.Х., който не вписва възражения против констатациите. 

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на ОО „АА”, издава процесното НП № 45-0000158 на 03.06.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния, като АНО допълва, че след извършена справка в информационна система „Лицензи” на Изпълнителна агенция „АА” се установява, че процесният автобус не е вписан в Регистъра на превозните средства към Лиценз № 10079 и няма издадено копие към Лиценза. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 06.06.2019 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 55, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 година, тъй като като водач, който извършва случаен превоз до страна, която не е член на ЕС, в автобуса трябва да се намира заверено копие на Лиценза на Общността. За това нарушение на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.

В кориците на делото са приложени Заповед № РД–08-249 от 15.05.2015 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция „АА”, които имат право да издадат НП за установени нарушения на Регламенти на ЕС, ЗАвПр, Закона за движение по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях и Заповед № 458 от 07.08.2018 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”, от която е видно, че А. Ставрев Ставрев е назначен да изпълнява длъжността „Началник на ОО „АА” – град Хасково”, считано от 08.08.2018 година, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр – Министъра на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по надлежния ред с административен акт - Заповед.

По делото е приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на жалбоподателя, от която е видно, че няма семейство, получава месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лв. и притежава апартамент в град Момчилград и моторно превозно средство (МПС). 

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 09.07.2019 година свидетели – А.Д.У. и С.И.К.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на А.Д.У. и С.И.К., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ОО „АА” – град Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – К., е и свидетел, присъствал при извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният факт на липса в автобуса при извършване на случаен превоз до страна, която не е член на ЕС, на заверено копие на Лиценза на Общността. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

        Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

       

               ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

        Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно   изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Т.е. нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр, Актовете, с които се установяват нарушенията във връзка с осъществен контрол при извършването на превози на пътници и товари с МПС с българска или чуждестранна регистрация, се съставят от длъжностните лица на Изпълнителна агенция „АА”. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 03.05.2019 година актосъставителят А.Д.У. е заемал длъжността „Инспектор при ОО „АА” – град Хасково”. Предвид изложеното актосъставителят А.У. безспорно се явява длъжностно лице от Изпълнителна агенция „АА”, което има правомощията по чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр. Лицето, подписало НП – А. Ставрев Ставрев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на ОО „АА” – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОО „АА” – град Хасково.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

 

       ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. В чл. 55, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 година е посочено, че при извършване на международен превоз на товари в автобуса трябва да се намира заверено копие на Лиценза на Общността. Установява се от представените по делото доказателства – писмени и гласни, че към момента на извършване на проверката М.М.Х. е извършвал международен автомобилен превоз на пътници видно от приобщената към делото Пътническа ведомост, т.е. бил е водач (шофьор) на автобуса. За международния характер на превоза свидетелства също така и отбелязването в Пътническата ведомост, че същият се извършва по маршрут от град Момчилград, Република България за град Одрин, Република Турция, което не е бе оспорено от нарушителя и настоящият Съдебен състав не намира за опровергана изложената в НП фактическа обстановка относно вида на осъществявания от Х. превоз. Няма спор, че изискващият се от подзаконовия нормативен акт документ не е бил представен нито при извършената проверка, нито по - късно, т.е. несъмнено се доказва, че към посочения момент процесният автобус не е бил включен в издадения на „Агор тур” ЕООД Лиценз. Това обстоятелство е потвърдено и от извършената справка в Регистър на превозните средства към Лиценз № 10079, видно от която към датата на проверката и съставянето на АУАН - 03.05.2019 година процесният автобус не е бил включен в издадения Лиценз № 10079, което означава, че към този момент не е било на разположение валидно заверено копие на този Лиценз с включен в него процесния автобус.

Налице е и субективния елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят в качеството си на водач (шофьор) на процесния автобус е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно, че следва да се намират в автобуса определен набор от документи, включително и заверено копие на Лиценза на Общността.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ВКС по тълк.н.д.№ 1/2007 година, ОСНК, преценката на АНО за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, като няма пречка, при установяване наличието на съответните предпоставки, Съдът сам да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е формално на просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили вредни последици. Отделно от това самото нарушение касае дейност, строго регламентирана от международното право, имаща за цел осигуряване безопасността на движението по пътищата. Нарушената норма е предвидена с оглед осигуряване безопасно движение по обществените пътища, което определя обществено значимия характер на защитаваните от нея обществени отношения. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9  от Допълнителната разпоредба на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно.

Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.

 В АУАН и в НП (както вече бе посочено) правилно е посочена законната разпоредба, която е нарушена, респ. процесуалното правило, имащо за последица законосъобразност на така издаденото НП. Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които се твърди да са били нарушени, а приложената от АНО санкционна норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр напълно съответства на установеното нарушение. Съгласно разпоредбата на  чл. 93, ал. 1 от ЗАвПр, водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с: т. 1 - Глоба 2 000 лв. - при първо нарушение. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр предполага налагане на наказание при административно нарушение, изразяващо се в без редовно издадени Лиценз и всички посочени в текста документи. Т.е. тази разпоредба е приложима в хипотезата, когато превозът се осъществява при липса на изискваните документи (за пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр, предвижда санкция при по-леката хипотеза на извършено административно нарушение - непредставяне на документи при поискване, т.е. документите съществуват, но не се представят). В тази връзка жалбоподателят се явява годен субект на административнонаказателна отговорност по посочената от АНО санкционна норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.

Казано по друг начин от текста на  чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е видно, че не е релевантно дали изискващите се документи се представят в момента на проверката, а дали документите изобщо съществуват. След като в случая е безспорно установено, че водачът е извършвал превоза без редовно издаден документ, правилно АНО е наложил наказание на основание  чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Обстоятелството, че санкционната норма е посочена в НП след изписване на размера на Глобата, не променя горните изводи на Съда.

 

                       ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

Административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето му под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че факта, че доходите на жалбоподателя са ниски, не променя горните изводи на Съда, тъй като това обстоятелство е ирелевантно за делото.

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно НП № 45-0000158 от 03.06.2019 година на Началника на ОО „АА” – град Хасково, с което на М.М.Х. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 55, т. 1  от Наредба № 11 от 31.10.2002 година, издадена от Министъра на транспорта и съобщения, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

                                                                        (Кремена Стамболиева)