Р Е Ш Е Н И Е № 134
гр. Сливен, 24.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ,
като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 114 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от „Г и С ТРАНСПОРТ“ ООД, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Г.Т.Т., чрез адв. Г.Х. ***, подадена против Решение № 171 от 19.04.2019 г., постановено по
АНД № 104/2019 г. по
описа на Районен съд – Сливен,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 40 -
0000074 от 28.12.2018 год.,
издадено от Началника на ОО „АА” - Сливен, с което на „Г и С ТРАНСПОРТ“ ООД – гр. Сливен, представлявано от у. Г.Т.Т., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00
лева на основание
чл. 96г, ал.
1, предл. 2
от ЗАвП за
нарушение на чл. 7а, ал.
2, предл. последно от
ЗАвП във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 год. на
МТ.В жалбата се твърди и са
изложени съображения за незаконосъобразност на решението на
Районния съд. Твърди се, че първоинстанционният
съд при формиране на правните си изводи не е обсъдил събрания по делото доказателствен материал. Заявено е искане за отмяна на съдебното
решение с произнасяне по същество с решение,
с което да бъде отменено процесното
НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв. Х., която поддържа
жалбата. Моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба се представлява лично от административнонаказващият
орган, който оспорва жалбата и моли да бъде
оставена без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение
за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба
е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен
срок, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената
по делото фактическа обстановка, на 17.12.2018 год. е съставен АУАН с фабр.
№ 238602 срещу „Г и С ТРАНСПОРТ“
ООД гр. Сливен, за това, че
на 17.12.2018 год., около 11,30 часа
в гр. Сливен, в сградата на ОО „АА” – Сливен, при извършена
тематична проверка на дата 17.12.2018 год., за периода от
01.07.2018 год. до
31.07.2018 год. на фирмата с лиценз
№ 0325 за извършване на м. п. на т. било установено, че превозвачът е допуснал да се
извърши м. п. на дата 13.07.2018 год., започващ на територията на К. И. по маршрут от гр. М. до гр. Г. с автомобил „ДАФ” с peг. № ***, категория № 3, собственост на дружеството с водач Ж. С. Н., който не отговаря на
изискванията за психологическа годност по смисъла на
Наредбата по чл. 152, ал.
1, т. 2 от ЗДвП,
видно от ЧМР от дата 13.07.2018 год. В акта е отразено, че видно от
справка от информационната система на ИА „АА” водачът е притежавал Удостоверение за психологическа годност с № 195032 с изтекла валидност на дата
25.11.2016 год., както и че същият е придобил
Удостоверение за психологическа годност с № 531100
от дата 15.12.2018 год., за периода
на проверката и към датата на
извършване на нарушението 13.07.2018 год. водачът
не е притежавал валидно УПГ. Отразено е още, че видно
от писмо с рег. № 12-00-00-926/24.11.2018 год. от
властите на К. И. на дата 13.07.2018 год. в гр. И. е извършена крайпътна проверка на водача Ж. С. Н., което доказва извършване на цитирания
по-горе м. п.. В акта извършеното
нарушение е квалифицирано по чл.
7а, ал. 2,
предл. последно
от ЗАвП във
връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 год. на
МТ. Въз основа
на съставения АУАН, на 28.12.2018 г. е издадено
процесното НП, с което на жалбоподателя за описаното в акта нарушение било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000,00 лева на основание чл.
96г, ал. 1,
предл. 2 от
ЗАвП за нарушение
на чл. 7а, ал. 2, предл. последно
от ЗАвП във
вр. чл.
8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 год. на
МТ. НП е връчено на представляващия дружеството на 15.01.2019
год.
Въз основа на
горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че касаторът
е извършил нарушението, за което му е наложено административното наказание. Приел е, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето акта и НП, издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, изложил е съображения, че процесният случай не може да се квалифицира като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както и че размера на наложеното наказание е в
предвидения от закона размер, поради което потвърдил изцяло
постановлението.
Решението на РС Сливен е валидно, допустимо и
правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон.
Наведените в касационната жалба доводи за
неправилност на решението на районния
съд са неоснователни. Съдът е положил
необходимите усилия за изясняване на
обективната истина по делото, като
е събрал всички необходими доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа
обстановка.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането
на материалния закон въз основа
на фактите, установени от първоинстанционния
съд в обжалваното решение. От събраните от СлРС доказателства става ясно, че
административното
нарушения,
за което касатора е санкциониран е извършено.
Съгласно чл.7а, ал. 2 от ЗАвП
лицензираните превозвачи
и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на пътници
и товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл.
12б, ал. 1
от този закон
и чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата.
От събраните от първата инстанция доказателства се установява, че п. е допуснал м. п. на т. на дата 13.07.2018 год., започващ на територията на К. И. по маршрут от гр. М. до гр. Г. с автомобил „ДАФ” с peг. № ***, категория № 3, собственост на дружеството с водач Ж. С. Н., който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Безспорно е установено, че водачът е притежавал Удостоверение за психологическа годност с № 195032 с изтекла валидност на дата 25.11.2016 год., както и че същият е придобил Удостоверение за психологическа годност с № 531100 от дата 15.12.2018 год., като за периода на проверката и към датата на извършване на нарушението 13.07.2018 год. водачът не е притежавал валидно Удостоверение за психологическа годност. Предвид това се налага извода, че касоторът е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, предл. последно от ЗАвП
, поради което същият следва да понесе предвидената в чл. 96г, ал. 1,предл. 2 от ЗАвП административнонаказателна отговорност.Напълно се споделят съображения изложени от РС – Сливен, относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, които са обсъдени подробно.
Събраните в първоинстанционното
производство гласни и писмени доказателства кореспондират с констатациите в
съставения акт.
При тези доводи се налага извод, че решението на СлРС е обосновано. Съдът е изложил мотиви по спорните обстоятелства,
които се възприемат изцяло от касационната инстанция и правилно е приложил материалния закон.
Съдът извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не
констатира пороци на същото водещи
до отмяната му.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 171 от 19.04.2019 г., постановено по АНД № 104/2019 г. по описа на Районен
съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: