№ 3382
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110114116 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от И. С. Б. срещу /ФИРМА/ обективно
кумулативно съединени искове, както следва: установителни искове с правно основание чл.
26 , ал. 1, пр.1, пред.2 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността
на клаузите от Договор за кредит № **********/08.05.2023 г., предвиждащи заплащането на
такса за бързо разглеждане на искането за заем и клаузата предвиждаща такса за удължаване
на срока за издължаване на кредита, съединени с осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 265,29
лв., представляваща недължимо платена по нищожна клауза от Договор за кредит №
**********/08.05.2023 г., предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане на
искането за заем сума, както и сумата в размер на 1957,74 лева, представляваща недължимо
платена по нищожна клауза от Договор за кредит № **********/08.05.2023 г. такса за
удължаване на срока за издължаване на кредита сума.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че с
ответника са сключили Договор за паричен заем № **********/08.05.2023 г, по силата на
който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1 100 лв., които следва
да бъдат върнати в срок до 07.06.2023 г., при уговорен лихвения процент 40,97 % и ГПР 49,7
%. Тъй като не успял да върне заемната сума на падежа, на основание чл. 13 от ОУ сключил
с ответника Анекс за удължаване на срок с 30 дни от дата 07.06.2023г., за което платил сума
в размер на 211,20 лева. Договорът за кредит предвиждал, че заемателят се задължава да
заплати такса за бързо разглеждане в размер на 265,29 лв. Твърди, че през целия период от
сключване на договора сключил с ответника редица анекси за удължаване срока на договора,
за което заплатил такси общо в размер на 1957,74 лева. Поддържа, че договорът за заем е
нищожен, тъй като информацията за ГПР е неточно посочена, доколкото при изчисляване на
размера не е включена дължимата такса да бързо разглеждане, както и таксата за удължаване
срока за издължаване на кредита, което от своя страна може да се приравни на липса на
посочен в договора ГПР. Счита също така, че клаузата в договора за заем, с която заемателят
се задължава да заплати такса за бързо разглеждане е нищожна поради противоречието и с
чл. 10а, ал. 2 ГПК, тъй като разглеждането на искането за кредит представлява дейност по
усвояване и управление на кредита, а не е допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1
1
ЗПК. Твърди и че посочената клауза противоречи на добрите нрави и заобикаля закона,
както и че е неравноправна. Твърди, че клаузата предвиждаща такса за удължаване срока на
изпълнение на договора всъщност не представлява услуга по смисъла на ЗЗП и ЗПК, а
всъщност оскъпява по скрит начин кредита и че е нищожна като уговорена в противоречие с
разпоредбите на чл. 143, т.8, т.8а и т.13 от ЗЗП и с чл. 33, ал.1 от ЗПК. Поради изложеното
моли съдът да прогласи нищожността на горепосочените клаузи, с които е уговорена такса за
бързо разглеждане и такса за удължаване срока за издължаване на кредита, като предявява и
иск за връщане на платената сума по нищожните клаузи в общ размер на 2223,03 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Не спори, че ищецът е погасил сума по процесния договор в общ размер
на 1050 лева, вкл. таксата за експресно разглеждане, договорната лихва и част от дължимата
главница, като останал непогасен остатък от главницата в размер на 810,27 лева. Твърди, че
при сключването на договора за кредит са били спазени всички относими изисквания на
закона към същия. Посочва, че потребителят сам бил поискал да се ползва от
допълнителните услуги като бил запознат с тяхната стойност и доброволно се съгласил с
условията на договора, поради което клаузите не били неравноправни. С отговора на
исковата молба прави възражение за прихващане със сумата в размер на 529,24 лева,
представляваща дължима от ищцата главница по договора с подлежащата на връщане при
евентуално уважаване на предявените от ищцата претенции сума, заплатена от нея в размер
на 1957,74 лева за удължаване на срока за изплащане на сумите по договора и сумата в
размер на 281,03 лева, заплатена от ищцата за такса за бързо разглеждане.
В съдебно заседание ищецът И. С. Б., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
По делото се установява, че между ищеца, като кредитополучател и /ФИРМА/, като
кредитодател е сключен договор за кредит № **********/08.05.2023г., по силата на който
ответникът е предоставил в заем на ищеца сума в размер на 1100 лева, която е следвало да
бъде върната на 07.06.2023г., при фиксиран годишен лихвен процент от 37,06% и ГПР от
49,7% и уговорена в договора такса експресно разглеждане в размер на 226,94 лева.
Установява се, че между страните са сключени общо 15 анекса за удължаване срока на
договора, както следва: Анекс за удължаване срока на договора от 07.06.2023г., с който срока
на договора е удължен с 30 дни до 07.07.2023г.; Анекс за удължаване срока на договора от
07.07.2023г., с който срока на договора е удължен с 30 дни до 07.08.2023г.; Анекс за
удължаване срока на договора от 07.08.2023г., с който срока на договора е удължен с 30 дни
до 05.09.2023г.; Анекс за удължаване срока на договора от 05.09.2023г., с който срока на
договора е удължен с 14 дни до 19.09.2023г.; Анекс за удължаване срока на договора от
19.09.2023г., с който срока на договора е удължен със 7 дни до 26.09.2023г.; Анекс за
удължаване срока на договора от 26.09.2023г., с който срока на договора е удължен с 7 дни
до 03.10.2023г.; Анекс за удължаване срока на договора от 03.10.2023г., с който срока на
договора е удължен със 7 дни до 10.10.2023г.; Анекс за удължаване срока на договора от
10.10.2023г., с който срока на договора е удължен със 7 дни до 17.10.2023г.; Анекс за
удължаване срока на договора от 17.10.2023г., с който срока на договора е удължен със 7
дни; Анекс за удължаване срока на договора от 30.10.2023г., с който срока на договора е
удължен със 7 дни до 07.11.2023г.; Анекс за удължаване срока на договора от 07.11.2023г., с
който срока на договора е удължен със 7 дни; Анекс за удължаване срока на договора от
29.11.2023г., с който срока на договора е удължен със 7 дни; Анекс за удължаване срока на
договора от 07.12.2023г., с който срока на договора е удължен с 30 дни до 07.01.2024г.; Анекс
2
за удължаване срока на договора от 08.01.2024г., с който срока на договора е удължен със 7
дни и Анекс за удължаване срока на договора от 16.01.2024г., с който срока на договора е
удължен с 14 дни. Съгласно сключените анекси страните са договорили „такса удължаване
срока на договора“, като по всички анекси от ищцата е събрана сума в общ размер от
1957,74 лева, което обстоятелство не е спорно; с отговора на исковата молба ответникът
признава, че ищцата е заплатила сумата в размер на 1957,74 лева представляваща „такса
удължаване срока на договора“.
Отделно между страните са сключени два отделни анекса към договора – Анекс за
допълнителна сума от 07.11.2023г., с който на ищцата е отпусната допълнителна сума в
размер на 220,00 лева, и Анекс от за допълнителна сума от 09.01.2024г., с който на ищцата е
отпусната допълнителна сума от 220,00 лева, като по двата договора е събрана от нея „такса
за бързо разглеждане“ общо в размер на 54,09 лева или общо събраната от ищцата „такса за
бързо разглеждане“ по договора и анексите, сключени към него възлиза на сумата от 265,29
лева.
При така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на
своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на
своята търговска дейност, тоест страните по договора за кредит имат качеството съответно
на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от
ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната
за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по
правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху
действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна – чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Ищецът твърди нищожност на клаузата за
експресно разглеждане и на клаузата „такса за удължаване на срока“ на договора.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за
потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да
породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3
от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора,
както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Установи се че в договора за кредит е
уговорена клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 226, 94 лв. Отделно
ищецът е заплатил и такси за бързо разглеждане по сключените допълнително анекси за
отпусне на допълнителна сума, или както страните не спорят заплатени общо от ищеца на
ответника са такси за експресно разглеждане на кредита в общ размер от 265,29 лева.
Таксата гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от
подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на партньор.
Разглеждането на кредита от кредитната институция, било то и "бързо", е присъщо на
дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие,
и би следвало да е безплатно за потребителя. В този смисъл уговорката противоречи на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това клаузата е уговорена в противоречие с повелителната
разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. По делото въобще не стана ясно как тази допълнителна услуга е
остойностена, по каква методика е формирана цената за ползването й и какви конкретни
действия от страна на заемодателя се включват в тази услуга, ясно е че размера и подлежи
3
на актуализация при уговаряне на по-голяма заемна сума. С оглед изложеното искът за
прогласяване нищожността на клаузата за бързо разглеждане е основателен и следва да бъде
уважен изцяло, като съдът намира, че процесната клауза е нищожна като противоречаща на
закона. Същото важи и за клаузата „такса за удължаване срока на договора“. Следва да се
подчертае, че това е възможност предоставена на страните по силата на ЗЗД и не
представлява услуга по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК. Таксата води до едно скрито
оскъпяване на кредита и също не е ясно как е формирана, единствено се подразбира, че ако
удължаването срока на договора касае по-дълъг срок, съответно таксата е по-висока. Тази
клауза е нищожна и като противоречаща на чл. 33, ал.1 от ЗПК, която повелява, че при
забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената сума в срок
за времето на забавата и е недопустимо под формата на „такса“, кредиторът да начислява
други суми. По изложеното и тази клауза съдът намира за нищожна, като противоречаща на
закона.
По предявените от ищеца осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
връщане на дадено без основание в негова тежест е да установи при условията на пълно и
главно доказване заплащане на сумата от 265,29 лв. на ответника, представляваща сбор от
заплатени от ищеца суми за „такса за бързо разглеждане“, както и сумата от 1957,74 лева,
представляваща сбор от събрани суми за „такса за удължаване на срок“, а в тежест на
ответника – да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на правно
основание за заплащане на сумата. Доколкото по делото се установи заплащане на сумата,
както и нищожност на клаузите за експресно разглеждане на кредита и за такса за
удължаване на срока, то съдът намира, че за ответника не е налице правно основание за
заплащане на сумата/съответно за задържането й, поради което и исковете по чл. 55, ал.1,
пред.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени.
Възражението за прихващане на ответника съдът намира, че следва да остави без
уважение. По възражението за право на задържане и по възражението за прихващане съдът
се произнася в решението, само ако установи съществуването на правото, заявено с иска,
което в случая се установи. Разликата е в материалноправното естество на тези възражения.
Първото е правоотлагащо, а второто – правопогасяващо. И двете са все отбранителни
средства за защита на ответника срещу иска. С възражението за прихващане ответникът
извършва изявлението за прихващане в процеса по предявения иск или се позовава на
осъществения извън процеса погасителен способ. Ответникът твърди, че има насрещно
вземане срещу ищеца за сума за главница по договора в размер на 529,24 лева. Тоест твърди,
че има насрещно изискуемо и ликвидно /главното вземане, абсолютно определено по
основание и размер/ вземане срещу ищеца, което иска съдът с решението си да прихване със
вземането на ищеца срещу него. Съдът установи, че това вземане е изискуемо, но не
установи, че същото е установено по размер. Посоченият размер на главното вземане от
529,24 лева не беше установен безспорно в производството, независимо от разпределената
доказателствена тежест. При посочени цифрови изражения с отговора на исковата молба, че
ищецът е заплатил по договора сумата от 1050 лева и отделно сумата от 2519,80 лева за
такси, то заплатена от ищеца по договора е сумата от 3569,80 лева. При уважаване на
исковете на ищеца, като дадена без основание следва да се върне сумата от 2519,80 лева,
като остава заплатена по договора сума за главница и лихва в размер на 1050,00 лева. На
основание чл.22 от ЗПК при установена недействителност на договора, дължима от
кредитополучателя е само чистата стойност по договора, а именно в случая сумата от
1540,00 лева; така при служебни изчисления от съда по реда на чл. 162 от ГПК то дължима
остава сумата от 490,00 лева, а не посоченият от ищеца размер от 529,24 лева. Посоченият
дължим размер от ответника не се признава от ищеца, поради което следваше да се проведе
главно и пълно доказване относно размера на насрещното вземане. По изложеното
възражението следва да бъде оставено без уважение.
Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. При този изход на
4
спора право на разноски се поражда в полза на ищеца. Същият е заплатил държавна такса в
размер на 128,31 лева. Процесуалният представител на ищеца – адвокат Д. Г. от АК-Л., с
личен номер **************, с адрес на упражняване на дейността в гр.Т., ул. „*******“ №
7, ет.4, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2
от Закона за адвокатурата. По делото е представен договор за правна защита и съдействие,
от който е видно, че страните са договорили представителство в горепосочената хипотеза,
което е достатъчно за съда да се произнесе по искането. Съгласно списъка с разноски по чл.
80 от ГПК претендира се за присъждане възнаграждение по предявените два установителни
и два осъдителни иска в общ размер от 1695,77 лева. С отговора на исковата молба е
релевирано възражение за прекомерност на така претендираното за присъждане
възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно. Определеното
възнаграждение от съда следва да бъде съобразено от една страна с материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото, а от друга страна с осъществените от адвоката
процесуални действия по защита на представляваната страна, което възнаграждение да е в
крайна сметка справедливо спрямо двете страни в производството. Освен подаването на
исковата молба в съда е проведено едно съдебно заседание, по което адвокат Г. не се яви.
Намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и падането му под минимума
определен с Наредбата е допустимо, съгласно най-новата практика на СЕС, обективирана в
постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, като
съдът намира, че за да се падне под определения от Наредбата минимум, следва да са налице
такИ. обстоятелства по делото, от които да се изведе несправедливост дори и на минималния
адвокатски хонорар. В настоящият случай, съдът като съобрази материален интерес на
предявените срещу ответника искове /от 265,29 лева и от 1957,74 лева, липсата на
фактическа и правна сложност на делото, както и осъществените процесуални действия от
адвоката, представлявал ищеца, както и като взе предвид, че производството е приключило в
рамките на едно съдебно заседание, по вътрешната преценка и убеждение, и прилагайки
принципа на справедливостта, намира, че следва да намали присъденото на адвокат Г.
възнаграждение: от по 200,00 лева за исковете с материален интерес от 265,29 лева и от
295,77 лева по исковете с материален интерес от 1957,74 лева за всеки иск. Или на адвокат Г.
следва да бъде присъдено общо възнаграждение в размер на 991,54 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по предявените от И. С. Б., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК ********** искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1, пред.2 и 3 ЗЗД и
чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП клаузите от Договор за кредит № **********/08.05.2023 г.,
сключен между /ФИРМА/, като кредитодател и И. С. Б., като кредитополучател,
предвиждащи заплащането на такса за бързо разглеждане на искането за заем и клаузата
предвиждаща такса за удължаване на срока за издължаване на кредита, като противоречащи
на закона на основание чл. 26, ал.1,пред.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Б., ЕГН **********,
сумата в размер на 265,29 лв., представляваща недължимо платена по нищожна клауза от
Договор за кредит № **********/08.05.2023 г., сключен между /ФИРМА/, като кредитодател
и И. С. Б., като кредитополучател на такса за бързо разглеждане на искането за заем сума,
както и сумата в размер на 1957,74 лева, представляваща недължимо платена по нищожна
клауза от Договор за кредит № **********/08.05.2023 г. такса за удължаване на срока за
5
издължаване на кредита сума.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Б., ЕГН **********,
сумата в размер на 128,31 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г. от АК-Л., с
личен номер **************, с адрес на упражняване на дейността в гр.Т., ул. „*******“ №
7, ет.4, сумата в размер на 991,54 лева, присъдено адвокатско възнаграждение за
представителство в производството на основание чл. 38, ал.2,т.1 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6