РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Сливен, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20232230104755 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане е иск, предявен по реда на чл.422 ГПК за
установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и
депозирано в срок възражение от длъжника.
Ищецът твърди, че на 18.0432019г. ответницата, в качеството на
кредитополучател сключила договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-16870604. Кредиторът предоставил на кредитополучателя кредитна
карта „Mastercard" с персонален идентификационен номер. Картата
позволявала, чрез нея да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати и
плащания, чрез терминални устройства, както и други услуги в страната и
чужбина.
Твърди, че кредитополучателя се възползвал от предоставения му
револвиращ кредит като на 18.03.2019г. посредством услугата „.Покупка на
изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора" усвоил част от
отпуснатият кредитен лимит. Съгласно Договора за кредит било подписано
приложение към договора за револвиращ кредит с код на усвояване
1
CREX-16870565, с което били уговорени съответните параметри, относно
усвояването на част от кредитния лимит за извършената покупка на
изплащане. Кредитополучателят в периода 18.03.2019г. до 08.03.2020г.
усвоил от кредитната карта общата сума от 1 000 лв.
Съгласно Договора за кредит за ползването на револвиращия кредит,
кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитен лимит
годишен лихвен процент в размер на 35.00%. Договореният лихвен процент
се изчислявал върху усвоения размер на кредитен лимит за времето на
ползването му. За ползването на картата Картодържателят заплащал и такси
съгласно Тарифа поместена в Договора. Лихвата се начислявала върху
сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата
на извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението
бъде погасено. Тази лихва се обявявала като дължима в следващото месечно
извлечение. Така била начислена лихва за ползване на кредита в размер на
57.74 лв. за периода от 18.03.2019г. до 08.03.2020г. Сочи, че страните
договорили, при условие че кредитополучателя не извърши плащане по една
или повече месечни погасителни вноски, последният дължал и обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка
забавена вноска. На посоченото основание на картодържателя било начислено
обезщетение за забава в размер на 204.8 лв. за периода от 09.03.2020г. до
датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. -
14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Твърди, че на 09.03.2020г. било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г.. сключен
между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и ищцовото
дружество, по силата на който вземанията, произтичащи от процесния
договор CARD-16870604/18.03.2019г. било прехвърлено в полза на ищеца.
Твърди, че длъжникът бил уведомен за извършената цесия с уведомително
писмо изх. № УПЦ-П-БНП/CARD-16870604/13.03.2020г., изпратено с
известие за доставяне и получено от длъжника.
Твърди, че входирал заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата и било
образувано чгд № 3776/2023г. на СлРС и издадена заповед за изпълнение,
2
срещу която длъжникът възразил.
Иска се от съда да признае за установено, че ответника дължи на
ищеца следните суми: 573.67 лв., главница по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-16870604/18.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.09.2023г. до окончателното плащане; 57.74 лв., договорна
лихва за периода от 18.03.2019г. до 08.03.2020г.; 204.80 лв., обезщетение за
забава, считано от 09.03.2020г. до 26.09.2023г.
Претендира разноски в исковото и в заповедното производства.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника не е депозиран.
В с.з. ищцовото търговско дружество не се представлява от
представител по закон или пълномощие, но е депозирана писмена молба, с
която се иска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
Ответницата редовно призована не се явява и не се представлява. В
дадения едномесечен срок не е депозирала отговор, не е представила
доказателства и не е поискала делото да се разглежда в нейно отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са
указани последиците от не представяне на отговор и неявяване в с.з. с
Разпореждане № 324/09.01.2024г., връчено, ведно със съобщението. Освен
това исковата претенция е вероятно основателна, с оглед изложените
твърдения и представените с исковата молба и приети по делото писмени
доказателства.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
разноски в исковото производство в размер на 125 лв., от които 25 лв. платена
държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда, както и разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №
3776/2023г. на СлРС в размер на 100 лв., от които 25 лв., платена държавна
такса и 75 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Водим от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1
вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че В. К. Д. с ЕГН:
********** и адрес: с. ***, общ. Твърдица, обл. Сливен, ул. „***“ № ***,
ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК:
********* и адрес: гр. София, общ. Столична, обл. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, ет. 2, ап. 4, следните суми: 573.67 лв. /петстотин седемдесет
и три лева и 0,67 ст./, главница по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-16870604/18.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.09.2023г. до окончателното плащане; 57.74 лв. /петдесет и
седем лева и 0,74 ст./, договорна лихва за периода от 18.03.2019г. до
08.03.2020г. и 204.80 лв. /двеста и четири лева и 0,80 ст./, обезщетение за
забава, считано от 09.03.2020г. до 26.09.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК В. К. Д. с ЕГН: ********** и
адрес: с. ***, общ. Твърдица, обл. Сливен, ул. „***“ № ***ДА ЗАПЛАТИ на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК: ********* и адрес:
гр. София, общ. Столична, обл. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет.
2, ап. 4,сума в размер на 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/, деловодни
разноски.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните.
УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено В. К. Д. с
ЕГН: **********, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен
срок от връчването на преписа при условията на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4