№ 993
гр. София, 09.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110170738 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 119 от ГПК:
Образувано е по искова молба на „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК: ...............
против В. Ц. К., с ЕГН: **********. Със същата е предявен установителен
иск по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК – като се иска съдът да признае
за установено, че ответникът дължи на ищеца парични суми по договор за
потребителски паричен кредит.
Съгласно разпоредбата на § 13, т. 1 от Закона за защита на
потребителите „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
В настоящия случай ответниците са ФЛ като няма данни услугата, за
чието ползване се претендират процесните суми, да е предназначена за
търговска или професионална дейност. По тези съображения съдът достигна
до извода, че ответникът има качеството потребител.
На следващо място съгласно чл. 113 от ГПК искове срещу потребители
се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящ адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Освен това
разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК предвижда, че въпросът за
неподсъдност на делото по чл. 113 от ГПК може да се повдига от съда
служебно до приключване на първото по делото заседание.
В настоящия случай видно от изготвената справка от Национална база
данни „Население“ ответникът има настоящ адрес – община Б., гр. Б., ж.к.
С..
По тези съображения съдът намира, че доколкото се касае за иск срещу
потребител, то същият не е компетентен да се произнесе по него. Посоченият
извод следва от обстоятелството, че ответникът – потребител има настоящ
1
адрес в съдебния район на РС гр. Б., а не в съдебния район на СРС, Не е
налице и хипотезата на изборна подсъдност, тъй като по делото е налице само
един ответник.
Доколкото делото не е местно подсъдно на СРС, то на основание чл.
119, ал. 3 от ГПК, производството пред СРС следва да бъде прекратено като
делото бъде изпратено по местна подсъдност на РС Б..
Водим от горното и на основание чл. 119 ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 70738/2023 г. по описа на
Софийския РС.
ИЗПРАЩА делото по местна подсъдност на РС Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2