Решение по адм. дело №195/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР (Закон за Министерството на вътрешните работи), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по постъпила жалба от младши инспектор Ж. Й. Ж., от [населено място], чрез пълномощник адвокат О. Басарболиев, АК-Русе, насочена срещу заповед № 1085з-4/04.03.2025 год. на началник сектор „Пътна полиция“ - Русе към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Русе. Със заповедта на адресата й - Ж. Й. Ж., в качеството му на младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Русе е наложено дисциплинарно наказание „Порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал.1, т. 3 и чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, считано от датата на връчване на заповедта. Наказанието е за нарушение на служебната дисциплина „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 200, ал.1, т.12 от ЗМВР - „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

В жалбата и в съдебна зала оспорващият, действащ чрез адв. Басарболиев сочи противоречие на административния акт с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството по издаването му, несъответствие с целта на закона. Твърди се още, че с действията си Ж. не е извършил дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. Напротив. Действията на Ж. Ж. касателно процесния случай са били законосъобразни, в унисон с правомощията, които имат полицейските служители съгласно чл.64, чл. 65 и чл. 66 от ЗМВР. А до приложение на цитираните разпоредби, съответно прилагане на очертаните в тези норми правомощия от двамата служители на сектор „Пътна полиция“ - Русе се било стигнало след като са провокирани по време на извършваната от тях полицейска проверка на управлявания от А. Н. лек автомобил. На следващо място се сочи, че липсва нарушение на т. 33 от Раздел II „Отношение към гражданите“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, според която норма „Държавният служител при изпълнение на професионалните си задължения зачита правото на живот па всеки човек и негово то достойнство, като не извършва, провокира или толерира какъвто и да е било акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение или поведение“. А липсата на това нарушение води и до извода за липса на основания за водене на дисциплинарно производство срещу Ж. и за налагане на наказание по реда на чл. 204, т. 4, чл. 197, ал.1, т. 3 и чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Релевират се и допуснато нарушение в проведеното дисциплинарно производство на чл.206, ал.2 от ЗМВР, а в тази връзка и на чл.198 от ЗМВР.

Всичко това сочи на основанията за оспорване на индивидуален административен акт, разписани в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

Иска се от съда да отмени оспорената заповед, претендират се разноски по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закон за адвокатурата.

Ответникът по жалбата, началник сектор „Пътна полиция“ - Русе към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Русе, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Т. Й., в съдебна зала и в писмена защита я оспорва като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски по списък.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и след като прецени веществените такива, както и извършените огледи на представените с тях видеофайлове, след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Фактите, установени от съда в настоящото производство са следните :

На 12.08.2025г., в Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе е подадено и входирано възражение (л.25 и сл. от адм. преписка) от А. Н. от [населено място] по повод съставен му на 05.08.2024г. АУАН, cep. GA, № 1357593/05.08.2024г. от мл. автоконтрольор П. С.. След възражението Н., разпитан и като свидетел по настоящото дело, депозирал и сигнал, вх. №УРИ 336 000-6914/22.08.2025г. (л.32 и сл. от адм. преписка), в който сочел, че е налице „превишаване на полицейски правомощия, грубо, обидно и непристойно отношение от страна на полицейския служител Ж. Й. Ж. - на длъжност автоконтрольор в Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, спрямо него лично и спрямо негови близки.

Изготвено било писмо с peг. № 336р-24539 от 23.08.2024г. (л.48 от адм. преписка), с искане до директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР за предоставяне на записи с аудио и видео файлове от АИС „ВПКЗ“ от служебния автомобил, с който са били по време на извършване на проверката/на 05.08.2024г./ полицейските служители Ж. и С.. Записите били предоставени на ОД на МВР-Русе, видно от писмо, рег. №7855р-9950 от 27.09.2024г. На 16.10.2024г., полицейски инспектор С. изготвил докладна записка до началник сектор „Пътна полиция“ - Русе по повод извършената от него проверка на случая и на проверените видеозаписи, за която съставил и нарочен протокол (л.38-39 от адм. преписка). Преценката на инспектора, изготвил и нарочна справка, рег. №1085р-9372/28.10.2024г. е да се изпрати преписката на началник група АНДОАПТПВ в Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе и се изготви писмен отговор до подателя на сигнала.

До А. Н. бил изпратен отговор, в който началник сектор „Пътна полиция“ - Русе при Областна дирекция на МВР – Русе посочил, че по повод сигнала на Н. е образувана преписка с вх. №108500-18323 от 12.10.2024г.

На 20.11.2024г., същият инспектор С. входира до началник сектор „Пътна полиция“ – Русе доклад, рег. №1085р-10037, в който изводите му, свързани с възложената му предварителна проверка на случая с А. Н. са за наличие на данни за употребена сила от мл. И. Ж. спрямо водача на лекия автомобил.

Със заповед № 1085з-42/28.11.2024 г. (л.21 и сл. от адм. преписка ), издадена от началник сектор „Пътна полиция“ – Русе, на нарочна комисия била разпоредена проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, свързана с подадения сигнал от лицето А. Н. Н. и касаеща жалбоподателя в настоящото производство – младши инспектор Ж. Ж. - младши автоконтрольор I степен в група “Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе.

На 29.11.2024г. проверяващата комисия запознала Ж. (л.23 от адм. преписка) със заповед с рег.№ 1085з-42/28.11.2024г., като му разяснила и правата по чл. 205, ал. 3 и 5 и чл. 207, ал. 8 от ЗМВР.

Изискана и съответно била предоставена на комисията кадрова справка за младши инспектор Ж. Ж. (л.72-73 от адм. преписка).

На 02.12.2024г. като защитник на Ж. в дисциплинарното производство бил конституиран адв. О. Б..

На 06.12.2024г. било снето писмено сведение с рег. №1085р-10547 от младши инспектор П. И. С., колегата на Ж., с когото са били на смяна на 05.08.2024г. по време на проверката на А. Н.. Според записаното в това сведение, двамата с младши автоконтрольор Ж. Ж. на 05.08.2024г. за времето от 07.00 часа до 19.00 часа са били назначени в наряд. Около 15.00 часа, при движение със служебния автомобил по [улица]посока [улица], видели че в водачът на движещ се по [улица]лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № [рег. номер], е без обезопасителен колан. На същата [улица], срещу блок „Кристал“ спрели автомобила чрез звуков и светлинен сигнал. Извършили проверка с Дрегер на водача за наличие или не на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, а след това за техническо оборудване. Установили, че в МПС-то няма пожарогасител. На водача А. Н. бил съставен АУАН № 1357593/05.08.2024г.(л.44 от адм. преписка), подписан без възражения. Видно от материалите по дисциплинарното производство и събраните доказателства, включително и от записите, извършени от камерите, намиращи се в служебния автомобил е, че водачът на „Фолксваген Пасат“ с peг. № [рег. номер] се държи изнервено.

Според докладна записка, подписана на 28.10.2024г. от колегата на Ж., мл. автоконтрольор С., Н. по време на проверката и особено след подписване на съставения му АУАН се държал изключително грубо и арогантно. Използвал груби и нецензурни думи, включително и когато вече се отправил към лекия си автомобил и при качването си в него и подготовка за шофиране, седейки на седалката на водача. Използвал и личния си телефон, за да записва полицейските служители. Това „провокирало“ Ж. и колегата му С. да излязат от служебния автомобил и да отидат отново до спрения за проверка „Фолксваген Пасат“ с peг. № [рег. номер], от страната на водача. Последвало устно разпореждане от младши инспектор С., а да престане да снима и го поканил да излезе от автомобил, но това разпореждане не било изпълнено. Т. Ж. разпоредил водача Н. повторно, да излезе от автомобила и престане да ги обижда като излезе от автомобила, но последният не излязъл, а продължил да ги снима с телефона си. Ж. се принудил да се присегне във вътрешността на МПС-то и хванал Н. за ръката, с цел да го извади от автомобила. Вместо да излезе, Н. оставил телефона си и се хванал за кормилото на лекия автомобил, което принуждава Ж. да го хване за двете ръце, за да го извади от автомобила. Виждайки, че това ще се случи, водачът Н. спира съпротивата и излиза. Веднага е „избутан“ към задната част на лекия автомобил, където отива и колегата на Ж. - младши инспектор С.. Там е последвал разговор, след който полицейските служители отново се насочват към служебния си автомобил, но заради някаква комуникация-жестикулиране на Н., отново се връщат за кратко към водача.

В сведение от 06.12.2024г. (л.78 от адм. преписка), дадено в проведеното дисциплинарно производство, младши инспектор С. отново описва същата фактическа обстановка, разказана и в докладната записка.

В дадените на 11.12.2024г. от Ж. писмени обяснения (л.83 от адм. преписка) до ДРО, се потвърждава казаното от неговия колега за изключително грубо и арогантно държане на Н. след получаване на съставения му АУАН, използване на груби и нецензурни думи. Съответно, след предупрежденията на полицейските служители към Н. за непристойно пред органите на реда поведение и отказ да излезе от управлявания от него автомобил, се стига до употреба на „физическа“ сила от страна на Ж., за да излезе от автомобила неговия водач Н.. „Физическа“ е сложена в кавички, защото както ще видим от събраните и в съдебното производство доказателства, тя е била умерена и необходима, не такава, каквато описва св. Н., именно и с оглед поведението на водача спрямо полицейските служители. Същият счита, че не е употребил физическа сила в буквалния мисъл на думата, а хващането на водача с две ръце, след което той сам излиза от МПС-то е бил с цел преустановяване на грубото и арогантно негово поведение и използването на груби и нецензурни думи.

В дисциплинарното производство предвид и направените от адв. Басарболиев доказателствени искания са събраните и приобщени към доказателствата преписката, съставена в Районна прокуратура - Русе по повод случилото се на 05.08.2024 год./част от доказателствата по настоящото дело – пр.пр. №5183/2024г./, както и АНД № 1668/24 год., 6-ти н.с., образувано по жалба на А. Н. Н. срещу наказателно постановление №24-1085-002950/14.08.2024г., издадено по повод АУАН №1357593, което ведно с к.а.н.д. №26/2025г. по описа на АС-Русе също са част от доказателствата в настоящото дело.

След всички тези доказателства и събрани сведения и факти, ДРО е изготвил обобщена справка peг. № 1085р-312/09.01.2025г., свързана с извършената проверка срещу младши инспектор Ж. Й. Ж., по заповед №1085з-42/28.11.2024г. на главен инспектор Н. Н.- Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Русе (л.13 и сл. от адм. преписка).

Младши инспектор Ж. Ж. бил поканен за запознаване с нея и всички материали от извършената проверка, като му било предоставено и копие от нея на 10.01.2025г.

След обсъждане на данните и доказателствата, събрани в проведеното дисциплинарно производство, ДРО е стигнал до извода, че следва да бъде издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание на младши инспектор Ж. Ж. поради извършено дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР”, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР - „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“.

В срока за даване на писмени обяснения такива са депозирани от Ж., чрез адв. Басарболиев както по реда на чл.207, ал.10 от ЗМВР, така и допълнителни такива по чл.206, ал.1 от с.з. В тях се оспорват констатациите на ДРО. Твърди се че в дисциплинарното производство не са събрани достатъчно доказателства, изясняващи обективната истина, а с оглед големия стаж, който имал Ж. като полицейски служител и в работата му с хора, се и отрича използването на „физическа сила“ в буквалния смисъл на думата. Отрича се и така приетото от ДРО негово поведение да е в нарушение на т. 33, Раздел II – „Отношение към гражданите“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Независимо от тези възражения, на 04.03.2025 год. началник сектор „Пътна полиция“ - Русе към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Русе издал и оспорената пред съда заповед № 1085з-4/04.03.2025 год., с която наложил на Ж. Й. Ж., в качеството му на младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Русе дисциплинарно наказание „Порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал.1, т. 3 чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, считано от датата на връчване на заповедта. Наказанието било наложено за нарушение на служебната дисциплина „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 200, ал.1, т.12 от ЗМВР - „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

В заповедта са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

В съдебно заседание бяха разпитани двама свидетели - младши инспектор П. И. С., колегата на Ж., с когото са били на смяна на 05.08.2024г. по време на проверката на А. Н., както и Н..

От дадените от колегата на Ж. показания става ясно, че част от констатациите в проведеното дисциплинарно производство не са такива, каквито ги е приел ДРО и след това ДНО. Действително се доказва тезата на Ж., че водачът на „Фолксваген Пасат“ с peг. № [рег. номер] с е държал изключително грубо и арогантно след връчването на съставения му АУАН, cep. GA, № 1357593/05.08.2024г. от свидетеля мл. автоконтрольор П. С.. Използвал и груби и нецензурни думи спрямо полицейските служители и не изпълнил разпореждането им да излезе от МПС-то по повод това си държане. Уточнява, че причината да бъде „избутан“ след излизането от колата в задната й част е безопасността на водача и полицейските служители заради постоянно преминаващите автомобили покрай тях. Уточнява, че никога досега не са спирали за проверка „този водач“, но и не бил виждал такова отношение към полицейски служители, „най-малко от такъв млад водач“. Смята, че не е използвана физическа сила, затова и не бил съставен нарочен протокол за това. Уточнява, че за такова поведение на водача е следвало да му бъде съставено УБДХ.

Свидетелят Н. пък обяснява случилото се на 05.08.2024г., като твърди, че „знаел“ за „този полицейски служител“, не „му била първата случка с него“. Твърди, че Ж. дошъл след връчване на АУАН до неговия автомобил и започнал да го обижда. Говори, че системно бил спиран от Ж., и в тези случаи получавал заплахи, обиди, тормоз. Говори, че като си бил изкарал телефона, Ж. го бил блъснал от ръката му, след което го бил „издърпал и блъснал“ до багажника на автомобила. И двама служители го обиждали. Повтаря, че това е системно, и има други случаи, като в предишни срещи полицаят пак се държал така грубо, обидно и заплашително. Твърди още, че съставеният му АУАН, cep. GA, № 1357593/05.08.2024г. от мл. автоконтрольор П. С. бил отменен. Обяснява, че спрямо него проверките били тенденциозни, като винаги когато е спиран от Ж., полицейският служител се държал „нагло и надменно“.

По делото бе направен оглед на съдържащите се на изискания и представен по делото диск, оптичен носител DVD-R с № 05-01-00-1915. Констатира се, че дискът съдържа 12 бр. файла от камери 01, 02 и 03, монтирани в служебен автомобил с рег. № [рег. номер], съдържащи видеозаписи за периода от 14:50 ч. до 15:40 ч. на 05.08.2024 г.

Бяха събрани като доказателства и постановление от 05.02.2025г. на РРП, постановено по повод подаден от А. Н. от [населено място] писмен сигнал с данни за извършени от полицейски служители престъпления. То е по пр.пр. №5183/2024г. От него е видно, че проверката е приключила с отказ за образуване на досъдебно наказателно производство. От приложените а.н.д №1668/2024г. по описа на РРС и к.а.н.д. №26/2025г. по описа на АС-Русе е видно пък, че по повод съставения АУАН, cep. GA, № 1357593/05.08.2024г. от мл. автоконтрольор П. С. е издадено наказателно постановление №24-1085-002950/14.08.2024г., обжалвано пред РРС и това оспорване е причината за образуваното а.н.д №1668/2024г. по описа на РРС. Наложеното с това НП наказание на Н., касаещо управление на четириколесно МПС без пожарогасител в него, нарушение по чл. 139, ал. 1 от ЗДвП, е потвърдено от РРС, чието решение е оставено в сила от касационната инстанция.

При така установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 204 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповеди, издадени по т.4 от същата норма от „служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3“.

Същите тези длъжности са посочени в чл. 143, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМВР.

Административният акт е издаден от компетентен орган. По компетентността на ДНО няма и спор между страните.

Спазена е установената форма - заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й.

Според чл.210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Заповедта формално съдържа изискуемите реквизити, в достатъчна степен, за да може съдът да провери дали са спазени и изискванията на чл.210, ал.1 и чл.195, ал.1 от ЗМВР.

По отношение на поведението на Ж. Ж., прието за дисциплинарно нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - нарушение на т. 33 от Раздел II „Отношение към гражданите“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР :

Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, ДРО е длъжен да извърши всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване, а ДНО, съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител, което в случая не е осъществено в пълнота.

Неправилно ДРО, а след това и ДНО приемат, че с действията си спрямо водача Н., младши инспектор Ж. Ж. е нарушил т. 33 от Раздел II „Отношение към гражданите“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според която норма „Държавният служител при изпълнение на професионалните си задължения зачита правото на живот па всеки човек и негово то достойнство, като не извършва, провокира или толерира какъвто и да е било акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение или поведение“.

От тях не е извършен анализ на обясненията, дадени от Ж. за твърдяното прилагане на „физическа сила“ спрямо водача на „Фолксваген Пасат“ с peг. № [рег. номер] Н. на 05.08.2024г. и причината за това. Не са съобразени и правилно ценени дадените в тази връзка обяснения в докладната записка на С. по повод съставения на тази дата АУАН срещу А. Н., както и обяснението на колегата му С., съобразно всички доказателства, събрани в дисциплинарното производство. Записаното в тези два документа се потвърждава и от свидетелските показания на С. в настоящото съдебно производство, които съдът кредитира и цени като последователни, незаинтересовани, кореспондиращи с останалите доказателства по делото и помагащи да се разкрие обективната истина.

ДРО не е събрал данни съществувал ли е конфликт между Н. и полицейския служител Ж., и по-скоро има ли данни за тенденциозност и лошо отношение при проверки, извършвани на Н. от Ж. в предишни случаи, както се и твърди от А. Н. и в съдебно заседание, когато е разпитан като свидетел. Неговите показания обаче съдът не кредитира предвид много разминавания по казаното в съдебна зала и действителната фактическа обстановка, която съдебният състав приема за установена, съобразно анализът на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно. Не се установи и доказа, че Н. е бил системно спиран от Ж., и в тези случаи бил получавал заплахи, обиди, тормоз. Не е вярно и твърдението, че съставеният му АУАН, cep. GA, № 1357593/05.08.2024г. от мл. автоконтрольор П. С. бил отменен. Напротив. Доказа се, че всички извършени и документирани проверки на Н. са от други служители на МВР-Русе, видно от приетата от съда като доказателство справка от АИС от Сектор ПП при ОД на МВР-Русе. Доказа се, че наказанието на Н. по повод съставеният му АУАН, cep. GA, № 1357593/05.08.2024г. от мл. автоконтрольор П. С. не е отменено, а оставено в сила.

Всичко това води съдът на извода, че не следва да кредитира и да дава вяра на показанията на Н.. Съответно, опорочава и разколебава в почти пъна степен записаното в подадения от него сигнал до началника на Сектор ПП при ОД на МВР-Русе, че полицейските служители Ж. и С., при извършената на 05.08.2024г. проверка на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № [рег. номер] с водач Н., са се държали грубо, арогантно и в разрез с изискванията на ЗМВР. И конкретно Ж. - в нарушение на т. 33 от Раздел II „Отношение към гражданите“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Анализът на всички доказателства по делото, включително и направения оглед на представения по делото диск, оптичен носител DVD-R с № 05-01-00-1915, съдържащ файлове от камери 01, 02 и 03, монтирани в служебен автомобил с рег. № [рег. номер], чиито съдържание са видеозаписи за периода от 14:50 ч. до 15:40 ч. на 05.08.2024 г., не доказа по безспорен и категоричен начин, че младши инспектор Ж. Ж. е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Случилото се на 05.08.2024г. при проверка на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № [рег. номер] с водач Н., с оглед поведението на водача не може да се приеме за нарушение на т. 33 от Раздел II „Отношение към гражданите“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. От прегледа на файл CB6317KK_ch03_20240805151823_20240805153856_00000100108000000.mp4 в съдебна зала, и от събраните писмени доказателства в тази насока / докладна записка, подписана на 28.10.2024г. от колегата на Ж., мл. автоконтрольор С., както и сведение от 06.12.2024г., дадено в проведеното дисциплинарно производство пак от С./, както и от свидетелските показания на мл. автоконтрольор П. С. в съдебна зала действително се установи, че поведението на водача Н. е провокирало и наложило по-различен подход към него на двамата полицейски служители, с оглед правомощията които имат по ЗМВР. Хващането от страна на Ж. на водача Н. за ръката или за двете ръце, при положение, че последният отказва да излезе по устно разпореждане, дадено нееднократно и от двамата и се държи за волана, не може да се приеме за употреба на физическа сила в буквалния мисъл на думата. Още повече, че след това хващане, от видеозаписа не се установява категорично дали водачът е „издърпан“ или сам излиза. Няма употреба на физическа сила и когато е избутан зад лекия автомобил, защото предвид мястото, къде се случва всичко това по ул. Доростол, къде има постоянно движение на ППС-та, така е бил по-безопасно за всички-и за полицейските служители, и за Н..

Съгласно чл.6, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи „Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя. Полицейските органи използват физическа сила и помощни средства в случаите по чл. 85, ал. 1 ЗМВР“. А нормата на чл.85, ал.1 от ЗМВР казва, че „При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при: 1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане“.

Дори да се приеме, че Ж. е използвал физическа сила на 05.08.2024 г., то това би било напълно оправдано и законно, както се оказва, след като водачът Н. не изпълнява техните разпореждания и не излиза от лекия автомобил. Вярно е, че според чл.5, ал.1 от същата НАРЕДБА „В случаите на употреба на физическа сила и помощни средства се изготвя писмен доклад от служителя, който ги е използвал, и/или от ръководителя, разпоредил използването им“, което не е сторено, именно защото полицейските служители са преценили, че не са ползвали физическа сила такава, каквато се има предвид в Наредбата. Но ако и да приемем обратното, то липсата на доклад не може да се вмени в дисциплинарно нарушение и това, за което е ангажирана отговорността на Ж..

ДРО е трябвало да направи още по-обстоен анализ и съпоставка на тезата на Н., съдържаща се във възражението по съставения му АУАН и подадения нарочен сигнал, и казаното от колегата на Ж., включително и даденото обяснение от наказания полицейски служител. Включително и да анализира държането на Н. спрямо двамата служители на Сектор ПП при ОД на МВР-Русе. Едва тогава да прецени има ли всъщност нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР или не.

Ако извода е, че е допуснато дисциплинарно нарушение от страна на Ж., е можело и е следвало да се квалифицира като маловажно с оглед на всички обстоятелства и доказателства събрани за изясняване на случая.

В оспорения акт са изложени мотиви съобразно изискването на чл. 63, т. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Но съдът счита, че само формално дисциплинарно - наказващия орган е отбелязал, че няма основания за прилагане на чл. 198 от ЗМВР, като липсва надлежна обосновка. Не е изпълнено в цялост и изискването на чл.63, т.5 от същата Инструкция, според която норма в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание ДНО следва и да обсъди доказателствата, събрани в това производство и да отстрани противоречия в тях, а такива както видяхме по-горе са налице.

Съдът намира, че при провеждане на дисциплинарното производство са допуснати нарушения на посочените по-горе разпоредби на ЗМВР – чл.207, ал.3 и чл.206, ал.4 от закона. Това са нарушения на административно-производствените правила, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон и на служителя Ж. е било наложено дисциплинарно наказание за деяние, което не е установено по категоричен и несъмнен начин.

В проведеното дисциплинарно производство нито ДРО, нито ДНО са и конкретизирали, ако се приеме, че нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР има, коя от всички хипотези е налице – 1. Акт на изтезание; 2. Нечовешко и унизително отношение или поведение.

В оспорената заповед ДНО е посочил, че „с действията си младши инспектор Ж. Ж. е нарушил основни човешки права и свободи на А. Н., като не е зачел достойнството му в присъствието на други граждани“ и е свързал това с нарушаване на т. 33 от Етичния кодекс.

Нито една от тези хипотези обаче според съдебния състав е налице. Съдът не може да се съгласи с ДНО, че с действията си Ж. е нарушил някое от тези изисквания за поведение, разписани в Етичния кодекс. Не става ясно и как Ж. не е зачел достойнството на Н. в присъствие на други граждани, след като такива около мястото на проверката липсват. Нещо повече. Съдът счита, че поведението на Н. е недопустимо към полицейски служители, а не това на охранителите на реда към Н..

За пълнота на изложението следва да се посочи, че полицейските служители не следва да подминават поведение като това на Н. само с устни забележки, а да приложат правомощията си по ЗМВР, съответно УКАЗ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство. Така ще възпитат водачите на МПС, държащи се непристойно и арогантно спрямо тях да се отнасят с уважение към служителите на МВР и всичко това би имало и превантивен и възпитателен ефект за другите водачи, особено и за по-младите такива.

Приемайки че е налице дисциплинарно нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, извършено виновно от младши инспектор Ж. Ж., с издаване на заповед № 1085з-4/04.03.2025 год., началник сектор „Пътна полиция“ - Русе към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе е нарушил и материалният закон, и целта на закона. Налице са отменителните основания, разписани в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Заповедта на изложените основания следва да бъде отменена.

По делото е оказвана безплатна правна помощ от адвокат О. Б., на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Възнаграждение се дължи на основание положения от него труд, като то се определя съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения В полза на адв. Басарболиев следва да се присъдят разноски съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 (нова, бр. 68 от 2020 г., изм., бр. 88 от 2022 г.) от Наредба № 1/09.07.2004 год., която норма регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за Министерство на вътрешните работи, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 750 (Седемстотин и петдесет) лева. По отношение внесената държавна такса е направено искане за репарирането й още с жалбата, където се претендират направените по делото разноски.

За дължимите към жалбоподателя деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено юридическото лице, което в случая е Областна дирекция на МВР-Русе, към структурата на което принадлежи административния орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по оспорване на Ж. Й. Ж., от [населено място], чрез адв. О. Басарболиев Заповед № 1085з-4/04.03.2025 год. на началник сектор „Пътна полиция“ - Русе към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Русе, с която на Ж. Й. Ж., в качеството му на младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Русе е наложено дисциплинарно наказание „Порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал.1, т. 3 и чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Русе да заплати на адвокат О. И. Б. от [населено място] направените по делото разноски в размер на 750 (Седемстотин и петдесет) лева, за осъществена правна защита и съдействие от по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закон за адвокатурата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Русе да заплати на Ж. Й. Ж. от [населено място], [ЕГН] сумата от 10(Десет) лева за внесената държавна такса за разглеждане на делото.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.