Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 11.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и шести юни, през две хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Р.Димитрова и в присъствието на прокурора……………… като
разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 5134 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
В подадената искова молба от „Агенция
за събиране на вземания” ООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, представлявано от управителя си Мартин
Деспов Деспов, чрез пълномощника юрк . Е.В.Т.,
ЕГН ********* със съдебен адрес ***,
офис 10 срещу Н.Д.Д.,
ЕГН: ********** с адрес: ***, се излагат
обстоятелства, че на 01.07.2014г. ответникът Н.Д.Д. е издал в полза на „Изи Асет Мениджмънт"
АД запис на заповед за посочената в него сума.Сочи се , че записът на заповед е платим на падеж 25.11.2014г./ което
обстоятелство навежда настъпване на изискуемост на фиксираната дата и без
предявяване на документа/, и впоследствие бил прехвърлен с джиро на
05.01.2017г. на „Агенция за събиране на вземания ООД", като сумата по него
до размер от 594,07 лв. към настоящия
момент не била заплатена.По повод подадена от ищеца молба до Районен
съд-гр.Пазарджик въз основа на посочения запис на заповед било образувано ч.гр.
дело № 373/2017г. и по същото бил
издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение за претендираната сума по
записа, ведно със законни лихви и разноски. С изпълнителният лист образували изпълнително дело № 263/17 г. пред Частен съдебен
изпълнител Харалампи Венциславов Пилафов, рег.№ 904, с район на действие
Окръжен съд-Пазарджик.Сочи се още, че е получено съобщение по ч.гр.д. 373/2017 г. на PC –
Пазарджик за подадено възражение от Н.Д.Д. на осн.чл.414 от ГПК, в което същият заявявал, че
не дължи плащане по записа на заповед.
Ищецът твърди, че записът на заповед
бил редовен от външна страна и отговарял на законовите изисквания за валидност. Записът на заповед бил издаден именно
от Н.Д.Д., като същият собственоръчно е поставил подписа си върху менителничния
ефект.В момента на издаването на записа на заповед не е била налице каквато и
да било законова пречка Н.Д.Д. да изрази свободната си воля и да се задължи по
ценната книга. Твърди се , че длъжникът не е заплатил сумата до размер
от 594,07лв. по посочения менителничен ефект.
Във връзка с
изложеното,моли съда със сила на пресъдено нещо да установи съществуването на
вземането в размер на 594,07лв., което „Агенция за събиране на вземания
ООД“ има към Н.Д.Д. в качеството му на длъжник, произтичащо от запис на
заповед, издаден от самия него в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
джиросан на 05.01.2017 в полза на „Агенция за събиране на вземания ООД“, за
сумата от 594,07 лв (петстоттин деветдесет и четири лева и седем стотинки),
платима на падеж, който запис на заповед е предявен на длъжника на 05.01.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в PC до окончателното и изплащане, както и всички разноски,
направени в заповедното производство. Молят също така да бъде осъдена
ответната страна да заплати на ищеца направените в настоящото исково
производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лв. Представени са писмени доказателства.
С определение от 26.06.2019 г. съдът е констатирал просрочие
на подадения отговор от ответната страна и на основание чл. 64 ГПК е приложил отговора по делото, като
е указал , че това процесуално действие няма да се вземе предвид като
просрочено.
След преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 373/ 2017 г. по
описа на ПРС се установява , че ищецът е
подал заявление на 25.01.2017 г. и е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
с разпореждане длъжникът Н.Д.Д. ЕГН-********** *** да заплати на кредитора
“АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1335,бул."Д-р Петър
Дертлиев" №25- офис-сграда
Лабиринт,ет.2,офис 4,представлявано от
законния представител на дружеството Мартин Деспов Деспов и Николина Тодорова Станчева в качеството
им на управители сумата
594,07 лв.и законна лихва от 25.01.2017г.до
изплащане на вземането, както
и сумата 325,00 лв. разноски по делото.
Като основание за възникване на
задължението е посочен запис на заповед от 01.07.2014 г. Към заявлението е представен
оригиналът от процесния запис на заповед с издател Н.Д.Д. , съдържащ безусловно
обещание да се плати / без разноски и протест / на поемателя „Изи Асет
Мениджмънт „ АД сумата в размер на 2732,94 лв. с падеж определен „ на опредЕ.дата „ –
25.11.2014 г. Върху обратната страна на записа на заповед е налице отбелязване, че
същият е джиросан в полза на ищцовото дружество „Агенция за събиране на
вземания „ ООД на 05.01.2017 г. Не се
оспорва , че подписа положен върху лицевата страна на записа на заповед е на лицето , което се сочи като него автор –
ответникът Н.Д.Д. .
Не е спорно между страните , че пред ЧСИ
Харалампи Пилафов е било образувано изп.
д. № 20179040400263 за принудително
събиране на сумата предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист , като длъжникът в това производство
е подал възражения
в срок и с разпореждане
от 14.11.2018 г. съдът е указал
на заявителя да предяви иск относно
вземането си против този длъжник в
едномесечен срок. Разпореждането е
съобщено на 28.11.2018 г. С настоящата
искова молба вх. № 28077/18.12.2018 г. кредиторът е предявил иск за установяване на
вземането.
При тези фактически данни от права
страна съдът приема следното :
Искът
е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК и е процесуално допустим.
Документът,
от който произтича вземането, посочен от заявителя – ищец в настоящото
производство е запис на заповед за сумата от 2732,94 лв. , издадена от
ответника Н.Д.Д.. В исковата молба и в допълнително подадената молба –
становище не се съдържат твърдения на ищеца за връзката на записа на заповед и
конкретна каузална сделка сключена с ответника.Твърдения за каузално
правоотношение , обезпечено със записа на заповед се съдържат в представения от
ответника, но просрочен писмен отговор. Съгласно
т. 17 пр.3 от ТР № 4/ 2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС в производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ал.1 ГПК , ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект –
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед подлежащ на
изпълнение. При въведени твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение , по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед , всяка от страните доказва фактите
на които основава твърденията и
възраженията и са обуславящи за претендираното , съответно отричаното право –
за съществуването , респективно несъществуването на вземането по записа на заповед.
Изхождайки от релевираното от ищеца
основание за възникване на вземането – абстрактната сделка запис на заповед с дата на издаване 01.07.2014 г. съдът счита , че следва да прецени
основателността на установителния иск от гледна точка на валидността на менителничната
сделка , от която произтича процесното вземане.
За да е редовен от външна страна
записът на заповед трябва да отговоря на
изискванията на чл. 535 ТЗ. Съдът намира, че процесната ценна книга отговоря на изискванията на ТЗ.
На лицевата страна на записа на заповед
е изписано , че ответникът Н.Д.Д.
се е задължил безусловно като издател по записа на заповед-да заплати на ищеца / без
протест и разноски / сумата в размер от 2732,94
лв. с падеж „ на опредЕ.дата “ – 25.11.2014 г. Не
се твърди и не се установява от
събраните доказателства ответникът в качеството си на издател да е
положил подписа си при грешка, измама или същият да е оспорил автентичността на подписа си върху ценна книга. Затова съдът приема , че в
процесния случай е налице редовен и действителен запис на заповед, поради което
менителничното задължение е възникнало
за автора на волеизявлението – ответника Н.Д.Д. по силата на менителничния
ефект, който е настъпил след факта на издаването на ценната книга, независимо
от причините за нейното издаване. В настоящия случай не се твърди и не се
установява менителничното задължение да е недействително, а не се излагат
подобни доводи и относно сделката за прехвърляне на ценната книга / джиро / ,
което обуславя изводи и за валидно възникване на това задължение и неговото
валидно придобиване от ищцовото дружество.
В производството по реализиране на
произтичащото от записа на заповед вземане, издателят разполага с правото да
противопостави на приносителя освен
абсолютните си възражения срещу ефекта ,
така и своите лични , основани на каузални отношения с кредитора му. В двата
случая обаче в негова тежест е да докаже
своите възражения.
В настоящото производство ответникът в
просрочения отговор е изложил възражения и от двете категории , като поддържа , че
между страните е съществувала каузална сделка със съдържанието на договор за
заем. По делото не са събрани каквито и да било доказателства , че такава сделка е била налице
или че процесното парично задължение по
каузалната сделка е изплатено изцяло или
частично – до остатък по-малък от претендирания.
Затова съдът вземайки предвид конкретния правен спор
очертан от изложените в исковата молба обстоятелства и като анализира събраните
по настоящото дело относими и допуситими
доказателства, при така установената по
делото фактическа обстановка , приема ,
че предявеният иск с правно основание
чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК
е основателен и следва да бъде
уважен. Установителният иск по чл. 422 ГПК
е за установяването на вземането на ищеца, за което същият се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като с оглед на изложеното
по-горе този иск следва да се уважи изцяло и се приеме , че
претенцията за това парично вземане с главница в размер на 594,07 лв. , е
основателна и такова вземане на ищеца
към ответника в качеството му на длъжник съществува, ведно с акцесорната претенция за
дължима лихва за забава считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
Съгласно указанията дадени в т.12 от ТР № 4/ 2013 г. на
ОСГ И ТК по т.д. 4/ 2013 г. по описа на ВКС, съдът който разглежда иска по реда
на чл. 422 ГПК следва да се произнесе за
дължимостта на разноските направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното
производство. В случая следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски в размер на 325,00 лв. , а в исковото производство в размер на 125,00 лв. /
възнаграждение за юрисконсулт и държавна такса / .
Водим от изложеното, Пазарджишкият
районен съд :
Р
Е Ш И
:
По иска предявен от „Агенция за
събиране на вземания” ООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, представлявано от управителя си Мартин
Деспов Деспов, чрез пълномощника юрк. Е.В.Т., ЕГН ********* със съдебен адрес ***,
офис 10 срещу Н.Д.Д., ЕГН: **********, с
адрес: *** със съдебен адрес *** чрез адв. Т.В. -с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл. 415 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Д.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, че
вземанията на „Агенция за събиране на вземания” ООД,ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, представлявано
от управителя си Мартин Деспов Деспов, чрез пълномощника юрк. Елена В.Т., ЕГН *********
със съдебен адрес ***, офис 10 по Заповед № 250/ 01.02.2017 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК , издадена по ч.гр.
д. № 373/ 2017 г. по описа на ПзРС съществуват и са в следния размер : сумата в размер на 594,07 лв. - главница
на задължение произтичащо от
запис на заповед с датата на издаване 01.07.2014 г. и падеж – 25.11.2014 г. , ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на подаване на заявлението – 25.01.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Н.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес *** чрез адв. Т.В. да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, представлявано от управителя си Мартин Деспов Деспов, чрез
пълномощника юрк. Елена В.Т., ЕГН ********* със съдебен
адрес ***, офис 10 разноски в заповедното производство в размер на 325,00
лв. и разноски в исковото производство в размер на 125,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на обявление за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: