РЕШЕНИЕ
№ 688
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502768 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К. В. Ж., З. Н. Ж., В. Н. Ж. против
Решение № 260323/31.08.2021г., пост. по гр.д.№ 1223/2020, АрРС, с което е
допусната съдебна делба между М. Г. К., В. И. К., Е. И. К., П. Г. Я., В. Г. К.,
К.В. К., З. Н. Ж., В. Н. Ж., З. Н. Ж. по отношение на сграда с идентификатор
00702.529.90.2 по КК на гр. Асеновград със застроена площ от 112 кв.м., брой
етажи един, предназначение - жилищна сградата еднофамилна, разположена в
ПИ с идентификатор 00702.529.90 по КК на гр. Асеновград с площ от 442
кв.м., с административен адрес ***, трайно предназначение на територията -
урбанизирана нтп - ниско застрояване, при съседи: 00702.529.24,
00702.529.91, 00702.529.80, 00702.529.81, 00702.529.89, предходен
идентификатор няма, номер по предходен план 3747, кв. 45, парцел ХV-242,
ПРИ КВОТИ: – 4/18 ид.ч. за М. Г. К.; - 1/18ид.ч. за В. И. К.; - 1/18ид.ч. за Е.
И. К.; - 3/18из.ч. за П. Г. Я. ; - 3/18ид.ч. за В. Г. К.; - 3/18ид.ч. за К.В. К.; -
1/18ид.ч. за З. Н. Ж. ; - 1/18ид.ч. за В. Н. Ж. ; - 1/18идч. за З. Н. Ж..
Жалбоподателите поддържат неправилност на постановеното решение
1
в частта, в която е допусната делба по отношение на П.Я. и В.Я., като излагат
доводи, че те като наследници на покойния си баща Г.К. не са придобили
право на собственост. Твърдят, че наследодателят им не е бил низходящ на
В.К., учредила право на строеж на децата си по реда на чл.56 от ЗТСУ/отм./,
поради което и наследниците на Г. не могат да придобият право на
собственост. Считат и че по делото не се доказва наведеното основание за
придобиване на правото на собственост върху процесните имоти на
основание давностно владение, поради което и молят за отмяна на решението
и постановяване на ново, с което се допусне делба само по отношение на
ищците М., В. и Е. и на жалбоподателите. Въззиваемите страни М.К.,
В.К., Е.К., П.Я., В.К. са подали отговор, в който оспорват въззивната жалба.
Поддържат, че оплакванията в жалбата касаят единствено начина на
заснемане на имота в КК. Считат, че при иск за делба съдът следва да
съобрази единствено дали се доказва правото на собственост, както и
действителното положение на обекта на собственост. Различията между този
обект и отразяванията и заснеманията може да е единствено основание за
поправка на КК, но не и за отхвърляне на иска за делба.. Молят за
потвърждаване на постановеното решение. Претендират разноски.
Въззиваемият З.Ж. не е взел становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – съделители, останали недоволни от атакуваното съдебно
решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, намери за установено следното :
Производството по делото е въззивно – делба І фаза, по допускането.
Обжалваното решение е постановено от местно и родово компетентен
орган, в рамките на сезирането си с исковата молба, като е разрешен
повдигнат правен спор за делба на недвижим имот. Постановеното решение е
валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението се установява следното:
Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е допуснал
делба между страните в производството на съсобствен недвижим имот,
съставляващ сграда с идентификатор 00702.529.90.2 по КК на гр. Асеновград
2
със застроена площ от 112 кв.м., брой етажи един, предназначение - жилищна
сградата еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор 00702.529.90 по
КК на гр. Асеновград с площ от 442 кв.м., с административен адрес ***.
Подадената въззивна жалба съдържа оплаквания досежно извода на
съда за съсобственост между всички страни в производството. Спорът,
отнесен пред въззивната инстанция, касае възникване на съсобственост с П.Я.
и В.К.. В производството за делба съдът служебно следи за конституиране на
страните, които имат собственически права и следва да допусне делбата само
между действителните собственици, при което, независимо от оспорването
само на собственическите права на двама от съделителите, е необходимо да се
установят правата на собственост на всяка една от страните в процеса, респ.
да се определят квотите им в съсобствеността.
В допълнителна жалба №268333/23.09.2021г., подадена след изтичане
на срока за обжалване / на 15.09.2021г./ жалбоподателите са навели
допълнителни оплаквания касаещи обособяване на две складови помещения
като самостоятелни такива и съществуващи от преди застрояването на
гаражите. Претендират същите да са собствени на К.Ж.. Съдът намира, че
това допълнение към жалбата не следва да бъде разглеждано поради
преклудиране на възможността на жалбоподателите да правят допълнителни
оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение след изтичане на
срока за обжалване. От друга страна оплакванията са преклудирани и поради
факта, че тези оплаквания съставляват нови фактически твърдения, които не
са били въвеждани в производството до този момент и е недопустимо това да
става едва във въззивното производство.
От фактическа страна по делото се установява следното :
Представена е скица на ПИ с идентификатор 00702.529.90, с адм. адрес
***, с площ от 442кв.м., с номера по предходни планове – 3747 и парцел №
XV-242. Видно от тази скица, в имота има застроени две сгради – с
идентификатори 00702.529.90.1 и 00702.529.90.2. Отбелязано е, че сграда №1
е триетажна жилищна сграда със застроена площ от 149кв.м., а сграда №2 е
записана като жилищна сграда с площ от 112кв.м. на един етаж. Предмет на
производството е именно сграда №2 записана като жилищна такава, за която
се твърди в исковата молба, че съставлява три гаражни клетки и три складови
помещения. Посочено е, че в КРНИ като собственици са вписани Г.К. и И.К.
3
на по 1/6ид.ч. от правото на собственост и К.Ж. на 1/6 и на ½ ид.ч. от правото
на собственост въз основа на два НА.
Тези вписвания се потвърждават от представеното удостоверение от
Общ. Асеновград, съгласно което в Разписната книга при дирекция ТСУ и А
на общ. Асеновград имот 3747, парцел XV, по КРП на гр. Асеновград е
записан на К.Ж., Г. и И. К.и. В имота имало триетажна жилищна сграда с
площ от 148,58кв.м. и гараж с площ 111,87кв.м.
По делото е допусната и приета СТЕ с в.л. М. Р., която след оглед на
место и при съобразяване с материалите по делото е констатирала, че
процесната сграда №2 е със застроена площ от 112кв.м. и е с предназначение
„ постройка на допълващо застрояване“ . Сградата е едноетажна и се състои
от шест отделни помещения- три гаражни клетки със самостоятелен достъп
от двора, три складови помещения, две от които със самостоятелен достъп от
двора и едно – с достъп от югоизточния гараж.
От представеното удостоверение за наследници на В.К./поч.1976г./ се
установява, че след смъртта му, негови наследници са преживялата съпруга
В.К. /поч./ и трите му деца – Г./починал 2019г. с наследници П. и В./, И.
/починал 2008г. с наследници съпруга М. и деца В. и Е./ и К..
От представеното удостоверение за наследници на Ве.К./ поч.2005г.
като вдовица/ се установява, че нейни наследници са двете й деца – И. /
поч.2008г. с посочени по-горе наследници/ и К..
Представени са удостоверения за гражданско състояние на К.К., от
което се установява, че от 1975г. тя се е намирала в брак с Н.Ж. и е приела
неговото фамилно име Ж.. Бракът им е прекратен през 1991г. с развод, при
който К. е върнала бащиното си фамилно име Ж.. Представено е и
удостоверение за наследници на Н.Ж., от което се установява, че след
смъртта му през 2017г. са останали наследниците му З.Ж., В.Ж. и З.Ж..
По отношение на придобиване на собствеността се установява, че
общия наследодател В.К. е закупил недвижим имот съставляващ парцел 8 в
кв.148 по плана на гр. Асеновград с договор за покупко-продажба – НА №546,
т.III, д.895/1958, АсРС.
С НА№59, т.IV, д.1050/1970г., АсРС В. и В.К.и отстъпват на Г. и И.К.и
правото на строеж и настрояване върху съществуваща жилищна сграда,
4
находяща се в парцел XV-242, кв.45 по КРП на гр. Асеновград.
Представена е съдебна спогодба, сключена по гр.д.№110/1978, АсРС, с
която К., И. и Г. придобиват по 1/6ид.ч. от дворното място и подобренията
върху него /в останалата част спогодбата е без значение за настоящето дело/.
Представено е заявление от В.К. по чл.56, ал.2, т.3 от ЗТСУ, с което тя
отстъпва правото на строеж на три гаражни клетки на синовете си Г. и И. и на
дъщеря си К..
Приложено е и разрешение за строеж №84/11.04.1984г., с което на И. и
Г. К.и и на К.Ж. е разрешено построяването на три гаражни клетки в парцел
XV-242, кв.45 по плана на гр. Асеновград. Въз основа на отстъпено право на
строеж от В.К..
По делото са събирани и гласни доказателства – разпитвани са
свидетелите Г.Г., Д.К., А. Ч. и Д.И..
Свидетелят Г. твърди да познава страните, да знае къде живеят.
Твърди, че в двора на имота има три гаража и три стаички. Гаражите са
строени след 1980г., а стаите преди това, но не помни кога точно. Свидетелят
не знае кой е строил гаражите, но твърди че между Г., И. и К. се „хвърлял
чоп“, кой какво да ползва. Твърди, че след построяване на гаражите лично е
прекарвал електричество до гаража на Г., правил му е гаражна врата. Твърди
че първият гараж от ляво бил на Г., вторият на И. и третият на К.. По
отношение на стаичките - като се застане пред тях, най-вдясно е на Г., втората
– на И. и най-лявата е на К.. Помни, че между К. и Г. имало спор за стоите и
около 2000г. К. заключила стаята на Г., но вътре останали негови вещи.
Последно е ходил в тази стая преди да почине Г. / преди година и половина/.
Тогава видял, че той има багаж в тази стая.
Свидетелят К. твърди, че знае имота на страните, както и че около 1978
година строили зад къщата. Имали три гаража и някакви помощни постройки.
Знае, че Г. и И. извършвали строежа, а К. работила извън града и не я е
виждал. Твърди, че първият гараж от ляво бил на Г., вторият на И. и третият
на К.. Знае и стаичката на Г., т.к. е влизал в нея. Токът и за двете помещения
бил прекаран от жилищния етаж на Г.. Не е чувал между тях да има спор
какво да ползват. Знае че помежду си „теглили чоп“ и се разбрали по този
въпрос.
5
Свидетелят Ч. твърди, че инициатор за построяване на гаражите били
К., майка й и мъжът й. При строежа е ходил да помага при разтоварването на
тухлите за гаражите. Виждал е В. да дава пари и Н.-мъжа на К.. Според
свидетеля братята на К. не са идвали да помагат за гаражите. Според
свидетеля първият гараж – най-отляво е на И., вторият на Г. и третият на К..
Имало и други постройки – баня и тоалетна, но не знае дали съществуват сега
и какво представляват. Зад гаражите имало и две стаички – на К. и на И..
Свидетелят И. твърди че познава К. от 1990г., т.к. й е работил. Знае
имота й и че там имало гаражи и складови помещения. Тя ползвала две или
три помещения. Последно ходил преди няколко месеца са прибира
инструменти в тези помещения.
При тези фактически данни по делото се правят следните изводи :
Поземленият имот със сегашен идентификатор 00702.529.90 по КК на
гр. Асеновград, съставляващ дворно място, е придобит през 1958г. от В.К. по
време на брака му с В.К.. След неговата смърт към 1976г. съсобствеността
между съпрузите е прекратена и В.К. е станала собственик на 1/2ид.ч. от
правото на собственост, а трите деца на В. са поделили останалата ½ или
всеки от тях е получил по 1/6ид.ч. от правото на собственост върху дворното
място. Именно тези права са потвърдени в т.нар. съдебна делба по гр.д.
№110/78, АсРС, в която всъщност не се извършва такава, а се преповтарят
съобразно ЗН правата на собственост в дворното място и съществуващите
подобрения в него на наследниците и преживялата съпруга.
По отношение на процесната сграда №2 в имота, която е допълващо
застрояване на съществуващата жилищна сграда, се установява от
приложеното разрешение за строеж, че е изградена през 1984г. Спорът ,
повдигнат във въззивната жалба, е дали братът Г. е придобил право на
собственост върху тази постройка с оглед обстоятелството, че не му е
надлежно учредено право на строеж. Безспорно от представените
удостоверения за наследници се установява, че Г. не е наследник на В. К..
Съгл. чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ/отм./ право на строеж върху чужд имот имат
съпругът, роднините на собственика по права линия неограничено, а по
съребрена линия - до втора степен включително, ако извършват строежа с
негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответните
специализирани органи на общинската администрация, вписано и в
6
нотариалните книги. В случая В. К. е подписала нотариално заверена
декларация за съгласие за строеж на три гаража в полза на К., И. и Г.. Г.,
обаче, не е от кръга на лицата, на които е допустимо от закон да се учредява
по този начин право на строеж. В същото време, доколкото съсобственици на
земята са както В., така и Г., К. и И., то учредяването на право на строеж е
следвало да се извърши не по реда на чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ/отм./, а по реда
на чл.56, ал.3 от ЗТСУ/отм./ - „в съсобствен имот или в етажна собственост
може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или
повече съсобственици или етажни собственици със съгласието на останалите,
изразено в заявление до общината с нотариална заверка на подписите на
съсобствениците или етажните собственици и на лицата, на които се
разрешава извършването на строежа, надстрояването или пристрояването.“
Следователно, в случая е било необходимо всеки от съсобствениците на
дворното място да даде такова съгласие за останалите, за да се приеме, че е
надлежно учредено право на строеж за всеки един. Така, доколкото подобно
взаимно учредяване на право на строеж не е извършвано, то следва да се
приеме, че построеното през 1984г., съставлява приращение на земята с оглед
приложение на нормата на чл.92 от ЗС. Следователно към момента на
построяването на процесната сграда правото на собственост е възникнало за
собствениците на земята. Към този момент това са В.К. с права 1/2ид.ч., Г.К. ,
К. К. и И.К. –с по 1/6ид.ч.
От гласните доказателства по делото – показанията на свидетелите Г.,
К. и Ч. се установява непротиворечиво, че след завършване на строежа / към
момента е без значение кой го е извършил/, братята и сестрата са започнали
да ползват по един от гаражите, както и по едно от складовите помещения.
Показанията на свидетелите са в унисон помежду си, като единствено
свидетелят Ч. твърди, че складовите помещения били две и се ползвали само
от И. и К.. В тази им част , съдът не кредитира показанията, доколкото
същите се явяват изолирани и неподкрепени от други доказателства.
Показанията на четвъртия свидетел –И., не носят никаква полезна
информация, доколкото той не индивидуализира помещенията, ползвани от
К., показанията му са неясни и объркани.
Съгл. чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост се придобива при
непрекъснато владение от 10 години. Когато владее съпруг, се презюмира, че
владението тече и за двамата съпрузи. При това положение следва да се
7
приеме, че Г.К. и съпругата му, И.К. и съпругата му М., са установили
давностно владение. Такова владение е установила и К.К., която към този
момент се е намирала в брак с Н. Ж.. Бракът им, обаче е прекратен през
1991г., т.е. преди изтичане на законоустановения срок за придобиване на
имота по давност. При това положение към момента на изтичане на давността
– 1994г., правото на собственост върху владените обекти е възникнало
единствено за К.К., но не и за бившия й съпруг. Такова право на собственост е
възникнало и за Г.К. и съпругата му, И.К. и съпругата му М.. Владените от
съсобствениците обекти не съставляват самостоятелни такива, а са заснети
като една обща сграда с предназначение „допълващо застрояване“, поради
което следва да се приеме, че трите групи съсобственици са придобили по
равно - по 1/3ид.ч. от правото на собственост върху тази сграда.
Г.К. е починал през 2019г. като вдовец, при което неговата 1/3ид.ч. от
правото на собственост върху сградата е преминало върху наследниците му –
П.и В..
И.К. е починал през 2007г., при което притежаваната от него в режим
на СИО 1/3ид.ч. от правото на собственост е трансформирана в 1/6ид.ч. за
преживялата съпруга след прекратяване на СИО и 1/6ид.ч. като наследствен
дял. Или преживялата съпруга М. получава 1/6ид.ч. от прекратената СИО и
1/18ид.ч. по наследство – общо 4/18ид.ч., а двете му деца В.и Е. получават по
1/18ид.ч.
К.К. е придобила 1/3ид.ч. от правото на собственост. Бившият й
съпруг Н.Ж. не е придобил права върху тази сграда нито по давност, нито
чрез реализирано учредено право на строеж, т.к. се установи, че няма
надлежно учредено такова. Следователно и неговите наследници не биха
могли да придобият собственически права върху сградата.
При така установените права на съсобственост следва и да се допусне
делба между страните, с право на собственост, а по отношение на
наследниците на Н.Ж. – З., В., З., искът за делба следва да бъде отхъврлен.
В първоинстанционното решение неправилно е установена
съсобствеността, като са признати собственически права на страни, които не
притежават такива, поради което и същото като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо това бъде допусната
съдебна делба само между действителните собственици. Следва да се
8
подчертае, че делбеното производство е особено такова, като съдът служебно
следи за установяване на действителните собственици, поради което и не е
обвързан единствено от оплакванията свързани с установяване на
съсобствеността на някои от страните.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260323/31.08.2021г., пост. по гр.д.№ 1223/2020,
АрРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебна делба между М. Г. К., ЕГН **********, В. И. К.,
ЕГН**********, Е. И. К., ЕГН**********, П. Г. Я., ЕГН**********, В. Г. К.
и К.В. К., ЕГН**********, върху следния недвижим имот:
Сграда с идентификатор 00702.529.90.2 по КК на гр Асеновград със
застроена площ от 112 кв.м., брой етажи един, предназначение жилищна
сградата еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор 00702.529.90 по
КК на гр Асеновград с площ от 442 кв.м., с административен адрес ***,
трайно предназначение на територията - урбанизирана нтп - ниско
застрояване, при съседи: 00702.529.24, 00702.529.91, 00702.529.80,
00702.529.81, 00702.529.89, предходен идентификатор няма, номер по
предходен план 3747, кв. 45 працел ХV-242.
ПРИ КВОТИ:
4/18ид.ч. за М. Г. К.;
1/18ид.ч. за В. ИВ. К.;
1/18ид.ч. за Е. И. К.
3/18ид. ч. за П. Г. Я.;
3/18ид.ч. за В. Г. К.;
6/18ид.ч. за К.В. К.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на З. Н. Ж.
ЕГН**********, В. Н. Ж., ЕГН********** и З. Н. Ж., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10