Решение по дело №9840/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на единадесети септември, две хиляди и двадесета година в състав:

                                              Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 9 840 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1]        ОТХВЪРЛЯ иска на „У.Б.“ АД за обявяване на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за недействително на дарението на ½ идеална част от два недвижими имота, собственост на С.С.К.. Тези имоти са:

1.           апартамент № 16 с площ 156,10 кв. м., който се намира в сграда № 1, вх. „А“, на 5-ти надземен етаж в гр. София, район „Витоша“, Манастирски ливади – запад, ул. „******. Той е с идентификатор 68134.1933.1438.1.18 по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК;

2.           мазе № 2, което е разположено в подземния етаж на същата сграда, на кота-6,00 метра, с площ от 6,91 кв. м.;

3.           2,163% идеални части от общите части на същата сграда и 2,163% идеални части от правото на собственост върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1933.1438 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, община Столична, област София, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

4.           подземен гараж № 14, представляващ реална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1933.1438.1.78. Той е разположен на подземния етаж на сградата на кота-6,00 метра, с обща площ от 24,51 кв. м., и се състои се от: гаражно помещение от 20,71 кв. м. и склад от 3.80 кв. м., които са свързани помежду си. Договорът за дарение е сключен на 08.05.2012 г. Той е удостоверен в нотариален акт № 57, том III, дело № 364/2012 г. на нотариус Милена Георгиева и е вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 17870/2012 г., акт № 33, том XL, дело 8223/2012 г.

 

[2]        ОСЪЖДА „У.Б.“ АД:

1. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати разноски по делото:

- по 6 000,00 лева на Д.Н.К. и М.Н.К.;

- 5 571,45 лева на Н.К.К.;

- 6 150,00 лева на С.С.К.;

2. на основание чл. 77 от ГПК да заплати 150,00 лева за депозит за вещо лице по сметка на СГС на основание.

 

[3]        Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

 

[4]        Ако ищецът подаде въззивна жалба срещу решението, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 010,37 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.        

 

[5] ДА СЕ ИЗПРАТЯТ НА НАП за преценка дали е извършено данъчно нарушение и евентуално за събиране на несъбран дължим данък преписи от: настоящото решение; предварителния договор на л. 117-122 от т. I от настоящото дело; нотариалния акт на л. 20-22 от делото на СРС.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[6] В искова молба от 12.04.2017 г. „У.Б.“ АД (Б.) е заявила, че има вземане към ответницата С.С.К. по договор за кредит от 29.12.2011 г., чийто падеж е настъпил на 14.07.2013 г. Преди настъпването на падежа на вземането, на 08.05.2012 г. С.К. и съпругът ѝ Н.К. са дарили на сина си и дъщеря си (ответниците Д.К. и М.К.) апартамент и гараж, които са били тяхна съпружеска имуществена общност.

 

[7] Б. твърди, че с това дарение С.К. е целяла да намали имуществото си и така да увреди Б., като С.К. и останалите ответници са знаели за това, защото те са били деца на С.К.. Затова Б. моли съда да прогласи за относително недействително спрямо нея дарението на 1/2 идеална част от апартамента  и гаража, собственост на С.К. (исковата молба, л. 2-6 от делото на СРС и становището, том I, л. 180-186 от настоящото дело).

 

2. По писмените отговори на ответниците

 

[8] Ответниците оспорват предявения иск. Те твърдят, че той е недопустим, защото спрямо другия длъжник по договора за кредит - „К.“ ЕАД (К.) - е образувано производство по несъстоятелност.

 

[9] Ответниците заявяват, че Б. няма вземане към С.К., защото то е било погасено от застрахователя, при когото е било застраховано. Ответниците твърдят, че С.К. и Н.К. са придобили апартамента и гаража по време на брака си, но не са ги дарили на децата си, а дарението е прикривало продажба от тях на майката на С.К. и дарение от майката на С.К. на ответниците Д. и М. К.. Затова сделката, която те са извършили, не е била безвъзмездна. Ето защо знанието за увреждане не се предполага, а такова не е имало, защото нито Н.К., нито малолетните Д. и М.К. са знаели за вземането на Б.. Ето защо ответниците молят съда да отхвърли иска (писмените отговори, том I, л. 105-112 и л. 152-165 от настоящото дело).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[10] На 23.01.2007 г. С.К., Н.К. и „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД (ПИРЕОС) са сключили договор за кредит. По него ПИРЕОС е предоставил на С.и Н. К. 95 000,00 евро кредит. От тях 40 000,00 евро са били за покупката на: апартамент 16 в сграда на ул. „******, вх. „А“, гр. София, заедно с прилежащото му мазе и съответните идеални части от правото на собственост върху сградата и мястото; гараж 14 в същата сграда. Останалите 55 000,00 евро са били за довършителни работи. А.С. е била солидарен длъжник по кредита (договора, т. I, л. 130-135 от настоящото дело).

 

[11] Малко повече от година по-късно, на 16.05.2008 г. С.и Н. К., и ПИРЕОС са сключили втори договор за кредит. По него ПИРЕОС е предоставил на С.и Н. К. 62 000,00 евро кредит. От тях 25 016,00 евро са били за покупка на: апартамент 26 във вх. „Б“; мазе 25; идеални части от сградата, изградена в УПИ XI-20, 344, 376 от кв. 56, местността „Манастирски ливади-запад“ по плана на район „Витоша“, гр. София. Останалите 36 984,00 евро са били предоставени за довършителни работи. А.С. е била солидарен длъжник по кредита (договора, т. I, л. 124-129 от настоящото дело).

 

[12] На 09.04.2010 г. С.К. и Н.К. са сключили с А.С. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Имотите са били: апартамент 26 с мазе 25 и идеални части от общите части на сградата; подземен гараж 13; апартамент 16 с мазе 2 и идеални части от общите части на сградата; подземен гараж 14; подземен гараж 21. Уговорената цена е била 245 000,00 лева, като А.С. е заплатила 24 500,00 лева при сключването на договора, а остатъкът от 220 500,00 лева е следвало да заплати в деня на подписване на окончателен договор (предварителен договор, том I, л. 117-122 и л. 273-277; удостоверение от нотариус П.П., том I, л. 210; извлечение от регистър, том I, л. 351-353 от настоящото дело).

 

[13] Страните са се задължили да сключат окончателен договор не по-късно от 30.09.2012 г. При изрично писмено искане от А.С., С.и Н. К. са се задължавали да прехвърлят собствеността на А.С. или на лице, посочено от нея, и преди 30.09.2012 г. Подписите на страните по договора са били заверени нотариално (предварителния договор, том I, л. 117-122; извлечение от общия регистър на нотариус П.П., т. I, л. 351-353 от настоящото дело).

 

[14] На 28.01.2011 г. С.К. и Б.Б.са дарили на А.С. 2/3 идеални части от къща и дворно място в гр. София, ж. к. „*****“ No. 10 (справката от Икар, т. I, л. 197). На 29.12.2011 г. Б., К. и С.К. са сключили  договор за кредит под условие. По него С.К. е била солидарен длъжник (договор, л. 11-16 и анексите към него, л. 17-19 от делото на СРС).

 

[15] На 14.02.2012 г. А.С., Б.Б.и С.К. са продали на Т.Е.и К.О.къщата и дворното място в ж. к. „Христо Ботев“ срещу цена от 50 000,00 евро. Купувачите е следвало да заплатят цената по следния начин: 15 750,00 евро с лични средства до 15.04.2012 г.; 34 250,00 евро чрез заем от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД (нотариалния акт, т. I, л. 136-138 от настоящото дело). На 28.02.2012 г. Т.Е.е превел по сметка на А.С. 34 000,00 евро, а на следващия ден, 29.02.2012 г. тя ги е превела по сметка на С.К. за погасяване на кредит към ПИРЕОС банк (извлечението, т. II, л. 461; справката, т. II, л. 457; писмото, т. II, л. 386).

 

[16] На 01.03.2012 г. А.С. е превела по сметка на С.К. 25 000,00 лева за погасяване на заем към ПИРЕОС (платежното нареждане, т. II, л. 459). На 16.03.2012 г. А.С. е превела 13 800,00 евро за погасяване на единия от двата заема, по които е била солидарен длъжник със С.и Н. К. (справката, предоставена от ПИРЕОС, т. II, л. 457; писмото, т. II, л. 386).

 

[17] А.С. е искала да дари на внуците си Д. и М. К. апартамент № 16 и гараж № 14, които са били предмет на предварителния договор от 09.04.2010 г. Затова вместо да ги купува и впоследствие дарява, тя се е споразумяла със С.и Н. К. те да дарят имотите направо на децата си (показанията на свидетелката Т., том I, л. 302-303-гръб от настоящото дело; показанията на свидетеля Б.Б., том II, л. 533-гръб – л. 535 от настоящото дело[1]).

 

[18] На 08.05.2012 г. С.и Н. К. са дарили на децата си Д. и М. К. апартамента и гаража на своите деца (нотариален акт, л. 20-22 от делото на СРС и том I, л. 113-116 от настоящото дело; удостоверение за родствени връзки, л. 25 от делото на СРС; копия от кадастралната карта, том I, л. 11-17 от настоящото дело). При сключването на сделката Д. и М. К. са били представлявани от особен представител, назначен от районния съд (нотариален акт, л. 20-22 от делото на СРС и том I, л.113-116 от настоящото дело).

 

[19] В периода 30.10.2012 г.-15.11.2012 г. А.С. е превела на С.К. още 136 200,00 лева (платежните нареждания, т. I, л. 269-272 от настоящото дело). Така общо заплатените и преведени суми от А.С. по сметки на С.К. са станали 254 688,67 лева ((34 000,00 евро+13 800,00 евро)х1,95583+25 000,00 лева+136 200,00 лева).

 

[20] На 04.10.2013 г. Б. е получил заповед за изпълнение и изпълнителен лист за събиране на задължения по договора за кредит от 29.12.2011 г. Солидарен длъжник е била С.К. (изпълнителен лист и заповед за изпълнение, л. 22-23 от делото на СРС).

 

[21] На 15.10.2018 г. страните по предварителния договор са сключили анекс към него. С него те са декларирали, че предварителният договор е изпълнен като А.С. е заплатила цената, а С.и Н. К. са дарили имотите на децата си (споразумението, том I, л. 122-123 от настоящото дело).

 

[22] Б. е заплатил: 2 020,73 лева държавна такса; 700,00 лева депозити за вещо лице (том I, л. 8 и л. 323; т. II, л. 519 от настоящото дело). С.К. е заплатила: 150,00 лева депозит за вещо лице (том II, л. 486 от настоящото дело); 6 000,00 лева на адвокат (т. I, л. 227 от настоящото дело). Д. и М. К. са заплатили по 6 000,00 лева на адвокат (том I, л. 217-219 от настоящото дело). Н.К. е заплатил 6 000,00 лева на адвокат (т. I, л. 215 от настоящото дело)

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[23] Б. е предявила иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

 

1. По иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД

 

1.1.     По основателността на иска

 

[24] Съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането (чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД).

 

[25] Когато недвижим имот се прехвърля в изпълнение на уговорка по предварителен договор, знанието на купувача за увреждането на кредитора следва да се преценява към момента на сключване на предварителния договор, а не към момента на окончателния (Решение на ВКС 263-2019-IV Г. О. по гр. д. № 1384/ 2018г.). По тази причина и знанието на длъжника за увреждането също следва да се преценява към този момент.

 

[26] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. Б. да е кредитор на С.К.;

2. С.К. да е извършила действие (сделка), което да е валидно (вж. в този смисъл и решение на ВС 993-1986-II Г. О. по гр. д. 13/1986 г.);

3. това действие (сделка) да уврежда Б.;

4. С.К. и Д. и М. К. да са знаели за увреждането.

 

[27] Съдът установи, че Б. е кредитор на С.К. по договора за кредит. Затова е налице първата предпоставка за уважаването на иска.

 

[28] Съдът установи, че преди възникването на вземането на Б., С.и Н. К. от една страна и от друга страна А.С. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на имотите. След сключването на договора за кредит, С.и Н. К. са дарили апартамента и гаража на ответниците Д. и М. К., като по този начин са изпълнили задължението, поето с предварителния договор. И двете сделки са валидни. Налице е и втората предпоставка за уважаване на иска.

 

[29] Дарението на недвижим имот затруднява удовлетворението на кредитора, защото намалява имуществото на длъжника. Без значение е дали кредиторът е обезпечен и с друго имущество. Затова дарението на апартамента и гаража уврежда Б.. Ето защо е налице и третата предпоставка за уважаване на иска.

 

[30] Спорно е дали С.К. и Д. и М. К. са знаели за увреждането и към кой момент следва да се прецени това. Ако в изпълнение на задълженията по предварителния договор А.С. бе сключила окончателен договор за продажба и след това бе дарила имотите на внуците си, то съдът щеше да изследва дали са налице предпоставките за обявяване на относителна недействителност на окончателния договор за продажба (извод от разясненията към т. 3 на ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС[2]). След като предварителният и окончателен договор трябва да се разглеждат като съставни части от една сделка, съдът следва да прецени дали са налице предпоставките за обявяване на недействителност на разпореждането към датата на сключване на предварителния договор (Решение на ВКС 263-2019-IV Г. О. по гр. д. № 1384/ 2018г.).

 

[31] В случая съдът установи, че С.К. е решила да прехвърли имота преди или най-късно към момента на сключване на предварителния договор на 09.04.2010 г. Съдът установи също, че дарението е извършено в изпълнение на това решение и то всъщност е прикривало покупко-продажба от А.С. и след това дарение от нея на Д. и М. К.. Симулативността на дарението се установява от една страна от показанията на свидетелите, а от друга от предварителния договор и сумите, заплатени от А.С. и внесени по сметки на С.К..

 

[32] Дарението е извършено през 2012 г., т.е. след като Б. е станал кредитор на С.К.. В случая обаче предварителният и окончателен договор следва да се разглеждат като съставни части от една сделка (по изложените в пар. 30 аргументи, приложими по аналогия). Затова дали С.К. и Д. и М. К. са знаели, че увреждат Б., следва да се преценява към 09.04.2010 г.

 

[33] Към момента на сключването на предварителния договор Б. не е била кредитор на С.К.. Тя е станала такъв след повече от една година. Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора (Решения на ВКС 639-2010-IV Г. О. по гр. д. № 754/09 г.; 45-2011-III Г. О. по гр. д. № 450/2010 г.; 200-2010-III Г. О. по гр. д. № 1417/2009 г.). С.К. и Д. и М. К. няма как да са знаели, че увреждат Б. към момента на сключването на предварителния договор, защото по това време банката не е била кредитор на С.К.. Ето защо не е налице предпоставка за уважаване на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

1.2.     По възраженията на ответниците

 

1.2.1.                    Производството е недопустимо, защото спрямо другия длъжник „К.“ ЕАД е образувано производство по несъстоятелност

 

[34] Иск по чл. 135 от ЗЗД от отделен кредитор срещу ответник в производство по несъстоятелност е допустим (Решение № 57 от 19.07.2010 г. по т. д. № 695/2009 г., I т. о. на ВКС). На още по-голямо основание следва да се приеме, че е допустим такъв иск срещу лице, което не е страна в производството по несъстоятелност, а е длъжник, солидарно задължил се с ответник в такова производство. Ето защо това възражение е неоснователно.

 

1.2.2.                    Б. няма вземане към С.К., защото то е било погасено от застрахователя

 

[35] Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение (Решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д. № 754/09 г. IV г.о. на ВКС и Решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС). Ето защо това възражение на ответниците не следва да се разглежда. То може да бъде наведено в дело относно вземането.

 

1.3.    По възраженията на Б.

 

1.3.1.                    Анексът към предварителния договор не е с достоверна дата

 

[36] Съгласно чл. 181 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Трети лица са тези лица, неучаствали в съставянето на документа, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране (Решение на ВКС 235-2010-II Г. О. по гр. д. № 176/2010 г.)

 

[37] Б. не е участвал в съставянето на документа. Той черпи правото си да се удовлетвори от продажната цена на имота на С.К..

 

[38] В случай, че анексът е сключен на посочената в него дата, то той би доказал, че страните по предварителния договор са се уговорили С.и Н. К. да дарят имотите на своите деца, вместо да ги продават на А.С.. Това би попречило на Б. да обяви договора за недействителен, защото би изместило преценката за знание за увреждането към момента на сключване на предварителния договор. Затова ищецът може да бъде увреден от евентуално антидатиране на документа. Ето защо Б. е трето лице по отношение на споразумението на л. 122-123 от том I от настоящото дело.

 

[39] Обстоятелството, че анексът е сключен на посочената в него дата, е изгодно за ответниците. Затова в тяхна тежест е било да го установят. Доказателства за това не са били представени. Датата на оспорения документ не е била заверена. Той е представен за първи път с отговора на исковата молба от 15.10.2018 г. (л. 105 и следващите от настоящото дело). Затова неговата достоверна дата е 15.10.2018 г. и съдът приема, че той е съставен тогава.

 

1.3.2. Предварителният договор е нищожен, защото цената за всички имоти е уговорена общо

 

[40] Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗЗД, предварителният договор трябва да съдържа всички съществени условия на окончателния договор. Цената е едно от съществените условия.

 

[41] Съдът установи, че в предварителния договор има уговорена цена за всички имоти. Ето защо предварителният договор от 09.04.2010 г. съдържа това съществено условие на окончателния договор.

 

[42] Съдът установи, че страните са определили цената общо за няколко имота. Това не противоречи на закона. Затова възражението на Б. е неоснователно.

 

2.           По  разноските

 

[43] Първоначално Б. е искал обявяване на относителна недействителност на дарението по отношение на целите имоти, а не само на 1/2 идеална част от тях (исковата молба, л. 2-6 от делото на СРС). В становището си по доклада той е поискал обявяване на недействителност по отношение на 1/2 идеална част от имотите, която е била притежавана от С.К. (становище, том I, л. 180-186 от настоящото дело). Съдът е допуснал изменението на иска и е прекратил производството по отношение на ответника Н.К. (определение от съдебно заседание, том I, л. 301 от настоящото дело).

 

[44] В заседанието, в което съдът е прекратил производството по отношение на Н.К., адвокат Б. и адвокат С. са поискали присъждането на разноски съразмерно с оттеглената част от иска (изявленията на процесуалните представители, том I, л. 297 от настоящото дело). Адвокат С. е направил още едно такова искане на 18.11.2019 г. (молба, том I, л. 324 от настоящото дело).

 

[45] Н.К. е заплатил 6 000,00 лева на адвокат (договор за правна помощ, том I, л. 215 от настоящото дело). Б. е възразил, че търсените разноски са прекомерни (становища, том I,  л. 355-357 от настоящото дело).

 

[46] Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съдът е прекратил производството по отношение на Н.К.. Ето защо на него се дължат разноски.

 

[47] Цената на иска е 202 072,70 лева. Минималното възнаграждение за защита по дело с такъв материален интерес е 5 571,45 лева[3]. Делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност. Затова съдът присъжда на Н.К. 5 571,45 лева за адвокат.

 

[48] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно с отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло. Затова на ответниците се дължат разноски.

 

[49] Съдът установи, че Д. и М. К. са заплатили по 6 000,00 лева на адвокат П.С., a С.К. е платила 150,00 лева депозит за вещо лице и 6 000,00 лева на адвокат. Затова съдът осъжда ищеца да заплати по 6 000,00 лева на Д. и М. К. и 6 150,00 лева на С.К..

 

[50] В последното заседание по делото съдът е завишил определения депозит за вещо лице с 150,00 лева и е указал на ищеца да го внесе в едноседмичен срок (том II, л. 533-гръб от настоящото дело). Б. не е сторил това. Затова съдът осъжда Б. на основание чл. 77 от ГПК да заплати 150,00 лева по сметка на СГС за депозит за вещо лице.

 

Съдия: