ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 207
гр. Стара Загора, 23.03.2023г.
Административен съд –
Стара Загора, седми
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трeти март през две хиляди и
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Кр. Костова-Грозева
като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева адм. дело №401 по описа на съда за 2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145
и сл. от АПК, вр. с чл.215 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба от Е.П.П. против Заповед №108/05.02.2004г. на Кмет на Община Стара
Загора, за
одобряване на ПУП-ПЗ за УПИ №№ I-1839 и IV-1хх0, в кв. 17а по плана на град
Стара Загора, в частта на УПИ III-1837,
в кв. 17а по плана на града.
Жалбоподателят
твърди, че бил собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот, представляващ
дворно място с площ от 330 кв.м., съставляващ УПИ III-1837, в кв. 17а по плана на град Стара
Загора. С обжалваната заповед Кметът на Община Стара Загора одобри ПУП-ПЗ на
УПИ № IV-1хх0, в кв. 17а, с който предвидил изграждане на допълващо застрояване
в имота по вътрешно регулационните граници с притежавания от оспорващия имот / УПИ III-1837/. Въпросната заповед не била
съобщавана на г-н П., като с нея предвиденото застрояване било допуснато на разС.ие,
което било по-малко от предвиденото в чл.42, ал.3 от ЗУТ. По тези доводи г-н П.
счита, че имал качеството на заинтересовано лице, т.е. такова, което било
непосредствено засегнато от предвижданията на одобрения план с процесната
заповед и съотв. притежавал правото да оспори тази заповед пред съда, в частта
й относно границата между УПИ № IV-1хх0
и УПИ III-1837.
Посочва, че в тази
си част заповедта била незаконосъобразна, като издадена в нарушение на закона и
при отсъствие на материално правните предпоставки за изменение на действащия
ПУП, в нарушение на установените в ЗУТ правила и норми за регулиране на
допълващо застрояване в УПИ, както и че със заповедта се целяло изменение на
плана, което не било съобразено с целта на закона. В заключение моли съда да
приеме, че същият имал качеството на заинтересовано по см. на чл.131, ал.1, вр.
с ал.2, т.3 от ЗУТ лице и да приеме жалбата му за допустима и да отмени
обжалваната заповед.
Съдът, като
съобрази целукопният доказателствен материал по делото, намира за неоснователен
доводът на Е.П., че същият притежава качеството на заинтересовано лице по см.
на чл.131, ал.1, вр. с ал.2, т.3 от ЗУТ в ред. от ДВ бр.65/2003г. и съответно
на този извод, неговата жалба е недопустима и следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Доводите за този
извод се свеждат до следното:
Видно от наличното по делото цветно
копие-извадка от ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед №2890/23.12.1992г. /л.265 по
делото/, в УПИ ІV 1хх0 в кв. 17а по плана на град Стара Загора е било предвидено
допълващо застрояване с гаражи, разположено на вътрешна регулационна линия с
УПИ ІІІ 1837 и до улична регулация на УПИ ІV 1хх0. С оспорената Заповед №
108/05.02.2004г., Кметът на Община Стара Загора е одобрил на основание чл.134,
ал.2, т.6 от ЗУТ изменение на ПУП-ПЗ
за УПИ VІ 1хх0 в кв.17а по плана на града, състоящо се в предвиждане на
допълващо застрояване с гаражи, разположено отново между вътрешна регулационна
линия с УПИ ІІІ 1837 и улична регулационна граница, но отстоящо на 1.5 метра от
южната регулационна вътрешна граница с УПИ V1836 кв.17а по плана на града,
както е видно от графичната част към заповедта на стр.27 по делото.
Без нужда от специални знания се
установява, че още с ПУП-ПЗ, одобрен със заповедта от 1992г., е предвидено
изграждане на допълващо застрояване между УПИ ІІІ 1837 и УПИ V1хх0, в кв.17а, като
с оспорената в това производство заповед са утвърдени задължителни линии на
застрояване. Заповедта за изменение на ПУП-ПЗ е одобрена при действието на ЗУТ,
поради което правен интерес от обжалване би бил налице, само ако са допуснати
намалени отС.ия, защото имотът на
жалбоподателя не е предмет на изменението – липсват предвиждания спрямо него.
След като обаче още с предходния
ПУП-ПЗ от 1992г. е било допуснато разполагане на допълващото застрояване до
улична регулационна линия, което предвиждане се запазва и с оспорената заповед,
издадена на 05.02.2004г., то се налага извода, че намалени отС.ия по смисъла на
чл.131, ал.2, т.3 в ред. нормата от ДВ, бр. 65/2003г., вр. с чл. 42 ал.2 от ЗУТ
/в същата редакция/ спрямо УПИ ІІІ 1837 не са допуснати. Разполагането на
допълващото застрояване до вътрешна регулационна линия отрича изискването за
спазване на разС.ие по чл.42, ал.3 от ЗУТ, което се отнася до свободно
разположени спрямо съседните урегулирани имоти строежи, какъвто се явява УПИ V
от юг на УПИ ІV. Следователно, интерес по чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ би могъл да
установява и обосновава собственикът или носителят на вещни права в УПИ V 1836,
но качество на заинтересовано лице по см. на въпросният законов текст няма собственикът
на УПИ ІІІ 1837 в кв.17а по плана на града, за какъвто се легитимира Е.П..
При извод за недопустимост на
оспорването, Съдът намира, че следва да възложи върху Е.П. поисканите от
конституираните страни разноски, ведно с възнаграждението за ВЛ за допуснатото
и изготвено от назначения експерт заключение по СТЕ, което е представено по
делото, като Съдът приема,
че експертът
има право на
възнаграждение за изготвеното на него заключение и за действително отработените
часове, независимо че делото следва да се прекрати преди изслушването му и да
определи възнаграждението на експерта, съобразно извършената от него работа. Съгласно
приложената от ВЛ справка – декларация за изпълнение на възложената задача,
арх. С. сочи направени от нея разноски в размер на 766 лева. По делото са
внесени депозити от оспорващия в размер на 200 лева и от заинтересованата
страна Л. също в размер на 200 лева или общо внесени като депозит 400 лева. Съдът намира, че вещото лице арх. С. има право на
възнаграждение за изготвянето на заключението по допуснатата от съда експертиза, което
следва да е
в размер на действително отработените от нея часове,
посочени в представената със заключението справка – декларация, изключая
посоченото възнаграждение за явяване в съдебно заседание в размер на 85.20 лева, като
в този смисъл на вещото лице следва да се определи възнаграждение в размер на 681,60 лева, платимо както следва: 200 лева от
внесения от жалбоподателката депозит и 200 лева от внесения от К.Л. депозит, като за остатъка до пълния размер на определеното от
съда възнаграждение на вещото лице /281,60 лева/ следва да бъде осъден жалбоподателят да го внесе по набирателна сметка на Административен съд –
Стара Загора за вещи лица.
Доколкото
е насрочено за 29.03.2023г. провеждане на открито с.з. по делото, то с оглед
направения от съда извод за недопустимост на жалбата и за прекратяване на
производството, следва да се отмени определението за насрочване на делото в
открито с.з. за 29.03.2023г., като същото надлежно се съобщи на страните.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.159 ал.1 т.4 от АПК, Административен съд
Стара Загора, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ
ЗА НАСРОЧВАНЕ НА ДЕЛОТО В ОТКРИТО С.З. НА 29.03.2023Г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо оспорването на Е.П. *** против Заповед
№108/05.02.2004г на Кмета на община Стара Загора, в обжалваната й част и ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. №
401/2021г. по описа на този съд.
ОСЪЖДА Е.П.П., ЕГН-**********
да заплати в полза на заинтересованата страна К.Р.Л., ЕГН-********** разноски в
общ размер на 1230 лева, от които 1000 лева за един адвокат в размер на, 30 лева, заплатена ДТ за частна
касационна жалба и 200 лева депозит
за ВЛ.
ОСЪЖДА Е.П.П., ЕГН-
********** да заплати по набирателна сметка за вещи лица на Административен съд
Стара Загора сумата от 281,60 лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: