№ 39330
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело
№ 20241110103848 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Постъпила е молба с вх. № 191691 от 02.06.2025 г., подадена от ответника
– С. И. И., с искане за допълване на определение от 29.05.2025 г. в частта за
разноските, като искането е да бъдат присъдени на ответника сторените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство в
размер 360 лева с ДДС и в исковото производство в размер 900 лева с ДДС на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – „******“
ЕООД, изразява становище за неоснователност на искането. Прави
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Счита,
че размерът му не следва да бъде изчисляван поотделно за всеки от
предявените искове, а върху сбора от цената на всички искове. Позовава се на
практика на ВКС и СЕС.
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото
същото е направено от легитимирана страна в преклузивния за това
срок. Разгледана по същество молбата по чл. 248 ГПК е основателна, като
аргументите за това са следните:
С определение от 29.05.2025 г. съдът е прекратил производството по
делото по молба на ищеца от 28.05.2025 г., на основание чл. 232 ГПК –
оттегляне на исковете, като е обезсили издадената по ч. гр. дело № 52966/2022
г. на СРС, 119 състав заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът имат право на разноски при
прекратяване на делото. Такива са претендирани с подадения отговор на
исковата молба. Видно от представените в заповедното и исковото
производство фактури и платежни нареждания ответникът е уговорил и
заплатил адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер
360 лева с ДДС и за исковото производство в размер 900 лева с ДДС.
1
Във връзка с направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази
следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските
страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с
твърдение, че насрещната страна съществено е надценила труда на своя
адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно-следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване на
договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този
пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до
обичайния и разумен размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (в
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. на ВКС, IV г.о.).
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед материалния интерес
2
(6828,20 лева), етапа на производството, фактическата и правна сложност на
повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално осъществената
от упълномощения адвокат процесуална дейност, договорените размери за
представителство – 900 лева с ДДС за исковото производство и 360 лева с
ДДС за заповедното производство, не се явяват явно/съществено
прекомерни. На първо място следва да се посочи, че същите са уговорени под
минималния такъв. Макар делото да не се отличава с голяма фактическа и
правна сложност, това обстоятелство само по себе си не води до извод за
намаляване на платеното адвокатско възнаграждение, както беше разяснено
по-горе, като съдът извършва преценка дали възнаграждението съответства на
пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна
фактическа и правна сложност. В случая, възнаграждението не е уговорено в
съществено отклонение от мярката, наложена от този пазар. С оглед на
гореизложеното, изпълнени са изискванията на процесуалния закон за
присъждане на заплатените от ответника разноски в заповедното и в исковото
производството за възнаграждение за адвокат, който се явява съразмерен на
действителната сложност на делото, като определението за прекратяване на
делото следва да бъде допълнено, като се присъдят на ответника сторените в
двете производства разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 23414 от 29.05.2025 г., постановено по гр. дело
№ 3848/2024 г. по описа на СРС, 119 състав в частта за разноските, както
следва:
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК ********** да плати на С. И. И., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 360 лева разноски за
производството по ч. гр. дело № 52966/2022 г. на СРС, 119 състав и сумата от
900 лева разноски за исковото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3