№ 451
гр. Несебър, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20252150100608 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Производството е образувано по исковата молба на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез юрисконсулт Румяна Сулева-Черняева,
срещу В.Ф.М., БУЛСТАТ ***, с регистриран на територията на Република България
адрес: к.к. ***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на
вземанията в размер на сумата от 129,95 лева – главница, представляваща неплатени
задължения за доставена в периода от 16.08.2024 г. до 15.09.2024 г. електрическа
енергия и мрежови услуги по партида с клиентски номер № **********, отнасяща се
за обект на потребление: к.к. ***, ИТН: ***; сумата от 5,73 лева - мораторна лихва,
дължима за периода от 05.10.2024 г. до 30.01.2025 г.; законната лихва върху
главницата от 129,95 лева от датата на подаване на заявлението – 31.01.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за посоченото вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 165/2025 г. по описа
на Районен съд - Несебър. Претендират се сторените в хода на исковото и заповедното
производство съдебни разноски.
Ищецът посочва, че длъжникът е потребител на електрическа енергия, доставяна
от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с клиентски номер ********** и за обект
в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, ж.к. „Е. 4“, ***, бл. F, ап. ***, ИТН: ***. Услугите
към ответника били предоставяни от ищеца по силата на оповестени надлежно общи
условия, като съгласно чл. 7, т. 1 и чл. 11, т. 1 от същите били предвидени задължение
на ищеца да снабдява с ел.енергия собствения на ответника обект на потребление,
както и насрещно задължение за ответника-собственик на електроснабдения обект да
заплаща задълженията си във връзка с предоставената услуга. Твърди се, че
ответникът не е заплатил в срок задълженията си за доставена в периода от 16.08.2024
г. до 15.09.2024 г. електрическа енергия в размер на посочената главница, като за
забавата се претендира обезщетение.
В законоустановения срок по чл. ***1 от ГПК по делото не е депозиран писмен
1
отговор от назначения на ответника особен представител - адвокат П. Г. от БАК.
Ищцовото дружество се представлява в проведено по делото открито съдебно
заседание от упълномощен представител - адв. Биляна Вавова от БАК. Поддържа
предявения иск и моли за уважаването му от съда. Претендира съдебни разноски,
съгласно представен списък.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от назначения му особен
представител – адв. П. Г. от БАК, който намира претенцията за вероятно основателна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 165 по описа за 2025 г. на Районен съд -
Несебър, се установява, че в полза на заявителя „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 60/04.02.2025 г. и за описаните в исковата молба суми. Последната е била връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и са били събрани данни за отсъствието
му от адреса, предвид което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3 от ГПК съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията. В дадения от съда
едномесечен срок е предявен искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет
вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед за изпълнение. Поради
изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е формално допустим.
Предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК искове са
установителни с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно определение № 1127/22.10.2025 г., съдът с предварителния доклад по
делото, обявен за окончателен с протоколно определение № 692/23.11.2025 г. при
отсъствие на възражение от страните, е указал на ищеца пълното и главно доказване на
следните правопораждащи факти: наличието на облигационно правоотношение по
договор за доставка на електрическа енергия /вкл. собствеността на ответника по
отношение на електроснабдения обект за исковия период/, извършването на доставки
по договора, ползването на електрическа енергия от ответника за процесния период;
размера на задълженията на ответника във връзка с главната претенция, както и
наличието на изискуемо вземане по отношение на ответника, размера му и периода на
забава по претенцията за обезщетение за забава.
В тежест на ответната страна и при условията на насрещно доказване съдът е
възложил установяването на изпълнението на задължението за плащане.
От приети по делото декларация от 15.10.2024 г., нотариален акт и справка от
05.05.2025г. по партидата на ответника при СВ – гр. Несебър, се установява, че
ответникът, заедно с Лидия Андреевна Котова, е придобил собствеността по
отношение на СОС с ид. № 51500.507.312.2.58, съставляващ процесния ап. ***, на
07.07.2009 г., а впоследствие я е прехвърлил на Юлия Пустовит по силата на покупко-
продажба от 07.10.2024 г. Предвид отсъствието на данни за квотите в съсобствеността,
съдът приема за доказано, че за проценият период ответникът е бил съсобственик на
обекта на потребление с адрес в к.к. ***, ИТН: ***, което не е спорно между страните.
От съдържащо се на л. 5 от приобщеното ч.гр.д. № 165/2025 г. по описа на НРС
препис-извлечение от сметка е видно, че за електроснабден обект с адрес к.к. Слънчев
бряг, общ. Несебър, к-с „Е. IV“, ***, бл. F, ап. *** е разкрит клиентски номер
********** при ищцовото дружество /ИНТ ***/ с вписан потребител В.Ф.М., като е
заведено задължение по фактура в размер на 129,95 лева и за потребена в периода
2
16.08.2024 г. до 15.09.2024г. електрическа енергия, както и за лихва за забава в размер
на 5,73 лева за периода 05.10.2024 г.-30.01.2025 г. Тези обстоятелства се потвърждават
и от представената с исковата молба един брой фактура /л. 16 от делото/, неоспорена
от ответната страна.
По силата на разпоредбата на чл.98а ЗЕ, ищцовото дружество има качеството на
краен снабдител и продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. В процесния случай такива се явяват Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца одобрени с Решение на
ДКЕВР № ОУ-0***/10.05.2008 г., в сила от 27.06.2008 г., като няма спор относно
публикуването им в централен и местен ежедневник.
Съгласно чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия. По силата на чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ публикуваните
общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено
приемане. Липсват данни ответникът да е оспорил ОУ в срока по чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ.
Същевременно, съобразно чл. *** от действащите към процесния период ОУ,
одобрени с решение № ОУ-0***/10.05.2008 г. на ДКЕВР, ищцовото дружество
снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към
електроразпредЕ.елната му мрежа и не се е възползвало от правото си да избере друг
доставчик.
Дефиницията за потребител на ел.услуги в случая следва да бъде извлечена от
разпоредбата на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, с която е посочено, че „битов клиент“ е този,
който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, като бъде съобразен и
чл. 1, т. 4 от ОУ на ищеца, съгласно който потребител за битови нужди е физическо
лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпредЕ.елната му
мрежа и което ползва ел.енерия за домакинството си.
При анализ на обсъдените доказателства и посочената правна уредба, настоящият
съд намира за безспорно установено по делото, че ответникът се явява потребител
/битов клиент/ на предоставяни от ищеца ел.услуги и за собственото си жилище, за
което не се спори, че е присъединено към електроразпредЕ.елната мрежа на ищцовото
дружество – доставчик. В този смисъл съдът намира за доказано наличието на
облигационно отношение между страните и във връзка с доставката на ел.енергия до
процесния електроснабден обект с разкрит при ищеца клиентски номер **********.
По делото отсъстват данни, обосноваващи извод, че по издадената фактура №
***16557767/23.09.2024 г. има извършени плащания.
Тук следва да се отбележи, че действително по делото има данни за
съсобственост на ответника с трето неучастващо по делото лице и по отношение на
електроснабдения обект. Независимо от това, доколкото отсъстват възражения за
качеството на ответника на потребител и собственик за електроснабдения обект, както
и конкретни данни за правата на третото лице, то въпроса за отговорността на
последното в разходите за имота не следва да бъде разглеждан по същество и
служебно от настоящия съд. Касае се до вътрешни за съсобствениците отношения по
смисъла на чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.
По изложените съображения, претенцията за главно вземане за заплащане
стойността на потребени услуги в собствения на ответника електроснабден обект
следва да се уважи изцяло като основателна и доказана по размер. Като последица от
уважаването върху нея се дължи и законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.
3
Що се отнася до акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава по чл. 86
от ЗЗД и на основание чл. 27 от ОУ, съдът приема същата отново за основателна и
доказана, доколкото не са ангажирани доказателства за плащане на дължимата от
ответника сума в размер на 129,95 лева и начислената лихва касае сумата по фактура
от датата на падежа до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. В случая
падежът на задължението по фактура е посочен в нея – 04.10.2024 г., предвид което и
длъжникът изпада в забава с настъпването му без да е нужно да бъде поканен. Така,
съдът намира, че ответникът дължи заплащането на основание чл. 86 от ЗЗД на лихва
за забава в размер на 5,73 лева.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него разноски. В исковото производство ищецът е направил следните разноски: 275
лева за платени държавни такси и внесен депозит за възнаграждение на особен
представител; както и 100 лева – определено от съда на основание чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение. Така в
тежест на ответникфотва следва да се възложи сумата от 375 лева – сторени от ищеца
разноски в исковото производство.
По отношение на разноските от заповедното производство в настоящото
производство съдът дължи изричен осъдителен диспозитив (арг. от т. 12 от ТР
4/20***г. на ВКС, ОСГТК). С оглед пълното уважаване на заявената в заповедното
производство претенция на ищеца следва да се присъдят 75 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №
37, срещу В.Ф.М., БУЛСТАТ ***, с регистриран на територията на Република
България адрес: к.к. ***, положителни установителни искове с правно основание чл.
79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че В.Ф.М., БУЛСТАТ ***, дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 129,95 /сто двадесет и девет
лева и деветдесет и пет стотинки/ лева - главница, представляваща неплатени
задължения за доставена в периода от 16.08.2024 г. до 15.09.2024 г. електрическа
енергия по партида с клиентски номер № **********, отнасяща се за обект на
потребление: к.к. ***, ИТН: ***, съгласно фактура № ***16557767/23.09.2024 г.;
сумата от 5,73 /пет лева и седемдесет и три стотинки / лева - мораторна лихва,
дължима върху сумата от 129,95 лева за периода от 05.10.2024 г. до 30.01.2025 г.;
законната лихва върху главницата от 129,95 лева от датата на подаване на
заявлението – 04.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
165/2025 г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА В.Ф.М., БУЛСТАТ ***, да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 375 лева /триста седемдесет и пет/ лева – разноски в исковото производство, както
и сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева – разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 165/2025 г. по описа на НРС.
4
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5