Р Е Ш Е Н И Е
№................./05.12.2019 г., гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, І Гражданско
отделение, 27 състав, в публичното заседание на тридесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Йовка
Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6415 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от „Б.П.Б.” АД срещу Агенция по вписванията към М.НА
П.на Р.Б., иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 46 342,25 лв., представляваща
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, произтичащи от
неотговарящи на книгите по вписванията издадени Удостоверения за вещни тежести
с изх.№ 5070/02.06.2008г. и с изх.№ 5355/10.06.2008г., представляващи сбора от
сумите, разпределени на ипотекарните кредитори с вписана първа по ред ипотека
от публичната продан на: Апартамент № 24 с идентификатор 10447.515.195.9.24,
находящ се в гр. Велико Търново, ул. “*********, с площ от 46,81 кв.м., груб
строеж и Изба № 16 с площ от 3,98 кв.м., със съответните идеални части, по
изп.д.№ 20097250400246 по описа на ЧСИ Д.Б., Ателие № 2 с идентификатор
10447.515.195.9.29, находящо се в гр. Велико Търново, ул.“*********, на
партерен етаж, с площ от 24,35 кв.м. със съответните идеални части и Ателие № 3
с идентификатор 10447.515.195.9.30, находящо се в гр. Велико Търново, ул. “*********,
на партерен етаж, с площ от 21,73 кв.м. със съответните идеални части, по
изп.д.№ 20167250401181 по описа на ЧСИ В.Г., които суми ищецът би получил ако
посочените удостоверения имаха съдържание, съответстващо на отразеното в
книгите по вписванията досежно съществуващите вещни тежести върху имотите към
датите на издаване на удостоверенията.
В исковата
молба се твърди, че на 09.06.2008г. между „Б.П.Б.“
АД, в качеството й на кредитор и „Г.Т.“ ЕООД, в качеството му на
кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 653/09.06.2008г. за сумата от
32 000 евро с цел оборотни средства по предоставено обосновано искане на
кредитополучателя. За обезпечаване на вземанията на Банката по Договора за
кредит в чл.13 от същия е предвидено да бъде учредена първа по ред договорна ипотека върху
следните недвижими имоти: 1/ Апартамент № 24 с идентификатор
10447.515.195.9.24, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „*********, с площ
46.81 кв.м., груб строеж и Изба №16, с площ 3.98 кв.м., със съответните идеални
части; 2/ Ателие №2 с идентификатор 10447.515.195.9.29, находящо се в гр.
Велико Търново, ул.”*********на партерен етаж, с площ от 24.35 кв.м., със
съответните идеални части; 3/ Ателие № 3 с идентификатор 10447.515.195.9.30,
находящо се в гр. Велико Търново, ул.„*********, на партерен етаж, с площ 21.73
кв.м., със съответните идеални части. В чл.15 от Договора е предвидено, че
кредитът се предоставя само и единствено след представяне на удостоверение от
Службата по вписванията/СВ/ за вещни тежести, от което да е видно, че вписаните
обезпечения върху имотите са първи по ред. Към договора е подписан и Анекс №
1/10.06.2009г., в който срокът за ползване и погасяване на кредита се удължава
до 10.06.2010г. и е изготвен погасителен план относно главницата по кредита,
съгласно промяната на падежа. За да установи
поредността на предлаганото й обезпечение, ищецът поискал, още преди
сключване на договора за кредит, от Агенцията по вписванията/АВ/ при РС – гр.
Велико Търново издаването на удостоверение за наличието на вещни тежести върху
имотите, като му било издадено удостоверение с изх.№ 5070/02.06.2008г.,
съгласно което в регистрите на АВ по отношение на процесните имоти, за периода
от 1998г. до датата на издаване на удостоверението, няма вещни тежести.
На 09.06.2008г. е подписан нот. акт за
договорна ипотека с вх.рeг. № 5240/09.06.2008г., Акт № 167, том IV, дело № 3432/2008г. на АВ, с
който се учредява първа по ред договорна ипотека върху процесните недвижими имоти за обезпечаване на вземанията на Банката по
Договора. Ипотеката е учредена от П.М.Н.и И. Н.Н., в
качеството им на ипотекарни длъжници.
На 10.06.2008г. Службата по вписванията към
Агенцията по вписванията при PC - гр. Велико Търново е издала удостоверение с изх. №
5355/10.06.2008г., в уверение на това, че в нейните регистри по отношение на
недвижимите имоти, предмет на учредената ипотека, единствената вещна тежест е
ипотеката, учредена в полза на „Б.П.Б.“ АД ден по-рано.
На 19.11.2009г. от СВ - гр. Велико Търново към
АВ към М НА П., са издадени 3бр. удостоверения с изх.№ 3306/2009г., изх.№
3305/2009г и изх.№ 3290/2009г., за всеки един от ипотекираните в полза на
Банката недвижими имоти, като съгласно извършеното удостоверяване, върху трите
недвижими имота съществуват по две ипотеки, които са учредени и вписани по-рано
от ипотеката на „Б.П.Б.“ АД.
След неизпълнение към 19.12.2009г. по кредита
от страна на „Г.Т.“ ЕООД в размер на 31 557,92 евро, на 21.12.2009г. „Б.П.Б.“
АД е изпратила покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която го е
уведомила, че ако в срок до седем работни дни не бъдат заплатени дължимите
суми, то Банката ще обяви сумата по кредита за предсрочно и незабавно изискуема.
След неизпълнение от страна на дружеството в срока на поканата, Банката се е
снабдила със Заповед за изпълнение № 1298 по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
от 22.01.2010г. по ч.гр.д. № 543/2010г. по описа на РС – Перник, въз основа на
които по молба на банката от 24.02.2010г. е образувано изп.дело № 151/2010г.,
перемирано на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като впоследствие, през 2016г.,
банката е образувала изп.дело № 20167250401181 при същия съдебен изпълнител.
Гореописаните недвижими имоти са били предмет
на публична продан, както следва: Апартамент № 24 е продаден чрез публична
продан, извършена по изп.д.№ 20097250400246 по описа на ЧСИ Д.Б.; Ателие № 2 и
Ателие № 3 са продадени чрез публична продан, извършена по изп.д.№
20167250401181 по описа на ЧСИ В.Г..
С издадения изпълнителен лист в полза на
ищеца, същият е бил присъединен взискател по изп.д.№ 20097250400246, като по
същото изп.дело присъединен взискател е и „П.И.Б.“ АД/„ПИБ“ АД/, обявен за
купувач на Апартамент № 24. Извършено е разпределение на сумата от
32 000лв., като се твърди, че изплатената сума към „ПИБ“ АД в размер на
24 851,83лв. „Б.П.Б.“ АД щеше да получи ако беше кредитор с първа по ред
вписана ипотека върху посочения имот, както е било отразено в удостоверенията,
издадени от АВ – гр. Велико Търново, на 02.06.2008г. и на 10.06.2008г. С
Постановление за възлагане от 04.07.2016г. на ПЧСИ В.К.при ЧСИ В.Г., Апартамент
№ 24 е бил възложен в собственост на „ПИБ“ АД за сумата от 32 000лв.
Относно Ателие № 2 по изп.д.№ 20167250401181,
на основание чл.460 от ГПК, е извършено разпределение на постъпилите плащания
от Л.И.Б., обявен за купувач на имота с Постановление за възлагане от
07.06.2018г. на ПЧСИ В.К.при ЧСИ В.Г., като на „ПИБ“ АД е изплатена сумата от
9972,22лв., която сума, съгласно твърденията в исковата молба, „Б.П.Б.“ АД е
щяла да получи, ако беше кредитор с първа поред вписана ипотека върху
процесното ателие, както е било отразено в удостоверенията, издадени от АВ –
гр. Велико Търново, на 02.06.2008г. и на 10.06.2008г.
По отношение на Ателие № 3, което с
Постановление от 12.10.2018г. на ПЧСИ В.К.при
ЧСИ В.Г. е възложено в собственост на М.К.Г., постъпилите суми от продажбата му
са разпределени на „ПИБ“ АД, като кредитор с първа по ред вписана ипотека, като
се поддържа, че изплатената сума от продажбата в размер на 11 518,20лв. „Б.П.Б.“
АД е щяла да получи ако е била кредитор с първа по ред ипотека върху процесното
ателие, така, както е било отразено в удостоверенията, издадени от АВ – гр.
Велико Търново, на 02.06.2008г. и на 10.06.2008г.
Твърди се от
ищеца, че ако в удостоверенията за вещни тежести са били правилно отразени
данните по книгите за вписвания, банката не би отпуснала сумите по кредита при
условията, при които го е направила или би
поискала други и/или допълнителни обезпечения. Излага се, че вредата за банката
е в невъзможността й да се удовлетвори, в качеството й на първи по ред
ипотекарен кредитор, от процесните имоти, тъй като върху тях е имало вписани
други ипотеки, с предшестващи ипотеката на банката дати, в полза на друг
кредитор, като се поддържа, че размерът на претърпените от ищеца вреди, вследствие
на издадените с невярно съдържание удостоверения за вещни тежести №
5070/02.06.2008г. и № 5355/10.06.2008г. на АВ при РС – гр. Велико Търново
представляват сумите, които банката би получила от продажбата на гореописаните
имоти като първи по ред ипотекарен кредитор, възлизащи на общата сума от
46 342,25лв., представляваща сбора от разпределените в полза на първите по
ред ипотекарни кредитори суми, получени от продажните цени на трите процесни
имота. Излага се, че предвид посоченото в удостоверение с изх.№
8817/09.04.2019г., издадено от ПЧСИ В.К.при ЧСИ В.Г., длъжникът „Г.Т.“ ЕООД не
притежава друго имущество, от което банката да може да се удовлетвори, а тя не
може да насочи принудително изпълнение върху друго имущество на ипотекарните
длъжници, тъй като последните отговарят само с дадените в обезпечение недвижими
имоти.
В срока по
чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, като я
оспорва и счита исковата претенция за неоснователна. Поддържа се, че вземането
е погасено по давност, доколкото по молба на банката е образувано и водено
изп.дело № 151/2010г. на ЧСИ В.Г., поради липсата на доброволно изпълнение от
страна на кредитополучателя „Г.Т.“ ЕООД, като делото е перемирано на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Твърди се, че от издаване на изпълнителния лист до
2016г. са изминали повече от пет години и вземането на банката е погасено по
давност, а в случая е приложима и кратката тригодишна давност, доколкото се
касае за периодични вземания. Излага се, че искът е предявен след изтичане на
петгодишния давностен срок, чийто начален момент е 19.11.2009г. – датата, на
която банката е констатирала несъответствия между издадените удостоверения от
АВ и която дата е тази на откриване на дееца, като към 2019г. давностният срок
за предявяване на иска срещу АВ е изтекъл. Поддържа се, че предявения иск е
неоснователен, тъй като при сключване на договора с банката кредитополучателят
е действал недобросъвестно, като е посочил, че ще обезпечи кредита с имущество,
за което вече има вписани ипотеки. Твърди се, че липсва пряка и непосредствена
причинна връзка между вредите и издаденото удостоверение от Агенцията по
вписванията, като се излага, че в договора е посочен поръчител, който да
отговаря солидарно с кредитополучателя. Прави се искане за отхвърляне на иска и
се претендира присъждането на разноските по делото, като в случай на уважаване
на исковата претенция, ответникът е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 09.06.2008г. между „Б.П.Б.“ АД, в
качеството й на кредитор и „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, в качеството му на
кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 653/09.06.2008г. за сумата от
32 000 евро с цел оборотни средства по предоставено обосновано искане на
кредитополучателя.
За обезпечаване на вземанията на банката по
Договора за кредит в чл.13 от същия е предвидено да бъде учредена първа по ред договорна ипотека върху
следните недвижими имоти: 1/ Апартамент № 24 с идентификатор
10447.515.195.9.24, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „*********, с площ
46.81 кв.м., груб строеж и Изба №16, с площ 3.98 кв.м., със съответните идеални
части; 2/ Ателие № 2 с идентификатор 10447.515.195.9.29, находящо се в гр.
Велико Търново, ул.”*********на партерен етаж, с площ от 24.35 кв.м., със
съответните идеални части; 3/ Ателие № 3 с идентификатор 10447.515.195.9.30,
находящо се в гр. Велико Търново, ул.„*********, на партерен етаж, с площ 21.73
кв.м., със съответните идеални части.
Съгласно чл.15 от Договора, кредитът се предоставя само и
единствено след представяне на
удостоверение от Службата по вписванията за вещни тежести, от което да
е видно, че вписаните обезпечения върху гореописаните имоти са първи по ред.
Видно от удостоверение с изх.№
5070/02.06.2008г., издадено от АВ при PC - гр. Велико Търново, преди сключването на договора за кредит е, че в
съответните регистри по отношение на процесните недвижими имоти, за периода от
1998г. до датата на издаване на същото, няма вещни тежести.
На 09.06.2008г. е подписан нот. акт за
договорна ипотека с вх.рeг. № 5240/09.06.2008г., Акт № 167, том IV, дело № 3432/2008г. на Агенция
по вписванията, с който се учредява първа по ред договорна ипотека върху процесните недвижими имоти за обезпечаване на вземанията на банката по
договора за кредит. Ипотеката е учредена от П.М.Н.и И. Н.Н., в
качеството им на ипотекарни длъжници.
На 10.06.2008г. СВ към АВ при PC
- гр. Велико Търново е издала удостоверение с
изх. № 5355/10.06.2008г., в уверение на това, че в нейните регистри по
отношение на недвижимите имоти, предмет на учредената ипотека, единствената
вещна тежест е ипотеката, учредена в полза на „Б.П.Б.“ АД ден по-рано.
От представените по делото удостоверения с
изх.№ 3306/19.11.2009г., изх.№ 3305/19.11.2009г и изх.№ 3290/19.11.2009г.,
издадени от АВ при РС – гр. Велико Търново, за всеки един от ипотекираните в
полза на Банката недвижими имоти, се установява, че и върху трите недвижими
имота съществуват по две ипотеки, които са учредени и вписани по-рано от
ипотеката на „Б.П.Б.“ АД, както следва:
Съгласно удостоверение № 3305/19.11.2009г. за
вписани обстоятелства по отношение на Апартамент № 24, подробно описан по-горе,
преди вписването на учредената в полза на ищеца ипотека, са учредени следните
ипотеки: 1/ договорна ипотека, вписана в книга „Договорни ипотеки“ в том II, Акт № 115/2008г., с дв.вх.рег.№ 2391/18.03.2008г. за обезпечаване на
вземане на „Банка ДСК“ ЕАД и 2/ договорна ипотека, вписана в книга „Договорни
ипотеки“ в том III, Акт № 78/2008г., с дв.вх.рег.№
3670/16.04.2008г. за обезпечаване на вземане на „МКБ Юнионбанк“ АД;
Съгласно удостоверение № 3306/19.11.2009г. за
вписани обстоятелства по отношение на Ателие № 2, подробно описано по-горе в
решението на съда, преди вписването на учредената в полза на ищеца ипотека, са
учредени следните ипотеки: 1/ договорна ипотека, вписана в книга „Договорни
ипотеки“ в том VI, Акт № 108/2007г., с дв.вх.рег.№ 8579/15.08.2007г. за обезпечаване на
вземане на „П.И.Б.“ АД и 2/ договорна ипотека, вписана в книга „Договорни
ипотеки“ в том III, Акт № 78/2008г., с дв.вх.рег.№
3670/16.04.2008г. за обезпечаване на вземане на „МКБ Юнионбанк“ АД;
Съгласно удостоверение № 3290/19.11.2009г. за
вписани обстоятелства по отношение на Ателие № 3, подробно описано по-горе в
решението на съда, преди вписването на учредената в полза на ищеца ипотека, са
учредени следните ипотеки: 1/ договорна ипотека, вписана в книга „Договорни
ипотеки“ в том VI, Акт № 108/2007г., с дв.вх.рег.№ 8579/15.08.2007г. за обезпечаване на
вземане на „П.И.Б.“ АД и 2/ договорна ипотека, вписана в книга „Договорни
ипотеки“ в том III, Акт № 78/2008г., с дв.вх.рег.№
3670/16.04.2008г. за обезпечаване на вземане на „МКБ Юнионбанк“ АД.
Установява се по делото, че поради
неизпълнение към 19.12.2009г. по кредита, от страна на „Г.Т.“ ЕООД, в размер на
31 557,92 евро, на 21.12.2009г. „Б.П.Б.“ АД е изпратила покана за
доброволно изпълнение до длъжника, с която го е уведомила, че ако в срок до
седем работни дни не бъдат заплатени дължимите суми, то Банката ще обяви сумата
по кредита за предсрочно и незабавно изискуема. Предвид липсата на доброволно
изпълнение от дружеството в срока на поканата, банката се е снабдила със
Заповед № 1298/22.01.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 22.01.2010г., издадени по
ч.гр.д. № 543/2010г. по описа на РС - Перник.
По молба на „Б.П.Б.“ от 24.02.2010г. и въз
основа на издадения изп.лист от 22.01.2010г., е образувано изп.дело №
20107250400151 на ЧСИ В.Г. с рег.№ 725 на КЧСИ с район на действие ОС – Велико
Търново.
Видно от удостоверение изх.№
15236/19.06.2015г., издадено от ЧСИ В.Г., на основание чл.456 от ГПК, за да
послужи на банката за присъединяване към изп.дело № 20097250400246 пред ЧСИ В.Г.
е, че задължението на „Г.Т.“ ЕООД и Ради Стоянов Кабаиванов по изп.дело №
20107250400151, към 19.06.2015г. е в общ размер на 97 812,39лв., от които:
главница в размер на 58 674,90лв. със законна лихва в размер на
32 524,40лв. за периода 22.01.2010г. – 19.06.2015г., неолихвяеми вземания
– 3772,85лв., разноски по гражданското дело – 2323,44лв., такси по Тарифата към
ЗЧСИ – 516,80лв., от които 450,80лв. – платени от взискателя и 66лв. –
неплатени от взискателя.
От приложеното на лист 68 от делото
удостоверение, издадено от ЧСИ Д.Б. с рег.№ 726 на КЧСИ с район на действие ОС
– Велико Търново, се установява, че под № 20097260400129 е образувано
изпълнително дело с взискател „ПИБ“ АД и длъжник Лидия Йорданова Попова
На 18.01.2016г., по реда на чл.495 от ГПК, е
изготвен протокол за извършено разпределение по изп.дело № 20097250400246 на
сума в размер на 32 000лв. за възлагане на взискател „ПИБ“ АД. Сумата е
разпределена, както следва: към ЧСИ В.Г. с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД
- 2832,49лв., към Община Велико Търново с привилегия по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД
- 2809,68лв., към „ПИБ“ АД с привилегия
по чл.136 ал.1 т.3 - 24 851,83лв., към „Банка ДСК“ ЕАД за изплатени такси по
принудителното изпълнение - 1506 лв.
С Постановление за възлагане от 04.07.2016г.
на ПЧСИ В.К.при ЧСИ В.Г., по изп.дело №
20097250400246 по описа на ЧСИ В.Г. с рег.№ 725 на КЧСИ с район на действие ОС
– Велико Търново, Апартамент № 24 , находящ се в гр. Велико Търново, ул. „*********,
с площ 46.81 кв.м., груб строеж и Изба № 16, с площ 3.98 кв.м., със съответните
идеални части, е възложен в собственост на „ПИБ“ АД за сумата от 32 000лв.
Видно от удостоверение № 16321/02.09.2016г.,
издадено от ПЧСИ Васил Колев, постановлението за възлагане е влязло в сила на
31.08.2016г. и съгласно чл.496 ал.2 от ГПК, купувачът е придобил правата, които
длъжникът е имал върху имота, а продажбата е приключила.
По отношение на втория недвижим имот, послужил
за обезпечаване на отпуснатия кредит по Договора - Ателие № 2, с Протокол от
11.07.2018г. по изп. дело № 20167250401181 по описа на ЧСИ В.Г. с рег.№ 725 на
КЧСИ с район на действие ОС – Велико Търново, на основание чл.460 от ГПК, е
извършено разпределение на постъпили плащания от Л.И.Б.. Постъпилите суми от
продажбата на Ателие № 2 са изплатени, както следва: на „ПИБ“ АД - 9972,22лв.,
като кредитор с привилегия по чл.136 ал.1 т.З от ЗЗД, на Община Велико Търново,
като кредитор с привилегия по чл.136 ал. 1 т.2 от ЗЗД - 108,74лв. и на „Б.П.Б.“
АД, относно разноски по принудителното изпълнение върху имота – 582лв., а към
ЧСИ В.Г. са изплатени разноските по принудителното изпълнение в размер на
1352,64лв.
С
Постановление от 07.06.2018г. за възлагане на недвижим имот по изп. дело №
20167250401181 на ПЧСИ В.К.при ЧСИ В.Г., недвижимият имот -Ателие № 2, с идентификатор
10447.515.195.29, находящ се в гр.
Велико Търново, ул. „*********, на партерен етаж, с площ от 24.35 кв. м.
със съответните идеални части, е
възложен в собственост Людмил Ивов Бянов за сумата от
12 015лв.
Видно от удостоверение № 14779/31.07.2018г.,
постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 12.07.2018г. и съгласно
чл.496 ал.2 от ГПК купувачът е придобил правата, които длъжникът е имал върху
имота, а продажбата е приключила.
По отношение на третия, ипотекиран в полза на
ищеца имот - Ателие № 3, постъпилите суми от продажбата му са разпределени на
„ПИБ“ АД, като кредитор с първа по ред вписана ипотеката. По изп. дело №
20167250401181, на основание чл.460 от ГПК, са извършени разпределения на
11.10.2018г. и на 29.10.2018г. На 11.10.2018г. са разпределени и изплатени,
както следва: към ЧСИ В.Г., с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД - 433,78лв.
и към взискателя „ПИБ“ АД, с привилегия по чл.136 ал.1, т.3 от ЗЗД - 9588,70лв.
На 29.10.2018г. са разпределени и изплатени следните суми: 70,50лв. към ЧСИ В.Г.,
с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД и 1929,50лв. към взискателя „ПИБ“ АД, с
привилегия по чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД.
С Постановление от 12.10.2018г. на ПЧСИ В.К.при
ЧСИ В.Г. недвижим имот - Ателие № 3, с идентификатор 10447.515.195.9.30,
находящо се в гр. Велико Търново, ул. „*********, на партерен етаж, с площ
21,73 кв.м., със съответните идеални части, е възложен в собственост на М.К.Г.
за сумата от 12 247,20лв. Постановлението за възлагане е влязло в сила и
съгласно чл.496 ал.2 от ГПК, купувачът е придобил правата, които длъжникът е
имал върху имота, а продажбата е приключила.
Видно от протоколите за извършените
разпределения, в полза на ищеца - „Б.П.Б.“ АД, не са изплатени суми, а от
Удостоверение с изх.№ 8817/09.04.2019г., издадено от ПЧСИ В.К.по изп.дело №
20167250401181 по описа на ЧСИ В.Г. с рег.№ 725 на КЧСИ е, че в патримониума на
длъжника „Г.Т.” ЕООД липсва друго имущество, върху което може да се извърши
принудително изпълнение.
С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.49 от Правилника за вписванията/ПВ/,
когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и
издадените удостоверения и преписи, взема се под внимание това, което е вписано
в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от
допуснатите неточности в тези удостоверения и преписи.
Цитираната норма от ПВ съставлява специален
състав на деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД. За да се ангажира отговорността на ответника
следва да се установят предпоставките визирани в чл.49 от ЗЗД, а именно, че при или по повод изпълнението
на възложената от Агенцията по вписванията работа, от виновно - при действие на
презумпцията по чл.45 ал.2 ЗЗД, и противоправно
действие или бездействие - невярно удостоверяване, на длъжностни лица,
натоварени с функциите да извършват справки по книгите и съответните регистри и
при поискване да удостоверяват официално наличието или липсата на вещни
тежести, ипотеки, вписани искови молби и др., са настъпили като пряка последица
вреди за ищеца в посочения от него размер.
В нормата на чл.47 ал.1 от ПВ е отразено, че в
издаваните от службата по вписванията удостоверения за определен имот се
означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или
пък се удостоверява, че такива няма. Вписванията се извършват по разпореждане
на съдиите по вписванията в съответния районен съд, които се назначават от
министъра на правосъдието, като дейността по вписване се осъществява от
Агенцията по вписванията, като администрация на министъра на правосъдието.
В случая няма спор, а и от представените по
делото доказателства се установява, че в процесните удостоверения за вещни тежести с
изх.№ 5070/02.06.2008г. и с изх.№ 5355/10.06.2008г., подписани от съдия по
вписвания към Служба по вписванията към Районен съд/РС/ - Велико Търново, няма отбелязване, че преди тази дата в полза на друг кредитор е била
надлежно вписана друга ипотека върху имотите, ипотекирани в полза на „Б.П.Б.“
АД като обезпечение във връзка с отпуснатия от банката на „Г.Т.“ ЕООД кредит,
каквото отразяване обаче е извършено в по-късно издадените от АВ при РС – гр.
Велико Търново удостоверения изх.№ 3306/19.11.2009г., изх.№ 3305/19.11.2009г и
изх.№ 3290/19.11.2009г., поради което и съдът счита, че, представените пред
ищеца по повод на отношенията му с длъжника удостоверения изх.№ 5070/02.06.2008г. и с изх.№
5355/10.06.2008г. са съдържали информация, несъответстваща на
отразената в регистрите, т.е налице е противоправно невярно удостоверяване на
подлежащи на вписване актове и данни. С издадените удостоверения за вещни
тежести № 5070/02.06.2008г. и № 5355/10.06.2008г. Агенцията по вписванията е
следвало да удостовери действителното положение на вписаните вещни тежести,
като от значение в случая е обстоятелството, че удостоверението за вещни
тежести се ползва с удостоверителна сила за действително вписаните
обстоятелства в съответните книги, както и че именно въз основа на тези
удостоверения ищецът е приел, че условията за отпускане на кредита са изпълнени
и е отпуснал сумите за усвояване от кредитополучателя.
От събраните доказателства се установи
настъпването на вреди за ищеца, изразяващи се в невъзможността му да получи
сумите, разпределени
на ипотекарните кредитори с вписана първа по ред ипотека от публичната продан
на: Апартамент № 24 с идентификатор 10447.515.195.9.24, находящ се в гр. Велико
Търново, ул. “*********, с площ от 46,81 кв.м., груб строеж и Изба № 16 с площ от
3,98 кв.м., със съответните идеални части, по изп.д.№ 20097250400246 по описа
на ЧСИ Д.Б., Ателие № 2 с идентификатор 10447.515.195.9.29, находящо се в гр.
Велико Търново, ул.“*********, на партерен етаж, с площ от 24,35 кв.м. със
съответните идеални части и Ателие № 3 с идентификатор 10447.515.195.9.30,
находящо се в гр. Велико Търново, ул. “*********, на партерен етаж, с площ от
21,73 кв.м. със съответните идеални части, по изп.д.№ 20167250401181 по описа
на ЧСИ В.Г., доколкото тези суми в размер общо на 46 342,25лв. ищецът би
получил ако удостоверения изх.№ 5070/02.06.2008г. и изх.№ 5355/10.06.2008г. от
СВ при АВ – Велико Търново имаха съдържание, съответстващо на отразеното в
книгите по вписванията досежно съществуващите вещни тежести върху имотите към
датите на издаване на удостоверенията.
Вредите,
причинени на ищеца са в пряка причинна връзка с невярното
удостоверяване на поредността на вписаните ипотеки, тъй като издаденото
удостоверение, преди сключване на договора за кредит, съдържащо данни, че върху
процесните недвижими имоти няма вещни тежести е обусловило фактическото
отпускане на средствата, доколкото съгласно уговореното между страните по
договора за кредит, в чл.15 от същия, усвояването на кредита се осъществява
само след представяне на банката на удостоверение за вещни тежести от Службата
по вписванията, от което да е видно, че вписаното в полза на банката
обезпечение е първо по ред и по отношение на това обезпечение не се установяват
неразрешени от банката тежести.
Поради изложеното, съдът намира, че обосновано
може да се приеме, че ако банката е била наясно с наличието на вече вписани
първи по ред ипотеки на други кредитори, тя е щяла да предприеме друго
поведение – неотпускане на кредита или гарантиране на същия с друг вид
обезпечение.
Пряката причинна връзка между невярното
удостоверяване и вредата за банката - лишаването й от продажната цена на трите
имота, следва да се приеме за доказана, тъй като при вярно отразена тежест
върху имота, банката нямаше да отпусне кредита, респ. нямаше да понесе вреда от
неговото неиздължаване. Ако удостоверяването е съответствало на действителните
факти банката е щяла да бъде първи по ред кредитор с право да получи продажната
цена на имотите и нямаше да търпи вреди. В случая, имуществената вреда за ищеца
е произтекла пряко от невярното удостоверяване на вещни тежести – то не е
съдържало данни, че и друг ипотечен кредитор се ползва от същото обезпечение.
Размерът на щетата се установява от
представените по делото протоколи за разпределение на сумите, описани по-горе в
решението на съда, като общата щета за ищеца възлиза на сумата от
46 342,25лв., представляваща сбора от сумите, разпределени на ипотекарните
кредитори с вписана първа поред ипотека от публичната продан на имотите, а
именно: по отношение на Апартамент № 24 – разпределената в полза на „ПИБ“ АД
сума от 24 851,83лв., по отношение на Ателие № 2 – разпределената в полза
на „ПИБ“ АД сума от 9972,22лв. и по отношение на Ателие № 3 – разпределената в полза
на „ПИБ“ АД сума от 11 518,20лв.
Неоснователни са възраженията на ответника за
погасяване на иска по давност, доколкото вредите за банката са настъпили едва
когато изпълнението върху дадените в обезпечение имоти е приключило и е
установено, че няма друго имущество, от което ответникът да може да се
удовлетвори. Предвид изложеното и неоснователно се твърди от ответника, че
началната дата, от която започва да тече давността е 19.11.2009г., когато са
издадени удостоверенията, в които е отразено, че е налице вписване на предходни
ипотеки спрямо вписването на ипотеките на ищеца върху имотите, послужили като
обезпечение за отпускане на кредита.
Съгласно чл.114 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като в хипотезата на непозволено
увреждане, какъвто е случая, вземането за обезщетение за причинените вреди
възниква и става изискуемо от момента на тяхното проявление, т.е. най-ранният
момент на проявление на вредите е 04.07.2016г. когато с Постановление за
възлагане от същата дата на ПЧСИ В.К.при ЧСИ В.Г. по изп.дело № 20097250400246
в собственост на „ПИБ“ АД е бил възложен един от ипотекираните в полза на ищеца
имоти – Апартамент № 24. От тази дата до датата на предявяване на иска –
15.05.2019г., не е изтекъл приложимия за случая петгодишен давностен срок по
чл.110 от ЗЗД, доколкото вземанията не са периодични, тъй като произтичат от
непозволено увреждане, като вземането на ищеца към ответника за обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане не е погасено по давност. Доколкото
ответника по делото не е страна по договора за кредит, съдът счита, че същият
не може да прави възражения за погасяване на вземанията на банката към
кредитополучателя по давност, поради което и не следва да ги обсъжда в настоящото
производство. В случая, ирелевантно за предявения иск е и недобросъвестното
поведение на длъжника по кредита, на което се позовава ответника, доколкото
такова поведение не изключва задължението на Службата по вписване да предоставя
вярна информация относно наличието или липсата на вписвания по отношение на
конкретен имот.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявения иск е основателен и доказан по размер, поради което и ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 46 342,25 лв., представляваща
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, произтичащи от
неотговарящи на книгите по вписванията вписвания в издадени Удостоверения за
вещни тежести с изх.№ 5070/02.06.2008г. и с изх.№ 5355/10.06.2008г.
С оглед
изхода на спора и направеното искане за присъждане на сторените по делото
разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер
общо на 3773,96лв., представляваща направени по делото разноски, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК, от които 1853,69лв. – заплатената държавна такса и
1920,27лв. – адвокатско възнаграждение, определено в този размер, съобразно
чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото възражението за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК на
заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца, направено от ответника в
отговора на исковата молба, предвид действителната фактическа и правна сложност
на делото, се явява основателно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция по вписванията към М НА П., да заплати на „Б.П.Б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, сумата от 46 342,25лв./четиридесет и шест хиляди триста
четиридесет и два лева и 25ст./ - обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди, произтичащи от неотговарящи на книгите по вписванията Удостоверения за
вещни тежести с изх.№ 5070/02.06.2008г. и с изх.№ 5355/10.06.2008г., издадени
от Служба по вписвания при Районен съд – гр. Велико Търново, представляваща
сбора от сумите, разпределени на ипотекарните кредитори с вписана първа по ред
ипотека от публичната продан на: Апартамент № 24 с идентификатор
10447.515.195.9.24, находящ се в гр. Велико Търново, ул. “*********, с площ от
46,81 кв.м., груб строеж и Изба № 16 с площ от 3,98 кв.м., със съответните
идеални части, по изп.д.№ 20097250400246 по описа на ЧСИ Д.Б., Ателие № 2 с
идентификатор 10447.515.195.9.29, находящо се в гр. Велико Търново, ул.“*********,
на партерен етаж, с площ от 24,35 кв.м. със съответните идеални части и Ателие
№ 3 с идентификатор 10447.515.195.9.30, находящо се в гр. Велико Търново, ул. “*********,
на партерен етаж, с площ от 21,73 кв.м. със съответните идеални части, по
изп.д.№ 20167250401181 по описа на ЧСИ В.Г., които суми ищецът би получил ако
посочените удостоверения имаха съдържание, съответстващо на отразеното в
книгите по вписванията досежно съществуващите вещни тежести върху имотите към
датите на издаване на удостоверенията.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията към М НА П., да заплати на „Б.П.Б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, направените по делото разноски в размер
общо на 3773,96лв./три хиляди седемстотин седемдесет и три лева и 96ст./, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: