Присъда по НОХД №210/2024 на Районен съд - Гълъбово

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 12, постановена на 29.09.2025 г.
по НОХД № 210/2024 г. по описа на Районен съд – Г.

Районна прокуратура – Стара Загора, Териториално отделение – Г. е внесла
обвинителен акт срещу М.Ф.М. с ЕГН: **********, роден *********, за това, че на
16.11.2019г. в гр.Г., в дискотека „Е.“, причинил средна телесна повреда на Е.Л.К., изразяваща
се в счупване на лакетна кост на десен горен крайник, което е причинило трайно
затрудняване на движението на крайниците – престъпление по чл.129, ал.2, във вр. ал.1 от
НК
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия П.Е.А.. Според представителя на обвинението от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, по безспорен и категоричен начин се установява фактическата
обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт – време, място, начин на
извършване и авторство. В пледоарията си, прокурорът прави анализ на събраните
доказателства. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му определи наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1
НК да бъде отложено за срок от три години.
Частният обвинител Е.Л.К., чрез адв. Ж.К. заявява, че изцяло споделя изложеното от
прокурора по отношение на доказаността на обвинението. Повереникът взема отношение
относно размера на наказанието, като излага съображения за определяне на минимално
наказание на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия - адв. М. пледира за оправдаване на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2 от НК, излага
съображения за причиняване на повредата при форма на вина – непредпазливост и осъждане
на подсъдимия за престъпление по чл.133, вр. чл.129, ал.2 НК, като се приложи чл.78а от НК
за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба в предивидения от закона минимум.
В хода на съдебното следствие, подсъдимият М., заявява, че разбира обвинението, не се
признава за виновен, дава обяснения, в личната си защита заявява, че не е блъскал
пострадалия и няма спомен за случката, в последната си дума се придържа към казаното от
адвоката си – за непредпазливо деяние.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимият М.Ф.М. живее и е с постоянен адрес в *********. Работи като ел.техник
в ******. Неосъждан. Пострадалия Е.Л.К. е с постоянен адрес в гр.Г.. На 15.11.2019г.,
подсъдимия М. М. в компанията на своите приятели и колеги - свидетелите М.В.Б., Р.Р.С. и
К.М.К. посетили заведението „Х.“ в гр.Г.. В заведението „Х.“ всички употребили голямо
количество алкохол – по около 500 милилитра концентрат на човек. Около полунощ те
посетили и дискотека „Е.“, където заели маса, поръчали уиски и се забавлявали.
Пострадалият Е.К. изпълнявал функциите на „барман“ в дискотеката си. Пострадалият К. и
подсъдимия М. не се познавали и не са имали съприкосновения преди инцидента. В
дискотеката имало много хора. На една от масите била компанията на св.А.Е.С., св.Д.С.Д. и
св.Т.З.З.. След полунощ, в ранните часове на 16.11.2020г., част от гостите на заведението от
двете забавляващи се компании излезли извън дискотеката на свеж въздух и между тях се
1

зародил вербален конфликт, но след това се прибрали по местата си. Малко по-късно, св.Р.С.
и св.К.К. посетили тоалетната на дискотеката. Тоалетната се намира в заведението,
разделена е на мъжко и дамско помещение, пред които помещения има фоайе с размери 2 на
4 метра, в което има мивки. Тоалетните помещения са „Г“ образни и се намират между
дансинга на дискотеката и изхода на заведението. Във фоайето на тоалетната, св.С. и св.К. се
засекли със св. Т.З.З., който бил заедно с други свои приятели, неустановени при
разследването. Между св.С. и св.К., от една страна и групата на св.Т.З., от друга страна, се
зародил отново конфликт и те се сбили. Св.К. успял да се измъкне и да повика на помощ
останалите оттяхната компания. Първи се отзовал подс.М.М., който се включил в сбиването,
а малко по-късно това направил и св.М.Б.. Последния от компанията– св.Д.У. не успял да се
включи, защото бил заспал на масата. Св.Е.К., работел като барман, а когато не наливал
напитки стоял на масата – непосредствено до бара, заедно със свой приятел – св.Д.З.. Св.Е.К.
бил уведомен за сбиването в тоалетните помещение и напуснал масата си и се насочил към
мястото на инцидента с намерение да преустанови сбиването. Св.К. успял да отдели и
изведе отвън един от участниците в побоя – св.К. и го извел навън. Веднага се върнал за да
изведе друг от биещете се. Св.Е.К. насочил усилията си към подс.М.М., който бил особено
агресивен и неконтролируем. Св.К. се опитал да хване подс.М.М. за ръката и да го издърпа
от мелето. Подс.М. предприел няколко опита да оттласне постр.К., не реагирал на
увещанията да преустанови участието си в конфликта и блъскал св.Е.К. в стените пред
тоалетната и вратата й. Вследствие на поредния тласък и изблъскване от подсъдимия,
св.Е.К. залитнал и ударил ръката си във вратата на тоалетната. Въпреки болката, която
усетил в ръката си, св.Е.К. успял да изведе извън дискотеката подс.М.. Непосредствено след
това св.К. се насочил към кухнята и поставил лед върху дясната си ръка, която била отекла и
подута. Св.Д.З. го закарал до болницата в гр.Г.. Съгласно заключенията на назначената и
изготвена СМЕ, пострадалият Е.Л.К., в резултат на инцидента от 16.11.2019г, е получил
счупване на лакетна кост на дясна ръка, което е причинило трайно затруднение движението
на десния горен крайник за срок по-дълъг от тридесет дни.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Описаната по-горе фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства - показанията на свидетелите: Е.Л.К., Д.С.Д.,
Р.Р.С., К.М.К., Т.З.З., М.Д.С., А.Е.С., Д.Й.З., П.К.К., М.В. Б., Д.И. У., Т.Н.Т., И.Р.И.,
обясненията на подсъдимия М.Ф.М..
Св. Е.Л.К. подробно описа инцидента от 16.11.2019г., съобразно своите възприятия и
участие в него. Св.Е.К. е категоричен, че подс.М.М. е разбрал, че той иска да го изведе и да
го отдели от биещите и затова се е съпротивлявал. Св.Е.К. разказа, че е подс.М. при
съпротивата си го е блъскал и при едно от блъсканията, той се е „подпрял“ с ръка на рамката
на вратата, след което ръката го е заболяла много. Показанията на св.Е.К. бяха кредитирани
с доверие от съда в цялост, тъй като същите са пълни, логични, последователни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Св. К.К. заяви „Видях собственика
Е.Л.К., когато той ме изкарваше навън. Той каза „Излизай навън“. Разделяше побоя. Той
влезе, за да прекрати това, което се случваше във фоаето. Лично мен ме изведе, като ме
хвана за ръката с още един човек и ме изкараха навън. Не си спомням да ми е казвал нещо.
Аз когато излязох навън мисля, че пак се върнах, защото моите приятели бяха вътре. Тогава
изкарваха Р., след мен. Не знам него кой го изкара тогава. Бяхме пияни. И Р. беше доста
пиян. Бяха го ударили и имаше кръв по лицето. Не знам дали с Р. останахме навън или
влязохме за М.. М. го изкарваха доста хора, защото той беше в неадекватно състояние. Не
помня дали двама, трима или пет човек го изкарваха, но доста бяха. Те направо го носиха. За
краката и за ръцете го изкарваха навън.“ Св.Д.Й.З. в разпита си в хода на съдебното
следствие заяви, че не си спомня много, предвид изминалия период от време. Непълнотите в
2

показанията му породени от липса на спомени за инкриминирания случай, бе отстранена от
съда на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК. Показанията му дадени на ДП бяха
потвърдени и допълнени от него в съдебното заседание. Св.З., който е пряк очевидец заяви:
„Момчето блъсна Е.К. в колоната на тоалетната, Е. се удари в колоната на тоалетната.“,
/л.д.23-24 от ДП/: “След това Е. се върна отново и взе да изкарва и едно друго момче.
Второто моме дори по-едро. Докато го изкарваше навън това момче непрекъснато се
дърпаше и буташе Е.. Забелязах, че това момче беше цялото в кръв. Е. му говореше защо се
бият вътре в дискотеката, а онова момче непрекъснато се заканваше и псуваше. Докато го
изкарваше навън това момче буташе и дърпаше Е.. При предпоследното бутане видях, че бе
много силно, блъсна го в ъгъла на вратата на тоалетната. При това бутане Е. политна
настрани и си удари ръката в ъгъла на колоната. След това до входната врата момчето
отново го избута силно и Е. се удари в ръба на вратата. В общи линии го блъскаше силно и
във двете врати.“, /л.129 от нохд №18/2022 г. на РС Г./: „Имах добра видимост затова, че не е
силно осветено, но то се вижда. Е. мисля, че сам изкара това момче. На два пъти видях, че Е.
се удари, като един път на ръба и втория път - до входната врата. На това момче имаше кръв
по него, дали то беше или някой друг, не си спомням. Мисля, че това момче беше цялото в
кръв. Това момче, което Е. го извеждаше и го блъскаше, то беше в кръв. Вътре в тоалетните
не мога да ви кажа дали е било това момче. Аз не мога да го кажа дали момчето се опитваше
да се освободи от Е., защото е било бито. Това момче беше разгневен, блъскаше и искаше да
се връща, а Е. не го пускаше и искаше да го изкара навън.“. Св.П.К.К., в разпита си в хода на
съдебното следствие заяви, че не си спомня много, предвид изминалия период от време.
Непълнотите в показанията му породени от липса на спомени за инкриминирания случай, бе
отстранена от съда на по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК. Показанията му дадени
на ДП бяха потвърдени и допълнени от него в съдебното заседание. Св.К. който е пряк
очевидец заявява /л.д.25 от ДП/: „Моят музикален пулт се намира до бара срещу тоалетните
на заведението. По време на дискотеката видях, че в коридора пред тоалетните става
конфликт. Аз веднага сигнализирах на Е. Л., който вечерта също беше в заведението. След
като му казах, че става нещо пред тоалетните видях, че се бяха струпали хора и се бутаха
един друг. Видях как Е.К. отиде при тази група пред тоалетните. Е. хвана един зад гърба и го
издърпа навън, за да го изведе извън заведението. Върна се веднага след това втори път и
отиде към едно едро момче. Опита се също да го изведе навън, но това момче беше
агресивно, блъскаше и се съпротивляваше. Видях как това момче бутна Е. към ръба на
външната врата, защото беше доста едро и Е. не можеше да го изведе навън. През цялото
време това едрото момче се дърпаше и искаше да влиза обратно в дискотеката. През целият
път докато Е. извеждаше това едро момче същото буташе Е.К. по стените и врати на
заведението.“, /л.130 нохд № 18/2022 г. на РС Г./: Св. К. пояснява: „Първото момче, което
изкара Е., нямаше видимо проблеми с него. Другото момче преди да го извеждат отвътре, аз
видях точно как го изкарват от момента, както излиза навън, който е пред мен в този момент
го виждам. Тук е тоалетната и те минават пред мен. Вратата за изхода на заведението спрямо
мен, спрямо тоалетната е около 10-15 метра, а спрямо мен е около 20 метра. Където съм аз
тоалетната ми е пред мен, а другото е на диагонал срещу мен. Изходната врата ми е на
диагонал. Срещу мен разстоянието спрямо тоалетната е на 10 метра, където видимо се
вижда. От тоалетната го блъскаше от самото заведение по стените. По края се движиха от
тоалетната към изходната врата, като се опитваше да го извади от заведението. Не съм видял
някой да помага на Е. да го изведе. Тогава бях с брада. Не съм влизал вътре в тоалетната.
Освен първото и второто момче аз не съм видял други момчета да е извеждал Е..“.
Показанията на свидетелите Р.Р.С. и М.В. Б. са достоверни относно обстоятелството, че той,
подс.М. М. и свидетелите М.В.Б., Р.Р.С. и К.М.К. са употребили значително количество
алкохол. Показанията на всички тези свидетели, съпоставени и анализирани и
самостоятелно, а и в съвкупност с всички останали показания позволяват да се изгради
такава смислова и хронологически последователна фактологична верига, проследяването на
3

която несъмнено да води до извода, че телесното увреждане на св.Е.К. е нанесено, именно,
от активните действия на подсъдимия М.М.. Заключението на изготвената съдебно –
медицинска експертиза от д-р Е.Б. съдът кредитира в цялост. Според съда вещото лице
подробно е отговорило на поставените му задачи – да определи какви са травматичните
увреждания причинени на А.Н.К.; Получените травматични увреждания затруднили ли са
движението на крайниците или снагата и какъв период обхваща това състояние и
установените травматични увреждания могат ли да се получат по начина описан в
предоставените материали. Вещото лице е дало отговор, че А.К. е получил кръвонасядания
на левия горен крайник, уврежданията са причинени от действието на твърди и тъпи
предмети и е възможно да са били получени по начин, описан в предварителните сведения –
разпита на лицето като свидетел. Причинена е болка без разстройство на здравето. Периода
на възстановяване е не повече от 2 седмици. В съдебно заседание вещото лице потвърди
заключението си и заяви, че хипотетично е възможно освидетелствания сам да си е нанесъл
нараняванията. Заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза от д-р Т.С.
съдът кредитира с доверие в цялост. Според съда вещото лице подробно е отговорило на
поставените му задачи – да определи какви са травматичните увреждания причинени на
Е.Л.К.; получените травматични увреждания затруднили ли са движението на крайниците
или снагата и какъв период обхваща това състояние; установените травматични увреждания
могат ли да се получат по начин, описан в предоставените материали. Вещото лице е дало
отговор, че Е.К. е получил: Счупване на лакътната кост на десния горен крайник.
Установеното и описано травматично увреждане отговаря да е от удари с или върху твърди
тъпи предмети и може да бъде получено по начин и време, каквито данни са налице в
материалите по досъдебното производство, а именно при нанасяне на удар в областта на
долната трета на дясната предмишница в твърд ръбест предмет с допълнително придадена
сила на тялото на пострадалия. Според вещото лице, счупването на лакътната кост на
дясната предмишница е причинило трайно затруднение в движението на десния горен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес
допълно възстановяване на движенията ще е необходим период от около 3-5 месеца.
Заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза от д-р Т.С. съдът кредитира
с доверие.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и събраните по
делото доказателства, съдът прие, че подсъдимия М.Ф.М. с ЕГН: ********** е осъществил
състава на чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

От обективна страна: Подсъдимият М. на 16.11.2019г. в гр.Г., в дискотека „Е.“,
причинил средна телесна повреда на Е.Л.К., изразяваща се в счупване на лакетна кост на
десен горен крайник, което е причинило трайно затрудняване на движението на крайниците.
По смисъла на чл.129, ал.2, вр.1 от НК тези увреждания на здравето на пострадалия
покриват признаците на средна телесна повреда. Налице е пряка причинно - следствена
връзка между действията на подсъдимия и причинените на пострадалия увреждания на
здравето.
От субективна страна: Подсъдимият М. е причинил телесното увреждание на
пострадалия виновно, при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял настъпването им, доколкото много добре е знаел,
че блъскайки със сила пострадалия в рамката на вратата ще последва удар и този удар е от
естество да причини травми напострадалия, но въпреки това го е блъснал, като е целял
именно причиняването на телесно увреждане. В практиката на ВС и ВКС, а и в правната
4

доктрина е изяснено, че за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено
деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от
което се посяга на жертвата, и други обстоятелства. В настоящия случай е безспорно
установено, че подс.М.М., предвид обстановката при която е действал, блъскайки
пострадалия със значителна сила /с каквато той несъмнено разполага, а и знае че разполага,
предвид телосложението му/ и отблизо е искал да му причини инкриминираната телесна
повреда. Видно от заключението на вещото лице механизмът на увреждане е следния – при
нанасяне на удар в областта на долната трета на дясната предмишница в твърд ръбест
предмет с допълнително придадена сила на тялото на пострадалия. Престъпният умисъл е
формиран светкавично в съзнанието на извършителя, осъзнавайки, че ако изблъска с
допълнително придадена сила тялото на пострадалия е той ще се удари в стената или в
рамката на вратата и ще се нарани. Тъкмо това е била и целта му. От значение за умисъла е и
самото поведение на подсъдимия – касае се за повече от едно блъскане, т.е. интензитетът
при което е причинено телесното увреждане, несъмнено налага извод за пряк умисъл.

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели –
постигане на генерална и специална превенция.

За престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК законодателят предвижда наказание
лишаване от свобода до шест години.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М., съдът обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване
на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
по смисъла на чл.54 от НК. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете
единствено това, че деянието е извършено след употребата на голямо количество алкохол.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия, което налага извода, че проявата му има по – скоро инцидентен или случаен
характер.
Водим от горното, съдът определи на подсъдимия М. наказание „лишаване от свобода“
за срок от шест месеца.
Същевременно, след преценка на предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи
изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.
От една страна, към момента на извършаване на деянието подс. М. не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а от друга, наложеното му наказание
е за срок до три години. Освен това, с оглед постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на подсъдимия не се налага същият ефективно да го изтърпи.

ПО РАЗНОСКИТЕ

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия М.
направените по делото разноски.
На първо място, го осъди да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на
Районен съд – Г. сумата в размер на 448,89 лева /четиристотин четиридесет и осем лева и 89
5

стотинки/ за възнаграждение, пътни и дневни разноски на вещите лица и свидетел.
На второ място, го осъди да заплати в полза на Държавата, по бюджетната сметка на
ОД на МВР - Стара Загора размер на 738,07 лева /седемстотин тридесет и осем лева и 07
стотинки/ за изготвените експертизи представляващи направените разноски по № 447-зм-
28/2020г. по описа на РУ Г..
С оглед на изложеното съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	12
Дата:	29 септември 2025 г.
Съдия:	Радка Георгиева Стоянова

Дело:	20245550200210
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 септември 2024 г.

Присъда по НОХД №210/2024 на Районен съд - Гълъбово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите