Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,15.10.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
на седемнадесети
септември през двехиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева
гр. дело №2557 по описа за 2018 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от И.В.В., пълномощник на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.„Младост“ №4, Бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен
адрес:*** против Т.С.М., с постоянен адрес:***, в която ищецът, чрез
пълномощника си, твърди, че на 26.07.2011г. между ответницата Т.С.М. и „Космо
България Мобайл" ЕАД (с настоящо наименование „Теленор България" ЕАД)
с ЕИК ********* е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************за
срок от 12 месеца. Твърди, че по повод посочения договор са сключени няколко
допълнителни споразумения. На 26.04.2012г. страните сключили допълнително
споразумение, с което срокът на договора се продължавал с 12 месеца. На
03.06.2013г. между същите страни е сключено ново допълнително споразумение с
горепосочения номер за нов първоначален срок от 24 месеца. На 06.01.2016г.
между Т.С.М. и „Теленор България" ЕАД с ЕИК ********* е сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************за
срок от 24 месеца по план Резерв Стандарт 19,99 Коледа 2015 и стандартен
месечен абонамент в размер на 19,99 лв. Твърди, че М. не изпълнява задълженията
си по споразумението в общ размер на 181,59 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.01.2016г. -
04.04.2016г.
Твърди, че на
същата дата - 06.01.2016г. и по повод горепосоченото споразумение, „Теленор
България" ЕАД като лизингодател сключило с Т.С.М. - лизингополучател,
Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно
ползване устройство, марка Samsung Galaxy S5 Neo Gold c обща лизингова цена в
размер на 657,57 лв., чрез 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на
28,59лв. По договора за лизинг М. дължи заплащане на сума в общ размер на
679,50 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.01.2016г.- 04.06.2016г.,
както следва: 28,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
05.01.2016г. - 04.02.2016г., начислена във фактура №**********/05.02.2016г.; 28,59
лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.02.2016г. -
04.03.2016г., начислена във фактура №**********/05.03.2016г.; 28,59 лв. -
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.03.2016г. - 04.04.2016г.,
начислена във фактура №**********/05.04.2016г.; 21,93 лв. - остатък от
лизингова вноска след направени отстъпки за отчетен период 05.04.2016г. -
04.05.2016г., начислена във фактура №**********/05.05.2016г; 571,80 лв. - сбор
от 20 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните
такива, съгласно чл.12 от Общите условия към договора за лизинг, дължими за
отчетен период 05.05.2016г. - 04.06.2016г., начислена във фактура
№**********/05.06.2016г.
Сочи, че на
06.05.2016г. мобилният оператор отправил писмена покана за доброволно плащане
до Т.С.М., с която я уведомява за общата стойност на нейните задължения, както
и че при неплащане в посочения 10-дневен срок ще настъпят следните последствия:
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ще
бъде прекратено, след което използването на съответния мобилен номер няма да
бъде възможно; към общия размер на дълга ще бъде добавена неустойка за номер +***********,
поради неизпълнение на задълженията на потребителя като абонат на мобилни
услуги и начислена съгласно условията и сроковете, посочени в споразумението; в
случай, че е закупено устройството на лизинг, всички оставащи лизингови вноски
ще станат предсрочно изискуеми, съгласно условията на договора за лизинг.
Твърди, че след
поканата и в посочения 10-дневен срок неизпълнението по горепосоченото
споразумение продължава, поради което мобилният оператор го прекратява и
съгласно Раздел IV, чл.4 от споразумението начислява неустойка в размер на
344,79 лв., формирана съгласно същия чл.4 от стандартните месечни абонаменти до
изтичане на срока на споразумението и начислена във фактура
№**********/05.06.2016г.
Твърди, че посочените
задължения са индивидуализирани в следните фактури: 1.Фактура
№**********/05.02.2016г. за отчетен период 05.01.2016г. - 04.02.2016г., срок за
плащане - 20.02.2016г., издадена за сумата от 170,20 лв., представляваща
неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска. Така
дължимите суми са както следва: 141,61 лв. абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер +***********; 28,59 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +***********; 2.Фактура №**********/05.03.2016г. за отчетен
период 05.02.2016г. - 04.03.2016г., срок за плащане - 20.03.2016г., издадена за
сумата от 48.58 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова
вноска. Така дължимите суми са както следва: 19,99 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +***********; 28,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер
+***********; 3.Фактура №**********/05.04.2016г. за отчетен период 05.03.2016г.
- 04.04.2016г., срок за плащане - 20.04.2016г., издадена за сумата от 48,58
лв., представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска. Така
дължимите суми са както следва: 19,99 лв. абонаментна такса за предпочетен
номер +***********; 28,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***********;
4.Фактура №**********/05.05.2016г. за отчетен период 05.04.2016г. -
04.05.2016г., срок за плащане - 20.05.2016г., издадена за сумата от 21,93 лв.,
представляваща остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +***********; 5.Фактура
№**********/05.06.2016г. за отчетен период 05.05.2016г. - 04.06.2016г. срок за
плащане - 20.06.2016г., издадена за сумата от 916,59 лв., представляваща
лизингови вноски и неустойка. Така дължимите суми са както следва: 344,79 лв. -
неустойка за предпочетен номер +***********; 571,80 лв. - сбор от 20 начислени
накуп лизингови вноски за предпочетен номер +***********.
Сочи, че на 12.03.2018г.
„Теленор България" ЕАД подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК до Районен съд-Пазарджик срещу Т.С.М., в което се претендират:
главница в размер 1205,88лв. и законна лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. №1009/2018г. по описа на Районен
съд - Пазарджик. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на ответника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Предвид това, на основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор България" ЕАД възниквал правен интерес от завеждането на
установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея.
Моли съда да
постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Теленор
България" ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания срещу Т.С.М., а именно:
суми в общ размер на 1205,88лв., представляващи неплатени месечни абонаментни
такси, използвани мобилни услуги и неустойка по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************и неплатени
лизингови вноски по Договора за лизинг към него; законна лихва от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Моли съда
да осъди Т.С.М. да заплати сторените съдебно-деловодни разноски по
ч.гр.д.№1009/2018г. и по настоящото производство. Посочва банкова сметка.
***оказателства,
подробно описани и са направени доказателствени искания.
С допълнителна
молба с вх.№18702/13.08.2018г., ищецът е уточнил, че на 06.01.2016г. между ответницата Т.С.М. и „Теленор България" ЕАД с ЕИК ********* е
сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +************за срок от 24 месеца (от 06.01.2016г. до 06.01.2018г.) по
план Резерв Стандарт 19,99 Коледа 2015 и стандартен месечен абонамент в размер
на 19,99 лв. Съгласно Раздел IV, чл.4 от споразумението, в случай на
прекратяване на ползване на услугите по посочения номер по вина на потребителя
през горепосочения срок, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок. Твърди, че вследствие на неизпълнение на задълженията на ответницата Т.С.М. за абонаментни такси и използвани
услуги по фактури №**********/05.02.2016г., №**********/05.03.2016г. и
№**********/05.04.2016г. и съгласно цитирания по-горе Раздел IV, чл.4 от
споразумението, на 25.04.2016г. мобилният оператор прекратява споразумението и
начислява неустойката от 344,79 лв., за която е издадена фактура №**********/05.06.2016г.
Сочи, че правното основание за начисляване на
неустойката е Раздел IV, чл.4 от споразумението,
във връзка с чл.92 ал.1 от ЗЗД - неустойка, обезпечаваща изпълнението и служеща
като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.
Посочва, че процесната неустойка не е за забава. Тя е за
прекратяване на споразумението, поради виновно
неизпълнение от страна на ответника. Сумата от стандартните месечни абонаменти
до изтичане на срока на споразумението е само мерило за изчисляване на размера
й. В настоящия случай неустойката от 344,79 лв. е начислена за период от
прекратяване на облигационното отношение до изтичане срока на споразумението,
като за целта се сумират стандартните месечни абонаменти. Следователно в настоящия
случай неустойката се дължи за период от 25.04.2016г. до 06.01.2018г. и е
изчислена върху сбора от дължимите месечни абонаментни такси за посочения
период.
Уточнява петитума на исковата
молба, както следва:
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено, че „Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* има вземания срещу Т.С.М.,
а именно: сума в общ размер на 1205,88лв., която представлява сбор от следните
задължения: 1.Неплатени абонаментни
такси и използвани услуги в общ размер на 181,59 лв. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +************за отчетен период 05.01.2016г. -
04.04.2016г.; Неплатени лизингови вноски в общ размер на
679,50 лв. по Договор за лизинг към Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +************за отчетен период 05.01.2016г.
- 04.06.2016г.; Неплатена неустойка в размер на 344,79 лв.
по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***********, начислена на основание Раздел IV, чл.4 от споразумението от
стандартните месечни абонаменти за период от 25.04.2016г. до 06.01.2018г.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен
представител на ответницата. Взето е становище, че предявените искове са
допустими, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящото
производство като интересът от предявяването им произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; връчване на заповедта по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и спазване на срока по чл.415 ал.1 от ГПК за предядяване на установителните
искове за съществуване на вземанията.
Сочи, че промяната
на наименованието на търговеца не се отразява на неговата процесуална
легитимация. От справка в Търговския регистър се установява, че „Теленор
България" ЕАД е със същия ЕИК и представителна власт като на „Космо
България Мобайл" ЕАД.
Оспорва наличието
на валидни облигационни правоотношения между страните по делото и оспорва
изцяло предявените искове по основание и по размер - досежно Договора за
предоставяне на мобилни услуги и споразуменията към него и Договора за лизинг.
В случай, че съдът
приеме, че са налице такива облигационни обвързаности, то възразява, че от
приложените към ИМ писмени доказателства не става ясно кога и от кого е
прекратено договорното правоотношение - няма доказателства за връчване на
приложената покана за доброволно плащане, по какъв начин страната, която
упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна.
Прави възражение за
нищожност на претендираната неустойка в размер на 344,79лв. на основание чл.26
ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.146 ал.2 от ЗЗП. Нищожност на неустойкта на основание
чл.26 ал.1, предл.трето от ЗЗД - накърняване на добрите нрави: Съгласно разпоредбата
на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Твърди, че предпоставките и хипотезите, при които уговорената в
договор неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в
т.4 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС.
Според дадените в него указания, преценката се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния
случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например
естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на
неустойката /компенсаторна или мораторна/, вида на неизпълнение на задължението
/съществено или незначителна негова част/, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за
неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави във всички случаи,
когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
Твърди, че в
настоящия случай, преценен от гледна точка на справедливостта и
добросъвестността на гражданските и търговски правоотношения, размерът на
уговорената неустойка, в размер на всички месечни такси по договора от момента
на неизпълнение до края на срока на договора, е в очевиден разрез с присъщите й
по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразен нито с
естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от неизпълнение
на задължението на абоната да заплаща месечни вноски. Така уговорена
неустойката има подчертано санкционен характер и би довела до несправедливия
правен резултат доставчикът да получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услуга. Подобен резултат е несъвместим с добрите
нрави, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на доставчика на
услугата като нарушава принципа за справедливост и насочва към извода, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към
момента на уговарянето й, създава предпоставки за неоснователно обогатяване на
доставчика за сметка на потребителя. Сочи, че в този смисъл е константната
практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016г. по дело №1226/2015г. на ВКС, ТК, I
т.о., Решение №219/09.05.2016г. по т.д.№203/2015г. на ВКС, I т.о. и др.
Сочи, че е налице нищожност
на неустойката на основание чл.146 ал.2 от ЗЗП – неравноправна клауза. При
приемането, че е налице облигационна обвързаност между страните, то ответницата
М. притежава качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗДП, даващ
легална дефиниция на понятието „потребител", според който текст потребител
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална услуга. Разпоредбата
на чл.143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в 19 точки визирната правна норма дава неизпчерпателно
изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Твърди, че процесният
договор е сключен при предварително определени условия от едната страна -
ищецът-кредитор, клаузи на договора. Няма доказателства, нито данни, а и
твърдения в ИМ, че представеният от ищеца бланков договор е бил предмет на
предварително договаряне между двете страни. Ответницата М. не е имала
възможност да влияе върху съдържанието му и атакуваната клауза на
Допълнителното споразумение не е била индивидуално договорена. Според чл.146
ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов
чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП /ДВ, бр.64/2007г./. Сочи, че според чл.3 от
Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва
приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата
преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или
доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В
случая, с оглед начина на попълване на споразумението и обстоятелството, че полетата
се попълват от представител на ищеца-търговец говори, че ответницата М. не е
имала възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка.
Твърди, че
неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока
на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за
нарушение по чл.68г ал.1 от ЗЗП и за нелоялна търговска практика, а и е
общоизвестно, че Комисията за защита на потребителя предяви колективен иск
срещу Теленор България ЕАД, в резултат на което беше образувано
гр.д.№15539/2014г. по описа на СГС, 12-ти състав, за прогласяване на
неравноправността, респ. нащожността на раздел 11 от типов договор за мобилни
услуги, гласящ „в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния
срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива
на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните
за съответната програма/пакет месечни абонаментни за всяка една СИМ карта/номер
до края на този срок", както и постигната по същото дело спогодба, че
размерът на неустойката не може да надхвърля трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на оператора с
потребителите. Този ангажимент е огласен на сайта на ищеца, считано от
12.01.2018г.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни предявените
установителни искове от „Теленор България“ ЕАД против Т.С.М. и да обезсили
издадената Заповед за изпълнение.
В съдебно заседание, ищецът,
чрез пълномощника си и с депозираното по делото писмено становище, поддържа предявения установителен иск и моли съда да
го уважи като
основателен и доказан.
Претендира разноските в заповедното и в исковото производство. Представя списък
на същите по чл.80 от ГПК. Излага доводи по
същество.
Особеният
представител на ответницата взема становище, че искът е неоснователен и моли
съда да го отхвърли като вземе предвид подробно изложените в писмения отговор
на исковата молба съображения.
Съдът като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на особения представител на ответницата и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
На 12.03.2018 год., ищцовото дружество
е подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в Районен съд-Пазарджик на
13.03.2018г. срещу ответницата Т.С.М. в
качеството й на
длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №1009/2018г. по описа на Пазарджишкия
районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед
№552 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 15.03.2018 год., с която е
разпоредил ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата от 181.59 лв. за главница, представляваща незаплатени абонаментни такси за използвани далекосъобщителни услуги за периода от
05.01.2016г. до 04.04.2016г. по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +************от 06.01.2016г., сумата от 344.79 лв. за неустойка по чл.4, р.IV от Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************от
06.01.2016г., сумата от 679.50 лв. за главница по Договор за
лизинг от 06.01.2016г. на
мобилно устройство марка „Samsung Galaxy S5 Neo Gold”, представляваща незаплатени лизингови вноски за
периода от 05.01.2016г. до 04.06.2016г., ведно със
законната лихва върху главните парични вземания (главници) от 12.03.2018г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 25.00 лв. - платена държавна такса и 360.00 лв. адвокатско
възнаграждение – разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от
следните обстоятелства: незаплатени уговорени абонаментни такси за използвани далекосъобщителни услуги по сключено между
кредитора и длъжника Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +************от 06.01.2016г. за периода от 05.01.2016г. до
04.04.2016г., както и незаплатени уговорени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 06.01.2016г. на
мобилно устройство марка
„Samsung Galaxy S5 Neo Gold” за периода от 05.01.2016г. до 04.06.2016г. За
пресъдените суми са издадени Фактура №**********/05.06.2016г., Фактура №**********/05.02.2016г., Фактура №**********/05.03.2016г.,
Фактура №**********/05.04.2016г., Фактура №**********/05.05.2016г. и Фактура №
**********/10.06.2016г., всяка с падеж на плащане до 15 дни след издаването й.
Заповедта за изпълнение на парично задължение е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на
кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за
вземането. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е
предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим
и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 26.07.2011г. между дружеството-ищец „Теленор България“ ЕАД
/тогава с наименование „Космо България Мобайл" ЕАД/ и ответницата Т.С.М. е
бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************за срок
от 12 месеца. На 26.04.2012г., страните са сключили допълнително споразумение
към този договор, с което срокът на договора е продължен с 12 месеца. На
03.06.2013г. между страните е сключено ново допълнително споразумение за нов
първоначален срок от 24 месеца. На 06.01.2016г. между ищеца и ответницата е
сключено ново Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с фиксиран
номер +************за срок от 24 месеца по абонаментен план и условия, както
следва: Резерв Стандарт 19,99 Коледа 2015 и стандартен месечен абонамент в
размер на 19,99 лв.
Процесният договор е сключен при общи условия,
приети от ответницата. Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, при
ползването на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа
на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване
на индивидуален договор всеки потребител- страна по договора, се уведомява за датата от месеца, на която ще му бъде
издавана фактура. Неполучаването на фактура не освобождава потребителя от
задължението за плащане на дължимите суми.
На същата дата -
06.01.2016г. между ищцовото дружество „Теленор България" ЕАД като
лизингодател и ответницата Т.С.М. като лизингополучател е бил сключен Договор
за лизинг по силата, на който ищецът-лизингодател е предоставил на ответницата-лизингополучател
за временно и възмездно ползване устройство марка Samsung модел Galaxy S5 Neo
Gold, а лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в
размер на 657,57 лв. с включен 20% ДДС по начин, посочен в договора, а именно чрез
23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 28,59 лв.
В исковата си молба
ищецът твърди, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по горните
договори и че не му е заплатила дължимите по тях парични суми.
Твърди, че задълженията
на ответницата са индивидуализирани в представените и приети по делото пет броя
фактури, а именно: 1.Фактура №**********/05.02.2016г. за отчетен период
05.01.2016г. - 04.02.2016г., със срок за плащане - 20.02.2016г., издадена за
сумата от общо 170,20 лв., от които 141,61 лв. абонаментна такса и използвани
услуги и 28,59 лв. лизингова вноска; 2.Фактура №**********/05.03.2016г. за
отчетен период 05.02.2016г. - 04.03.2016г., със срок за плащане - 20.03.2016г.,
издадена за сумата от 19,99 лв. - абонаментна такса и сумата от 28,59 лв. - лизингова
вноска; 3.Фактура №**********/05.04.2016г. за отчетен период 05.03.2016г. -
04.04.2016г., със срок за плащане - 20.04.2016г., издадена за сумата от 19,99
лв. - абонаментна такса и сумата от 28,59 лв. - лизингова вноска; 4.Фактура
№**********/05.05.2016г. за отчетен период 05.04.2016г. - 04.05.2016г., със срок
за плащане - 20.05.2016г., издадена за сумата от 21,93 лв., представляваща
остатък от лизингова вноска; 5.Фактура №**********/05.06.2016г. за отчетен
период 05.05.2016г. - 04.06.2016г., със срок за плащане - 20.06.2016г.,
издадена за сумата от 344,79 лв. – неустойки предсрочно прекратяване на
договори за услуги и сумата от 571,80 лв. - лизингови вноски.
На 06.05.2016г. ищецът
е отправил писмена покана за доброволно плащане до ответницата Т.С.М., с която
я уведомява за общата стойност на нейните задължения, както и че при неплащане
в посочения 10-дневен срок дружеството ще предприеме следните действия: Договорът
с ищеца за предоставяне на мобилни услуги ще бъде прекратен, след което
използването на съответния мобилен номер няма да бъде възможно; към общия
размер на дълга ще бъде добавена неустойка в размер, съгласно договора; всички
оставащи лизингови вноски, в случай че е закупено устройство на лизинг ще
станат предсрочно изискуеми, съгласно условията на договора за лизинг.
По делото не са
представени доказателства за надлежното връчване на поканата на ответницата Т.С.М..
От приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза
се установява, че при издаването на процесните пет фактури /описани по номера и
дати на издаването им/ и начисляването на задължения по тях са спазени
изискванията на ЗСч, ЗДДС и ЗКПО, документите съдържат необходимите реквизити и
хронологично отчитат стопанските операции. 1.Във Фактура
№**********/05.02.2016г. за периода 05.01.2016г. - 04.02.2016г., ищецът е
начислил на ответника по абонаментни планове общо 170,20 лв., включващи:
стойност на абонаментен пакет за такси и услуги 141,61 лв. и 28,59 лв. -
лизингова вноска; 2.Във Фактура №**********/05.03.2016г. за периода
05.02.2016г. - 04.03.2016г., ищецът е начислил на ответника по абонаментни
планове общо 48,58 лв., включващи: стойност на абонаментен пакет за такси 19,99
лв. и 28,59 лв. - лизингова вноска; 3.Във Фактура №**********/05.04.2016г. за
периода 05.03.2016г. - 04.04.2016г., ищецът е начислил на ответника по абонаментни
планове общо 48,58 лв., включващи: стойност на абонаментен пакет за такси 19,99
лв. и 28,59 лв. - лизингова вноска; 4.Във Фактура №**********/05.05.2016г. за
периода 05.04.2016г. - 04.05.2016г., ищецът е начислил на ответника по абонаментни
планове общо 21,93 лв., включващи: -6,66 лв. за потребени такси и услуги и 28,59
лв. - лизингова вноска; 5.Във Фактура №**********/05.06.2016г. за периода
05.05.2016г. - 04.06.2016г., ищецът е начислил на ответника по абонаментни
планове общо 916,59 лв., включващи: 571,80 лв. – 20 бр.лизингови вноска и
344,79 лв. - неустойки. За периода 05.01.2016г.-04.06.2016г. на ответника са начислени
задължения в общ размер на 1205,88 лева, от които: сумата от общо 174,93 лв. –
стойност на месечен абонамент, сумата от общо 686,16 лева – стойност на лизингова
вноска и сумата от 344,79 лева – неустойки. Формирана е стойност на неустойки в
размер на 344,79 лева, както следва: по програма за 19,99 лв. месечно до
06.01.2018г., за 17,25 месеца по 19,99 лв. Непогасени са месечни лизингови
вноски на обща стойност от 571,80 лева. Няма данни за извършени плащания по
процесните фактури от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че предявеният иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК е частично основателен и следва да се
уважи в частта относно претендираното вземане за неплатени абонаментни такси и
използвани услуги и относно претендираното вземане за неплатени лизингови
вноски, като се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 174,93 лева, представляваща дължими и незаплатени абонаментни такси и
използвани услуги, в размера, установен от вещото лице с приетото заключение на
съдебно-икономическата експертиза, както и че дължи на ищеца сумата от 679,50
лева - дължими и незаплатени лизингови вноски по процесния договор за лизинг, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 12.03.2018г. до изплащане на вземането.
Над размера от 174,93 лева и до претендирания с
исковата молба размер от 181,59 лева, претенцията за незаплатени абонаментни такси и използвани
услуги ще следва да се отхвърли като неоснователна.
За неоснователно съдът намира възражението на
особения представител на ответницата за липсата на валидни облигационни
правоотношения между страните по делото. Процесните два договори – за мобилни
услуги и за лизинг, както и допълнителни споразумения са подписани от
дружеството ищец и от ответницата. Същите са приети като доказателства по
делото и не се оспорени, в това число не са оспорени и положените в тях
подписи. Предвид на това договорите и допълнителните споразумения са породили
своето правно действие между страните по отношение на поетите главни задължения
за заплащане на предоставените мобилни услуги и на месечните лизингови вноски.
Ответната страна, в чиято тежест бе, не представи
доказателства и не направи възражения за наличието на правопогасяващи или
правоизключващи факти и обстоятелства, в това число и за извършено плащане по
процесните фактури.
По претендираното от ищеца вземане за неустойка,
съдът приема следното:
Ищецът основава това си вземане на разпоредбата на
чл.92 от ЗЗД, във връзка с Раздел ІV, чл.4 от Допълнителното споразумение от
06.01.2016г. към Договора за мобилни услуги.
В писмения отговор
на исковата молба, особеният представител на ответницата прави възражение за нищожност на неустойката на основание чл.26
ал.1, предл.3-то от ЗЗД – накърняване на добрите нрави.
Съгласно разпоредбата
на чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се
доказват.
Неустойчната клауза, на която ищецът се позовава, съдържаща
се в чл.4, Раздел ІV от Допълнителното споразумение от 06.01.2016г. към
Договора за мобилни услуги, предвижда, че в случай на прекратяване на ползване
на услугите, предоставяни от оператора на потребителя, през срока на договора,
по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Съгласно т.3 от ТР №1/15.06.2010г. по тълк. дел №1/2009г. на ОСТК на ВКС, съдът следи служебно за спазването на добрите
нрави при претенция за неустойка. В конкретния случай се
касае за договор за мобилни услуги, който договор е за периодично изпълнение. От това следва и обусловеността на насрещните престации: услугите се заплащат от
потребителя след като са предоставени от мобилния оператор. Следователно ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договора в размер на всички неплатени по договора абонаментни такси до края на срока му, то това означава, че мобилният оператор ще получи имуществена облага в размер,
какъвто би получил и при действащ
договор, но без да предоставя услугите. По съществото си тази клауза за неустойка замества дължимото от потребителя изпълнение на задължението му да заплаща месечна
такса, без обаче да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването
на договора. Уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза
извън очертаните в закона функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна - и създава
условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и като такава е нищожна, поради противоречие с добрите нрави /в
този смисъл Решение №110/21.07.2016г. по дело №1226/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение №193/09.05.2016г. по т.д. №2659/2014г. на
ВКС, I т.о. и Решение №219/09.05.2016г. по т.д. №203/2015г. на ВКС, I т.о./.
С оглед на гореизложеното, за ищеца не е възникнало вземане за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора, поради което и претенцията
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
Предвид изхода на делото и с оглед указанията, дадени в мотивите на
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от сторените от него в
заповедното производство и в настоящото исково производство разноски, съразмерно на установените вземания, а
именно сумата в размер на 979,01 лева.
Съдът намира за неоснователно направеното от
особения представител на ответницата възражение за прекомерност на адвокатските
възнаграждения, заплатени от ищеца на неговите пълномощници, съответно в
заповедното и в исковото производство. Счита, че същите са съобразени с
разпоредбата на чл.2 ал.5 и чл.7
ал.2, т.1 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не надвишават предвидените в същите минимуми.
Още повече, че върху възнагражденията е начислен и ДДС.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.„Младост“ №4, Бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен
адрес:*** против Т.С.М., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК ********* има вземане срещу Т.С.М., с ЕГН **********, а
именно: Неплатени абонаментни такси и използвани услуги в общ размер на 174,93 лв. по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************за
отчетен период 05.01.2016г. - 04.04.2016г.; Неплатени
лизингови вноски в общ размер на 679,50 лв. по Договор за лизинг към
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************за
отчетен период 05.01.2016г. - 04.06.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
12.03.2018г. до окончателното им изплащане, за които е издадена Заповед №552 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.03.2018г. по ч. гр. д. №1009/2018г. по описа на Районен съд – Пазарджик като ОТХВЪРЛЯ иска за вземане за
неплатени абонаментни такси и
използвани услуги над
общия размер от 174,93 лв. и до претендирания общ размер от 181,59 лева, както и за вземането за неплатена неустойка в размер на 344,79 лв.
по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***********, начислена на основание Раздел IV, чл.4 от споразумението от
стандартните месечни абонаменти за период от 25.04.2016г. до 06.01.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.С.М., с ЕГН **********,*** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост“ №4, Бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен адрес:*** разноски в заповедното производство и в исковото
производство в размер на 979,01 лева.
Присъдената сума
може да бъде внесена по следната банкова сметка *** „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********: IBAN: ***, BIC: *** „Ситибанк Европа“ АД.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: