Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 27.04.2011 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в
публично заседание на шести април две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря Д.Г.,
като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 1945 по описа за 2010 година и за да се
произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 021/18.10.2010 г. на Г.
Цветков Иванов, ВНД Директор на ОД на МВР-Ловеч, на основание чл.45 ал.3 от
Закона за закрила на детето е наложено на И.Т.Г. с ЕГН ********** ***, административно
наказание – глоба в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл.8 ал.3 и
ал.4 от ЗЗД.
Недоволен от наказателното постановление останал
жалбоподателят И.Т.Г., който го обжалва в срок и излага, че същото е
незаконосъобразно и е постановено в нарушение на съществени процесуални правила.
Твърди, че като родител е положил дължимата грижа за опазване и защита на правата на детето си
като е разрешил на сина си да пренощува в приятелско семейство. Заявява, че е
бил въведен в заблуждение от сина си и по обективни причини не е осигурил
контрол и не е възпрял присъствието му в дискотеката. Твърди, че не е бил
уведомен от служителите на полицията за случилото се със сина му, а бил пуснат
да се прибира в нарушение на чл.39 от ЗЗД.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. За него се явява адвокат Стефан Тихолов от АК - Ловеч, който моли
съда да отмени НП по аргументите, изложени в жалбата. Изтъква, че
жалбоподателят не е осъществил нарушението, поради липса на вина. Твърди, че жалбоподателят,
като родител на непълнолетния Калоян, е осигурил лица, които да положат грижи
за сина му за вечерта, преди първия учебен ден. Заявява, че не става ясно по
какъв начин административно наказващия орган е избрал единия от родителите, за
да наложи наказание.
За ответника ОД на МВР-Ловеч се явява юрисконсулт Радков,
който счита, че жалбата е неоснователна и неправилно жалбоподателят прехвърля
отговорността, която носи като родител на лицето, в чиито дом е бил отседнал
сина му същата вечер. Сочи, че свидетелят Ц.Г. не е бил упълномощен от
жалбоподателя да придружава сина му по заведения и други обществени места. Категоричен
е, че отговорността не се търси от двамата родители едновременно, а по отделно.
Моли съда да потвърди НП.
От събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетелите Т.П., А. Бояджиев, И.Г., Ц.Г. и Г.Г., както и от
становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
На 11.10.2010 година бил съставен акт за установяване
на административно нарушение №21 от свидетеля Т.А.П., в присъствието на свидетеля
А.Б. Бояджиев, срещу И.Т.Г. с ЕГН ********** ***, за това, че на 15.09.2010
година около 01,00 часа в гр.Ловеч, дискотека “Илит”, като родител на
непълнолетно лице – Калоян Илиянов Т. ЕГН ********** не е придружил детето
Калоян Илиянов Т. и не е осигурил друго дееспособно лице за негов придружител, с
което е нарушил чл.8 ал.3 и ал.4 от Закон за закрила на детето. По съставения
акт жалбоподателят е направил възражение, че „не е уведомен по чл.40 ал.1 от
Закона за защита на детето. Освен това не е спазен чл.41 от органите на реда,
като след проверка на личните данни на синът му, е бил пуснат 2 часа през нощта
без надзор”. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното НП.
От така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че констатациите по АУАН, възпроизведени в НП отговарят на
действителното положение. Безспорно е установено по делото, че на 14 срещу
15.09.2010 година около 01.00 часа, в дискотека „Илит”, находяща се в гр.Ловеч
е извършена проверка от служители на РУ”П” - Ловеч, в т.ч. и свидетелите П. и
Бояджиев. В хода на проверката било установено, че в заведението се намират
около 40 непълнолетни лица, сред които бил и синът на жалбоподателя – Калоян
Илиянов Т. ЕГН ********** ***. Същият не бил придружаван от пълнолетно и дееспособно
лице, в качеството му на придружител или пък от родител. Калоян Т., заедно с
другите установени при проверката непълнолетни лица, бил отведен в полицейското
управление. Там децата били помолени да се обадят на родителите си по мобилните
си телефони, за да дойдат да ги приберат. В групата от непълнолетни лица имало
и ученици от езиковата гимназия в гр.Ловеч, където учел и синът на
жалбоподателя, който все още не се бил настанил в пансиона на гимназията, а бил
отседнал в приятелско семейство на родителите си – в дома на свидетеля Ц.Г..
Един от учениците, се обадил на възпитател от пансиона, който дошъл да ги
прибере и ги завел в квартирата на едно от момчетата. В показанията си
свидетелят И.Г. заяви, че не си спомня дали синът на жалбоподателя е бил в тази
група.
АУАН е съставен
и съответно наказателното постановление издадено от компетентни органи,
съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗЗД. Съставен е в присъствие на
жалбоподателя съгласно изискванията на чл.40,ал.1 от ЗАНН.
АУАН и наказателното постановление съдържат
предвидените в чл.42, съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
наказателното постановление на формално основание.
Безспорно от изложената по-горе фактическа обстановка
и от разпитаните по делото свидетели се установява, че на 15.09.2010 г., около
01.00 часа, непълнолетният Калоян Т. е пребивавал в нощното увеселително
заведение „Илит” в гр.Ловеч, без да е бил придружен от родител или друго
дееспособно лице, като негов придружител - факт, който не се отрича и от
жалбоподателя. Същият твърди обаче, че не следва да носи отговорност за
поведението на сина си, тъй като не е имал обективна възможност да изпълни
задължението си по чл.8 ал.3 от ЗЗД, тъй като както той, така и лицето, в дома
на което е пребивавал синът му, са били заблудени. Съдът не споделя това негово
възражение, тъй като разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗЗД е категорична, че
родител, който полага грижа за непълнолетно дете и не го е придружил или не му
е осигурил пълнолетен и дееспособен придружител на обществено място след 22.00
часа, следва да понесе административно наказание глоба. С оглед определението
за “грижа” в Закона за закрила на детето, а именно, че грижата е съвкупност от
всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, съдът
приема, че жалбоподателят е бил длъжен да изпълни задължението си по чл.8 ал.3
и ал.4 от ЗЗД. В случая нарушението е извършено от жалбоподателя Г. чрез
бездействие. Осигуряването на придружител е един от елементите на категорията
„грижа”, нормативно дефинирана в § 1 т.6 от Допълнителните разпоредби на ЗЗД,
чиято основна цел е гарантиране на правата и защита на интересите на детето.
Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е извършил
нарушението, което му е вменено във вина. Правилно наказващия орган е
квалифицирал деянието, както и определил приложимата санкционна норма. Правилно
също така е определил глобата в минималния предвиден за това размер от 300
лева, предвид факта, че нарушението е за първи път.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че
жалбата срещу НП №021/18.10.2010 г. на ВНД Директора на ОД на МВР – Ловеч е
неоснователна, а постановлението е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 021/18.10.2010
г. на ВНД Директора на ОД на МВР-Ловеч, с което на И.Т.Г. с ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева, за извършено
нарушение на чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗД като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава
дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :