№ 2247
гр. София, 03.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
СъдебниЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА
заседатели:КОЛАРОВА
РОЗКА ХРИСТОВА ЯКИМОВА
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
и прокурора Николина Симеонова Ангелова (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Мирослава Тодорова Частно
наказателно дело № 20211100204567 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
..........................................................................................................................................
СЪДЪТ, след съвещание, като обсъди становището на страните, намира за
установено следното.
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Образувано е по предложение
на прокурор от окръжна прокуратура, което е било изпратено за разглеждане по
компетентност на СГС от Варненския окръжен съд.
На първо място съдът намира, че е предметно и териториално компетентен да
разгледа искането и това произтича от факта, че осъденият И.М.Я. е признат за виновен за
последен път и му е наложено наказание по НОХД № 1542/2020 г. на СГС, с влязъл в сила
съдебен акт от 9.10.2021 г.
На следващо място, съдът съобрази, че действително престъпленията по посочените
осъждания в предложението на Окръжна прокуратура – гр. Варна и допълнените в
днешното съдебно заседание от СГП престъпления по две осъждания са в условията,
посочени в чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 от НК за групиране на наложените по тях наказания,
защото престъпленията, които са били предмет на всяко едно от 5-те наказателни
производства, са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях.
От фактическа страна съдът намира за факти с правно значение следните.
Лишеният от свобода И.М.Я. е осъждан 32 пъти, като хипотезата на чл. 25, ал. 1 вр.
чл. 23 от НК към настоящия момент е приложима към наложени наказания по следните
наказателни производства:
1. по НОХД № 1014/2020 г. на СРС, по което с влязъл в сила съдебен акт от
21.03.2020 г. И.Я. е бил осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 29, б. „а“
и б. „б“ от НК на 2 години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване;
1
2. по НОХД № 5015/2020 г. на СРС с влязъл в сила съдебен акт от 28.11.2020 г. И.Я. е
признат за виновен за извършено престъпление на 1.09.2019 г. по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
29, б. „а“ от НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което също е
постановено да се изтърпи при „строг“ режим.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспадано времето през което осъденият е бил
задържан, считано от 14.11.2020 г.;
3. по НОХД № 5415/2020 г. на СРС с влязъл в сила съдебен акт от 18.02.2021 г. И.Я. е
бил признат за виновен и осъден за престъпление, извършено на 9.08.2019 г. по чл. 196, ал.
1, т. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години при „строг“ режим на изтърпяване;
4. по НОХД 1224/2019 г. на Окръжен съд - Варна с влязъл в сила съдебен акт от
14.06.2021 г. И.Я. е осъден за извършени престъпления в периода от 3.01.2019 г. до
19.01.2019 г., като му е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 7 години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС е постановено да
бъде изтърпяно при „строг“ режим;
5. по НОХД № 1542/2020 г. на СГС с влязъл в сила съдебен акт на 9.10.2021 г. И.Я. е
признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“ от НК за извършено на 10.07.2019 г. престъпление на наказание 4 години „лишаване от
свобода“.
Видно е, че деянията по всяко едно от изброените наказателни производства
действително е извършено преди да има влязъл в сила съдебен акт по останалите. Това
означава, че са налице предпоставките за налагане на едно общо най-тежко наказание, а
именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 години.
По отношение на тази част от искането на прокуратурата страните не спорят
помежду си. Единственият спорен въпрос за тях е този, свързан с приложението на чл. 24 от
НК, а именно дали са налице основанията за увеличаване на така определеното общо най-
тежко наказание.
За да прецени дали са налице предпоставките на чл. 24 НК, съдът съобрази от една
страна тежкото обременено минало на лишения от свобода И.Я., който, както беше
посочено, вече е осъждан 32 пъти, като постъпателно се е увеличавала тежестта на
наказателната репресия по отношение на него и в значителен период от време се е оказало,
че тя е неефективна, защото не го е възпирала да извършва други престъпления.
На следващо място, в същата насока, съдът взе предвид и обхвата на настоящото
групиране на престъплението, което включва наложени наказания за престъпления по 5
наказателни производства, всичките за тежки умишлени престъпления, предимно кражби
при условията на опасен рецидив.
От друга страна, съдът съобрази писмените доказателства, установяващи влошеното
здравословно състояние на И.Я..
По отношение на фактите за заболяванията на осъдения обаче съдът отчете, че
наличните експертизи, констатиращи влошено здравословно състояние, включително в
резултат на хронични заболявания, през 2017 г., очевидно не са били ефективен
превантивен фактор сами по себе си, за да го възпрат от извършване на престъпленията,
които са предмет на групиране в настоящото производство, тъй като те са извършени през
2019 г., т.е., когато вече лишеният от свобода е знаел за своите страдания и е изпитвал
ограниченията, които те естествено му налагат. Същевременно обаче обективното значение
на здравословното състояние на осъдения и неговата напреднала възраст не могат да бъдат
подценени, поради което съдът счита, че за постигане на целите на наказанието следва да
бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК за увеличаване на общото най-тежко
наказание, но в размер по-малък от този, който е поискала прокуратурата, а именно за срок
от 1 година.
2
Поради това,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко
наказание на И.М.Я. с ЕГН: ********** за срок от 7 /СЕДЕМ/ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ измежду наложените по НОХД № 1014/2020 г. на СРС, по НОХД №
5015/2020 г. на СРС, по НОХД № 5415/2020 г. на СРС, по НОХД 1224/2019 г. на Окръжен
съд - Варна и по НОХД № 1542/2020 г. на СГС.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК и чл. 25, ал. 2 от НК ПРИСПАДА времето, през
което лишеният от свобода е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение и е търпял
наказание по всяко едно от изброените наказателни производства.
На основание чл. 24, ал. 1 от НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо най-тежко
наказание от 7 /СЕДЕМ/ ГОДИНИ с 1 /ЕДНА/ ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА “,
като общото увеличено най-тежко наказание възлиза на 8 /ОСЕМ/ ГОДИНИ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ увеличеното общо най-
тежко наказание от 8 /ОСЕМ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ да се изтърпи при
първоначален „СТРОГ“ РЕЖИМ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Софийски апелативен съд.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:30 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
3