№ 42090
гр. София, 10.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110170541 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове на
„Т.С.“ ЕАД срещу С. А. Т.-В. за суми по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 20952/2024г. по описа на СРС, 54 състав.
Установява се от приложените по посоченото ч. гр. дело № 20952/2024г. по описа на
СРС, 54 състав, книжа, че срещу издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение в срок е подадено възражение по чл. 414 ГПК, поради което и на основание
нормата на чл. 415, ал. 1 ГПК заповедният съд е указал на ищеца възможността в
едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на
вземанията си по заповедта и да представи доказателства за това, които указания са
съобщени на заявителя на 30.10.2024г., който в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявил по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване на вземанията си по заповедта, предмет на
разглеждане по настоящото дело.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала
изрична молба, с която е заявила, че оттегля възражението, подадено по ч. гр. дело №
20952/2024г. по описа на СРС, 54 състав, както и че изявление в идентичен смисъл е
депозирано и по последното.
С молба от 25.09.2025г. ищецът е изложил исканията си, в случай че производството по
делото бъде прекратено, респ. в случай че бъде разгледано по същество.
С оглед на така изложеното от фактическа страна следва да се приеме, че в случая е
налице висящо производство по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове без наличие
на една от специалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото
на иск, т. е. за допустимост на предявените искове- оспорване от страна на длъжника на
вземанията по заповедта, обуславящо правния интерес на заявителя да иска установяване на
тези свои вземания, за която предпоставка съдът, сезиран с исковете, следи служебно, без да
е обвързан при преценката си от констатациите на заповедния съд в тази насока.
В тази връзка следва да бъдат съобразени задължителните за правоприлагащите органи
разяснения, съдържащи се в т. 10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съгласно които „спазването на установен от законодателя
преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск,
като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от
депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също
е ограничено със срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно
извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ
1
установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК
и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното
производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на
заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния
иск… Оспорване на вземането е налице при всяка изразена форма на несъгласие с вземането
по издадената заповед за изпълнение. Оспорване на вземането не е заявено, ако длъжникът е
възразил само относно разноските, присъдени в заповедното производство, в който случай
същият има право да обжалва заповедта за изпълнение по чл. 413, ал. 1 ГПК. Процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са налице до
момента на оттегляне на възражението. При предявен установителен иск по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се
изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл. 416 ГПК.“
По изложените фактически и правни съображения производството по настоящото дело,
образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, следва да бъде прекратено
като недопустимо поради липса на надлежно оспорване на вземанията по заповедта, която с
оглед заявеното оттегляне на подаденото от длъжника възражение е влязла в сила.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 381908/27.11.2024г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..................,
срещу С. А. Т.-В., ЕГН **********, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №
70541/2024г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 54 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
След влизане в сила на настоящото определение ч. гр. дело № 20952/2024г. по описа на
СРС, 54 състав, да се докладва на съдията за произнасяне съобразно нормата на чл. 416, ал. 1
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2