№ 31
гр. Нова Загора, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20242220200400 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от адв. Х. И. Х. от АК Сливен, гр. ***, пълномощник на А. Я.
А. с ЕГН ********** от град Сливен против наказателно постановление №
2754/10.11.2004г., издадено от РУ Нова Загора при ОД МВР Сливен.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление не е било надлежно връчено на
А., поради което е било ограничено правото му на защита. Твърди се също така, че за
издаването му А. е научил едва с получаването на справка за нарушител/водач с изх. №
804000-11064/17.09.2024г. по описа на ОД на МВР - Сливен и в тази връзка се прави искане
за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но пълномощника му, адв. Х. И. Х.,
моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна не взема становище по подадената жалба.
Съдът, като прецени събраните доказателства намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.
В справка за нарушител/водач с изх. № 804000-11064/17.09.2024г. по описа на ОД на
МВР - Сливен се съдържат данни за това, че наказателното постановление е връчено на
10.11.2004 г. и тази справка представлява официален свидетелстващ документ - издадена е
от длъжностно лице - началник РУ Нова Загора при ОДМВР град Сливен, в кръга на
удостоверителната му компетентност, по установения ред - чл. 30, ал. 1 от Наредба № 1-157
от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина.
Нейното съдържание обаче е оспорено в тази си част от жалбоподателя А.
непосредствено след като е узнал съдържанието й. Той е оспорил материалната
доказателствена сила на свидетелстващия документ, като това е единственото му средство
за защита срещу обвързващата доказателствена сила на документа.
Тежестта на доказване в случая е на наказващия орган, тъй като документът не носи
подписа на А., /в този смисъл е правната доктрина - вж. с. 290, с. 293 и с. 295 от Българско
1
гражданско процесуално право, Осмо издание, ***/.
В хода на съдебното следствие не са представени никакви други доказателства, които
да установяват датата на връчване на наказателното постановление, поради което и съдът
приема за недоказано твърдението на въззиваемата страна, че същото е връчено на
10.11.2004г.
Единственият начин, по който може да бъде установено дали дадено наказателно
постановление е връчено на нарушителя и по какъв начин е станало това е чрез проверка на
самото наказателно постановление. Това е така, тъй като съгласно чл. 58, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН
връчването на наказателните постановления става срещу подпис на нарушителя, а когато
нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за
връчено от деня на отбелязването.
В конкретния случай обжалваното наказателно постановление N2 2754/10.11.2004г.,
издадено от длъжностно лице при ОД на МВР – Сливен, Ру Нова Загора не е представено по
делото.
В писмо с вх. № 4763/10.10.2024г. по описа на Районен съд – Нова Загора, ОД МВР –
Сливен, РУ – Нова Загора сочи, че администратвинонаказателната преписка, във връзка с
която е издадено обжалваното наказателно постановление не може да бъде изпратена на
съда, тъй като е изтекъл срока на давност и архива е унищожен.
Липсват доказателства обаче за това, кои точно са тези административнонаказателни
преписки, които са унищожени и дали сред тях попада и процесната.
Дори да се приеме, че административнонаказателната преписка, във връзка с която е
издадено обжалваното наказателно постановление е унищожена , съдът намира, че същото е
незаконосъобразно.
Съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредба № 1-157 от 01,10.2002г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина „наказателните постановления, решенията, присъдите и заповедите се подреждат
по реда на завеждането им в отделни папки и се съхраняват до изпълнението на наложеното
наказание или приложената мярка не по-малко от 5 години“.
В конкретния случай, във връчената на А. справка за нарушител/водач с изх. №
804000- 11064/17.09.2024г. по описа на ОД на МВР - Сливен е отбелязано, че с процесното
наказателно постановление са му наложени две наказания: на основание чл. 182 ал. 1 т. 5 от
ЗДвП и на основание чл. 182 ал. 1, т. 5 ЗДвП - глоба в размер на 70 лв. В същата тази
справка е отразено, че глобите не са платени. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредба № 1-157 от
01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета
на водачите и тяхната дисциплина в АИС АНД се съхранява информация за вида и размера
на наложените наказания и броя на отнетите контролни точки, като в тази си част справката
представлява официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице, в кръга на
удостоверителната му компетентност по установения от закона ред, който не се оспорва от
жалбоподателя.
Тук логично се поставя въпросът - защо след като наложените наказания не са
изпълнени, наказателното постановление е било унищожено, ведно с цялата
административнонаказателна преписка.
Действително в картона на обжалваното наказателно постановление при посочване
на санкционните разпоредби е вписано: чл. 182 ал. 1 т. 5 от ЗДвП и чл. 182 ал. 1 т. 5 от ЗДвП
- глоба в размер на 70.00 лева. Това отбелязване обаче не е достатъчно, за да се приеме, че
наложените наказания са изпълнени, тъй като от него дори не става ясно, какви наказания са
били наложени, още по-малко, че са били изпълнени.
Като взе предвид всичко посочено по-горе, съдът прие, че по делото липсват
2
доказателства наказателното постановление да е било надлежно връчено на нарушителя,
като последният е разбрал за него едва на 17.09.2024г. и е подал жалба срещу него по
пощата чрез адв. Х. Х. в законоустановения 7-дневен срок - на 26.09.2024г.
В тежест на наказващия орган е да докаже също така и повдигнатото срещу
нарушителя административнонаказателно обвинение. Това е и причината, поради която в чл.
60, ал. 2 ЗАНН законодателят го задължава в 7-дневен срок от получаване на жалбата да
представи пред съда цялата административнонаказателна преписка.
В случая това не е сторено, тъй като преписката вероятно е унищожена и то в
нарушение на чл. 30, ал. 2 от Наредба № 1-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина.
При това положение е недопустимо поради незаконосъобразното поведение на
наказващия орган, нарушителят да търпи неблагоприятните последици от наказателно
постановление, за което дори не е доказано по един безспорен и категоричен начин, че му е
било надлежно връчено преди 26.09.2024г.
Непредставянето на обжалваното наказателно постановление и
административнонаказателната преписка лишава съда от възможността да провери дали при
издаването му е спазен, предвидения в ЗАНН ред, както и дали са извършени от обективна и
субективна страна нарушенията, за които е повдигнато обвинението и дали по отношение на
тях е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Дори да се приеме, че административнонаказателното обвинение е доказано /макар по
делото да липсват такива доказателства/ от справката за нарушител/водач с изх. № 804000-
11064/17.09.2024г. по описа на ОД на МВР - Сливен е видно, че
административнонаказателното обвинение касае нарушения на чл. 182 ал. 1 т. 5 б от ЗДвП и
чл. 182 ал. 1 т. 5 от ЗДвП, извършени на 10,11.2004г., за които предвидената от закона
абсолютна давност от 4 години и 6 месеца е изтекла на 10.05.2008г. /вж. тълкувателно
постановление № 1 / 27.02.2015г., постановено по т.д. № 1 / 2014г. на ВАС - ОСС на НК на
ВКС и ОСС на II колегия на ВАС/.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, поради което и
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2754/10.11.2004г., издадено от длъжностно
лице при ОД на МВР Сливен, РУ- Нова Загора, с което А. Я. А., ЕГН: ********** са
наложени следните наказания: чл. 182 ал. 1 т. 5 от ЗДвП и чл. 182 ал. 1 т. 5 от ЗДвП - глоба в
размер на 70.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара
Загора в 14- дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
3