№ 2634
гр. Варна, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20233110103526 по описа за 2023 година
Производството е за делба във фазата на допускане.
Образувано по искова молба вх. №21663/22.03.2023 г., подадена от А. Р. Р., ЕГН
**********, гр. П. срещу И. Ж. И., ЕГН **********, гр. С., с която се иска на осн.
чл.34 от ЗС да бъде извършена делба на следните съсобствени между страните
недвижими имоти:
1/ Самостоятелен обект в сграда, жилище, АПАРТАМЕНТ №105, находящ се в
гр. С., съставляващ самостоятелен обект в сграда с ид. 68134.205.60.1.105, съгл. КККР
одобрени със Заповед №РД-18-50/20.06.2016г. на ИД на АГКК, последно изменение
засягащо самостоятелния обект е от 06.03.2020г., в сграда с ид. 68134.205.60.1,
многофамилна жилищна сграда изградена в ПИ с ид. 68134.205.60, с предназначение
на самостоятелния обект жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в
сграда със смесено предназначение, брой нива 1, с площ от 79,36кв.м., състоящ се от
две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, с прилежащо избено помещение
No26 с площ 3,72кв.м., както и 2,296% ид.ч. от правото на строеж върху поземления
имот, при граници по кадастрална карта: на същия етаж 68134.205.60.1.129 и
68134.205.60.1.104, под обекта 68134.205.60.1.102, над обекта няма, при следните
квоти: 1/2 ид. ч. за А. Р. Раче в, ЕГН ********** и ½ д. ч. за И. Ж. И., ЕГН **********
и на
2/ Самостоятелен обект в сграда, жилище АПАРТАМЕНТ №12, находящ се в гр.
В., съставляващ самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.1030.113.1.12, съгл. КККР
одобрени със Заповед №РД-18-32/26.04.2011г. на ИД на АГКК, в сграда с ид.
10135.1030.113.1 - жилищна, многофамилна, разположена в ПИ с ид. 10135.1030.113,
1
брой нива на обекта 1, предназначение жилище, апартамент с площ 64,60кв.м. състоящ
се от входно антре, кухня-столова, дневна, спалня, баня-тоалет и две тераси, с
прилежащо избено помещение No8 с площ 6,36кв.м., както и 5,0202% ид.ч. от общите
части на сградата, заедно с прилежащите му 6 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с
площ от 250кв.м., съставляващо ПИ с ид. 10135.1030.113 при квоти: ¾ ид.ч. за А. Р.
Раче в, ЕГН ********** и ¼ ид.ч. за И. Ж. И., ЕГН **********.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът
твърди в исковата си молба, че страните по делото са бивши съпрузи. Сключили брак
на 10.11.1975г., който бил прекратен със съдебно решение по гр. дело №6606/1984г. на
СРС, 3 бр. с-в, влязло в законна сила на 02.08.1985г. От брака си имали родена дъщеря
А. А. Р., ЕГН-**********, б.ж. на гр.София, починала на 03.11.2009 г. в гр.Варна, Акт
за смърт №l659/06.11.2009г. на Община Варна, район Одесос. Страните са единствени
наследници на покойната им дъщеря.
По време на брака си страните с Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 14.06.1985г. придобили в режим на
съпружеска имуществена общност АПАРТАМЕНТ №105, находящ се в гр. С.,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с ид. 68134.205.60.1.105, съгл. КККР
одобрени със Заповед №РД-18-50/20.06.2016г. на ИД на АГКК, последно изменение
засягащо самостоятелния обект е от 06.03.2020г., в сграда с ид. 68134.205.60.1,
многофамилна жилищна сграда изградена в ПИ с ид. 68134.205.60, с предназначение
на самостоятелния обект жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в
сграда със смесено предназначение, брой нива 1, с площ от 79,36кв.м., състоящ се от
две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, с прилежащо избено помещение
No26 с площ 3,72кв.м., както и 2,296% ид.ч. от правото на строеж върху поземления
имот, при граници по кадастрална карта: на същия етаж 68134.205.60.1.129 и
68134.205.60.1.104, под обекта 68134.205.60.1.102, над обекта няма, при следните
квоти: 1/2 ид. ч. за А. Р. Раче в, ЕГН ********** и ½ д. ч. за И. Ж. И., ЕГН
**********.
С Нотариален акт №142, том XXXVIII, дело №l0820/29.07.1997г. на Варненския
нотариус, ищецът закупил съвместно при равни квоти с дъщеря си А. А. Р.
АПАРТАМЕНТ №12, находящ се в гр. В., съставляващ самостоятелен обект в сграда с
ид. 10135.1030.113.1.12, съгл. КККР одобрени със Заповед №РД-18-32/26.04.2011г. на
ИД на АГКК, в сграда с ид. 10135.1030.113.1 - жилищна, многофамилна, разположена
в ПИ с ид. 10135.1030.113, брой нива на обекта: 1, предназначение: жилище,
апартамент с площ 64,60 кв.м, състоящ се от входно антре, кухня-столова, дневна,
спалня, баня-тоалет и две тераси, с прилежащо избено помещение №8 с площ
6,36кв.м, както и 5,0202% ид.ч. от общите части на сградата, заедно с прилежащите му
6 кв.м ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 250кв.м, съставляващо ПИ с ид.
10135.1030.113. След смъртта на дъщеря им А. А. Р., описаният имот останал
2
съсобствен между ищеца и ответницата.
Предвид прекратяване на брака и смъртта на дъщеря им с ответницата са
съсобственици на описаните недвижими имоти, които не могат доброволно да поделят.
С оглед прекратяване на съсобствеността за ищеца възниква правният интерес от
предявяване на настоящия иск за делба.
Предвид че ответницата живее в гр.София в делбения имот: Апартамент №105,
находящ се в гр. С., и същата го ползва самостоятелно за себе си ищецът отправя
претенция с правно основание чл.344, ал.2 ГПК за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползите на имота като ответницата да му заплаща месечно сумата 365,00
лв. до приключване на делбата.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът чрез назначения му
от съда особен представител изразява становище за допустимост и частична
неоснователност на предявения иск като излага следното:
Твърди, че идеалната част на ищеца от апартамент №105 е притежание само на
ответницата по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност. Съобразно
изложената от нейния съсобственик фактология, същата е владяла имота
необезпокоявано „самостоятелно за себе си", считано от влизане в сила на
бракоразводното решение през 1985 г. Понастоящем от този момент са изтекли почти
40 години, с което е изпълнен фактическият състав на чл.79, ал.1 от ЗС. Ответницата е
ползвала апартамента еднолично, без да се съобразява с правата на своя бивш съпруг,
извличайки всички полезни свойства на вещта, включително и нейните граждански
плодове, като този факт е достигнал до знанието на ищеца. И. И. е заплащала
самостоятелно всички публични задължения, както и е извършвала подобрения във
всички помещения на жилището. По този начин ответницата явно е демонстрирала
намерението си за своене на целия обект и е превърнала държането на чуждите
идеални части във владение (т. нар. от практиката „преобръщане на владението"
/interversio possessionis/), ставайки едноличен негов собственик. Индивидуалните й
вещни права са обективирани публично и в приетата кадастрална карта на гр. С.. В
издадената за имота схема № 15-585169/31.05.2022г., тъй като, като негов собственик
фигурира единствено ответницата, без данни за идеални части на трето лице.
В условията на евентуалност, твърди, че апартамент №105 е притежание само на
И. И. по аргумент от чл. 21 от СК, тъй като ищецът няма никакъв принос в
придобиването му и е оборена въведената с ал.3 на цитираната разпоредба
презумпция. Счита, че от приложените към исковата молба документи е видно, че
имотът е закупен лично от ответницата само 19 дни преди постановяване на
решението на СРС, с което е прекратен десетгодишният й брак с А. Р.. Очевидно, към
тази дата бракът вече е бил дълбоко разстроен, като страните най-вероятно са били и
във фактическа раздяла. Към тази дата те не са споделяли общ бюджет и бащата не е
3
полагал идентични грижи за детето и в домакинството. Същевременно, в договора с
Кирковски районен народен съвет от 14.06.1985г. и в издаденото от Държавна
спестовна каса удостоверение е посочено, че близо 1/3 от цената е заплатена от
конкретния купувач с нейни собствени средства. За остатъка е поет заем, за който
ищецът не е правил каквито и да е погасителни вноски след развода. След като
приносът за придобиване на вещните права фактически и финансово е единствено на
ответницата, то и апартаментът се явява нейна индивидуална собственост.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице съсобственост
между страните касателно визираното жилище, то същата не е при равни дялове.
Отново позовавайки се на изброените в предходния абзац две писмени доказателства,
твърди, че придобиването на имота е резултат от трансформацията на лични средства
на ответницата по смисъла на чл. 23 от СК, като счита, че за частта от 5285 лв. този
факт е безспорен, поради което приложимост следва да намери най-малкото ал. 2 на
цитираната разпоредба. В тази хипотеза делът на съпруга в съсобствеността се
формира само от половината от заетата сума и то само, ако последният удостовери при
условията на пълно и главно доказване изплащането й със собствени средства.
Съотношението би било 11285 (5285+6000) към 6000 ид. ч. или 65,29 % ид.ч. в полза
на И. И. и 34,71% ид.ч. в полза на А. Р..
Досежно втория делбен имот, а именно апартамент №12 в гр. Варна изразява
становище, че приложените към исковата молба доказателства действително навеждат
на извода, че същият е съсобствен в заявеното съотношение от ¾ ид.ч. в полза на
ищеца и 1/4 ид.ч. в полза на ответницата.
Намира отправеното искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК за неоснователно, като
излага, че замисълът на законодателя и предвидените от него предпоставки за
постановяване на привременни мерки са идентични или най-малкото аналогични с
тези, установени в чл.31, ал.2 от ЗС. Счита, че досега, а и за в бъдеще ищецът е
разполагал и разполага с правната и фактическа възможност да ползва процесния имот
при желание за това съобразно правата си и своите нужди. Сочи, че в бракоразводното
решение №317/3.07.1985г. на СРС изрично е постановено разделно ползване на
жилището с индивидуално посочени помещения за всеки от бившите съпрузи. Заявява,
че няма данни достъпът на ищеца до имота да е бил отнет или възпрепятстван, поради
което обективната му неупотреба се дължи изцяло на личния избор на г-н Р.. Липсата
на инициатива от негова страна, както и отсъствието на някакви конкретни постъпки,
навеждат на извода, че същият няма реално желание и намерение да ползва
съответната част от апартамента, а единствено създава формалните изискуеми
предпоставки за допълнителни финансови постъпления от бившето семейно жилище.
Позовава се на TP № 7 от 02.11.2012г. по т.д. №7/2012г. на ОСГК на ВКС, както и TP
№5 от 24.06.2016Г. по т.д. №5/2014г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не се дължи
обезщетение, ако съсобственикът не е изрично лишен от правото на ползване, защото
4
това се приравнява на негово нежелание за ползване. Изрично се акцентира върху
отричане на възможността тези разпоредби да се превърнат в инструмент за
противоправно обогатяване от страна на съсобственик. При описаната фактология от
ищцата не е извършено превратно упражняване на права или друг тип неправомерно
поведение, за да бъде санкционирана същата с присъждане на обезщетение за другата
страна.
Същевременно искането се явява недоказано и по своя размер, като оспорва
същия.
На основание гореизложеното, формулира до съда следните искания:
Да допусне делба единствено на посочения в исковата молба Апартамент №12 в
гр. Варна с идентификатор 10135.1030.113.1.12 между същите съделители при квоти в
съсобствеността от ¾ ид.ч. в полза на А. Р. и ¼ в полза на И. И., като отхвърли
останалите претенции като неоснователни, включително и по отношение поисканите
привременни мерки по чл.344, ал.2 от ГПК.
В условията на евентуалност, моли съдът да постанови извършване на делба и
на Апартамент №105 в гр. С. с идентификатор 68134.205.60.1.105, но при квоти от
65.29 % ид.ч. в полза на И. И. и 34,71% ид.ч. в полза на А. Р..
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
С решение №317/10.07.1985 г. по гр.д. №6606/1984 г. на РС – София е прекратен
сключения на 10.11.1975 г. между И. Ж. И.-Р.а, ЕГН ********** и А. Р. Р., ЕГН
**********, граждански брак, като родителските права върху роденото от брака дете
А. Р. са предоставени на майката, а ползването на семейното жилище, находящо се в
гр. С. се предоставя за съвместно ползване, както следва: на съпругата се предоставя
за самостоятелно ползване холна стая с общо ползване на сервизни помещения и кухня
с мъжа, а на мъжа се предоставя за самостоятелно ползване спалнята, а третата стая
ще се ползва от детето (л.4).
С договор за продажба на държавен недвижим имот по ред на Наредба за
държавните имоти, сключен на 14.06.1985 г. между ИК Кирковски и купувача И. Ж.
И.-Р.а въз основа на заповед №ДИ-05-305/1984г. от 02.01.1985 г. на Председателя на
ИК на РНС Кирковски, продава на И. Ж. И.-Р.а следния недвижим имот, държавна
собственост, находящ се в гр. С., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи
помещения със застроена площ от 79,36 кв.м, принадлежащите: избено помещение
№26 с полезна площ от 3,72 кв.м, с ид. части от общите части на сградата и 2,296%
ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при съседи – на жилището: изток –фасада,
запад – ап. Сем. А., север – фасада, юг- ап. Сем. З., отгоре – покрив на сградата,
5
отдолу – ап.102 на сем. А. и за избеното помещение: изток-общо помещение, запад –
коридор, север-коридор, юг – коридор за сумата от 17285 лв., която е платена със
собствени средства внесени с квитанция №1173/14.05.1985 г. в размер на 5285 лв. и
заемни средства от ДСК с инспекторско нареждане №240/14.06.1985 г. (л.5).
Представена е схема №15-585169-31.05.2022 г., съгласно КККР на гр. С., общ.
Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед РД-18-50/20.06.2016 г. на ИД на
АГКК, последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 06.03.2020 г. на
самостоятелен обект в сграда с ид. 68134.205.60.1.105, находящ се на адрес: гр. С.,
находящ се на девети етаж в сграда с идентификатор 68134.205.60.1, предназначение:
жилищна сграда-многофамилна, разположена в имот с ид. 68134.205.60,
предназначение на самостоятелния обект : жилище апартамент в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта:1, посочена в
документа площ: 79,36 кв.м, прилежащи части: избено помещение №26, с площ от 3,72
кв.м, 1,296 % ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 68134.205.60.1.129, 68134.205.60.1.104; под обекта:
68134.205.60.1.102, над обекта: няма (л.7).
Съгласно писмо №04-8302, издадено от Държавна спестовна каса, гр. С. до
Кирковски районен/общински народен съвет,гр. С. И. Ж. И.-Р.а, определена за купувач
със Заповед №ДИ-05-305/84 от 02.01.1985 г. е направило пълно стойностно покритие,
както следва: 1/ Внесени собствени средства по сметка с кв.№1173/14.05.1985 г. в
размер на 5285 лв. и заемни средства с инсп. нареждане №240/14.06.1985 г. в размер на
17285 лв. и разноски в размер на 172,85 лв. с кв. №1173/14.05.1985 г. (л8).
Видно от приложения по делото (л.9) Нотариален акт за продажба на недвижим
имот №142, том ХХХVІІІ, дело №10820 от 29.07.1997 г. на нотариус Илияна
Маджунова при ВРС И. Н. Ч. и В. Й. Ч. продават на А. Р. Р. и А. А. Р. собствения си
придобит в режим на СИО недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №12 на
четвърти жилищен етаж от жилищна сграда, построена във гр. В., състоящ се от вх.
антре, кухня-столова, дневна, спалня, баня-тоалетна и две тераси, с обща застроена
площ 64,60 кв.м, при граници: ап.11, ул. „Иречек“, вътрешен двор и принадлежащото
избено помещение №8 с полезна площ 6,36 кв.м при граници: стълбище, двор и
избени коридори, както и 5,0202 % ид.( от общите части на сградата , и с 6 кв.м. ид.
части от дворното място, цялото с площ 250 кв.м, включено в парцел ІІ-6, кв.553 по
плана на ХІV м.р. на град Варна за сумата от 450000 лв.
Представена е схема №15-264270-17.03.2020 г. на самостоятелен обект в сграда
с ид. №10135.1030.113.1.12 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-32/26.04.2011 г. на
ИД на АГКК, находящ се на адрес: гр. В., на пети етаж в сграда с идентификатор
10135.1030.113.1, брой надземни етажи: 6, предназначение: жилищна сграда-
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.1030.113,
6
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1,
посочена в документа площ: 64,60 кв.м, прилежащи части: ИЗБА №8 с площ от 6,36
кв.м и 5,0202 % ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: 10135.1030.113.1.11, под обекта: 10135.1030.113.1.9, над
обекта: 10135.1030.113.1.13.
Съгласно представеното удостоверение за наследници на А. А. Р., ЕГН
**********, поч. на 03.11.2009 г. нейни наследници са ищеца А. Р. Р., ЕГН **********
-баща и ответницата И. Ж. И., ЕГН ********** - майка.
По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото
лице Й. П. Д., от която се установява, че месечният пазарен наем за ползването на
апартамент 105, находящ се на адрес: гр. С. е в размер на 730,00 лв. на месец.
По делото са изслушани показанията на свидетеля С. И. С., без родство и дела
със страните, от които се установя, че познава ищеца, тъй като били заедно на курс в
София през 1986 г. Канил е в семейното им жилище цялата група. Посрещала ги
ответницата. Жилището се намирало в ж.к. Белите брези, София. Апартаментът бил
съвсем нов. Впечатлили го тоалетната и банята, две тоалетни с вана. Бил е на гости
няколко пъти. Знае, че ищецът е живял в жилището до 1999г. Когато се запознали, А.
работил в конструкторски институт, инженер. Занимавал се и консултантска дейност,
разполагал с пари. Работел много в строителството предимно. Помни, че го питал,
защо кара лек автомобил ЗАЗ, като има пари. Той отговорил, че изплаща кредит и има
нужда от пари. Това било след 1990 година. По-късно му казал, че е изплатил заема.
Много по-късно разбрали в компания, че той и съпругата му са разведени фиктивно,
но той ги знае като семейство. Претенции за апартамента в София, той не е споделял,
но като са се събирали във Варна с роднини на жена му, те го питали: „Какво става с
вашите взаимоотношения?“, а той отговарял: „Не искам да се връщам назад, обиден
съм“, но не знае подробности. Питал за своя братовчедка, като отишла в София, дали
може да живее на квартира в апартамента им, а ответникът отговорил, че там има
особеност. Не знае дали има достъп до жилището. Посещавал е жилището две-три
години след промените. Докато починала дъщеря му всички празници ги празнувал
със семейството си. Не знае да е искал да ползва жилището и И. да му е отказвала. По-
късно пет-шест години след това, му казал: „Да отидем, да ти покажа апартамента“.
Ходили, но не им отворили. Той разполагал с ключове, но не му било удобно, тъй като
имало камери и можело да го сметнат за посегателство.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля Я. Г. Г., син на ответницата
от предходен брак, от които се установява, че познава А. Р. Р. от около 4-5 годишен,
като живели в апартамента на баба му и дядо му. Живял там до около 28-29, 30
годишна възраст. Бил още там, когато той се изнесъл. Не знае кога майка му се е
развела с него. Съвсем наскоро разбрал, че са се разделили. Р. отишъл да работи в
7
провинцията. Доколкото помни, са се срещали с майка му. Сестра му ходила по-често.
За апартамента на майка му, баба му и дядо му по майчина линия много помогнали, и
финансово, и да бъдат настанени в него. По бащина линия дядо му също помогнал, но
не помни точно с какво, може би за уреждане на самото жилище. Доколкото знае
майка му и ищецът са закупили във Варна един апартамент и една вила, която била
купена с пари от имот на дядо му по майчина линия в Тополи. Уговорили се чисто
семейно, без документация, на честна дума.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
В производството по допускането на делбата е необходимо да се установи
съществува ли съсобственост между страните по отношение на претендираните имоти
и в случай, че съдът установи, че такава е възникнала, следва да се произнесе за това
между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки
съделител.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
придобил съвместно с дъщеря си А. Р. при равни квоти АПАРТАМЕНТ №12, находящ
се в гр. В., с ид. 10135.1030.113.1.12. След смъртта на дъщерята на страните, същите я
наследяват при равни квоти, като така придобиват по ½ ид.ч. от притежаваната от нея
½ ид.ч. от апартамента, или по ¼ ид.ч. Така по силата на наследственото
правоприемство ответницата става собственик на ¼ ид.ч. от делбения имот, а ищецът
на ¾ ид. ч., от които ½ ид.ч. придобита чрез покупко-продажба и ¼ ид.ч. по силата на
наследствено правоприемство от дъщеря си.
По отношение на другия делбен имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №105,
находящ се в гр. С., съставляващ самостоятелен обект в сграда с ид. 68134.205.60.1.105
бе представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за
държавните имоти, сключен на 14.06.1985 г. между ИК Кирковски и купувача И. Ж.
И.-Р.а. Доколкото апартаментът е придобит по време на брака на страните същият е
станал съпружеска имуществена общност на основание чл.13 от СК 1968 г., (отм.
10.07.1985 г.), съгласно който недвижимите и движимите вещи и права върху вещи,
придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на
семейството. Тъй като бракът на страните е прекратен след приемането на СК от 1985
г., то на основание §4 от същия кодекс, правилата на кодекса относно имуществените
отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити преди
влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове. Съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.1 от СК 1985 г. вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове,
придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.
8
На първо място от ответника е направено възражение за придобиване на имота
по давност.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1/2012 г. на ОСГК на
ВКС „По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който
не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.
Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на
придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези
действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването
частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и
осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен
ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези
обстоятелства трябва да бъдат доказани".
В настоящия случай безспорно се установява и не се спори между страните, че
имотът първоначално е владян и от двете страни, като по делото не се представиха
никакви доказателства ответницата да е отблъснала владението на ищеца и да е
манифестирала своето намерение за своене на целия недвижим имот в гр.София. С
оглед на това възражението на ответницата за придобиване по давност на процесния
апартамент №105 в гр.София се явява неоснователно.
От ответника в условията на евентуалност е направено и възражение за липса на
принос на съпруга в придобиването на този делбен имот. Искът по чл. чл.14, ал.4 от
СК 1968 г. (отм.1985г.) е конститутивен такъв и не може да бъде предявен в делбата,
нито да се релевира с възражение – Така Решение №35 от 26.06.2019 г. по гр.д.
№2124/2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение и много други.
Освен това тази претенция може да бъде заявена само в преклузивния
едногодишен срок от прекратяване на брака - чл.14, ал.6 от СК 1968 г. (отм.1985г.) и
аналогичната разпоредба на чл.30 от СК 1985 г. (отм.2009г.). Доколкото бракът е
прекратен в далечната 1985 г., както и на основание останалите изложени аргументи,
възражението за определяне на по-голям дял поради липса на принос е недопустимо в
9
настоящото производство, поради което не подлежи на разглеждане.
От ответника е направено и възражение за трансформация на лични средства на
съпругата при закупуване на жилището, позовавайки се на вписаното в договора за
продажба, че жилището се закупува с лични средства на съпругата в размер на 11285
лв.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 от СК 1968 г. (отм.1985г.) недвижимите и
движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и
права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а -
389д от Гражданския процесуален кодекс, принадлежат на съпруга, който ги е
придобил. В СК 1968 г. (отм.1985г.) няма изрична разпоредба, уреждащата
трансформацията на лично имущество, но същата се извежда по тълкувателен ред – т.3
от ППлВС №5/1972г. Освен това съгласно чл.103 от ЗПР на СК 1985 г. (отм.2009г.)
правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при
заварени бракове. Следователно приложима към настоящия казус е разпоредбата на
чл.21, ал.1 от СК 1985 г. (отм.2009г.), съгласно която лични са вещите, правата върху
вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество
по чл. 20, ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди брака. Съгласно чл.21,
ал.2 от СК 1985 г. (отм.2009г.), когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове
са придобити отчасти с лично имущество по предходната алинея, лично притежание на
съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
В настоящия казус се наведоха твърдения, че част от средствата, с които е
закупено семейното жилище са лична собственост на съпругата, придобити по дарение
от дядото по бащина линия на нейното дете от преходен брак. Доказателства в тази
връзка обаче не бяха представени. От свидетелските показания на сина на ответницата
Я. Г. се установи, че знае, че баба му и дядо му по майчина линия са помогнали
финансово, но без да се посочва сума, която са дали, а дядо му по бащина линия по-
скоро бил съдействал за закупуване на имота. Така, освен че изнесеното от свидетеля
не отговаря на твърденията на ищцата за лицето, от което е придобила средствата, не
се установи и техният размер. Освен това не е ясно, ако все пак са дадени някакви
средства от майката и бащата на ответницата, дали тези средства са били дарени лично
на нея или общо на семейството за закупуване на семейното жилище. С оглед на
изложеното съдът намира, че и това възражение остана недоказано.
Така изложеното налага извода, че следва да бъде допусната съдебна делба на
процесните имоти при заявените от ищеца квоти, а именно: ¾ ид.ч. за ищеца и ¼ ид.ч.
за ответницата от АПАРТАМЕНТ №12, находящ се в гр. В., съставляващ
самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.1030.113.1.12 и при квоти ½ ид.ч. за ищеца и
½ ид.ч. за ответника АПАРТАМЕНТ №105, находящ се в гр. С., съставляващ
10
самостоятелен обект в сграда с ид. 68134.205.60.1.105.
От ищеца е отправено и искане по чл.344, ал.2, предл. второ от ГПК съдът да
определи сумата, която ответницата следва да заплаща на ищеца за едноличното
ползване на делбения имот, находящ се в гр. С..
Съгласно тази разпоредба в решението за допускане на делбата или по-късно,
ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си,
съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването. По делото не е спорно между страните, че
ответницата ползва еднолично делбения имот в гр. С., поради и което същата следва
да заплаща на ищеца за ползването на дела. От представената по делото съдебно-
оценителна експертиза се установи, че наемната цена на имота е в размер на 730,00
лв., от която сума ответницата следва да заплаща половината, съобразно с квотата в
съсобствеността на ищеца, или 365,00 лв.
В производство по делба първа фаза не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.344, ал.1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба, на осн. чл.34 ЗС, между
съделителите: А. Р. Р., ЕГН **********, гр. П. и И. Ж. И., ЕГН **********, гр. С., на
следните недвижими имоти:
1/ Самостоятелен обект в сграда, жилище, АПАРТАМЕНТ №105, находящ се в
гр. С., съставляващ самостоятелен обект в сграда с ид. 68134.205.60.1.105, съгл. КККР
одобрени със Заповед №РД-18-50/20.06.2016г. на ИД на АГКК, последно изменение
засягащо самостоятелния обект е от 06.03.2020г., в сграда с ид. 68134.205.60.1,
многофамилна жилищна сграда изградена в ПИ с ид. 68134.205.60, с предназначение
на самостоятелния обект жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в
сграда със смесено предназначение, брой нива 1, с площ от 79,36кв.м., състоящ се от
две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, с прилежащо избено помещение
No26 с площ 3,72кв.м., както и 2,296% ид.ч. от правото на строеж върху поземления
имот, при граници по кадастрална карта: на същия етаж 68134.205.60.1.129 и
68134.205.60.1.104, под обекта 68134.205.60.1.102, над обекта няма при следните
квоти: ½ ид. ч. за А. Р. Р., ЕГН ********** и ½ д. ч. за И. Ж. И., ЕГН ********** и на
2/ Самостоятелен обект в сграда, жилище АПАРТАМЕНТ №12, находящ се в гр.
В., съставляващ самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.1030.113.1.12, съгл. КККР
11
одобрени със Заповед №РД-18-32/26.04.2011г. на ИД на АГКК, в сграда с ид.
10135.1030.113.1 - жилищна, многофамилна, разположена в ПИ с ид. 10135.1030.113,
брой нива на обекта 1, предназначение жилище, апартамент с площ 64,60кв.м. състоящ
се от входно антре, кухня-столова, дневна, спалня, баня-тоалет и две тераси, с
прилежащо избено помещение No8 с площ 6,36кв.м., както и 5,0202% ид.ч. от общите
части на сградата, заедно с прилежащите му 6 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с
площ от 250кв.м., съставляващо ПИ с ид. 10135.1030.113 при квоти: ¾ ид.ч. за А. Р. Р.,
ЕГН ********** и ¼ ид.ч. за И. Ж. И., ЕГН **********.
ОСЪЖДА И. Ж. И., ЕГН **********, гр. С. ДА ЗАПЛАЩА на А. Р. Р., ЕГН
**********, гр. П. обезщетение за ползването на притежаваната от ищеца А. Р. Р., ЕГН
**********, ½ ид. част от Самостоятелен обект в сграда, жилище, АПАРТАМЕНТ
№105, находящ се в гр. С., съставляващ самостоятелен обект в сграда с ид.
68134.205.60.1.105, съгл. КККР одобрени със Заповед №РД-18-50/20.06.2016г. на ИД
на АГКК, последно изменение засягащо самостоятелния обект е от 06.03.2020г., в
сграда с ид. 68134.205.60.1, многофамилна жилищна сграда изградена в ПИ с ид.
68134.205.60, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент в
жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива 1, с
площ от 79,36кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, с
прилежащо избено помещение No26 с площ 3,72кв.м., както и 2,296% ид.ч. от правото
на строеж върху поземления имот, при граници по кадастрална карта: на същия етаж
68134.205.60.1.129 и 68134.205.60.1.104, под обекта 68134.205.60.1.102, над обекта
няма в размер на 365,00 (триста шестдесет и пет) лв. месечно, считано от решението
за допускане на делбата до окончателното извършване, на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО в частта по искането по чл.344, ал.2 от ГПК, имащо характер на
определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12