№ 1165
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000503128 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 12 086/23 г. по описа на
СГС – П. В.. Обжалва се решение 4815/13.08.24 г., с което съдът е уважил изцяло
предявени в условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 45
ЗЗД. Първият от исковете е за обезщетяване на ищцата за претърпени физически и
психически страдания от нанесени телесни увреждания от страна на ответника на
09.05.19 г., причинени от удари в областта на носа, мишниците, гърдите, седалището,
бедрата и гърба. Това станало при влачене на ищцата за косата, бутане с ръка и крак,
поваляне на ищцата върху легло и лягане върху нея. Вторият е за блудствени действия
с ищцата – принуда към орално удовлетворяване на сексуално желание на ищеца.
Наред с телесните болки ищцата изпитала чувство на дълбоко засягане на честта чрез
изживяване на дълбоко унижение от посяганете на неприкосновеността на личността,
срам от близките (тясно семейно обкръжение и близък социален кръг тъй като следите
от насилието били видими), страх, че насилието може да се повтори. За телесното
насилие ищцата претендира обезщетение в размер на 10 000 лв., а за сексуалното
посегателство – такова в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от деня,
следващ деликта до заплащане на обезщетенията. Първостепенният съд, като е приел,
че на база постановени присъди по нчхд и свидетелски показания на колежка на
ищцата твърденията са напълно доказани, е уважил в пълен размер предявените
искове.
С въззивната жалба се оспорва правилността на решението. Утвърждава се, че то е
1
лишено от подробни мотиви, не са обсъдени всички доказателства по делото, че не са
разграничени двете отделни претенции и няма обосновка защо съдът приема, че
исковите суми са справедлив еквивалент на доказаните като понесени от ищцата
вреди. За последните ответникът твърди, че няма доказателства, тъй като разпитаната
по делегация свидетелка не е била очевидец на събитията. Иска да се отмени
обжалваното решение и исковете да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата оспорва жалбата. Твърди, че реалните й вреди са по-големи,
обстоятелство, зачетено от съда в обжалваното решение.
По делото не са събирани нови доказателства през време на въззивното
производство.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с която се
атакува валиден и допустим акт на първоинстанционния съд. Дължи се произнасяне
относно правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се
във въззивната жалба.
Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателствен
материал, в рамките на инстанционната проверка, САС приема за установено
следното:
Ако и доколкото е налице пестеливост в мотивите на първостепенния съд, това се
дължи на стремежа да бъдат пощадени чувствата на въззиваемата – бивша съпруга на
ответника, като в акт на съда не се възпроизвеждат в детайли конкретните
насилнически действия и последиците от тях. Деликтът, възприет от наказателен съд и
като престъпление, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда
(задължителна за гражданския съд по отношение на противоправността и вината), е
осъществен през времето на дългогодишен брак между страните. Като основна
причина за осъществяването му се сочи злоупотребата от ответника с алкохол и
невъзможността да контролира поведението си в състояние на алкохолно опиянение.
Същото е определено от наказателния съд, постановил присъдата, като такова,
ненакърняващо вменяемостта на дееца.
Наред със свидетелските показания, които са преки относно възприетите от
свидетелката увреждания и косвени относно причините за тях (разказ на ищцата по
телефона, в разговор, който не е бил самоцелен, а е обяснявал неявяването на ищцата
на работа), по делото има приложена и медицинска документация. Настоящият състав
приема, че извън приключващите наказателното производство актове, други
документи, класирани в кориците на наказателните дела, не следва да се обсъждат, тъй
като не са събрани през време на доказателствената фаза на гражданския процес. С
оглед на това първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение. Със
свидетелски показания, възприемани и от настоящия състав като безпристрастни, са
пресъздадени чувствата на ищцата по повод действията на съпруга й. Особено
2
неприятна била ситуацията поради присъствието в дома на бъдещата снаха на ищцата,
чула виковете на страните и сигнализирала за осъществявано домашно насилие.
Въпреки постановения общ диспозитив, СГС е приел, че е доказано съответствието на
болките и унижението на ищцата от физическото посегателство на ответника на
обезщетение в размер на 10 000 лв. и тези, дължащи се на сексуалното насилие – в
размер на 30 000 лв.
Необосновано е твърдението, че предявяването на исковете е злоупотреба с права и
цели ищцата да набави средства за уравняване дела си в делбено производство на
съпружеското жилище (след настъпил развод между двамата).
Настоящият състав приема като ноторна сериозната психическа рефлексия на всяко
посегателство над неприкосновеността на личността, като чувствата за накърнено
лично достойнство са много по силни, когато насилието е осъществено и с опит за
сексуално посегателство, при категорично изразяване на несъгласие от пострадалото
лице. Без значение е обстоятелството, че деецът и търпящата насилие са били съпрузи
към момента на осъществяване на деликта. Последното обстоятелство е допринесло
според САС за по-интензивни страдания от страна на пострадалата, тъй като
насилникът има качество на човек, на когото поради брачната връзка ищцата следва да
разчита, в рамките на лична и имуществена общност. Наред с това основание за
засилване на усещането за срам и накърнена чест е публичността на деянието,
осъществено в жилище, явяващо се семейно и за млада двойка (семейство на сина на
страните) в присъствието на неродствен член от разширената семейна общност.
Неправилно първоинстанционният съд е присъдил общо обезщетение за двете
деяния, тъй като макар и свързани (осъществени в причинна последователност),
ищцата е заявила отделни претенции с исковата молба. Тъй като паричният еквивалент
за страданията от всеки от деликтите е съобразен с критерия за справедливост,
установен в чл. 52 ЗЗД, резултатът е идентичен при разглеждане на претенциите
поотделно и съвкупно (като сбор от сумите за репарация, с идентичност на размера на
законните лихви и момента на изпадане на деликвента в забава) настоящият състав
приема, че нарушението не е съществено и обжалваното решение следва да се
потвърди.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят разноските за
въззивното производство – 1000 лв. адвокатски хонорар.
Водим от разгърнатите съображения, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 4815/13.08.24 г., постановено по гр.д. 12 086/23 г. по
описа на СГС.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. И. В. да заплати на В. А. Д. разноски
за въззивното производство в размер на 1000 (хиляда) лв. – заплатен адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните съобразно изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4