№ 134
гр. Смолян, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20215400500272 по описа за 2021 година
Производството е по чл258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№4411/15.07.2021г. от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ -
МВР,представлявана от главен комисар Николай Николов - директор,чрез
процесуален представител ст.юрисконсулт Светослав С. срещу решение №
210 / 28.06.2021 г. постановено по гр.д. №232/2021г. по описа на районен съд
– Смолян в частта, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ - МВР на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР е осъдена да заплати на М. ЗДР. Д. , сумата от 1 809,96 лева ,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за положения извънреден
труд в периода 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.02.2021 г. Счита, че решението в обжалваната му
част е неправилно и моли въззивния съд за отмяната му и постановяване на
друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Решението в
обжалваната му част счита ,че е постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните
работи.Периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като
извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент
1,143 е от 01.01.2018 г. до 17.02.2021 г. Твърди ,че през този период са
1
действали няколко наредби, които уреждат въпросите за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР:
- Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от
02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. до 09.01.2020 г.
- Наредба № 8121 з-Зб от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи - ДВ, бр. 3 от 10 януари 2019 г., в сила от 10.01.2020 г. до
02.11.2020 г.
- Наредба № 8121з-1174 от 21 октомври 2020 г. за реда за организацията
и разпределението на работно време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1
и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 93 от 30
октомври 2020 г., в сила от 03.11.2020 г. до 31.12.2020 г.
- Наредба № 8121з-1353 от 15 декември 2020 г. за реда за организацията
и разпределянето на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3
Закона за Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 107 от 18
декември 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.Твърди ,че с последните промени в
ЗМВР /ДВ. бр.60 от 7 юли 2020 г./, законодателят още по- ясно и точно е
разписал спорните текстове в чл. 187 ЗМВР, а именно: „Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. При сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното
време през нощта по ал. 1.“.Счита ,че правоотношенията по служба, уредени в
специален закон са създадени, за да може, поради специфичният статут и
служебни задължения на служителите да се постигне баланс между правата и
задълженията им /какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР/, тъй като тези служители имат специфична функция и съответно
специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения.
За работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени
8-, 12- или 24-часови смени. В разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на
труда е записано, че максималната продължителност на работна смяна при
сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като
2
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за
работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над
намаленото им работно време. В настоящия случай ищецът полага труд при
работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не от
КТ. Счита, че максималната продължителност на работното време за една
смяна, определена в КТ е максимум 12 часа. Това само по себе си счита ,че
доказва, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, тъй като техният статут е изключителен и различен
от общия, като законодателят е съобразил това с разделянето на служителите
по ЗМВР на три групи. Всяка от обособените групи служители има
гарантирани права, които от своя страна са скрепени и с различни
отговорности и задължения.Намира ,че в подкрепа на тезата, че в
Министерството на вътрешните работи е налице равнопоставеност и
обособеност спрямо права и задължения е решението на законодателя да
обособи служителите в три групи съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМВР-държавни
служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението; държавни служители; лица, работещи по трудово
правоотношение. Установява ,че в чл. 142, ал. 2 от ЗМВР е записано, че
статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон /т.е
ЗМВР/. В чл. 142, ал. 4 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните
служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. В чл.
142, ал. 5 е посочено, че статутът на лицата, работещи по трудово
правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на
този закон. В случаите на препращане към кодекса на труда законодателят
изрично /пряко/ е посочил съответните разпоредби.В чл. 48, ал. 5 от
Конституцията на Република България се прогласява, че работниците и
служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на
минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на
извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред,
определени със закон. В тази връзка върховният закон на страната прогласява
основните и неизменни права, каквото безспорно е правото на труд, като е
оставил на законотвореца да прецезира тези права с оглед правоотношението.
С оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните
служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са предвидени редица
компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за
прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен
годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен
годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на
служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на
заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа
за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други. Това далеч не поставя тези
служители в по-неблагоприятно положение. Заплащането на трудово
възнаграждение за положеният нощен труд е със самостоятелна функция и
значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден
труд в ЗМВР счита ,че кореспондират и с Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои
3
аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за
начина на компенсиране на положеният нощен труд.Счита ,че нормата на чл.
187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР определя, че продължителността на
нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по
трудово правоотношение. Това е идеята на законодателя и смисъла на тази
норма. Иначе тя би била напълно излишна, защото нощен е трудът ( и по КТ,
и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони) полаган между 22 часа и 6
часа. Законодателят отбелязва, че работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е достатъчно ясно и
ненуждаещо се от коментар, че е имал в предвид, с това пояснение, че трудът
през нощта за тези служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е осем часа.
Освен това те полагат труд на 24-часови смени като този труд е по график,
същият е изплатен и не може да става дума за претенция за извънреден труд.
С оглед на горното намира ,че нормалната продължителност на дневното
работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от
ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на
нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на
коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.
Счита ,че същия принцип е възприет и след изменението.Намира , че
мотивите на съда за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са
несъстоятелни. Счита ,че не се доказва, че е налице и неизплатен извънреден
труд за съответното тримесечие. Моли съда да обърне внимание ,че от
приложените платежни бележки на служителя са изплатени всички дължими
суми..Счита ,че районният съд не е мотивирал по никакъв начин извода си, на
който се основава решението, че при преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи
заплащане като извънреден труд.Твърди , че не се прави разлика между
нощен и извънреден труд по ЗМВР.Претендира се допълнително
възнаграждение за извънреден труд, което всъщност счита че е за труд,
положен и попадащ в рамките на 24 - часовите дежурства на служителя.. Ако
съдът счита, че към служебното правоотношение на ищеца е приложима
НСОРЗ, то счита ,че не следва да удовлетворява претенцията на ищеца за
заплащане на извънреден труд. Счита ,че извънреден труд би бил налице
само, ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време.“Поради това счита,че дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се
позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо преизчисляването на
часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на
извънреден труд.
За работещите по трудово правоотношение разпоредбите от НСОРЗ,
на които ищецът основава иска си - чл. 8 и чл. 9, ал. 2, се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат.Обратното
решение, което е възприето от първоинстанционния съд - при преизчисляване
4
на часовете нощен труд с коефициент 1,143 получените допълнителни часове
да се заплащат като извънреден труд намира ,че би поставило в по-
неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от
ЗМВР.Направил е особено искане –Установява ,че с определение на районен
съд - Луковит по гр. дело № 606/2019 г., е отправено преюдициално запитване
до Съда на Европейския съюз и е образувано дело № С-262/2020 г. във връзка
с приложимия материален закон ,отнасящ се и за правилното решаване на
настоящото дело. Прави възражение за прекомерност на
разноските,включително и на претендирания адвокатски хонорар, поради
липса на фактическа и правна сложност по отношение на предмета на спора
по делото.Претендира да бъдат присъдени разноските по делото ,
представляващи юриск.възнаграждение
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№4689/29.07.2021г. от М. ЗДР. Д., с ЕГН ********** и адрес: с. Е., № 298,
общ. Р., обл. Смолян, чрез пълномощника адв. В.И.Р. ,с който счита ,че
обжалваното решение на районен съд Смолян е законосъобразно и
обосновано и моли съда да го потвърди.Счита ,че обжалваното решение е
съответно на приложимия по време материален закон. Липсата на специално
правило, въвеждащо методология за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение
на държавните служители в МВР ,счита ,че не означава законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от доверителя ми часове нощен
труд в дневен, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. Счита ,че тази празнота
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, както е приел районен съд Смолян е обжалваното решение. Намира
за неоснователно е възражението, касаещо липсата на разграничение между
нощен труд и извънреден труд. В случая счита ,че се касае за сумарно
изчисляване на положения труд. Намира че районния съд е уважил
предявения иск, съгласно заявеното с исковата молба искане в изведения
петитум.Моли съда в този смисъл да се произнесе.
Пред Смолянски окръжен съд жалбоподателят Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ при МВР
гр.София се представлява от юриск.С. , който поддържа изцяло въззивната
жалба като представя подробна писмена защита .Претендира юриск.
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от
другата страна адв. възнаграждение
Въззиваемият М.З. Д. ,редовно призован ,не се явява Вместо
него адв.В. Р. поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и
моли въззивния съд да потвърди в обжалваните части решението на районен
съд –Смолян като законосъобразно и обосновано постановено Намира ,че
изводите на районен съд –Смолян не се опровергават от разясненията ,
5
дадени в решението от 24.02.2022г. на Съда на ЕС .Претендира разноски
съгласно договор за правна защита и съдействие .
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса ,
срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Въззивният съд намира, че решението в обжалваните части
следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Смолянския
районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК.
Не се спори по делото ,че ищеца М. ЗДР. Д. работи по служебно
правоотношение с ответника в процесния период като изпълнява длъжността
„водач на специален автомобил I степен в група „Пожарогасителна и
спасителна дейност“ при РСПБЗН – Смолян при РДПБЗН – Смолян при
ГДПБЗН при МВР - София и полага труд на смени.
В първата инстанция е била назначена , изслушана ,приета и
неоспорена СИЕ ,от която става ясно ,че ищеца като държавен служител в
системата на МВР работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при
сумирано отчитане на работното време. За периода 01.01.2018 – 17.02.2021 г.
е положил нощен труд общо 1 766 часа /221 нощни смени/, от които 66 часа
положени в официални празници които часове отработен нощен труд са
начислени по ведомост и изплатени на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР като
допълнително възнаграждение по 0,25 лв. на час, без да са преобразувани в
дневен труд. За изработените часове през дните на официални празници на
ищеца е изплатено пълното дължимо възнаграждение за работа на официални
празници в размер на 100 % от основното месечно възнаграждение, както и за
всеки отработен час извънреден труд е получавал увеличена с 50 % часова
ставка. Положените часове нощен труд, не са преобразувани в дневен труд.
В таблица към заключението по тримесечия е извършено преобразуване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в съответствие с чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ, в резултат на което е приравнен нощният труд в дневен в размер
на 1 943 часа и е определен положен извънреден труд в размер на 243 часа
над нормативно определените 70 часа на отчетен период /видно от колона 4
от таблицата към заключението/, на стойност 2 083,35 лв., които не са
начислени и не са изплатени. Вещото лице е установило ,че не е ползвана и
компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва по тримесечия към
17.02.2021 г. е определена в размер на 296,08 лв.
Законосъобразно и обосновано районен съд Смолян е
приел ,че за периода от 01.01.2018г. до 30.09.2020г . за сумата от 1 809,96
лева следва да бъде уважена исковата претенция с правно основание
чл.178,ал.1т.3 във вр. с чл.179,ал.2 и чл.178,ал.3 ЗМВР .
За периода от 01.10.2020г. до 17.02.2021г за разликата над
1 809,96 лева до 2 083,35 лева исковата претенция е отхвърлена и
6
решението на районен съд Смолян не е обжалвано в тази част и е влязло в
законна сила.
По оплакванията в жалбата и допълнителните доводи с
оглед решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020, заради което
настоящото дело беше спряно, настоящият състав съобразява следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното трудово възнаграждение на държавните
служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, между които по т.3 на чл. 178, ал. 1 ЗМВР е
възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране
работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се
определя на основание чл. 187 ал. 9 от ЗМВР /преди изменението с ДВ бр.
60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. В ал.3 от чл.187 от
ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за период от три месеца . Според ал.5 на чл.187 ЗМВР, работата
извън редовното работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден
труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено,
че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
За периода от 01.04.2015 г. до 10.12.2019 г. са действали последователно
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба №
81213-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издавани от министъра на
вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.3, ал.3
и в двете наредби са идентични. Според тях, при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Наредба №8121з- 407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на
Наредба №8121з-592/25.05.2015 г., издадена от министъра на вътрешните
работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г.. Наредба №8121з- 592/25.05.2015 г.
От своя страна е отменена с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.
дело №5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано на 29.07.2016 г. Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е отменена
изцяло с решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм.д. №8601/2019 г. На ВАС.
Също така, чл.187 ЗМВР е изменен със ЗИДЗМВР, обн. в
ДВ, бр.60/2020 г., в сила от 10.07.2020 г.; както и със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ,
бр.85/2020 г,. в сила от 01.01.2021 г., с някои изключения. След отмяната от
7
ВАС на горните наредби от 2015 и 2016 г., и предвид уважената част от иска
за периода 01.01.2018 г. – 30.09.2020 г., отношенията между страните следва
да се уреждат от предхождащата ги Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
обн. в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. с ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от
1.04.2015 г., в чийто чл.31, ал.2 изрично е било предвидено, че: „При
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.“
Издадените след нея и отменени от ВАС две наредби не регламентират
отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл.
31, ал. 2 от наредбата от 2014 г. Така при липса на изрична законова
регламентация и при предвиденото сумирано отчитане на отработените
часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се
приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от
принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл.9, ал.2
от НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен при деление на
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време
/7 часа/. Противното разбиране, изложено във въззивната жалба, би
поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно
положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е решение
№ 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет
заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в
МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон
при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че
положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби
е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота
на закона, следва да приложи общия им разум и да постанови решението си
на основните начала на правото, обичая или морала. Липсата на уредба може
да бъде преодоляна, по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия на закона, като се
приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока. Тук
следва да се отчете, че въззиваемия е лице със статут на държавен служител –
чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и
8
отпуските на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвижда
субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд. ЗДС и ЗМВР, както и горните
наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични
правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни
служители от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да
регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен
от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на
лицата, спрямо които се прилагат правните разрешения, предвидени в КТ.
Определеният максимален брой часове нощен труд от 8 часа съгласно чл.
187, ал. 3, изречение последно ЗМВР не установяват нормална
продължителност на нощния труд, а представляват максималният брой часове
нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. В чл. 187, ал. 3
изречение последно ЗМВР /до изменението с ДВ бр. 60/07.07.2000 г./ е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
8 часа за всеки 24- часов период. Посочената разпоредба не определя
продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е осем часа, а не седем
часа, както е за работещите по трудово правоотношение, което да налага
приложението на коефициент 1, а не на коефициент 1, 143. По-скоро нормата
разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-
часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно,
без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд,
когато такъв е положен. От друга страна, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР /до
изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (така е посочено и в чл. 2 ал. 1 от
трите Наредби от 2014 г., 2015 г. и 2016 г.). Тълкуването на тази разпоредба
налага аналогични правни изводи на тези по приложението на чл. 136, ал. 1 -3
КТ, според които нормалното работно време е установено за работния ден и
за работната седмица, като за работния ден то е продължителността му в
рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната седмица, която е 5-дневна
- 40 часа, като продължителността на работния ден е установена с оглед на
дневната, а не на нощната част от денонощието. Работното време се дели на
два вида: дневно (или денно), при което трудът се полага през денната част на
денонощието, и нощно работно време, при което трудът се полага през
нощната част на денонощието, което от своя страна е обусловило и отделната
регламентация на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ.
В писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП е посочено, че
когато нормалната продължителност на работното време е 8 часа (чл. 136 КТ)
и нормалната продължителност на работното време е 7 часа (чл. 140, ал. 1
КТ), отношението е 8ч/7 ч., т. е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1, 143, като целта на този коефициент е да
определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава възнаграждение за 8 часа. Посочено е
също така, че в тези случаи служителят не работи извънредно по смисъла на
9
чл. 143, ал. 1 КТ. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен
по[1]продължителен период от време, който в процесния случай е
тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение по счетоводната
експертиза е видно, че с оглед броя на нощните смени, всяка от по 8 часа,
след превръщането на отработените нощни часове в дневни, полученият брой
часове надхвърля установеното работно време, поради което разликата се
явява извънреден труд. Т.е., при съпоставката с общия брой нощни часове
за периода като норма часове, разликата е извън тази норма и е извънреден
труд. Поради това липсва смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден
труд“ от районния съд.
Правилно е прието в обжалваното решение, че, доколкото работното
време на служителите, работещи на смени, се изчислява сумирано на
тримесечен период, както е и в случая с ищеца, и то е започнало към датата на
влизане в сила на измененията в ЗМВР /10.07.2020 г./, то последните като
материалноправни норми, ще намерят приложение от началото на следващия
тримесечен период – от 01.10.2020 г., поради което до 30.09.2020 г.
работното време следва да се изчислява съобразно правилата, които са били в
сила при започване на тримесечния период. Изложените дотук изводи не
противоречат и на постановеното Решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по
дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС- Луковит по
дело със същия предмет на спора. С това решение не се отговаря конкретно на
основния спорен по настоящето дело въпрос относно приложимостта на
общата правна уредба на трудовите правоотношения и в правоотношенията с
държавните служители в МВР, доколкото в обхвата на компетентността на
СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които
съдържат такива норми, а не националното право и функцията на този съд е
не да тълкува националните правни норми. Независимо от това следва да се
подчертае, че съда на ЕС е достигнал до същите правни изводи, въз основа на
които по-голяма част от българските съдилища (в това число и настоящият)
до този момент са постановили решенията си, а именно: че чл.8 и чл.12,б.“а“
от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време
трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор, като полицаите и пожарникарите, е
по[1]кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други
мерки за защита, под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Посочено е, че
Директива 2003/88/ЕО, макар да не налага да се приеме особена норма, която
специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния
труд, задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на
принципа за защита на безопасността и здравето на работниците, като в полза
10
на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита. В т.79 от
решението на СЕС е посочено, че, ако не е основана на обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното
право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната от
нея цел.
Както е установено по делото и съгласно съдебната практика, в ЗМВР
такива мерки не са предвидени поради липсата на изрична регламентация за
възможността положеният труд да бъде адекватно възмезден. В тази връзка
сочените от процесуалния представител на жалбоподателя "компенсационни
механизми“ като например това, че служителите имат 30 дни платен годишен
отпуск и за всяка прослужена година получават по 1 ден допълнително
включително и за приравнения трудов стаж, че получават завишено
заплащане, обезщетения и т.н. Относно посочените допълнителни
материални стимули и нематериални блага, предвидени в ЗМВР за
служителите, не може да се приеме, че представляват допълнителна защита
или обезщетение по смисъла на Директивата и решението на СЕС по
преюдициалното запитване. Тези придобивки ползват всички служители на
МВР, а не само полагащите нощен труд, поради което на тях не може да се
придава качеството на обезщетение, след като не са насочени специално към
категорията служители, полагащи нощен труд, нито пък се предоставят
поради и съобразно продължителността на труда им през нощта, а обхващат
всички, работещи в системата на МВР. Следователно, с оглед даденото в
решението на СЕС разрешение, нощният труд на служителите по чл.142,
ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, но в специалния ЗМВР и
наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение, което
да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има
методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в
отменената Наредба от 2014 г. В решението на СЕС е изложено, че липсата на
механизъм в следващите наредби от 2015 и 2016 г. За преобразуване на
нощните часове в дневни се обясняват със съображения от правен и
икономически порядък, но подобен аргумент видимо не отразява допустимата
от закона цел, годна за обоснове разглежданата в главното производство
разлика в третирането на работниците от частния и от публичния сектор, в
частност полицаите и пожарникарите.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия направените разноски във въззивното производство в
размер на 450 лева ,представляващи договорено и заплатено адв.
възнаграждение за адв.Р. Неоснователно е възражението за прекомерност на
това възнаграждение. Спорът не е без каквато и да е правна сложност,
11
пълномощника на въззиваемия е депозирал писмен отговор на въззивната
жалба , явил сее в съдебно заседание , изложени са от пълномощника на
въззиваемия и доводи по решението на СЕС от 24.02.2022 г., депозирана е и
писмена защита затова жалбоподателят следва да поеме пълния размер на
тези разноски.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и обосновано решение №
210/28.06.2021 г. по гр.дело № 232/2021 г. по описа на Смолянския районен
съд в обжалваните части, с които Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението” при МВР-гр.София е осъдена да заплати на дължимо
трудово възнаграждение за положения извънреден труд в размер на 1 809,96
лева за периода 01.01.2018 г. -30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.02.2021 г.,сумата 293,93 лева,представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко
месечно възнаграждение за извънреден труд, за периода, считано от първо
число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, в което е положен
извънреден труд, до 17.02.2021 г.; и 353,68 лева разноски пропорционално на
уважената част от исковете; а по сметка на районен съд-[1]Смолян - 254,16
лева , от които 134,16 лева . държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на
вещо лице.
РЕШЕНИЕТО в останалите части не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” при МВР-гр.София,ул"Пиротска " №171А,представлявана от
главен комисар Николай Николов да заплати на М. ЗДР. Д. ,ЕГН-
********** направените във въззивното производство разноски
,представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 450
лв./четиристотин и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване поради ограничението по
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12