№ 260126 / 30.11.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.МОНТАНА
30.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гражданско дело № 762 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Г.В.Г. xxx, представлявана от пълномощник адв.Б.К.В.,xxx, предявява срещу ответника ЗАД „.- Застраховане” АД г. ж., представляван от А. П. Л. и Р. К. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД и в условията на евентуалност иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Поддържа, че по силата на сключен Договор № 45-06-009/ 22.02.2012г. между Висшия съдебен съвет и ЗАД „. - Застраховане“ АД са застраховани живота и трудоспособността, чрез групова застраховка на всички действащи и предстоящи за назначаване съдии, прокурори и следователи, младши съдии и младши прокурори, съдебни помощници и прокурорски помощници, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията и съдебни служители, членове на Висшия съдебен съвет, служители на Националния институт на правосъдието и инспектори, експерти н служители в Инспектората към Висш съдебен съвет.
Съгласно чл. 4 от Договора застраховката е сключена без поименен списък. В кръга на застрахованите лица твърди, че попада и тя, която за времето от влизане в сила на Договора, 01.01.2012г. до 28.04.2015г. включително е работила на длъжност „прокурор“ в Районна прокуратура –гр.Видин, а от 29.04.2015г. и до момента работи на длъжност „съдия” в Районен съд – гр.Видин.
Ищцата твърди, че на 20.08.2015г. подала до ответника молба по образец за изплащане на обезщетение съгласно Раздел „Допълнителни рискове”, т. 1.2 от Договора „трайна загуба на работоспособност в резултат на заболяване", като към тази молба е приложила всички необходими документи и доказателства, установяващи настъпването на застрахователното събитие. Въз основа на молбата била заведена щета, по която застрахователното Д. е изплатило сумата от 45,00 лева.
За изплащане на остатъка от дължимото обезщетение ищцата водила гр.д. № 118/2017 г. по описа на Районен съд - Монтана, образувано въз основа на предявен частичен иск за сумата от 1000 лева, което е приключило с влязло в сила решение № 473 от 12.10.2017г., съгласно което ответното Д. е осъдено да заплати на ищцата претендираната сума от 1000,00 лв.
Въз основа на решението по делото заявява, че се е снабдила с изпълнителен лист за присъдената сума и било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ С. Н. с район на действие Окръжен съд - Видин.
На 12.03.2018г. задължението по изпълнителното дело е погасено от ответното Д. - длъжник по изп.дело.
Ищцата поддържа, че съгласно чл. 16 от сключения между Висшия съдебен съвет и ответното Д. Договор, застрахователят е длъжен да изплаща застрахователните суми на застрахованите лица в срок до 1 ден след датата на представянето на всички необходими доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията. Съгласно чл. 23 от същия Договор при забава от страна на застрахователя за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение в определения в чл.16 от договора срок, същият дължи неустойка в размер на 3 % на ден върху неиздължената сума.
При това положение твърди, че на основание чл. 16 от Договора ответникът е изпаднал в забава за изплатената сума в размер на 1000 лева, считано от 22.08.2015г.
С влязло в сила решение по гр.д.№ 3331/2018г. на РС Монтана твърди, че ответникът е осъден да й заплати сумата от 20 040 лева, представляваща договорената в чл.23 от Договора между ВСС и ЗАД „.-.% АД неустойка в размер на 3% на ден върху изплатеното на 12.03.2018г. обезщетение в размер на 1000 лева, което е за периода от 22.08.2015г. до 31.12.2016г.
За периода от 01.01.2017г. до 11.03.2018г. вкл. съгласно чл.23 от Договора, ответникът дължи на ищцата неустойка за изпадането си в забава в размер на 13 050,00 лева и за същия период - от 01.01.2017г. до 11.03.2018г. вкл., размерът на законната лихва за забава е 120,83 лв.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, осъди ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. Д. „. -.” АД, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., да й заплати сумата от 13 050,00 лева, представляваща договорената в чл. 23 от Договора между Висшия съдебен съвет и ЗАД „.- Застраховане” АД неустойка в размер на 3 % на ден върху изплатеното на 12.03.2018г. обезщетение в размер на 1 000 лв. по щета № 0502-100-0139-2015 за периода от 01.01.2017г. до 11.03.2018г. вкл.
В условията на евентуалност, в случай че главният иск не бъде уважен, моли на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, да постанови решение, с което да осъди ответното Д. да й заплати сумата в размер на 120,83 лева, представляваща законната лихва за забава върху изплатеното обезщетение в размер на 1 000 лв. по щета № 0502-100-0139-2015 за периода от 01.01.2017г. до 11.03.2018г. включително.
Претендира разноски по делото.
Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства.
Ответникът ЗАД „.- Застраховане” АД г. ж., представляван от А. П. Л. и Р. К. Д., в срока по чл. 131 от ГПК, не представя писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявените искове.
Доказателствата по делото са писмени. Допусната е и изпълнена съдебно-икономическа експертиза от вещото лице Л.З..
Съдът, след като ги прецени във връзка с доводите и становищата на страните и съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните доказателства и по тези факти няма спор, че между Висшия съдебен съвет и ЗАД ,,ОЗК - Застраховане” АД е сключен Договор № 45-06-009/22.02.2012г., по силата на който са застраховани живота и трудоспособността чрез групова застраховка на всички действащи и предстоящи за назначаване съдии, прокурори и следователи, младши съдии и младши прокурори, съдебни помощници и прокурорски помощници, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията и съдебни служители, членове на Висшия съдебен съвет, служители на Националния институт на правосъдието и инспектори, експерти и служители в Инспектората към Висш съдебен съвет. Съгласно чл. 4 от Договора застраховката е сключена без поименен списък. В кръга на застрахованите лица попада и ищцата, която за времето от влизане в сила на Договора, 01.01.2012г., до 28.04.2015г. включително е работила на длъжност „прокурор” в Районна прокуратура - Видин, а от 29.04.2015г. и до момента на подаване на исковата молба работи на длъжност „съдия” в Районен съд - Видин. На 20.08.2015г. ищцата подала до ответника молба по образец за изплащане на обезщетение съгласно Раздел „Допълнителни рискове”, т. 1.2 от Договора „Трайна загуба на работоспособност в резултат на заболяване”. Към тази молба е приложила всички необходими документи и доказателства, установяващи настъпването на застрахователното събитие. Въз основа на молбата е заведена щета № 0502-100-0139-2015. По щетата застрахователното Д. е изплатило сумата от 45,00 лева. За изплащане на остатъка от дължимото обезщетение ищцата водила гр.д. № 118/2017 г. по описа на Районен съд - Монтана, образувано въз основа на предявен частичен иск за сумата от 1000 лева, което дело е приложено към настоящото. Гр.д.№ 118/2017г. на РС - Монтана е приключило с влязло в сила решение № 473 от 12.10.2017г., съгласно което ответното Д. е осъдено да заплати на ищцата претендираната сума от 1000,00 лв. Въз основа на решението по гр.д. №118/2017г. на РС - Монтана, ищцата се е снабдила с изпълнителен лист за присъдената сума и е било образувано изпълнително дело №20188980400175 по описа на ЧСИ С. Н., рег. № 898 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Видин.
На 12.03.2018г. задължението по изпълнителното дело е погасено от ответното Д. - длъжник по изп.дело, което е видно от приложеното като доказателство по делото удостоверение изх. № 9880/30.07.2018г., издадено от ЧСИ С. Н..
Съгласно чл. 16 от сключения между Висшия съдебен съвет и ответното Д. Договор № 45-06-009/22.02.2012г., застрахователят е длъжен да изплаща застрахователните суми на застрахованите лица в срок до 1 /един/ ден след датата на представянето на всички необходими доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията. Съгласно чл. 23 от същия Договор при забава от страна на застрахователя за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение в определения в чл. 16 от договора срок, същият дължи неустойка в размер на 3 % /три процента/ на ден върху неиздължената сума.
В настоящия случай е установено настъпването на застрахователното събитие, за което въз основа на подадено на 20.08.2015г. от ищцата заявление е образувана щета № 0502-100-0139-2015. На основание чл. 16 от Договора ответното Д. е изпаднало в забава за дължимото застрахователно обезщетение, считано от 22.08.2015г. След като застрахователят не е изплатил дължимото обезщетение, същият е бил осъден по предявен частичен иск за сумата от 1 000 лева с влязло в сила решение по гр.д. № 118 по описа на Районен съд - Монтана за 2017 г., като в хода на изпълнителното производство, на 12.03.2018г., застрахователят е изплатил сумата от 1 000 лв. за периода от 22.08.2015г. до 31.12.2016г.
Претенцията на ищцата по настоящето производство произтича от същото основание, както и присъдената неустойка по гр.дело №3331/2018г. на РС Монтана, като в случая се отнася за друг период, от 01.01.2017г. до 11.03.2018г.
За установяване размера на дължимата от ответното Д. неустойка съгласно чл. 23 от Договора по делото е приета съдебно - икономическа експертиза от вещото лице Л.З., неоспорена от страните.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 13 050.00 лв., представляваща неустойка, уговорена в чл. 23 от договор № 45-06-009, сключен на 22.02.2012 г. между ВСС и ЗАД „. – Застраховане” АД за групова застраховка "злополука". По делото не се спори, а и от приетия като писмено доказателство договор № 45-06-009/22.02.2012 г. се установява, че в чл. 1 от него страните се съгласили чрез групова застраховка "Злополука" застрахователят да застрахова живота и трудоспособността на общо 14 501 действащи и предстоящи за назначаване съдии, прокурори и следователи, младши съдии и младши прокурори, съдебни помощници и прокурорски помощници, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията и съдебни служители, членове на ВСС, служители на НИП и инспектори, експерти и служители в Инспектората към ВСС. В чл. 16 е предвидено, че в случай на застрахователен риск, срокът за изплащане на обезщетение е до един ден след датата на представяне на всички доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, а в чл. 23 е уреден размерът на неустойката при забава от страна на застрахователя, а именно 3 % на ден върху неиздължената сума.
От представените по делото с исковата молба писмени доказателства се установява, че по повод настъпилото застрахователно събитие и в изпълнение на така постигнатото споразумение, ищцата, заемаща към онзи момент длъжността „съдия” в РС гр.Видин е представила всички необходими документи, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие в срока на действие на договора на 20.08.2015г.
Съгласно чл.16 от договора, застрахователят е следвало да заплати претендираното застрахователно обезщетение в срок до един ден, т.е. до 21.08.2015 г. Между страните не е спорно, че на ищцата е заплатено обезщетение по заведената щета в размер на 45.00 лева, а за остатъка от дължимото обезщетение ищцата водила гр.дело №118/2017г. на РС Монтана, по което е присъдена сумата от 1000 лева, по предявен частичен иск, която сума е изплатена от застрахователя във връзка с образуваното изп.дело по описа на ЧСИ С. Н. на 12.03.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката по своя правен характер представлява акцесорно договорно съглашение между страните по едно главно облигационно отношение и има следните функции: обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Предвид същността на неустойката като договорно съглашение е задължително тя да е предварително уговорена между страните по облигационното отношение, като винаги трябва да е достатъчно конкретизирана - чрез посочване на размера й (като абсолютно число за календарен период, като процент от точно определена сума и пр.) и начина на изплащане. Доколкото в закона липсват конкретни предписания относно начина на определяне на неустойката (нормата на чл. 92 от ЗЗД е диспозитивна), страните са свободни сами да определят този начин - като глобална сума или като процент от главното задължение, както и те да преценят дали плащането й да бъде еднократно или периодично. За да бъде действителна неустоечната клауза е достатъчно уговорената с нея неустойка да бъде достатъчно определяема по размер и начин на плащане. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № 465 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1165/2009 г. на ВКС, IV г. о. Фактическият състав на задължението за неустойка включва кумулативното наличие на три елемента: 1) облигационно правоотношение, от което произтича едно валидно възникнало главно задължение; 2) неизпълнение на главното задължение, за което длъжникът отговаря; 3) уговорена между страните неустойка, дължима за неизпълнението на главното задължение.
В конкретния случай не се спори, че между страните съществува действителен договор за групова застраховка „ЗЛОПОЛУКА”. Изпълнени са и останалите предпоставки на разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД: неизпълнение на главното задължение, за което длъжникът отговаря - застрахователното обезщетение не е изплатено в срока, уговорен в чл. 16 от договора, в срок до един ден, а е изплатено и то част от обезщетението в размер на 1000 лв. на 12.03.2018г.; уговорена е между страните неустойка, достатъчно определена по размер, дължима за неизпълнението на главното задължение.
Ето защо, предявеният иск за неустойка се явява основателен и доказан за предявения размер от 13 050.00 лева.
Относно възраженията на ответника, направени с молба вх.№ от 04.09.2020г., съдът намира следното:
Направените възражения от ответника са извън срока по чл.131 ГПК, поради което същите са преклудирани.
Съгласно разпоредбата на чл.133 ГПК, когато ответникът в установения срок не подаде отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219 ГПК, губи възможността да направи това по-късно. Възраженията на ответника срещу предявения иск се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба. Същият е изтекъл за ответника от 19.07.2020г.
По изложените съображения, съдът намира предявения главен иск за основателен и доказан и по размер, поради което следва да бъде уважен, като ответното застрахователно Д. ЗАД „.-.” АД бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 13 050 лева, представляваща договорената в чл. 23 от договор № 45-06-009/22.02.2012 г., сключен между Висшия съдебен съвет и ЗАД „.-.” АД неустойка в размер на 3% на ден върху изплатеното на 12.03.2018г. обезщетение в размер на 1000 лева по щета № 0502-100-0139-2015 за периода от 01.01.2017г. до 11.03.2018г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответното Д. следва да заплати на ищцата сторените в производството разноски в размер на 1 596.83 лева, съгласно списък по чл.80 от ГПК, л.38 от делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „.- Застраховане” АД ЕИК: xxxx , седалище и адрес на управление г. ж., представляван от А. П. Л. и Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.Г. ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от 13 050 лева, представляваща договорена в чл. 23 от договор № 45-06-009/22.02.2012 г., сключен между Висшия съдебен съвет и ЗАД „.-.” АД неустойка, в размер на 3% на ден върху изплатеното на 12.03.2018г. обезщетение в размер на 1000 лева по щета № 0502-100-0139-2015 за периода от 01.01.2017г. до 11.03.2018г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, 31.12.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 596.83 лева разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: