Присъда по дело №1162/2024 на Районен съд - Русе
| Номер на акта: | 14 |
| Дата: | 30 януари 2025 г. |
| Съдия: | Александър Симеонов Станчев |
| Дело: | 20244520201162 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 27 юни 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
н.с.
Районна прокуратура – гр.Р. е обвинила В.А.К., с ЕГН-**********, в
това, че на 26.05.2023г. в гр.Р., отнел чужда движима вещ - 1 бр. електрическа
тротинетка марка „Segway G30 Мах“ с фабричен номер N4GPG2228C1458, на
стойност 1557,00 лева, от владението на К.Т.Л. от гр.Р., без неговото съгласие,
с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от
НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият е редовно призован, явява се в с.з. и моли съда да го
оправдае по повдигнатото му обвинение.
Назначеният по делото служебен защитник пледира съдът да оправдае
подзащитния му.
Съдът след, след като анализира събраните по делото доказателства,
приема за установена по делото следната фактическа обстановка :
Подсъдимият В.А.К. е роден на 03.08.2003г. в гр.Р., български
гражданин, със средно образование, неженен, не работи, не е осъждан.
Подсъдимия В. К. и св. Д.Д. се познавали, но не поддържали приятелски
отношения, а били само познати. В късните часове на 25 срещу 26.05.2023г.,
двамата се срещнали случайно в централната част на гр.Р. и седнали на пейка,
където пили бира и разговаряли. Подс. К. не разполагал с парични средства и
решил да си набави такива чрез кражба на чужди вещи. Той знаел къде се
съхраняват велосипеди и електрическа тротинетка, които не са заключени и
решил да открадне някой от тях. Докато си приказвал със св. Д., подс. К. го
попитал иска ли да отиде с него „да свършат една работа“, без да уточнява
подробности, а последният се съгласил. Двамата се насочили пеша към кв.
„****“ в гр.Р., като преминали покрай хотел „****“, „Градски хали“, „Пантеон
на възрожденците“, след което влезли в Парка на възрожденците. След като
преминали през парка, подс. К. се насочил към вх.3 на бл. „****“, находящ се
на ул. „****“ № 2, като казал на св. Д. да го изчака на пейка пред съседен вход.
Около 01:27 часа на 26.05.2023г., подс. К. влязъл във вх.3 на бл. „****“ и
веднага се скрил зад бетонна колона, докато осветлението изгасне. След това,
той отишъл на партерна площадка, където имало оставени няколко велосипеда
и електрическа тротинетка марка марка „Segway G30 Мах“, които не били
заключени. Подсъдимият отново изчакал осветлението във входа да изгасне,
след което се приближил до електрическата тротинетка, надигнал с крак
степенката й, преместил я към него, навел се и я вдигнал, след което напуснал
жилищния вход заедно с нея. Подс. К. привел в бавно движение
електрическата тротинетката и заедно със св. Д., който вървял до него, се
отправили в посока към бл. „****“, находящ се на ул. „****“. Малко след това,
в района на Парка на възрожденците двамата се разделили, като подс. К. се
насочил към ул.„Ниш“, управлявайки откраднатата от него електрическа
тротинетка и впоследствие се разпоредил с нея в своя полза.
На 28.05.2023г., св. К.Л. установил липсата на електрическата си
тротинетка марка „Segway G30 Мах“ с фабричен номер N4GPG2228C1458 и
1
сигнализирал органите на МВР, като предал и оптичен носител, съдържащ
записи от камера за видео наблюдение, монтирана във входа на жилищния
блок на ул.„****“ № 2, в който живеел. По случая била извършена
предварителна проверка от св. Т.Г. - полицейски служител от Второ РУ - Р., в
хода на която били проведени издирвателни действия, в резултат на които като
извършител на деянието бил установен подс. В. К.. След приключване на
предварителната проверка било образувано и настоящото наказателно
производство, като в хода на разследването била назначена и изготвена
съдебно ценова-икономическа експертиза, от заключението на която се
установява, че стойността на инкриминираната вещ възлиза в размер на
1557,00 лева.
При разследването била назначена и изготвена съдебно-техническа
експертиза на приобщените по делото оптичен носител DVD-R, с капацитет
4.7 СВ, сериен № CMFP686YB130009182, с изписан ръкописен текст върху
него с черен цвят „26.05.2023г. бул.“Цар Освободител“ и бул. „Съединение“ и
„Руско консулство“, собственост на Община Р., оптичен носител CD-R, марка
„Verbatim“, с капацитет 700 МВ, сериен № LH3186AL13165191D5, с изписан
ръкописен текст върху него със зелен цвят „бл. ****; 26.05.2023г. ел.
тротинетка“, съдържащ записи от камери за видео наблюдение във вх. №3 на
бл.**** и оптичен носител CD-R, марка „Verbatim“, с капацитет 700 МВ,
сериен № LH3186AL13180965D5, с изписан ръкописен текст върху него със
зелен цвят „26.05.2023г. ул.****; бл.****“, собственост на БЧК Р., всички
съдържащи видео файлове от 26.05.2023г. от камери за наблюдение. От
съдържанието на видеозаписите съдържащи се в двата оптични носители са
фиксирани кадри със събития относими към процесното деяние, които са
приложени като 24 бр. снимки снети на хартиен носител.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събрания по делото
доказателствен материал: гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите К.Т.Л. и Т.Я.Г., писмени доказателства - протоколи за доброволно
предаване, протокол от изготвена съдебно ценова-икономическа експертиза,
протокол за изготвена техническа експертиза, справка за съдимост,
автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, протоколите за следствените действия.
Анализ на доказателствата и правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на
доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.
Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се
установи факта на извършено престъпление, за което е обвинен подс.В. К..
Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по
делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на
деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват
такиво по вид и тежест противоречия, които да водят на извод, че подсъдимия
не е извършител на процесното престъпление, респ. съдът да го оправдае. От
събраните доказателства, съдът е достигнал до единствено възможният извод
за виновността на подсъдимия и за постановяване на осъдителна присъда
спрямо него.
2
В тази насока съдът напълно кредитира показанията на св.К.Л., чрез
които се установява и индивидуализира като марка/модел/цена откраднатата
вещ, мястото, времето на извършване на престъплението, фактът, че едно
лице е извършило деянието по изваждане от входа на жил. блок на процесната
вещ, както и фактът, че друго лице е изчаквало дееца пейка пред същия вх.3
на жил. блок „****“, след което двамата са се отдалечили в посока към бл.
„****“, находящ се на ул. „****“. Малко след това, в района на „Парк на
възрожденците“, двамата се разделили. Тези свидетелски показания се базират
както на личната информация на св.Любенов относно открадната му вещ, така
и във връзка с прегледания от него и в присъствието на св.Т.Г. видеозапис на
монтирана видеокамера във вх.3 на бл.“****“, находящ се по ул.“****“№2 в
гр.Р. /снимков материал от който приложен заедно с изготвената и приета по
делото ТЕ на видеозапис/.
Съдът кредитира и показанията на св.Т.Г., който също посочва
движението на двете лица в гр.Р. преди и след извършване на престъплението
от едното лице. В тази насока съдът кредитира и показанията на св.Г. относно
това, че след извършване на пол. проверка по случая и получена от него
оперативна информация, че едното от двете лица, посочени по– горе и
виждащи се да се движат първо без и после без откраднатата вещ на
прегледаните от св.Т.Г. и други видеозаписи, е Десислав Огнянов Д. с ЕГН-
**********. След призоваване на последния, св.Т.Г. провел разговор/беседа с
него, въз основа на които получил информация относно личните данни
/имена/ на лицето В. К., на когото в последствие и след преценка да
доказателствения материал в ДП, разследващия орган повдигнал обвинение за
извършена от него кражба на процесната вещ.От съществено значение и във
връзка с анализа на доказателствения материал по делото е, че в конкретния
случай св.Т.Г. не е извършвал беседа с лицето В. К., който впоследствие и на
27.02.2024г. придобива качеството си обвиняем, след което се възползва от
правото си да не дава обяснения по повдигнатото му обвинение на ДП,
отказва да дава такива и при разглеждане на делото в съдебна фаза, като
бланкетно заявява в хода по същество, че не е извършител на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение.
Следва да се отбележи също, че по време на разглеждане на делото в
съдебна фаза, съдът е в невъзможност да разпита св.Десислав Огнянов Д.,
който е починал, а защитникът и подсъдимия не дават съгласие неговите
показания от ДП да се приобщят в съдебното производство на основание
чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.4 от НПК.
За да кредитира показанията на св.Т.Г., съдът се съобрази и с
публикуваните в медийното пространство на мотиви към проекта на Закон за
изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс приет от 49-ото
Народно събрание на 1 февруари 2024 г., повторно приет на 23 февруари
2024г., според които мотиви на тогавашния вносител /Министър на
вътрешните работи/ промяната в чл.118 от НПК е свързана с изпълнението на
осъдителното решение на ЕСПЧ по делото „Димитър Митев срещу България“
(жалба № 34779/09) от 8 юни 2018 г., както и от доклади на правозащитни
институции – европейски и международни партньори на Република България.
3
В тези мотиви се коментира, че решението си по делото „Димитър
Митев“ (жалба № 34779/09) съдът е приел, че чл.6, параграф 3, б.,,с“ от
КЗПЧОС е приложим към разпит на задържания в полицията преди повдигане
на обвинение и преди формалното образуване на наказателно производство по
реда на НПК, като е установил нарушение поради това, че на жалбоподателя е
бил отказан достъп до адвокат, а впоследствие осъждането е основано на
предоставената от него информация пред двама полицейски служители по
време на задържането му по Закона за Министерството на вътрешните работи.
Прави се и констатация, че ефектът от допускането на свидетелските
показания на полицаите е от практическа гледна точка допускане на
самопризнанието като доказателство, като се заобикалят всички процесуални
права на жалбоподателя. Разузнавателните беседи се разискват критично с
оглед на процесуалните права на лицата, които впоследствие стават
обвиняеми. Зачитането на правото на защита следва да бъде гарантирано от
най-ранен етап от протичащото разследване. Задържането на лица, които не са
привлечени все още в качеството им на обвиняеми, са застъпени в
разпоредбите на специалните закони като Закона за Министерството на
вътрешните работи, Закона за митниците, Закона за военната полиция и др.
Тези лица следва да се ползват в пълна степен от закрилата на чл. 5 от
КЗПЧОС, както и да бъдат включени в обхвата на закона. В тази връзка с чл.
118, ал. 2 от НПК се разширява кръгът на лицата, които не могат да бъдат
свидетели по делото. Предвижда се да се изключи възможността да се
допускат показания на оперативни работници, провели извънпроцесуална
беседа със заподозряното лице, тъй като по този начин се заобикаля правото
на обвиняемия, ако бъде привлечен в хода на разследването като такъв, да
откаже да даде обяснения.
Предвид горепосоченото, съдът намира за несъмнено доказано по
делото, че с деянието си подс. В.А.К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, тъй като на
26.05.2023г. в гр.Р. отнел чужда движима вещ - 1 бр. електрическа тротинетка
марка „Segway G30 Мах“ с фабричен номер N4GPG2228C1458, на стойност
1557.00 лева, от владението на К.Т.Л. от гр.Р., без неговото съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението било
извършено от подсъдимия с действие. То се изразило в прекъсване на
фактическата власт на пострадалото лице над отнетата вещ и установяване на
своя трайна фактическа власт над нея. По този начин пострадалото лице било
лишено от възможността да владее и да се разпорежда с процесната вещ.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл като форма на вината по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същия
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Подс. К.
съзнавал, че предприетите от него действия са от естество да преустановят
фактическата власт върху вещ, която не е негова собственост и целял да я
присвои. Намерението е обективирано с действията му, а именно отнемане на
чужда вещ с цел да се разпореди с нея, без съгласието на нейния собственик.
4
Причини за извършване на деянието са ниското правно съзнание, грубо
незачитане на установения правов ред и желание за облагодетелстване по
незаконен начин
При индивидуализацията на наказанието, Съдът отчита като
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало.
Съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство – невъзстановени
имуществени вреди от деянието, липсата на критично отношение към
извършеното деяние.
Предвид гореизложеното, Съдът е наложил наказание малко над
минималния законов размер предвиден в чл.194, ал.1, вр. чл.54 от НК, а
именно “Лишаване от свобода”, за срок от ЕДНА ГОДИНА. Предвид
обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан, то Съдът намира, че за да се
поправи и превъзпита, спрямо подсъдимия следва да се приложи института на
чл.66 от НК и изпълнението на така определеното наказание следва да се
отложи за подходящ изпитателен срок – от ТРИ ГОДИНИ, на осн. чл.66, ал.1
от НК.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено
както с личната, така и с генерална превенция по чл.36 и чл.35, ал.3 от НК.
Подсъдимият следва да заплати в полза на ОДМВР – Р. направените
разноски от досъдебното производство, в размер на 197,61 лв., както и да
заплати в полза на Районен съд – гр.Р. сумата от 40,00 лв. за направени
разноски в съдебното производство.
Така мотивиран, Съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия :
5