№ 425
гр. Несебър, 30.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Ивелина Г. В.ева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20242150101573 по описа за 2024 година
Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция, след като с
Определение № 2617 от 29.11.2024г., постановено по гр.д. № 3596/2024г. по описа на
Районен съд - Ямбол, същото е било прекратено и изпратено по подсъдност на
Районен съд - Несебър.
Образувано е по повод исковата молба на „*****“ ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район *****, ж.к. *** **, ул. „***** ****
представлявано от Р. М. - Т., с пълномощник адв. Д. П. от АК - С. З, с която са
предявени искове по чл. 422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане
за установено, че В. П. П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Н. ул. *****,
дължи на ищеца сумата в размер на 5322.87 лева, представляваща главница за вноски
с настъпил падеж за периода от 21.05.2023г. до 21.06.2024г. по Договор за
потребителски паричен кредит № 4197362 от 25.06.2020г., сключен между „*** ***
****“ ЕАД и ответника, вземането по който е прехвърлено на ищеца с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 08.12.2023г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, сумата в размер на 4488.05 лева, представляваща договорна лихва за
вноски с настъпил падеж за периода от 21.05.2023г. до 21.06.2024г., сумата в размер на
519.27 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
21.06.2023г. до датата на подаване на заявлението, за вземането на които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
2011/2024г. по описа на Районен съд - Ямбол. С молба с вх. № 3321 от 02.04.2025г. е
конкретизирана претенцията за главница и договорна лихва за периода от 21.05.2025г.
до 21.06.2024г. вкл., за пълния размер на претендираните вноски с настъпил падеж по
погасителен план.
Ищецът твърди, че между „*** *** ****“ ЕАД и ответника бил сключен
Договор за потребителски паричен кредит № 4197362 от 25.06.2020г., вземането по
1
който е прехвърлено на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
08.12.2023г., като излага съображения относно уведомяването на ответника за
извършената цесия. Сочи, че съгласно договора за кредит кредиторът предоставил на
кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 50066.66 лева, който
последният се задължил да погаси на 113 месечни анюитетни вноски, с краен срок на
погасяване - 21.11.2029г., при фиксиран ГЛП - 10 %. Изтъква, че след усвояване на
кредита, кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което
преустановил плащанията си, поради което ищецът пристъпил към принудително
събиране на вземанията чрез подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. С тези доводи от съда се иска да уважи предявените искове за посочените
в исковата молба суми. Представят се писмени доказателства. Правят се
доказателствени искания за изискване и прилагане на ч.гр.д. № 2011/2024г. по описа на
Районен съд - Ямбол към настоящото дело и за допускане и назначаване на
съдебносчетоводна експертиза в случай на оспорване размера на дълга от страна на
ответника. Претендират се направените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от процесуалния представител на ответника - адв. З. К. от АК - С. З, с
който на първо място се прави възражение за местна подсъдност, като се моли
производството по делото да бъде прекратено пред настоящата инстанция и изпратено
по подсъдност на Районен съд - Ямбол. Наред с това предявените искове се оспорват,
като неоснователни и недоказани. Оспорват се изложените в исковата молба
твърдения и размера на заявената претенция. Навежда се, че не е ясно, а и не се сочи,
по какъв начин са формирани размерите на претендираните вземания. В тази връзка се
моли исковата молба да бъде оставена без движение с указания до ищеца да
конкретизира претенцията си. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответникът дължи
претендираните суми, както и наличието на валидни облигационни отношения между
страните. Не на последно място се оспорва активната материалноправна и
процесуалноправна легитимация на ищеца в качеството на цесионер на процесното
вземане. Изтъква се, че договорът за цесия не е породил действие спрямо ответника. С
тези доводи се моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Депозират становище по съществото на спора. Молят да бъдат уважени изцяло
предявените искове. Претендират присъждане на заплатените разноски по заповедното
и исковото производство.
За ответникът в съдебно заседание представител не се явява. Представят молба,
с която изразяват становище по същество. Моли от съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца. Претендира присъждане на сторените в настоящото
производство разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
2
От материалите на приобщеното ч.гр.д. № 2011/2024г. по описа на Районен съд -
Ямбол се установява, че по същото е издадена Заповед № 1129 от 03.07.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено В. П. П.
да заплати на „*****“ ЕООД сумата от 5322.87 лева, представляваща главница,
дължима по Договор за потребителски паричен кредит № 4197362 от 25.06.2020г.,
претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 21.05.2023г. до
21.06.2024г. включително, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
28.06.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 519.27 лева, представляваща лихва
за забава за претендираната главница за периода от 21.05.2023г. до 27.06.2024г., сумата
от 4488.05 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.05.2023г. до
21.06.2024г., както и държавна такса в размер на 206.60 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 240 лева.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК против заповедта е постъпило възражение от
длъжника, с оглед на което с разпореждане № 3521 от 03.10.2024г. съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.422, ал.1 от ГПК
вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че между „*** *** ****“ ЕАД и ответника е
сключен валиден договор, посочен в исковата молба, както и че „*** *** ****“ ЕАД е
изправна страна по него. Ищецът следва да докаже, че е настъпила изискуемост на
вземанията по договора, размерът на задълженията на ответника и периода на
дължимост на същите, сключването на договор за цесия между „*** *** ****“ ЕАД и
„*****“ ЕООД, както и че ответникът е уведомен за цесията. При доказване на
горното, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по
договора или че не дължи изпълнение на посочените в отговора основания. Тежестта
на доказване е указана на страните с Определение № 320 от 22.03.2025г. (л. 11 - л. 12),
постановено по настоящото дело.
От представените писмени доказателства по гр.д. № 3596 по описа на Районен
съд - Ямбол за 2024г. се установява, че между „*** *** ****“ ЕАД и В. П. П. бил
сключен Договор за потребителски паричен кредит № 4197362 от 25.06.2020г. при
Общи условия (л. 7 - л. 18). По силата на договора дружеството предоставило на
ответника потребителски кредит в размер на 50065,55 лева, която последният се
задължил да върне на 113 месечни погасителни вноски, с краен срок на погасяване
21.11.2029г. съгласно погасителен план, при ГЛП 10 % и ГПР 10.47 %. Според
разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Общите условия в случай на забава в плащанията на
дължимите от потребителя суми кредиторът има право да получи освен всички
посочени и неплатени месечни суми, и обезщетение в размер на годишната законна
3
лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
главница.
По делото е представен и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 08.12.2023г., сключен между „*** *** ****“ ЕАД, в качеството му
на цедент и „*****“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Приложение № 1 към
договора, както и Потвърждение за извършената цесия на парични вземания на
основание чл. 99 от ЗЗД (л. 19 - л. 29).
Разпоредбата на чл.1.1 и чл.1.2 от договора предвижда, че цедентът прехвърля и
продава съгласно чл. 2.1 от Рамков договор от 02.05.2023г. заедно със съпътстващите
гаранции на цесионера портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период
от над 181 дни просрочие съгласно чл. 2.2 от рамковия договор, като същите били
описани в Приложение № 1 към договора, неразделна част от него. От Потвърждение
за извършената цесия на парични вземания на основание чл.99 от ЗЗД се установява,
че е потвърдено прехвърлянето на вземанията, по договора, част от които е и това
срещу ответника П..
Видно от приложено пълномощно (л. 37 - л. 38) „*** *** ****“ ЕАД е
упълномощило „*****“ ЕООД да уведоми от името на кредитора всички длъжници по
вземанията, прехвърлени с договора от 08.12.2023г.
По делото е представено уведомително писмо до ответника за извършване на
цесията по процесния договор (л.34), което е изпратено по пощата с обратна разписка
на известните му адреси, като е било върнато поради недостатъчен адрес (л.30 - л.33).
Въпреки, че в настоящия случай липсват доказателства за редовното връчване
на ответника на уведомлението за извършената цесия по договора за потребителски
кредит, съдът намира, че договорът за цесия е съобщен надлежно на ответника
доколкото уведомлението е било приложено към исковата молба и с връчването й е
достигнало до неговото знание. Трайната и непротиворечива съдебна практика приема,
че уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
пр. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД (напр. Решение № 114 от 7.09.2016г. по т.д. № 362/2015г.
по описа на ВКС, II т.о. и решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. по описа на
ВКС, І т.о.).
Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно
вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът,
на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Ето защо съдът не споделя доводите на
процесуалния представител на ответника за липса на активна материалноправна и
процесуалноправна легитимация на ищеца и намира, че последният е легитимиран да
4
претендира процесните вземания в настоящото производство.
Налага се извод, че между „*** *** ****“ ЕАД и В. П. П. е възникнало
валидно облигационно правоотношение, по който ищецът е надлежен правоприемник.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. При извършена преценка за
действителността на уговорените в договора клаузи, съдът не установи нищожни
клаузите в договора, които да влекат като последица нищожност на целия договор.
По делото са изготвени заключения на съдебно-счетоводна експертиза с вх. №
3890 от 17.04.2025г. (л. 31 - 37) и с вх. № 10418 от 23.10.2025г. (л. 92 - л. 94), които не
са оспорени от страните и се кредитират от съда като обективни, компетентни и
безпристрастни. От заключенията се установява, че между „*** *** ****“ ЕАД и В.
П. П. е бил сключен процесният договор при посочените параметри. На датата на
сключване на договора било извършено реструктуриране на предишен договор за
кредит с ответника под № 3599376, поради което остатъчната сума от него в размер на
50066.55 лева била заведена като ново задължение за ответника. Сумата е била
усвоена на датата на сключване на процесния договор - 25.06.2020г. Според експерта
за целия период на договора от ответника са постъпили суми в размер на 23652.47
лева за периода от 21.07.2020г. до 16.10.2023г., които били отнесени към задължения с
падежна дата 21.04.2023г. вкл. Вещото лице е констатирало, че неиздължената сума за
главница, дължима за вноски с настъпил падеж за периода от 21.05.2023г. до
21.06.2024г. е в размер на 5322.87 лева, договорната лихва за периода от 21.05.2023г.
до 21.06.2024г. е в размер на 4488.05 лева, а лихвата за забава за периода от
21.05.2023г. до 28.06.2024г. е в размер на 793.18 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира, че непогасени са останали
претендираните от ищеца вземания за главница, договорна и законна лихва, поради
което искът се явява основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС,
настоящата инстанция дължи произнасяне и относно разноските, направени от
заявителя в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят разноски в
заповедното и в настоящото производство съобразно представения списък (л. 41) в
размер на 1082.43 лева. В тази част решението следва да бъде с осъдителен
диспозитив.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. П. с ЕГН **********,
с настоящ адрес: гр. Н. ул. *****, че същият дължи на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от
ЗЗД във връзка със заповед № 1129 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 03.07.2024г., издадена по ч.гр.д. № 2011/2024г. по описа на Районен
съд - Ямбол на „*****“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район *****, ж.к. *** **, ул. „***** **** представлявано от Р. М. - Т., сумата в
размер на 5322.87 лева, представляваща главница за пълния размер на претендираните
вноски с настъпил падеж по погасителен план за периода от 21.05.2023г. до
21.06.2024г. вкл., дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 4197362 от
25.06.2020г., сключен между „*** *** ****“ ЕАД и ответника, вземането по който е
прехвърлено на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
08.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 28.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер
на 4488.05 лева, представляваща договорна лихва за пълния размер на
претендираните вноски с настъпил падеж по погасителен план за периода от
21.05.2023г. до 21.06.2024г. вкл., сумата в размер на 519.27 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 21.06.2023г. до датата на подаване на
заявлението.
ОСЪЖДА В. П. П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Н. ул. *****, да
заплати на „*****“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район *****, ж.к. *** **, ул. „***** **** представлявано от Р. М. - Т., сумата общо
в размер на 1082.43 лева, представляваща заплатени разноски в заповедното и в
настоящото производство.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него следва да се изпрати
на Районен съд - Ямбол, ведно с производството по ч.гр.д. № 2011/2024г. с оглед
отпадане необходимостта от послужване.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6