Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /16.09.2019
г.,
гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П., в проведеното
на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева
Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 680/2018 г. по описа на съда
Производството е по чл. 32, ал. 2 ЗС
Предявен е от А.С.Б., Я.А.К., В.А.К.
срещу Г.Д.Ч., Г.Д.Ч., А.Д.Ч., Г.Д.Ч., С.Г.Ч., Д.Г.Ч., С.Г.Ч., М.Г.С., Д.Т.К., Г.Т.К.,
Р.Г.К., Ф.И.Г., Н.И.Г.
и И.Ф.Г. и Б.Г.Ч. иск за разпределяне на
реално ползване на имот с идентификатор ******** ****по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на ИД на АГКК, с последно изменеше със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот:
гр. П., ул. „*****” № *****, с площ: 810 квадратни метра, с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застояване до 10метра, номер по предходен план 3992, квартал 188, парцел VIII, при съседи: ***** *** ****; *****
*** ****; ***** *** ****, ***** *** ****, ***** *** ****.
Ищците основават исковата си претенция на следните
фактически твърдения изложени в исковата молба и молба- уточнение от 28.08.2018
г: Излагат, че са съсобственици с ответниците на процесния недвижим имот. Сочи
се, че наследодателят на ищците и наследодателите на ответниците са закупили
процесния недвижим имот, поради което на основание настъпило наследствено
правоприемство страните по делото се явяват съсобственици на процесния имот и
тъй като не може да се постигне мнозинство за разпределяне на ползването на
имота се моли да се постанови решение, с което да се разпреди ползването на
съсобствения имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответниците Г.К., Р.К. и Д.К., в
който се излагат доводи за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че е
разпределено реалното ползване на имота, както и че в процесния имот са налице
сгради индивидуална собственост на част от ответниците. Излага се, че имота,
чието разпределение се иска са изградени сгради- индивидуална собственост на
страните по делото, които не са посочени от ищеца в исковата молба и които
следва да се вземат предвид при разпределяна реалното ползване на имота.
Поставени са допълнителни въпроси към вещото лице.
По делото е постъпил отговор от ответника Г.Ч. след
изтичане срока по чл. 131 ГПК, доколкото видно от данните съобщението е връчено
на ответника на 17.10.2018 г., а отговора на исковата молба е постъпил на
12.12.2018 г., т.е. почти месец след изтичане на преклузивния едномесечен срок
по чл. 131 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От
представените по делото доказателства, а и това не е спорно между страните се
установява, че страните по делото се легитимират като собственици на имот с
идентификатор ******** ****по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-39/17.07.2012
г. на ИД на АГКК, с последно изменеше със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. П., ул. „*****” № *****, с
площ: 810 квадратни метра, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застояване до 10метра, номер по
предходен план 3992, квартал 188, парцел VIII, по силата на транслативни
сделки обективирани в Нотариален акт № 131, том IV, дело № 1472/1975 г. на Нотариус П.Д.,
Нотариален акт № 185, том II, дело № 338/2008 г. на Нотариус П.К., Нотариален акт №
186, том II, дело
№ 339/2008 г. на Нотариус П.К., Нотариален акт № 79, том I,
дело № 60/2005 г. на
Нотариус П.К., както и по силата на закона на основание наследствено
правоприемство видно от удостоверения за наследници № 698 от 18.06.2010 г. №
960 от 07.08.2018 г. и двете издадени от Община П..
С определение постановено в о.с.з. на 22.04.2019 г. е обявен за окончателен проекто -доклада изготвен по делото, с който е прието за
безспорно между страните, че семейство К.
(Г., Р. и Д.) ползват сграда № 2 на скицата – къща, както и сграда с № 5
от скицата, представляваща гараж с площ от 33 кв. м., а обектът означен с № 8
на скицата представлява входът към тяхната сграда. Сграда, обозначена с № 3 на
скицата е собственост на тримата ищци - А.Б., Я.К. и В.К., като входа към сградата
на скицата е обозначен с № 9. Сграда,
посочена под № 1 на скицата, се ползва
от семейство Г. и Ч., тъй като е къща на два етажа. Сградата № 6 се ползва от
семейство Г. и представлява външна тоалетна. Сгради № 7, 10 и 11 са гаражи,
ползвани от семейство Г.. Сграда № 4 представлява стопанска сграда и се ползва
от семейство Ч.. Безспорно между страните се явява и обстоятелството, че всяко
семейство има самостоятелен външен вход, за влизане в имота, както и
самостоятелна входна врата.
По
делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разшит на свидетелите Г.Г. и В. В. – дъщеря на ответниците
К.. При разпита си свидетел Г. заявява, че живее в съседство с процесния имот,
чието разпределяне на реалното ползване се иска. От показанията на свидетеля се
установява, че в момента имотът е фактически разделен, така че всяко семейство
ползва онази част от имота, в която се намират сградите, които ползва.
Свидетелят сочи, че това разделение е посредством телена мрежа поставена в
имота, като има телена мрежа зад сграда № 1, която разделя частта ползвана от Ч.
и Г. от тази на К. и Б. и има телена мрежа разделяща имота на източна и западна
част, т.е. на частта ползвана от ищците и К.. При разпита си свидетел В.
посочва, че телената мрежа поставена между частта ползвана от К. и Б. е
поставено преди 30 години, като е имало период, през който същата е била
сменяна и тогава е можело свободна да се премине от едната страна в другата
страна на дворното място, но към настоящия момент не може. Ценени съобразно
правилата на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на двамата свидетели, доколкото
същите са взаимно непротиворечиви, като се допълват от останалия събран по
делото доказателствен материал – заключението на вещото лице.
По
делото е допусната и изслушана съдебно техническа експертиза, по която вещото
е изготвило един единствен вариант
за разпределение на общото дворно място, като е посочено от вещото лице, че
това е единствения възможен вариант. Ценена съобразно
правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице,
доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени
обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.
По
отношение възражението на ответниците по недопустимост на иска, поради липсата
на спор между съсобствениците по отношение реалното ползване на процесния имот
съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбите на закона за собствеността, общата вещ се използва и управлява
съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от
общата вещ. Това решение е задължително за всички съсобственици - както за тези,
участвали при формирането му, така и за останалите. За да може то да породи
правно действие и да може да бъде изпълнено, волята на мнозинството трябва да
бъде ясно изразена и да достигне до знанието на останалите съсобственици.
Когато се касае до реално ползване на съсобствената вещ, следва решението да
конкретизира кой от съсобствениците коя част от имота ще ползва, как се
индивидуализира и ограничава тази част. В противен случай, поради своята
неопределеност, то би било неизпълняемо, което е
равнозначно на липса на решение. В конкретния случай от ответниците се навеждат
доводи, че липсва спор относно ползването на съсобствения имот, т.е. че има
постигнато решение ( доколкото липсата на спор означава наличие на решение
между съсобствениците). Обстоятелството,
че законът не съдържа изискване за форма на решението на мнозинството, не
освобождава страната, която твърди, че има такова решение, да докаже с
допустимите по ГПК доказателствени средства неговото съдържание като конкретен
акт, с който съсобствениците са длъжни да съобразят поведението си. Без яснота
по този въпрос, какво е решението на съсобствениците, как е разпределено
ползването на общата вещ, което води до липса на спор, съдът не може да прецени
и дали това решение не е вредно за вещта, което е една от хипотезите, при която
е допустима съдебната намеса в гражданските отношения по повод ползването и
управлението на съсобствена вещ (в този смисъл Решение № 239 от 24.10.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1567/2013 г., I г. о., ГК ).
В
настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че е налице
телена ограда, обособяваща частта ползвана от съсобствениците, но по делото не
се събраха категорични доказателства как е взето това решение (дали е взето от
повече от половината съсобственици), нито се установи със същото конкретно да
са индивидуализирани частите за ползване от всеки от съсобствениците (площите и
границите на всяка част определена за ползване от всяка група съсосбтвеници), за да може в случай на неизпълнение от
някого от съсобствениците постигнатото решение да бъде изпълнено по
принудителен ред. Всичко това води до извода, че към момента действително
липсва решение взето от мнозинството съсобственици за разпределяне реалното
ползване на общата вещ. По делото се доказа, че е налице фактическо поделяне
ползването на процесния имот, но не се доказа начинът, по които е взето
решението за тази подялба, нито се доказа съдържанието на решението като
конкретен акт, с който съсобствениците са длъжни да съобразят поведението си. Следователно
е налице необходимата предпоставка обуславяща допустимостта на предявената
претенция – липса на решение на мнозинството за ползването на общата вещ. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не споделя доводите на ответниците К., че същите не са станали повод за завеждане
на делото. Това е така, тъй като предвид липсата на решение за ползване на
общата вещ и липсата на възможност от взимане на решение от мнозинството съсобтвеници за разпределяне правото на ползване на
процесния имот, то ищците законосъобразно са упражнили едно свое право за
сезиране съда.
Производството за
разпределяне правото на реално ползване на съсобствен имот е такова по спорна съдебна администрация и цели да
замести липсващото решение на съсобствениците, притежаващи мажоритарен дял от
съсобствеността относно това как да се ползва, или управлява съсобственият
имот. То заменя решението на мнозинството, което е вредно за вещта, или с него
се назначава управител. Правомощията на съда са свързани с ползването и управлението
на вещта, които могат да се вземат от мнозинството от съсобствениците.
Евентуални промени в съсобствената вещ той не може да предписва, тъй като това
каква да бъде вещта е решение на съсобствениците, което е извън нейното
управление и ползване. Съдът не може да изземва правомощията на съсобствениците
извън предоставените му със закона.
При
администриране отношенията между съсобствениците във връзка с ползването на
съсобствените имоти съдът следва да се ръководи от правата им в
съсобствеността, от фактическото ползване, когато то съответства на правата на ползващите имота и от факта на
извършени подобрения. В конкретния случай от събраните по делото доказателства
се установява, че вариантът изготвен от вещото лице изцяло съответства на обема
на правата на всеки от съсобствениците,
фактическото ползване на сградите построени в имота, както и обособените
входове. Поради което този вариант се явява удачен и по него следва да се
разпредели правото на ползване на дворното място между страните по делото.
Ето
защо ползването на процесния имот следва да бъде
разпределено по следния начин: на А.С.Б., Я.А.К. и В.А. К. се предоставя за ползване
частта повдигната в зелен цвят на скицата към заключението на вещото лице с
площ 204 кв.м., на Г. Д.Ч., Г.Д.Ч., А.Д.Ч., Г.Д.Ч., С.Г.Ч., Д.Г.Ч., С.Г.Ч., М.Г.С.,
Б. Г.Ч. се предоставя за ползване частта повдигната в оранжев цвят на скица приложена
към заключението на вещото лице с площ 203 кв.м. На Д.Т.К., Г.Т.К. и Р.Г.К. се
предоставя за ползване частта повдигната в жълт цвят на скица приложена към
заключението на вещото лице с площ 204 кв.м., на Ф.И.Г., Н.И.Г. и И.Ф.Г. се
предоставя за ползване частта повдигната в син цвят на скица приложена към
заключението на вещото лице с площ 199 кв.м.
Относно разноските:
В производство по
разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава
част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от
съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени
(така и в Определение № 384/ 04.08.2015 г., по
гр.д. № 2776/2015 г. по описа на ВКС, І г.о.).
Това разрешение
следва от характера на производството представляващо спорна съдебна
администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие
по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното
решение ползва и двете страни (ищци и ответници) и затова в първоинстанционното
производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както
са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят
според правата в съсобствеността.
Общите разноски по
делото са - заплатена държавна такса - 25 лв., които следва да бъдат поделени
между страните съобразно правата в съсобствеността или всяка от четирите групи
съсобственици следва да понесе в тежест сумата в размер на 6,25 лв- държавна такса. Относно депозита за вещо лице
в размер на 200 лв., то всяка група съсобственици дължи заплащане на по 50 лв.
Доколкото сторените по делото общи разходи за държавна такса и депозит за вещо
лице са заплатени изцяло от ищците, то следва всяка група ответници да се осъди
да заплати на ищците сумата в размер на 56,25 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ между А.С.Б. ЕГН: **********, Я.А.К.
ЕГН: **********, В.А.К. ЕГН: ********** срещу Г.Д.Ч. ЕГН:**********, Г.Д.Ч.
ЕГН: **********, А.Д.Ч. ЕГН:**********, Г.Д.Ч. ЕГН: **********, С.Г.Ч. ЕГН: **********,
Д.Г.Ч. ЕГН:**********, С.Г.Ч. ЕГН: **********, М.Г.С. ЕГН: **********, Б.Г.Ч.
ЕГН: **********, Д.Т.К. ЕГН: **********,
Г.Т.К. ЕГН: **********, Р.Г.К. ЕГН: **********, Ф.И.Г. ЕГН: **********, Н.И.Г.
ЕГН: ********** и И.Ф.Г. ЕГН: ********** на основание чл. 32, ал. 2 ЗС реалното
ползване на имот с идентификатор ******** ****по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-39/17.07.2012 г. на ИД на АГКК, с последно изменеше със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. П., ул. „*****”
№ *****, с площ: 810 квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
с начин на трайно ползване: ниско застояване до 10метра, номер по предходен
план 3992, квартал 188, парцел VIII, при съседи: ***** *** ****; ***** *** ****; *****
*** ****, ***** *** ****, ***** *** ****.
ОПРЕДЕЛЯ за
реално ползване А.С.Б. ЕГН: **********, Я.А.К. ЕГН: **********, В.А.К. ЕГН: **********, частта повдигната в зелен цвят с площ 204 кв.м
по скицата към заключението по
съдебно-техническата експертиза на вещото лице– л.131 от делото, неразделна част от решението.
ОПРЕДЕЛЯ за
реално ползване от Г.Д.Ч. ЕГН:**********, Г.Д.Ч. ЕГН: **********, А.Д.Ч. ЕГН:**********,
Г.Д.Ч. ЕГН: **********, С.Г.Ч. ЕГН: **********, Д.Г.Ч. ЕГН:**********, С.Г.Ч.
ЕГН: **********, М.Г.С. ЕГН: **********, Б.Г.Ч. ЕГН: ********** частта повдигната в оранжев цвят с площ 203 кв.м
по скицата към заключението по
съдебно-техническата експертиза на вещото лице– л.131 от делото, неразделна част от решението.
ОПРЕДЕЛЯ за
реално ползване от Д.Т.К. ЕГН: **********, Г.Т.К. ЕГН: **********, Р.Г.К. ЕГН: **********
частта повдигната в жълт цвят с площ 204 кв.м
по скицата към заключението по
съдебно-техническата експертиза на вещото лице– л.131 от делото, неразделна част от решението.
ОПРЕДЕЛЯ за
реално ползване Ф.И.Г. ЕГН: **********, Н.И.Г. ЕГН: ********** и И.Ф.Г. ЕГН: **********
частта повдигната в син цвят с площ 199 кв.м
по скицата към заключението по
съдебно-техническата експертиза на вещото лице– л.131 от делото, неразделна част от решението.
ОБЯВЯВА скица приложена към заключение по
съдебно-техническата експертиза и приложена на л. 131 от делото и подписана от
председателя на състава, за неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Г.Д.Ч.
ЕГН:**********, Г.Д.Ч. ЕГН: **********, А.Д.Ч. ЕГН:**********, Г.Д.Ч. ЕГН: **********,
С.Г.Ч. ЕГН: **********, Д.Г.Ч. ЕГН:**********, С.Г.Ч. ЕГН: **********, М.Г.С.
ЕГН: **********, Б.Г.Ч. ЕГН: ********** да заплатят на А.С.Б. ЕГН: **********,
Я.А.К. ЕГН: **********, В.А.К. ЕГН: ********** сумата в размер на 56,25 лв. разноски по делото за
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д.Т.К.
ЕГН: **********, Г.Т.К. ЕГН: **********, Р.Г.К. ЕГН: ********** да заплатят
на А.С.Б. ЕГН: **********, Я.А.К. ЕГН: **********, В.А.К. ЕГН: **********сумата
в размер на 56,25 лв. разноски по
делото за настоящата инстанция – дължима държавна такса и възнаграждение за
особен представител.
ОСЪЖДА Ф.И.Г.
ЕГН: **********, Н.И.Г. ЕГН: ********** и И.Ф.Г. ЕГН: ********** да заплатят
на А.С.Б. ЕГН: **********, Я.А.К. ЕГН: **********, В.А.К. ЕГН: **********сумата
в размер на 56,25 лв.
разноски по делото за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен
съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: