Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 12.07.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І – 26 състав, в публичното съдебно заседание на втори юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Христина
Цветкова
като разгледа докладваното от съдия Георгиева гр. дело № 2417 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Софийският
градски съд е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
предявен от П.Д.Б. против П.НА Р.Б.за сумата
от 40 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.339, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 18630/2015 г. на СРС,
НО, 21 състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2015
г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба
се твърди, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство и бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.339,
ал.2, вр. с ал.1 от НК, за това, че на 18.10.2014 г. на главен път Е 871 в
управляван от него лек автомобил марка „Ауди“ с рег.“ *******е държал
боеприпаси и огнестрелни оръжия- патрони,
без да има за това надлежно разрешение, като се касае за боеприпаси в
голямо количество. Било образувано съдебно производство пред СРС, който
постановил оправдателна присъда. След протест на прокуратурата било образувано
и въззивно производство и с решение от 08.07.2017 г. по ВНОХД № 1989/2017 г. по
описа на СГС, НО, 5 състав оправдателната присъда била потвърдена и влязла в
законна сила. В хода на делото било установено, че боеприпасите са били на
неговия баща от времето, когато е бил офицер и ищецът бил оправдан. Заради
това, че с небрежността си е станал причина за повдигане на обвинение против
неговия син, от чувството за вина и безсилие, бащата на ищеца се самоубил на
14.07.2016 г.
В резултат на
незаконното обвинение и свързаните с това събития на ищеца били причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на доброто име като човек, като син,
накърняване на честта и достойнството му, дългогодишен стрес и влошаване на
цялостното му физическо и психическо състояние.
В срока по чл.131 от ГПК, с отговора на
исковата молба Прокуратурата на РБ оспорва иска, като недоказан и неоснователен. Поддържа,
че искът е неоснователно завишен по размер с оглед критериите по чл.52 от ЗЗД.
Прави възражение за погасяване по давност на вземането за обезщетение и на
вземането за лихви, на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД за периода от 13.10.2013 г. до 19.02.2016 г.
и възражение за освобождаването й от отговорност на основание чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, или евентуално- за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца (чл.5, ал.2 от ЗОДОВ).
Съдът, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
От представените с исковата молба и
приложени с НОХД № 18630/2015 г. по описа
на СРС, НО, 21 състав писмени доказателства е видно, че срещу ищеца
е водено досъдебно производство № ЗМ №
2622/2014 г. на 05 РУП – СДВР и пр.пр.№ 48156/2014 г. и с постановление от
13.10.2015 г. на СРП е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.339, ал.2 вр. с ал.1 от НК – за това, че на
18.10.2014 г. около 15, 00 часа на главен път Е871 след разклона за гр.Елин Пелин в посока изход
от гр.София, в управлявания от него лек автомобил марка „Ауди“ с рег.“ *******е
държал боеприпаси за огнестрелни оръжия по см. на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ- общо
398 патрони, без да има за това надлежно
разрешение, като се касае за боеприпаси в голямо количество. По внесен на 29.10.2015
г. обвинителен акт в съда било образувано съдебно производство пред СРС. С
присъда от 25.10.2016 г. по НОХД № 18630/2015 г. по описа на СРС, НО, 21
състав, влязла в сила на 08.06.2017 г. ищецът е бил признат за невиновен и
оправдан за повдигнатото му обвинение. В хода на досъдебното производство
спрямо него е била взета мярка за неотклонение „подписка“.
От
пр.преписка приложена с наказателното дело е видно, че с протоколно определение
от 16.02.2015 г. по НОХД № 2358/2015 г. по описа на СРС, НО, 4 състав не е
одобрено споразумение за решаване на делото от 16.02.2015 г., тъй като на
обвиняемият не е било разяснено и не разбирал напълно обвинението и не се е
признал за виновен. С постановление от 01.07.2015 г. на прокурор от СпП е
отказано разглеждането на изпратената от СРС преписка, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.411а, ал.1 от НК (Дв бр.42/2016 г.) разследването на
престъплението е извън компетентността на специализираната прокуратура. След
това с постановление от 10.07.2015 г. на прокурор от СРС са давани и указания за
доразследване от разследващия орган по досъдебното производство. В съдебна фаза
пред първа инстанция делото е разгледано в едно съдебно заседание, в което е
постановена оправдателната присъда. По протест на СРП е образувано въззивно
наказателно производство по ВНОХД № 1989/2017 г. на СГС, НО, V
възз. състав. С окончателно решение №667/08.06.2017 г. по делото присъдата на
СРС е потвърдена и влязло в законна сила.
Видно от представените справка за
съдимост и справка за протичане на наказателни производства срещу лица, преди
повдигането на това обвинение ищецът е бил осъждан за престъпления от общ
характер по НОХ дело №1108/2009 г. на СРС, НОХД № 21340/2011 г. на СРС и е
изтърпял наложените му наказания. В периода на провеждане на наказателно
производство по процесното обвинение на се били регистрирани други престъпления
извършени от ищеца, нито е имало висящи наказателни производства срещу него.
От събраните по делото свидетелски
показания на свид.Балова-майка на ищеца, които съдът оцени съобразно чл.172 от ГПК, по делото се установи, че след образуването на наказателното производство ищецът
бил уволнен от работата си като охранител в банков офис и жена му го напуснала.
Тъй като на инкриминираната дата ищецът превозвал металната каса с боеприпаси
без да знае за това и по молбата на баща си, който бил забравил какво има в
същата, повдигането на обвинение против сина му се отразило много тежко и на
самия него. От съобщение за смърт №467 /2016 г. изд. от УМБАЛ Александровска и
от показанията на свидетелката се установява, че бащата на ищеца е починал на
14.07.2016 г. след самонараняване с огнестрелно оръжие. Свидетелката Б.установява
с показанията си, че след повдигане на обвинението ищецът станал много мрачен,
все още силно преживявал случилото се, плачел. Той останал без работа и доходи,
силно ограничил социалните си контакти, заживял с нея и не се срещал с приятели,
както преди. Ищецът вече не спортувал, не излизал, напълнял и общото му
здравословно състояние се влошило.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира предявената искова претенция за
присъждане на неимуществени вреди
за частично основателна. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ отговорността на
държавата за вреди, причинени на гражданите от органите на прокуратурата в
случая е фиксирана при строго определени условия, а именно:незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В случая
е образувано и проведено наказателно производство
и ищецът е бил обвинен в престъпление, по което е бил оправдан с вл. в сила
присъда, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез
нейните органи. Оправдателната присъда е постановена на първа инстанция,
протестирана е и след потвърждаването й от въззивна инстанция е влязла в сила.
С действията си по предявяване и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление, по което ищецът е бил оправдан, на същият са причинени и е
претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на личното му достойнство и чест. Тук следва да се
има предвид, че личността на всеки човек с формирани нормални човешки ценности
и личностни представи, биха били накърнени в следствие на едно незаконно
обвинение и водения срещу него наказателен процес, поради което дори и при
липсата на конкретни доказателства за това не следва да се отрича настъпването
на описаните в исковата молба вреди от ищеца, изразяващи се в негативно
отражение на психологическото му състояние, стрес, унижение и притеснения от наказателна репресия срещу
него. В съдебната практика трайно е прието, че в случай на незаконно обвинение
следва да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се
изхожда само от формалните, външни доказателства – Решение №480/23.04.2 013
година, постановено по гр. д. № 85/2 012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.; Решение
№ 55/11.03.2013 година, постановено по гр. д. № 1107/2012 година по описа на
ВКС, ГК, ІV г. о. и др. Когато обаче се
твърдят да са причинени болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед
конкретни обстоятелства, те следва да се докажат от ищеца съгласно разпоредбата
на чл.154 от ГПК.
С оглед на изложеното, възоснова на събраните
гласни доказателства съдът намира за несъмнено установено, че в резултат на
незаконното обвинение на ищеца са причинени морални страдания, изразяващи се в
уронване на доброто име като човек, като син, накърняване на честта и
достойнството му, негативно отражение върху социалния му живот и
възможностите за трудова заетост, както и общо върху физическо и психическото
му състояние. По делото обаче не е установено депресивно
състояние, или конкретни увреждания на здравето, тъй като такива доказателства
не бяха са представени. Дали незаконното обвинение е въздействало негативно
върху психиката на бащата на ищеца и е довело до самоубийството му – и то само възоснова
на едно общожитейско предположение, не е от значение за отговорността на
държавата за вреди от незаконно обвинение, тъй като правото на обезщетение
възниква само за вреди претърпени от обвиняемите лица, не и от други лица.
Относно размерът на претърпените вреди,
същият следва да бъде определен от съда по справедливост. Според ППВС №
4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените
вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят
тези вреди. Както е разяснено в т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г.
на ОСГК на ВКС и съдебната практика на
ВКС в Решение № 175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС, понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки
отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда са
вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца.
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно
релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно
или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, за които
ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство, включително
дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на
взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките
на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило
на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и
от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му –
семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и
пр. Обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1
от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от
ищеца в резултат на приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно
наказателно преследване срещу него.
Както се посочи, в случая се касае за
обвинение в умишлено престъпление, с квалифициращи признаци. Наказателното
производство в досъдебната фаза е продължило две години, през които много от
следствените действия са провеждани едва след отхвърляне на възможността то да
приключи със споразумение или да бъде изпратено по подсъдност на друга
прокуратура и връщането му за доразследване. Още с постановената в първата
съдебна инстанция присъда ищецът е бил оправдан, но същата е протестирана от
прокуратурата пред горната инстанция. Установи се, че срещу ищеца са били
водени и други наказателни производства преди повдигането и поддържането на процесното
обвинение, по които той е изтърпял наложените му наказания. Това обстоятелство обаче
не изключва възможността той да търпи вреди от уронване на честта и доброто му
име от незаконното обвинение в престъпление държане на боеприпаси и огнестрелни
оръжия и негативните промени, които са настъпили в живота му в резултат на
същото. Конкретни такива се установиха по делото от гласните доказателства. От
друга страна следва да се отчете, че по време на воденото наказателно
производство спрямо обвиняемият е била взета най-леката мярка за неотклонение
подписка, която не е ограничавала правото му на свободно придвижване и правото
му труд и че производството е продължило в разумен срок.
Съгласно цитираната съдебна практика като
ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да
служи още и стандартът на живот в страната към периода на увреждането, както и
да се отчете обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на
процесуалния ѝ субституент – Прокуратурата за заплащане на обезщетение,
само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на
обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. За периода на
увреждането от (2015 г. до 2017 г.) минималната работна заплата в страната е
бележила ръст от 380 лв. на 460 лв., или средния й размер е бил 420 лв., респ. 5 040
лв. годишно. Също така съдът съобрази и съдебната практика на съдилищата по
други дела – напр. Решение № 239 от 26.03.2019 г. на ВКС, IV г.о. по гр. дело № 4963 по описа за 2017 г. относно
размера на обезщетенията за вреди по сходни казуси.
Като взе предвид така изложените обстоятелства, съдът намира за справедлив размер за обезщетяването на ищеца сумата от 3 900 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания. В останалата й част тази претенция е неоснователна и следва да се о т х в ъ р л и, тъй като не се доказаха други извън приетите от съда вреди и като завишена, съобразно критериите по чл.52 от ЗЗД.
Възражението на ответника на основание чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ е абсолютно недоказано и неоснователно, тъй като действията на трето лице – собственикът на металната каса, съдържаща боеприпасите, не може да допринесе за съпричиняване на вредите от незаконното обвинение. Както е разяснено в задължителната съдебна практика т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, отговорността на държавата отпада, респ. може да бъде намалена, само ако пострадалият с поведението си е причинил увреждането или е допринесъл за настъпването на вредите, и доколкото е налице причинно следствена връзка помежду им, каквито не се установиха в настоящия случай.
Съгласно т.4 от цитираното Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква: от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ (отм.) сега с изм. заглавие ЗОДОВ. Затова и възражението на ответника за погасяване на вземането за обезщетение по давност е неоснователно, защото от датата на вл. в сила на присъдата 08.06.2017 г. до предявяването на исковата молба не е изтекъл общият погасителен давностен срок. Също така неоснователно се явява и възражението на ответника за погасяване на вземането за лихви с изтичане на срока по чл.111, б.“ в“ от ЗЗД, тъй като от датата на влизане в сила до предявяването на исковата молба не е изтекъл тригодишния срок. От тази дата следва да се присъди и законната лихва върху сумата за обезщетение за неимуществени вреди, тъй като от тогава ответникът е в забава, като за предходния период посочен в исковата молба лихви не се дължат и акцесорната претенция е неоснователна.
На
основание чл.78 от ГПК във вр. с чл.9а и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода
от делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за
внесената държавна такса –10 лв. Видно от представения с исковата молба договор
за правна защита и съдействие на адв. А. е уговорено адвокатско възнаграждение
в размер на 1400 лв., но не и начина му на плащане. Съгласно задължителната
съдебна практика в т.1 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, само когато страната е заплатила възнаграждението и в договора е
вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Такива
доказателства за плащането му не са представени по делото, поради което съдът
не следва да присъжда разноски за адвокатско възнаграждение по списъка по чл.80 ГПК.
Водим от изложеното, Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
П.НА Р.Б.гр.София 1000, бул.”*******да з а п л а т и на П.Д.Б.
с ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, сумата от 3 900 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
повдигнато незаконно обвинение в престъпление по
чл.339, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по
НОХД № 18630/2015 г. на СРС, НО, 21 състав, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 08.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди в останалата му част-над уважения размер, до размера от 40 000 лева, и претенцията
за лихва върху сумата за обезщетение за периода от 13.10.2015 г. до 07.06.2017
г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.гр.София
1000, бул.”*******, представлявана от Главния прокурор да з а п л а т и на П.Д.Б. с ЕГН ********** сумата от 10 лв. разноски за внесена държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд София в двуседмичен
срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: