О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№49 18.01.2023г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, IІ
състав, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като
разгледа докладваното административно дело № 460 по описа
за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. чл.248 от ГПК /Граждански процесуален кодекс/ във връзка с чл.144 от АПК
/Административно-процесуален кодекс/.
Образувано
е по молба, подадена от адв.Г.М., в качеството му на процесуален представител на „МИКРО КРЕДИТ“АД,
с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 487
от 08.12.2022г. в частта за разноските, като бъде намален размера на
присъденото адвокатско възнаграждение за оказана на жалбоподателя П.К.П. безплатна
адвокатска помощ и съдействие. Твърди се, че при определяне размера на
адвокатското възнаграждение съдът е приложил неправилна редакция на
разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като към датата на подписване на
договора за правна защита и съдействие между П.П. и адв.М., не е било в сила
изменението на посочената норма /обн. ДВ, бр.88 от 04.11.2022г./, поради което
съдът е следвало да определи адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.,
съответстващ на минималния такъв съгласно редакцията на разпоредбата
обнародвана в ДВ, бр.84 от 2016г.
Ответната
страна изразява становище за неоснователност на искането. Твърди, че договорът
за правни услуги е бил сключен на 08.11.2022г., към която дата е в сила новата
редакция на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно която минималното предвидено
възнаграждение за процесуално представителство е 1000лв.
Искането
за изменение на съдебното решение в частта за разноските е направено в законово
установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и като такова е
процесуално допустимо.
Условията за възникване, съществуване и
надлежно упражняване на процесуалното право да се иска изменение на съдебния
акт в частта за разноските, като една от хипотезите за преразглеждане на
въпроса за разпределението на отговорността за разноски, са регламентирани в
разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената норма, в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на чл.248,
ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл при
постановяване на решението респ. на определението по въпроса за разпределението
на отговорността за направените в хода на съдебния процес разноски. При втората
хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице произнасяне на съда по дължимостта на
претендираните разноски, като се иска промяна на вече постановения съдебен акт
в частта за разноските поради грешка – фактическа или в правните изводи на
съда.
В случая направеното от процесуалния
представител на Националната агенция за приходите искане за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, се основава на втората
хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК.
Разгледано по същество искането се явява неоснователно,
по следните съображения:
С
постановеното по делото Решене № 487 от 08.12.2022г. е отменен по жалба от П.К.П. ***, мълчалив отказ на „Микро Кредит“ АД, в качеството му на
администратор на лични данни, да предостави достъп до лични данни по подаденото
от П.П. заявление от 27.05.2022г. /наименовано „искане“/, като ответникът по
делото - „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на жалбопадателя
П.К.П. сумата от 10.00лв /десет лева/ - направени разноски по делото, както и
да заплати на адвокат М.В.М. ***, сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана на П.К.П. безплатна адвокатска помощ и
съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
В случая адвокатското възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя е определено в размер на 1000лв., по реда на
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й, обн.ДВ, бр.88 от 04.11.2022г. Не може да бъде споделен довода на
процесуалния представител на „МИКРО КРЕДИТ“АД, че е следвало да се приложи
старата редакция на подзаконовата разпоредба, обн.ДВ, бр. 84 от 2016г. Видно от
приложения на л.43 по делото Договор за правни услуги, сключен на 08.11.2022г.
между П.К.П. и адв.М.М., правоотношението между страните по него е възникнало
при действието на новата редакция на Наредба № 1/ 2004г за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /в сила от 08.11.2022г., арг. чл.5, ал.5 от КРБ/,
в чл.8, ал.3 на която е регламентирано, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв.
С
оглед на изложеното и доколкото произнасянето на съда не се основава на грешки
в обуславящите го фактически и правни основания, искането за изменение на решението
в частта му за разноските следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.248
от ГПК, Старозагорският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Г.М., в качеството му на процесуален представител на „МИКРО КРЕДИТ“АД,
за изменение на постановеното по делото Решение № 487 от 08.12.2022г. в частта за
разноските, в която „МИКРО КРЕДИТ“ АД е осъдено да заплати на адв.М.М. сумата
от 1000лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на
жалбоподателя П.К.П. безплатна адвокатска помощ и съдействие.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: