РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Царево, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Стефка Б. Илиева
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20222180100311 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
Д. Т. Д., ЕГН **********, с адрес в село В. А. Т. Д., ЕГН **********, с адрес
в село В.*** Д. Т. Д., ЕГН **********, с адрес в село, В.***, Д. Т. Н., ЕГН
**********, с адрес в село В.***, С. Т. К., ЕГН **********, с адрес в село
В.***, чрез пълномощник за всички ищци: адвокат И. М. с личен номер ****-
Бургаска адвокатска колегия, със съдебен адрес в град Б.*** - Адвокатско
Съдружие „****", тел. ******, срещу Ж. А. Н., ЕГН **********, с адрес в
град Ц.***, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на Ж. А. Н., ЕГН **********, че ищците са
собственици на основание давностно владение, на недвижим имот
представляващ поземлен имот с идентификатор ******, с площ от 1199 кв.м.
трайно предназначение на територията: урбанизирана с номер по предходен
план 57, квартал 11, парцел X, съседи: ***********, ведно с построената
върху същия еднофамилна, жилищна сграда, с идентификатор 10094.501.87.1,
със застроена площ от 81 кв.м. с административен адрес в село В., общ.
Ц.***. Да присъди на ищеца направените разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е
1
искане за допускане и на гласни доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в
срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
допустим но основателен. С отговора на исковата молба са представени
писмени доказателства. Направено е искане за допускане и на гласни
доказателства.
С исковата молба се твърди, че всички ищци и ответника са законни
наследници на Т.Ни.Г., роден на *****год. и починал на ***** год. като
ищците са законните наследници на дъщерята на Т.Н.Г.- М. Т. Н., а
ответницата е дъщеря на сина на Т.Н.Г.- А. Т. Н., починал на ***** год. Сочи
се, че Т. Н. Г. притежавал право на собственост върху процесния недвижим
имот, ведно с построената върху същия еднофамилна жилищна сграда.
Според исковата молба, Т.Н. Г.е декларирал воля, че желае цялото
притежавано от него имущество, в това число и описания поземлен имот,
заедно с построената върху същия къща да остане в собственост на неговата
дъщеря М. Т. С. /Н./. Ищците твърдят, че от смъртта на Т.Н. Г. през 1973 год.
до настоящия момент, процесния недвижим имот се е ползвал и владял
абсолютно необезпокоявано единствено и само от М. Т. Н.- дъщеря на Т. Н.
Г.и от съпруга на М. Т. Н.- Т. Д. Н..
В отговора на исковата молба, ответника твърди, че иска е допустим,
но неоснователен. Ответника оспорва иска за собственост в частта му,
относно поземлен имот с идентификатор ******с площ 1199 кв.м. в с. В.*** и
признавам за основателен иска, по отношение на построената в имота
жилищна сграда. Според ответника, общият наследодател Т.Г. никога не е
изразявал желание да предостави дворното място на М. Н., като е искал
мястото да остане за трите му деца и те да си го разделят. Ответника оспорва
твърденията, че ищците са упражнявали както лично, така и чрез своите
наследодатели, спокойно и несмущавано владение, както и че са извършвали
каквито и да е действия, отблъскващи ответницата или нейния наследодател и
изрично отричащи техните права.
В съдебно заседание, представителя на ищците пледира за уважаване
на иска, така както е предявен.
2
В съдебно заседание, представителя на ответника пледира за
отхвърляне на иска.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е положителен, установителен иск, с правно основание в чл.
124 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС, с който ищците претендират да бъде установено
между страните, че са собственици на основание давностно владение, на
недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор ******* с
площ от 1199 кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана с
номер по предходен план 57, квартал 11, парцел X, съседи: ***********,
ведно с построената върху същия еднофамилна, жилищна сграда, с
идентификатор 10094.501.87.1, със застроена площ от 81 кв.м. с
административен адрес в село В.****.
При положителен установителен иск за собственост, ищеца следва да
докаже правото си на собственост, породено на твърдяното основание в
частност давностно владение върху недвижим имот. Ищецът следва да
докаже и фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото на
ответника. Предявеният положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 от
ГПК, съда преценя за допустим, тъй като ищците претендирайки
положително установяване на правото си на собственост върху недвижим
имот, могат да предявят иск за защита на претендираното от тях право на
собственост против лицето/лицата/, оспорващи правото им на собственост по
отношение на същия имот.
По положителните установителни искове за собственост, с правно
основание в чл. 124, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване
на оспорените обстоятелства, които представляват основание на иска и които
се нуждаят от доказване (които не са общоизвестни, съдебно известни и
презюмирани със законни презумпции), е на ищеца. За насрещната страна,
която не носи тежестта на доказването на основанието на иска, е достатъчно
да разколебае проведеното от ищеца доказване. Ответника е длъжен да
направи и изчерпи всички свои възражения, правопогасяващи или
правопрекратяващи правото на ищеца.
Ищецът извежда своето право на собственост от изтекла в негова полза
3
придобивна давност- чл. 79, ал. 1 от ЗС. Съгласно чл. 79 от Закона за
собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако
владението е добросъвестно – в продължение на 5 години. За осъществяване
на този оригинерен придобивен способ ищците следва да установят, че са
упражнявали фактическа власт по отношение на процесния недвижим имот в
период по-дълъг от 10 години, без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост (ответниците), както и да са демонстрирали по
отношение на невладеещия собственик на вещта поведение, което безсъмнено
да сочи, че упражняват собственически правомощия в пълен обем,
единствено за себе си. Тези свои намерия ищците трябва да са демострирали
спрямо собствениците, за да отблъснат тяхното владение и това да има стане
известно.
При това положение, в тежест на ищците, при условията на пълно и
главно и доказване е да установят правото си на собственост на твърдяното от
тях придобивно основание- давностно владение чрез упражняване на
спокойно, явно и непрекъснато владение в твърдения от него период.
Доказването на владението е свързано с установяване на кумулативното
наличие на обективен признак, изразяващ се във фактическо упражняване на
власт спрямо вещта и субективен признак, както и субективен елемент вещта
да се държи като своя. В разпоредбата на чл. 69 от ЗС е въведена оборима
презумпция в полза на владелеца- предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, докато не и за другиго. Тежестта за оборването й е възложена на
ответника, който счита, че владелецът не държи вещта за себе си.
Презумпцията размества тежестта на доказване и при твърдение, че
владелецът не е владял за себе си, оспорващия трябва да докаже това. Когато
владението върху имота е предадено от собственика на трето лице, за да си
служи с него, презумпцията е оборена. Когато основанието, на което е
предадена фактическата власт сочи на установяване на държане, за да
установи владеещият придобиване на правото на собственост на основание
давностно владение, следва да докаже, че е променил намерението си и
владее имота за себе си, което е демонстрирал пред собственика.
В настоящия случай не се спори между страните по делото и се
установява от приложените доказателства, че ищците са законни наследници
на дъщерята на Т.Н.Г. М. Т. Н., починала на ******год. а ответницата Ж. А.
4
Н. е дъщеря на сина на Т. Н. Г. А. Т. Н., починал на ***** год.
Няма спор, че общият наследодател Т.Н. Г. притежавал правото на
собственост върху процесните имоти, което се установява и от представения
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 61, том V,
дело № 1807/ 26.06.1972 год. на Нотариус Т.Д. Т. Нотариус при Бургаския
районен съд.
От представените по делото декларации, дадени от Т.Г. Г. и С. Г. Г.
през 2017 год. се установява, че волята на Т. Г. е била процесните имоти да
останат в собственост единствено и само на дъщерята на М. Т. Н..
В този смисъл е и декларацията от Т. Г. представена по делото.
От представеното обратно писмо от Т. Г. и С. Г. се установява, че
волята на Т.Г.е била процесните имоти да останат в собственост единствено и
само на дъщерята на М. Т. Н..
Ответницата не спори, че изградената в ПИ жилищна сграда е
изключителна собственост на ищците.
От показанията на разпитания по делото свидетел Т.Г. се установи, че
до смъртта си, М. Н. е живяла в с. В.**** а след смъртта й там са живели и
децата й. Според свидетеля, дворното място, след смъртта на М. се
поддържало от нейните наследници, които се грижили за имота и са го
стопанисвали. Според свидетеля, ответницата никога не е била в имота.
От показанията на св. Н. също се установява, че М. Н. е живяла в
процесния имот, като след нейната смърт, в имота са живели децата й.
Според свидетеля, процесния имот, след смъртта на М. се е владял от
наследниците й, които го стопанисвали и осе грижили за него.
Съда цени цитираните показания, като истинни. Същите са
еднопосочни, безпротиворечиви и изцяло в унисон с приетите по делото
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съда приема следното:
Иска е основателен по следните съображения:
Не се спори между страните, че правото на собственост върху
процесните имоти е принадлежало на общия им наследодател. Съобразно
постановките на тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълкувателно
дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, при спор за придобиване по давност на
5
съсобствен имот от един от съсобствениците, следва да се даде отговор на
въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По
начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава
такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне
с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Когато съсобственик е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, той е
държател на частите на останалите съсобственици и ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си, т.е. да докаже, че
промяната в намерението, с което упражнява фактическата власт върху вещта
е достигнала до знанието на невладеещите съсобственици. Упражняващият
фактическата власт съсобственик следователно е длъжен да манифестира
спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия,
обективиращи установяване на своене и отблъскващи владението им. Не е
достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, за да
се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене в хипотеза,
при която имотът е съсобствен. За да се придобият по давност притежаваните
от другите съсобственици идеални части от имотите е необхоД. намерението
за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия,
които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ -
отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното
ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява намерение
за своене. /така Решение № 8/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5109/2013 г., II
г. о./. Действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо
съсобственик следва по категоричен начин да отричат правата на останалите
съсобственици, да сочат на намерение за своене на целия имот /вкл. на
идеалните части на другите съсобственици/ и да са достигнали до тяхното
6
знание, т.е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен
индивидуален собственик на целия имот. /така Решение № 110/20.03.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г. о./. Действията, с които се демонстрира
отричане правата на другите съсобственици трябва да са от такъв характер, че
с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици, като при спор възразяващия носи
доказателствената тежест да установи т. нар. преобръщане на
владението/interversio possessionis/. Ако съсобствеността върху един
недвижим имот е възникнала от наследяване /какъвто е настоящия случай/, се
приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът
владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници, като
в този случай, за да се приеме, че владее целия имот - само и изключително за
себе си, е необхоД. този сънаследник да е противопоставил на останалите
своето намерение за това. Манифестирането на намерението да се свои целия
имот е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 ЗС придобивно
основание. Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява
фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по
категоричен начин и не може да се предполага. То трябва да се
противопостави на останалите сънаследници, като в исковия процес следва да
бъде установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им. /така
Решение № 41/15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2728/2021 г., I г. о., Решение
№ 600/20.10.2003 г. на ВКС по гр. д. № 300/2003 г., I гр. о. /
Такива действия, демонстриращи намерение за своене на целия имот,
се доказаха от страна на претендиращите ищци. Нещо повече- ответника не
спори правото им на собственост върху къщата, като не отрича че само
ищците са я владели. При това положение, няма житейска логика да се
предполага, че ищците са владели само къщата, но не и дворното място.
Промяната в намерението, с което ищците упражняват фактическата власт
върху имота- а именно да го своят- в случая е демонстрирано по категоричен
начин и е противопоставяно на ответницата, като е достигнало до знанието й.
С доклада по делото, съдът е вменил в доказателствена тежест на ищците да
докажат, че са собственици на процесните имоти въз основа на давностно
владение, т.е. че са упражнявали фактическа власт върху имотите през
периода от 18.11.1973 год. и до настоящия момент. Съдът приема, че се
събраха достатъчно доказателства, установяващи, че ищците са упражнявали
7
фактическа власт върху процесните имоти, за сочения период. От
показанията на свидетелите на ищците се установява несъмнено владение и
демонстриране на преобръщане на владение в/у имота. Множеството ремонти
и подобрения в имотите, са извършвани само и единствено от ищците.
Ищците са предприели и правни действия явно демонстриращи правата им и
отричащи тези на др. наследници- в този смисъл представения НА и обратно
писмо към него. По делото не се установи ответницата да е разполагала с
ключ от сградите в имота, нито със стая, която евентуално ползва или държи
в нея свои вещи, не се установи ползване /или дори само пребиваване през
някакъв период от време/ на каквато и да било част от дворното място. По
този начин в процеса, ищците ангажираха безспорни доказателства, от които
се установява по несъмнен и категоричен начин всяко от обстоятелствата,
разпределени им в тежест на доказване.
Поради горното съдът приема, че се представиха категорични
доказателства от ищците, от които съдът прави обоснован извод, че
последните са собственици на процесните недвижими имоти, въз основа на
давностно владение през периода от 18.11.1973 год. и до настоящия момент и
изтекла в тяхна полза придобивна давност. Установи се, че ищците, са
владели имотите през период по- голям от изискуемият се по закон давностен
срок, както и т. нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/
Поради изложеното съдът приема, че предявеният установителен иск с
правно основание в чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и доказан и като такъв
следва да се уважи изцяло.
Предвид решението на съда, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищците направените разноски по делото, които са в размер на
50,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между Д. Т. Д., ЕГН **********, А. Т.
Д., ЕГН **********, Д. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Н., ЕГН **********, С.
Т. К., ЕГН ********** и Ж. А. Н., ЕГН **********, че Д. Т. Д., ЕГН
**********, А. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Н.,
ЕГН **********, С. Т. К., ЕГН ********** са собственици на основание
8
давностно владение, на недвижим имот представляващ поземлен имот с
идентификатор ****** с площ от 1199 кв.м. трайно предназначение на
територията: урбанизирана с номер по предходен план 57, квартал 11, парцел
X, съседи: ******* ведно с построената върху същия еднофамилна, жилищна
сграда, с идентификатор ******, със застроена площ от 81 кв.м. с
административен адрес в село В.***.
ОСЪЖДА Ж. А. Н., ЕГН **********, да заплати на Д. Т. Д., ЕГН
**********, А. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Н.,
ЕГН **********, С. Т. К., ЕГН **********, сумата от 50,00 лева, за
направени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
9