РЕШЕНИЕ
№ 416
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20215300103047 по описа за 2021 година
Ищцата С. И. П. с ЕГН **********, от гр.*****, ул. „****“ № **, ет. *, ап. *,
твърди, че по сключен на ***** г. Договор за паричен заем с А. Г. В., в качеството му
на заемател, в който третото лице Т. Т. е посочено като солидарен длъжник,
предоставила на В. в заем 50 000 лева с уговорката парите да се върнат до 28.01.2018
г., което задължение не е изпълнено, въпреки отправената до него покана за това. Въз
основа на така очертаната фактическа обстановка ищцата моли съда да осъди
ответника да изпълни реално това задължение, като й заплати сумата от 50 000 лева
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.11.2021
г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 240, ал. 4 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ответникът А. Г. В. с ЕГН **********, от с. ******, Община ***** – ******,
ул. „*********“ № **, представляван от пълномощника му адвокат П.Т., не оспорва, че
страните са подписали договора за паричен заем с дата 28.11.2017 г., но намира иска за
неоснователен, тъй като никога не е получавал по този договор плащане от ищцата, с
оглед на което моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноските по
производството.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните както и признанието на
ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема следното :
Ищцата основава претенцията на частен диспозитивен документ, наименуван :
“Договор за паричен заем съгласно чл. 240 и следващите членове”, с дата ****** г., в
който като страни са посочени С. И. П., в качеството й на „заемодател“, АТ. Г. В., в
качеството му на заемател и третото лице Т. Г. Т., в качеството му на солидарен
длъжник, имащ за предмет поемане на задължение от страна на заемодателя да предаде
в собственост на заемателя 50 000 лева, наричана заемна сума, срещу поето от
1
заемателя задължение да върне заемната сума по ред и условия на договора –
еднократно, в срок от 28.01.2018 г., без да дължи възнаграждение /раздел І, чл. 1,
раздел ІІ, чл 3/, като в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 са обективирани следните изявления на
страните, а именно, че : „Предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя
ще се извърши … „на ръка“ и че : „Заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на
заемателя в деня на подписване на този договор, а именно 28.11.2017 г.“
Ответникът не оспорва, че е страна по този договор, но твърди, че никога не е
получавал плащане по него от ищцата.
Изхождайки от предмета му, то същият има белезите на договора за заем,
правната уредба на който се съдържа в чл. 240 и сл. ЗЗД, съобразно която договорът за
заем е неформален, двустранен, реален, като с оглед на последната от посочените
негови характеристики, се счита за сключен от момента на предаването на заетата суми
или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от този на
постигане на съгласието за сделката, поради което само по себе си обещанието за
връщане на сума, ако няма признание, че тя е получена от задълженото лице, не може
да се цени и като особен документ за вземането по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД и
тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за страната, която търси
изпълнение по него /в този смисъл решене № 174 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002 от
2008 г. на ВКС на РБ, ІV г. о./
До датата на приключване на съдебното дирене по делото, въпреки нарочно
даденото с доклада указание за това, ищцата не ангажира доказателства за предаване
на заемната сума на ответника – в представения с исковата молба оригинал на
договора са възпроизведени само изявления на страните относно начина, по който ще
се предаде заемната сума и момента, в който това следва да бъде сторено, но за самия
факт на предаването й от заемодателя на заемополучателя и съответно за получаването
й от последния изявления на страните не са обективирани. Не съставлява доказателство
за този факт и представеният в единственото проведеното по делото открито съдебно
заседание оригинал на запис на заповед, тъй като за връзката му с твърдяното заемно
правоотношение между страните доказателства по делото не са събрани, а по своето
естество записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не
е елемент на съдържанието.
В обобщение съдът приема, че ищцата не установи при условията на главно
пълно доказване твърдението си, че в правната сфера на ответника е възникнало
задължение по сключения помежду им на ****** г. договор за паричен заем да й
заплати сумата от 50 000 лв., поради което искът за реалното изпълнение на това
задължение като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На ответника разноски не следва да бъдат присъждани поради липсата на
доказателства за направата на такива.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. П. с ЕГН **********, от гр. *****, ул.
„*******“ № **, ет. *, ап. *, против А. Г. В. с ЕГН **********, от с. *******, Община
******* – *********, ул. „*********“ № **, иск с правно основание чл. 240, ал. 4 ЗЗД
за заплащане на сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ лв., представляваща
предадени в собственост от П. на В. пари срещу поето от последния задължение да
2
върне заетата сума в срок от 28.01.2018 г. по силата на сключен помежду им в писмена
форма Договор за паричен заем съгласно ч. 240 и следващите членове от ЗЗД, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3