№ 19639
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110147258 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от общо 1 462,38 лв.,
дължима по фактура № **********/15.12.2019 г., от която: 951,90 лв., представляваща сбор
от дължими абонаментни такси и потребление на мобилни услуги за периода от 15.07.2019 г.
до 14.10.2019 г. по следните договори: договор за мобилни услуги с предпочетен номер +
*** от 05.12.2018 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер + **** от 12.05.2015 г.,
изменен с допълнително споразумение от 28.11.2017 г., договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + *** от 29.06.2015 г., изменен с допълнително споразумение от
04.01.2018 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер + *** от 12.11.2015 г., изменен
с допълнително споразумение от 05.12.2018 г., договор за мобилни услуги с предпочетен
номер + *** от 09.12.2016 г., изменен с допълнително споразумение от 10.10.2017 г., договор
за лизинг от 10.10.2017 г. и договор за лизинг от 05.12.2018 г.; 143,88 лв., представляваща
неплатена цена на лизингови вноски за периода от 14.11.2019 г. до 14.12.2019 г. по договор
за лизинг от 05.12.2018 г. с предмет: *** както и 366,60 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по следните договори: договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + *** договор за мобилни услуги за предпочетен номер + ***, договор за
мобилни услуги с предпочетен номер + ***, договор за мобилни услуги за предпочетен
номер + **** и договор за лизинг от 05.12.2018 г. с предмет: ***, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.01.2022 г. до окончателното
плащане, за които суми по ч. гр. дело № 4715/2022 г. по описа на СРС, 79 състав е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от дата 17.03.2022 г.
Ищецът *** (с предишно наименование ***) твърди, че между него и ответницата В.
Й. И. са сключени следните договори: договор за мобилни услуги от 29.06.2015 г. с
предпочетен номер + *** ведно с допълнителни споразумения към него от 09.04.2016 г. и от
04.01.2018 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер + *** от 12.11.2015 г., ведно с
допълнителни споразумения от 08.08.2017 г. и от 05.12.2018 г. към него, договор за мобилни
услуги с предпочетен номер + **** от 12.05.2016 г., ведно с допълнителни споразумения към
него от 08.07.2016 г., договор за лизинг от 08.07.2016 г. с предмет: *** ведно с допълнително
1
споразумение от 28.11.2017 г. към него, договор за мобилни услуги с предпочетен номер +
*** от 09.12.2016 г., ведно с допълнително споразумение от 10.10.2017 г. към него и договор
за лизинг от 10.10.2017 г. и договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г. с предпочетен номер
+ ***. Поддържа, че надлежно е изпълнил задълженията си по предоставяне на мобилните
услуги на абоната, но последният не е заплатил в срок дължимите суми за тяхното
потребление, както и лизинговите вноски по договорите за лизинг, поради което същите са
били едностранно прекратени без предизвестие, позовавайки се на клаузите на чл. 11, ал. 1
от общите условия на договорите за лизинг и т. 19б от общите условия за
взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги, според която
едномесечно предизвестие не е необходимо, в какъвто смисъл е и клаузата на чл. 11, ал. 1 от
общите условия към договорите за лизинг, според която също не се изисква писмено
предизвестие. Поддържа, че към 15.12.2019 г. се дължат суми за предходен период, както
следва: 951,90 лв., обективирана в следните 3 броя фактури: № **********/15.08.2019 г. на
стойност от 428,49 лв., № ***/15.09.2019 г. на стойност от 348,50 лв. и № ***/15.10.2019 г. на
стойност от 174,91 лв., както и 143,88 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за
периода от 15.11.2019 г. до 14.12.2019 г. по договор за лизинг от 05.12.2018 г. с предмет: ***
както и сума за начислени договорни неустойки в общ размер на 366,60 лв., както следва:
32,46 лв. – по договор за мобилни услуги за предпочетен номер + ***, равняваща се на три
месечни вноски, 92,46 лв. – по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ***,
равняваща се на три месечни такси, 61,76 лв. – по договор за мобилни услуги за
предпочетен номер + ***, равняваща се на три месечни такси, 20,33 лв. – по договор за
мобилни услуги за предпочетен номер + ****, равняваща се на три месечни такси и 159,59
лв. – за устройство ***, равняваща се на разликата между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг, чието заплащане
претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. Й. И., чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител – адв. А. Т., е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Оспорва предоставянето на твърдяните услуги, както и размера на
отделните вземания. Оспорва настъпването на обстоятелствата, обуславящи възникването на
вземането за неустойка. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342,
ал. 1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: 1/ облигационно правоотношение с ответницата по силата на
твърдените договори за мобилни услуги и договори за лизинг с посоченото съдържание; 2/
изпълнение на задълженията си по тях посредством предоставяне на съответната услуга и
мобилни устройства за ползване от ответницата, както и тяхната цена; 3/ наличието на
валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договорите поради
виновно неизпълнение на задълженията на ответницата, както и размера на уговорената
неустойка; 4/ настъпване на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на
давностния срок за вземанията. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на
ответницата е да установи погасяване на претендираните суми в случай, че твърди това.
В случая, от писмените доказателства по делото в т. ч. и от материалите, съдържащи се
в приобщеното към настоящото такова ч. гр. дело № 4715/2022 г. по описа на съда, се
установява, че между ищеца *** (с предишно наименование ***), в качеството на мобилен
оператор - доставчик, и ответницата В. Й. И., в качеството на абонат - потребител, е сключен
2
договор за мобилни услуги от 29.06.2015 г. по заявка № ********* с предмет – предоставяне
на електронни съобщителни услуги във връзка с ползването на мобилен номер + *** и
абонаментен план „Р*** 99,99 с тарифиране на интервали 60 секунди“, както и
допълнителни услуги към него, със стандартен месечен абонамент от 99,99 лв. Изяснява се,
че договорът е сключен за срок от 24 месеца, след изтичането на който се превръща в
безсрочен при стандартните условия на избрания абонамент с възможност за предсрочното
му прекратяване по вина или инициатива на потребителя, в който случай той дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти до края на срока на договора, а при предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент
съгласно актуалната ценова листа към момента на сключване на договора и заплатената от
потребителя при предоставянето му обща лизингова цена, съответстваща на оставащия срок
на договора.
С 2 броя допълнителни споразумения към договора съответно от 09.04.2016 г. и от
04.01.2018 г. страните са постигнали съгласие за промяна на абонаментния план и на
стандартния месечен абонамент, както следва: „***“ и 40,99 лв. (съгласно допълнителното
споразумение от 09.04.2016 г.) и *** ***“ и 36,99 лв. (съгласно допълнителното
споразумение от 04.01.2018 г.), като срокът на договора е удължен най-напред до 09.04.2018
г., а впоследствие и до 04.01.2020 г.
От събраните писмени материали се установява още, че на 12.11.2015 г. между
страните е сключен договор за мобилни услуги по заявка № ********* с предмет –
предоставяне ползването на електронни съобщителни услуги във връзка с ползването на
мобилен номер + 359 877 744 307 и абонаментен план „*** с неограничени национални
минути“ и стандартен месечен абонамент от 29,99 лв., както и допълнителни услуги към
него, като същият е сключен за срок от 24 месеца, след изтичането на който се превръща в
безсрочен при стандартните условия на избрания абонамент с възможност за предсрочното
му прекратяване по вина или инициатива на потребителя, в който случай той дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти до края на срока на договора, а при предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент
съгласно актуалната ценова листа към момента на сключване на договора и заплатената от
потребителя при предоставянето му обща лизингова цена, съответстваща на оставащия срок
на договора.
Към договора са подписани 2 броя допълнителни споразумения съответно от
08.08.2017 г. и от 05.12.2018 г., по силата на които страните са постигнали съгласие за
промяна на абонаментния план и на стандартния месечен абонамент, както следва: ***“ и
36,99 лв. (съгласно допълнителното споразумение от 08.08.2017 г.) и *** с допълнителни
5000М“ и 36,99 лв. (съгласно допълнителното споразумение от 05.12.2018 г.), като срокът на
договора е удължен най-напред до 08.08.2019 г., а впоследствие и до 05.12.2020 г.
По заявка № ********* между страните е сключен и договор за мобилни услуги от
12.05.2016 г. с предмет – предоставяне на електронни съобщителни услуги във връзка с
ползването на мобилен номер + **** и абонаментен план „*** с неограничени национални
минути“, както и допълнителни услуги към него със стандартен месечен абонамент от 29,99
лв. Изяснява се, че договорът е сключен за срок от 24 месеца, след изтичането на който се
превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонамент с възможност за
предсрочното му прекратяване по вина или инициатива на потребителя, в който случай той
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти до края на срока на договора, а при предоставено устройство за
ползване на услуги потребителят дължи и разликата между цената на устройството без
абонамент съгласно актуалната ценова листа към момента на сключване на договора и
3
заплатената от потребителя при предоставянето му обща лизингова цена, съответстваща на
оставащия срок на договора.
С допълнително споразумение от 08.07.2016 г. към договора за мобилни услуги от
12.05.2016 г., е продължено ползването на мобилни/фиксирани услуги на оператора с
мобилен номер + **** и абонаментен план „***“, като срокът на договора е продължен до
08.07.2018 г. Отново са възпроизведени клаузите за неустойка в случай на предсрочното му
прекратяване по вина или инициатива на потребителя, като изрично е предвидено, че след
изтичане на срока му – 08.07.2018 г. споразумението се превръща в безсрочно при
стандартни условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратено по всяко
време.
Установява се също, че във връзка с договора за мобилни услуги, на 08.07.2016 г. е
сключен договор за лизинг за предоставяне от страна на ***, като лизингодател, на
ответницата В. И. Й., като лизингополучател, за временно и възмездно ползване на следното
устройство *** с телефонен номер + 359 877 469 417, срещу заплащането на обща лизингова
цена от 459,77 лв. платима чрез месечни лизингови вноски всяка в размер от по 19,99 лв.
съгласно погасителен план, обективиран в договора. Съгласно клаузите на договора с
подписването му лизингополучателят потвърждава предаване на устройството във вид,
годен за употреба, функциониращ и съответстващ на договорените технически
характеристики. Предвидено е още, че лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху устройството с подписване на договор за изкупуване или да го върне на
лизингодателя чрез подаване на заявление за отказ от закупуването му.
Към договора за мобилни услуги от 12.05.2016 г. е подписано и второ допълнително
споразумение от 28.11.2017 г., по силата на което абонаментният план е променен на „***
***“ със стандартен месечен абонамент от 30,99 лв., като срокът на договора е продължен
до 28.11.2019 г. при запазване на клаузите за неустойки в случай на предсрочното му
прекратяване по вина или инициатива на потребителя.
Данните по делото сочат, че между страните е сключен и договор за мобилни услуги от
09.12.2016 г. с предмет – предоставяне на електронни съобщителни услуги във връзка с
ползването на мобилен номер + 359 886 365 790 и абонаментен план „*** с неограничени
национални минути“, както и допълнителни услуги към него със стандартен месечен
абонамент от 29,99 лв. Видно е, че договорът е сключен за срок от 24 месеца, като също е
предвидена клауза за неустойка в случай на предсрочното му прекратяване по вина или
инициатива на потребителя, според която последният дължи сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока на договора, а при
предоставено устройство за ползване на услуги потребителят дължи и разликата между
цената на устройството без абонамент съгласно актуалната ценова листа към момента на
сключване на договора и заплатената от потребителя при предоставянето му обща лизингова
цена, съответстваща на оставащия срок на договора.
С допълнително споразумение от 10.10.2017 г. страните са постигнали съгласие за
промяна на абонаментния план, уговаряйки ***“ при стандартен месечен абонамент от 44,99
лв. и удължаване срока на действие на договора от 09.12.2016 г. до 10.10.2019 г.
На същата дата – 10.10.2017 г. е подписан и договор за лизинг, по силата на който ***,
като лизингодател, предоставя за временно и възмездно ползване на на ответницата В. И. Й.,
като лизингополучател, следното устройство ** с телефонен номер + ***, срещу
заплащането на обща лизингова цена от 1 393,57 лв., платима чрез месечни лизингови
вноски всяка в размер от по 60,59 лв. съгласно погасителен план, обективиран в договора.
Съгласно клаузите на договора с подписването му лизингополучателят потвърждава
предаване на устройството във вид, годен за употреба, функциониращ и съответстващ на
договорените технически характеристики. Предвидено е още, че лизингополучателят има
право да придобие собствеността върху устройството с подписване на договор за изкупуване
4
или да го върне на лизингодателя чрез подаване на заявление за отказ от закупуването му.
Установява се по делото сключването между страните и на договор за мобилни услуги
от 05.12.2018 г. по заявка № ********* с предмет – предоставяне на електронни
съобщителни услуги във връзка с ползването на мобилен номер + *** с абонаментен план
„***, както и допълнителни услуги към него със стандартен месечен абонамент от 12,99 лв.
Изяснява се, че договорът е сключен за срок от 24 месеца, след изтичането на който се
превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план с
възможност за предсрочното му прекратяване по вина или инициатива на потребителя или
при нарушение на задълженията по него в т. ч. и на общите условия, в който случай той
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до края на срока
на договора и разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент
съгласно актуалната ценова листа на оператора при прекратяване на договора и заплатената
от потребителя цена на устройството в брой или общата лизингова цена по договора за
лизинг.
В случая, съобразявайки данни, удостоверени в обсъдените по-горе договори за
мобилни услуги, договори за лизинг и допълнителни споразумения към тях, съдът приема за
установено възникването на така описаните договорни правоотношения, свързани с
предоставяне от страна на мобилния оператор *** (понастоящем ***) в полза на
ответницата В. Й. И., за ползване на мобилни услуги във връзка със следните номера: + 359
***, + ****, + ***, + *** и + ***, срещу заплащането от нейна страна на дължимите месечни
абонаментни такси за потребление съгласно уговорените тарифни планове, съответно с
предоставяне за временно и възмездно ползване на конкретни устройства срещу
заплащането на месечни лизингови вноски, при което следва да се намери за доказана
първата измежду посочените по-горе предпоставки за възникване на процесните вземания в
полза на ищцовото дружество, а именно: валидно съществуващи през съответния период
договорни правоотношения. В тази връзка следва да се отбележи, че всички обсъдени до тук
договори и допълнителни споразумения към тях са двустранно подписани от страните, без
ответницата да е оспорила авторството на положените от нейно име подписи срещу името
на потребителя, въз основа на което може да се направи извод, че те представляват валиден
договорен източник, който я обвързва, още повече, че с отговора на исковата молба изобщо
не е наведено оспорване в тази насока.
На следващо място, при анализ на събраните по делото писмени доказателства съдът
приема за установено още, че в изпълнение на задълженията си по процесните договори
през релевантните отчетни периоди ищецът *** реално е предоставил за ползване на
ответницата В. Й. И. конкретни мобилни услуги, както и съответните мобилни устройства –
*** и ** – за временно и възмездно ползване, за което свидетелстват данните, удостоверени
в издадените от ищеца фактури (дубликати), също приети като писмени доказателства по
делото, а именно: № **********/15.08.2019 г. за отчетен период от 15.07.2019 г. до
14.08.2019 г. на обща стойност от 474,32 лв. с краен срок за плащане 30.08.2019 г., №
***/15.09.2019 г. за отчетен период от 15.08.2019 г. до 14.09.2019 г. на обща стойност от
822,82 лв. с краен срок за плащане 30.09.2019 г., № ***/15.10.2019 г. за отчетен период от
15.09.2019 г. до 14.10.2019 г. на обща стойност от 997,73 лв. с краен срок за плащане
30.10.2019 г., както и издадената обединяваща фактура № **********/15.12.2019 г. на обща
стойност от 1 462,38 лв., с краен срок за плащане 30.12.2019 г. В случая, всяка една от
посочените фактури съдържа информация относно общото потребление на услуги по всеки
един от предоставените на ответницата 5 броя мобилни номера, като наред с това са
представени и детайлни справки относно конкретно потребените услуги.
Същевременно, както се изясни, в клаузите на сключените между страните договори за
лизинг изрично е удостоверено предаването на съответното мобилно устройство от
лизингодателя на лизингополучателя във вид, годен за употреба и отговарящо на
5
договорените технически характеристики, като по делото не се твърди и не се установява
тези мобилни устройства да са върнати от ответницата. Ето защо, съобразявайки данните,
следващи от представените фактури и договори за лизинг, съдът намира за установено, че
през периода от 14.11.2019 г. до 14.12.2019 г. ищецът ***, като мобилен оператор и
лизингодател, е предоставил конкретните по вид и обем мобилни услуги/устройства на
ответницата. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че доказателственото
значение на приетите фактури и справки за потребление следва от разпоредбите на 182 ГПК,
предвид липсата на проведено по делото оспорване на редовността на воденото от ищеца
счетоводство.
При това положение за В. Й. И. е възникнало насрещното задължение за заплащане в
срок на стойността на доставените от ищеца мобилни услуги, респ. на лизинговите вноски,
като от нейна страна не се твърди да е заплатила същите, въз основа на което съдът прави
извод, че в полза на *** са възникнали процесните вземания, както следва: 951,90 лв.,
представляваща цена на абонаментни такси и потребление на мобилни услуги за периода от
15.07.2019 г. до 14.10.2019 г., дължима по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +
*** от 05.12.2018 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер + **** от 12.05.2015 г.,
изменен с допълнително споразумение от 28.11.2017 г., договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + *** от 29.06.2015 г., изменен с допълнително споразумение от
04.01.2018 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер + *** от 12.11.2015 г., изменен
с допълнително споразумение от 05.12.2018 г. и договор за мобилни услуги с предпочетен
номер + *** от 09.12.2016 г., изменен с допълнително споразумение от 10.10.2017 г., 143,88
лв., представляваща дължими лизингови вноски за периода от 14.11.2019 г. до 14.12.2019 г.
по договор за лизинг от 05.12.2018 г. с предмет *** както и 366,60 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на услуги. По отношение на стойността на
неплатените лизингови вноски, съдът съобрази, че в случая ищцовото дружество
претендира останалата неплатена част от същите по съответните договори за лизинг,
предвид настъпилия краен срок на съответния договор и невръщане от ответницата на
предоставените за ползване мобилни устройства, което последно обстоятелство по същество
е останало неоспорено от нейна страна в хода на процеса.
Отделно от посоченото, под формата на неустойка от страна на ищеца се претендира
вземане в размер на 159,59 лв., равняващо се на разликата между цената на устройство ***
без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг от 05.12.2018 г. По
делото се установи, че съгласно клаузите на последния на потребителя е предоставено
посоченото мобилно устройство, като наред с това е предвидена и клауза, съгласно която
при предсрочното му прекратяване по вина или инициатива на потребителя същият дължи
на мобилния оператор част от разликата между стандартната му цена без абонамент по
ценова листа към момента на сключване на договора и заплатената от потребителя при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. Що се отнася до
основанието за начисляване на останалите вземания за неустойка в размер на 32,46 лв. – по
договор за мобилни услуги за предпочетен номер + ***, равняваща се на три месечни
вноски, 92,46 лв. – по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ***, равняваща се
на три месечни такси, 61,76 лв. – по договор за мобилни услуги за предпочетен номер + ***,
равняваща се на три месечни такси, 20,33 лв. – по договор за мобилни услуги за
предпочетен номер + ****, равняваща се на три месечни такси, следва да се отбележи, че те
също произтичат от клаузите в отделните договори и допълнителни споразумения към тях,
съгласно които при прекратяване на договорите преди уговорения срок на действие по вина
на потребителят последният дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок с установен максимален размер,
равняващ се на трикратния размер на месечните абонаменти.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
6
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в
гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9
от ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор по волята на една от тях. Необходимо е обаче
това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за неустойката функции. В противен
случай клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за
което съдът следи служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора
и нейното включване в съдържанието му – арг. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г.
по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
В случая, ищецът *** претендира неустойка при предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги поради допуснато от ответницата неизпълнение в срок на
задължението да заплаща стойността на предоставените услуги, като размерът на
вземанията е в рамките на трикратния размер на стандартните абонаментни такси за
съответния мобилен номер. Съдът намира, че по начина, по който са уговорени и предвид
установения максимален размер, формиран от стойността на три месечни такси, процесните
неустойки представляват санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно
задължение, а наред с това обезщетяват изправната страна по договора, изпълнила своите
договорни задължения. Предвид това, начислените от ищеца суми, основани на тези клаузи,
се явяват дължими от ответната страна, предвид допуснатата от същата форма на
неизпълнение на договорните си задължения.
Предвид всичко изложено дотук, съдът намира за установено по делото възникването в
полза на ищеца ***, като мобилен оператор и лизингодател, на процесните вземания от
ответницата В. Й. И., като потребител и лизингополучател, в общ размер на сумата от 1
462,38 лв., начислена с обединяваща фактура № **********/15.12.2019 г., от която: 951,90
лв. – неплатена цена на абонаментни такси и потребление на мобилни услуги за отчетен
период от 15.07.2019 г. до 14.10.2019 г., 143,88 лв. – неплатена цена на лизингови вноски по
договор за лизинг от 05.12.2018 г. с предмет *** както и 366,60 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от посочената
по-горе сума тя дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано своевременно
релевираното от нея възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 28.01.2022 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и
7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 28.01.2019, а след и на
21.11.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
7
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения,
какъвто характер имат процесните, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им. В случая, от страна на ищеца се претендират вземания, обективирани във
фактури, издадени в периода от 15.08.2019 г. до 15.10.2019 г., като изискуемостта на
вземането по най - ранната фактура – тази от 15.08.2019 г. е настъпила на 30.08.2019 г., т. е.
много след 21.11.2018 г., поради което нито то, нито следващите такива, обективирани в
останалите от процесните фактури, не са обхванати от изтекла погасителна давност.
Предвид изложеното, предявените установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в общ размер на
1 462,38 лв., включваща стойността на съответните парични вземания, се явяват доказани по
основание и размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
Всяко едно от тях следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.01.2022 г. до окончателното им заплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя – ищец се следват направените разноски в
производството по ч. гр. дело № 4715/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 389,25
лв. – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и на 809,25 лв. – платена
държавна такса, депозит за особен представител на ответника и адвокатско възнаграждение.
Реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение в двете съдебни
производства съдът прие за доказано с оглед представените 2 броя договори за правна
защита и съдействие съответно от 17.01.2022 г. (л. 111 от заповедното дело) и от 09.05.2024 г.
(л. 124 от исковото дело), в които е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което
имат характер на разписки. С оглед изхода на спора, в полза на ответницата не следва да се
присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *** (с предишно наименование
***), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, срещу В. Й. И., ЕГН **********,
с адрес: г***, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че В. Й. И. дължи на
*** (с предишно наименование ***) сумата от общо 1 462,38 лв., дължима по фактура №
**********/15.12.2019 г., от която: 951,90 лв., представляваща сбор от дължими
абонаментни такси и потребление на мобилни услуги за периода от 15.07.2019 г. до
14.10.2019 г. по следните договори: договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ***
от 05.12.2018 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер + *** от 12.05.2015 г.,
изменен с допълнително споразумение от 28.11.2017 г., договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + *** от 29.06.2015 г., изменен с допълнително споразумение от
04.01.2018 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359 877 744 307 от
12.11.2015 г., изменен с допълнително споразумение от 05.12.2018 г., договор за мобилни
услуги с предпочетен номер + 359 876 365 790 от 09.12.2016 г., изменен с допълнително
споразумение от 10.10.2017 г., договор за лизинг от 10.10.2017 г. и договор за лизинг от
05.12.2018 г.; 143,88 лв., представляваща неплатена цена на лизингови вноски за периода от
14.11.2019 г. до 14.12.2019 г. по договор за лизинг от 05.12.2018 г. с предмет: *** както и
366,60 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по следните
8
договори: договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ***, договор за мобилни услуги
за предпочетен номер + 359 877 744 307, договор за мобилни услуги с предпочетен номер +
***, договор за мобилни услуги за предпочетен номер + *** и договор за лизинг от
05.12.2018 г. с предмет: ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 28.01.2022 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело №
4715/2022 г. по описа на СРС, 79 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
дата 17.03.2022 г.
ОСЪЖДА В. Й. И., ЕГН **********, с адрес: г*** да заплати на *** (с предишно
наименование ***), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 389,25 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр.
дело № 4715/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 809,25 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9