РЕШЕНИЕ
гр.София, 28 .06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,ІV-"А" въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МАРИЯ
ИЛИЕВА
при секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 1266 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК
С решение от 08.11.2019 г. по гр.д. № 30768/19
г., СРС, ГО, 42 с-в ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на С.И.М., ЕГН **********,с адрес ***,че съществува вземане на „Т.С."ЕАД,
ЕИК *******,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от К.Г., в
размер от 2 470.51 лв. главница
за топлинна енергия за периода м.05.2015 г. до м.04.2018 г., 341.95 лв. мораторна лихва за периода
14.09.2016 г. до 08.02.2019 г., 47.29
лв. сума за дялово разпределение и 9.46 лв. мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска - на 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането,относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело N° 12608/2019 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля
иска,предявен от „Т.С."ЕАД против С.И.М.
в частта за разликата над
2 470.51 лв. до пълния претендиран размер от 2661,26 лева
главница.
ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН **********,с адрес *** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т.С."ЕАД, ЕИК *******,със
седалище и адрес на управление ***,представлявано от К.Г., сумата от 747,54
лева сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство и сумата от 104,53 лева съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С."ЕАД, ЕИК *******,със седалище и адрес на
управление ***,представлявано от К.Г. да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.З от ГПК на С.И.М., ЕГН **********,с адрес ***, сумата от 30
лева заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство и сумата от 9
лева заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата с мотиви, изложени в нея. Развиват се доводи, че решението е недопустимо,неправилно
,в нарушение на процесуалните правила и незаконосъобразно.Сочи,че недопустимо е
заведена искова молба срещу ненадлежен ответник.Ответницата не е клиент на
ищеца.Фактурите са издавани на друго лице-И.А.,която следва да е страна по
договорното правоотношение,на нейно име е абонатния номер.Съдът се произнесъл
за суми за дялово разпределение ,претендирани от ищеца без правно основание.
Моли да бъде отменено решението
на СРС в уважената
част на исковете и същите да бъдат отхвърлени.
Претендира присъждане на
направените разноски.
Въззиваемият не представя отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е
заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземането
така, както е
предявено в заповедното
производство. Ответникът оспорва исковете.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
С доклада по делото и при спазване нормата
на чл. 146, ал. 1
т.5 от ГПК съдът е дал указания
на ищеца , че следва да докаже наличие на
валидно правоотношение между страните . Твърдението на ищеца, че ответникът е потребител на ТЕ не е прието за
безспорно между страните и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК следва да бъде
доказано от страната, която се позовава на него (в случая „Т.С." ЕАД).
Правилото е, че собственикът на
толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за
доставената в имота топлинна енергия и това правило
е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три елемента от
сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се
разпорежда с вещта. Когато по отношение на
топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху имота,
законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към
топлопреносното предприятие задължения, който извод се подкрепя от употребата на съюза "или"
- т.е отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не
кумулативна -първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само
ако липсва фигурата на "ползвател". Последното е
оправдано, защото само на ползвателя, а не и на собственика принадлежи правото
да ползва топлоснабдения имот, в това число да се ползва от предоставената от
ищеца в същия имот услуга. Поради това само ползвателят, а не и голият собственик
на топлофициран недвижим имот притежава качеството „потребител на топлинна
енергия" в хипотезата, при която съществува учредено право на ползване
върху топлоснабдения имот и само носителят на това право, в качеството му на
страна по възникналото облигационно правоотношение дължи изпълнение на
задължението за заплащане на стойността на доставена в имота топлинна енергия.
Правноирелевантно е обстоятелството дали ползвателят реално е ползвал имота.
Законът ангажира неговата отговорност поради притежаването на вещното право на
ползване, без да се интересува по-нататък дали това право е било ефективно
упражнявано или не. Предвид факта, че законът не предвижда изрично солидарна
отговорност, следва да се приложи разпоредбата на чл.121 ЗЗД и чл. 30 от ЗС.
От представения по делото нотариален акт се установява,че ответницата е
ползвател с учредено право на ползване върху топлоснабдения имот, а И.А. е
собственик.Без значение е ,че на името на ответницата няма открита партида и че
не е предприела действия за за изпълнение на договорните си задължения за
откриване на партида.
Въззивницата С.М. отговаря на
легалната дефиниция на понятието
„потребител"/ползвател/ на топлоснабден имот. Същата е титуляр на вещно право на ползване върху процесния имот.Като е стигнал до този извод
съдът е постановил законосъобразно решението си.
Суми
за дялово разпределение са дължими ,тъй като същите са индивидуализирани в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, фирма за дялово разпределение
е извършвала съответната дейност,съобразно чл.22 ал.2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение извършвана от избрания от тях търговец.
Не се доказаха твърдяните
пороци на първоинстанционното решение ,поради което то ,като законосъобразно ,
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 08.11.2019 г. по гр.д. №
30768/19 г., СРС, ГО, 42 с-в
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.